Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 03.11.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, пети състав в открито съдебно заседание проведено
на четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на
секретаря Н.А. и прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия
Димитър Михов административно дело № 3499 по описа на съда за 2015г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1 от ЗОДОВ.
С Определение № 7476/21.06.2016г. постановено по адм.
дело № 6253/2016г., Върховният административен съд е отменил Определение №
1123/2016г. на Административен съд гр. Варна, постановено по адм. дело
№3499/2015г. и е върнал делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Производството по делото е образувано по предявен иск
с правно основание чл.204, ал.3 и ал.4 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ от
„Вятърен парк Добруджа 2“ ЕООД гр. Варна, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул.“Ген. Столетов“ № 3, офис 16, представлявано от
управителя Х.П., чрез процесуалните представители адвокат Т.С. и адвокат К.К.,***
за заплащане на сумата от 479 040 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди , причинени от незаконосъобразен акт –
разпоредбите на чл.40, т.20.2, б. „С“ и т.2.1, б. „С“ от отменената Наредба за
определяне и администриране на местните такси и цените на услугите на
територията на Община Балчик /НОАМТЦУТОБ/, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане; за заплащане на сумата от 475 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни
действия на общинската администрация, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
заплащане.
В исковата молба и в уточняваща молба с.д. №
20288/09.12.2015г.
се твърди, че дружеството е получило
одобряване на инвестиционни проекти и Разрешение за строеж № 31/06.04.2012г. от
Община Балчик, което е влязло в сила на 24.04.2012г. За посочените технически
услуги – одобряване на проекти и издаване на разрешение, дружеството е платило
на Община Балчик такси в общ размер на 480 000 лева, от които 320 000
лева за одобряване на проекти и 160 000 лева за издаване на разрешение за
строеж. Събирането на таксите от Община Балчик е станало на основание чл.40,
т.20.2, б.“С“ и т.21, б.“С“ от Наредбата за определяне и администриране на
местните такси и цените на услугите на територията на Община Балчик, действала
към датата на плащане и извършване на техническите услуги, които разпоредби са
отменени към настоящия момент. Твърди се още, че посочените разпоредби не са
съществували в първоначалния текст на НОАМТЦУТОБ / приета с Решение № 219 по
Протокол № 26 от 22.01.2009г./, а представляват допълнение, което е прието с
Решение № 264 по Протокол № 29 от 31.03.2009г. на Общински съвет гр. Балчик.
Счита, че приемането на допълнението на Наредбата е станало в нарушение на
императивните разпоредби, установени в чл.26 и сл. от ЗНА, чл.107, т.8 във вр.
с чл.7 и чл.8 от ЗМДТ, поради което посочените разпоредби са нищожни, не са
имали никакво правно действие, а платеното въз основа на тези разпоредби е
платено без основание. Счита, че плащането на такси въз основа на посочените
незаконосъобразни разпоредби от отменената НОАМТЦУТОБ, е довело до имуществени
вреди за дружеството. Вредите са настъпили на 05.04.2012г., когато е извършено
плащането и към който момент посочените правни норми формално са били без
действащо право. Размерът на вредите представлява разликата между действително
платената сума от 480 000 лева и дължимите такси за техническите услуги
за: одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за
останалите видове строежи, съгласно
чл.40, т.20.2, б.“Б“ и т.21, б.“Б“ от отменената НОАМТЦУТОБ, отнасящи
се до строежи – площни обекти от втора
категория. Претендира се присъждане на направените разноски.
Ответникът по иска – Община Балчик,
чрез процесуален представител оспорва иска, моли съда да го остави без
уважение, като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от ОП – Варна намира предявеният иск за
основателен и доказан.
Административен съд-Варна, като прецени
събраните по делото доказателства и предвид изложените от страните доводи,
приема за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото доказателства е установено,
че „Вятърен парк Добруджа 2“ ЕООД гр. Варна е с предмет на дейност изграждане
на ветро-енергийни паркове. За реализиране на такава инициатива, дружеството е
предприело действия в с. Соколово, община Балчик. В изпълнение изискванията на
НОАМТЦУТОБ, дружеството е заплатило на 05.04.2012г. съответните такси за
издаване на разрешение за строеж и одобряване на проект във връзка с изграждане
на ветрогенератори. По оспорване от дружеството на НОАМТЦУТОБ в частта на
чл.40, т.20.2, б.“С“ и т.21, б.“С“ в Административен съд – Добрич е образувано
адм. дело № 27/2014г. С Решение № 99/09.07.2014г. оспорения текст от Наредбата
е отменен. С Решение № 4069/09.04.2015г., постановено по адм. дело №11968/2014г.
състав на ВАС е обезсилил първоинстанционното решение поради отмяна на
оспорената наредба и е прекратил производството по делото. НОАМТЦУТОБ е приета
с Решение № 219 по Протокол № 26 от 22.01.2009г. на Общински съвет гр. Балчик.
С Решение № 266 по Протокол № 20 от 20.12.2012г. посочената наредба е отменена
и е приета нова НОАМТЦУТОБ. По отношение на определените такси за технически
услуги и действалата към м.04.2012г. наредба и действащата към момента наредба
предвиждат заплащане на такса за оценка, извършена като комплексен доклад от
консултант за съответствие с предвижданията на ПУП в размер на 1,5% от
стойността на обекта, но не по-малко от 20000 лева за ветрогенератори и за
издаване на разрешение за строеж в размер на 0,5% от стойността на обекта, но
не по-малко от 10000 лева за ветрогенератори.
Предвид установената фактическа обстановка, представените
по делото писмени доказателства в едно с гласните доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.203, ал.1 от АПК исковете за обезщетения
за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по посочения в глава единадесета на раздел ІV ред, като за
неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия
на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК.
За да възникне право на иск за обезщетение е необходимо да са налице няколко
кумулативно съществуващи предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по
повод изпълнението на административна дейност; вреда – имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния
акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
В настоящия случай претендираните от дружеството вреди
са във връзка с отменените разпоредби от НОАМТЦУТОБ.
Към настоящия момент е прието ТР № 2/27.06.2016г. по
тълкувателно дело № 2/2015г. на Върховния административен съд. Въпросът
поставен за тълкуване е:…Подлежат ли на обезщетяване по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод
изпълнението /действието/ на подзаконов нормативен акт в периода преди той да
бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен? Съгласно
постановеното решение, вредите, причинени на граждани и на юридически лица при
или по повод изпълнението /действието/ на подзаконов нормативен акт в периода,
преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не
подлежат на обезщетяване по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В мотивите на
решението е посочено, че отговорността на държавата и общините за вреди,
причинени на граждани и юридически лица се урежда от материалноправните норми
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.7 от Конституцията на РБългария. Във фактическия
състав на отговорността на държавата и общините за дейността на администрацията
се включват следните елементи: 1. Незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод
изпълнение на административната дейност, отменени по съответния ред; 2. Вреда
от такъв административен акт; 3. Причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Съгласно чл.204 от АПК, отмененият като
незаконосъобразен или обявен за нищожен подзаконов нормативен акт е условие за
допустимост на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и една от кумулативно изискуемите
предпоставки за основателността на предявения иск за вреди. Законът предполага
вредите да са причинени от действието на незаконосъобразен, респ. нищожен
подзаконов нормативен акт, като се изисква доказването на причинна връзка между
тях. Спрямо подзаконовия нормативен акт е въведена специална правна норма, а
именно чл.195, ал.1 от АПК. Съгласно тази норма подзаконовият нормативен акт се
смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. От тази
разпоредба се налага извода, че за периода от приемане на подзаконовия
нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт се
счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. По аргумент от
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ валидният и законосъобразен подзаконов нормативен акт не
може да причини вреди на гражданите и юридическите лица. Последващо съдебно
решение, с което подзаконовия нормативен акт се отменя, няма обратно действие и
не може да преуреди възникналите обществени отношения.
Специален ред за уреждане на правните последици от
отменените или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове е предвиден в
разпоредбата на чл.195, ал.2 от АПК. Предметното съдържание на понятието
„правни последици“ включва преценка за валидността на правоотношенията,
възникнали в периода от приемането до отмяна на акта /обявяването му за
нищожен/; преценка за правата, придобити, изменяни или погасени въз основа на
отменения и обявения за нищожен подзаконов нормативен акт и преценка на
обезщетението /на имуществени и неимуществени вреди/ за нарушени права от
прилагането на подзаконовия нормативен акт за периода до отмяната му или
обявяването му за нищожен. В тази връзка правомощията по чл.195, ал.2 от АПК са
възложени на административния орган, приел порочния подзаконов нормативен акт,
който в посочения от закона срок да се произнесе по всички правни последици
както от унищожаемите, така и от нищожните подзаконови нормативни актове. С
оглед на това законодателното уреждане в разпоредбата на чл.195, ал.2 от АПК на
отделно производство пред административния орган по въпроса за правните последици
от отменен или обявен за нищожен подзаконов нормативен акт изключва
възможността за разглеждане на претенциите в исково производство по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, какъвто е и настоящия случай. Съгласно чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, когато
закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се
прилага.
Постановеното Тълкувателно решение № 2/27.06.2016г. по
тълкувателно дело № 2/2015г. на Върховния административен съд е задължително за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове
и следва да бъде съобразено при постановяване на настоящото съдебно решение.
С оглед изложеното настоящия състав счита, че предвид
наличието на особен процесуален ред за уреждане на правните последици, в това
число и вредите, обусловени от отменен или обявен за нищожен подзаконов
нормативен акт, който процесуален ред е уреден в чл.195, ал.2 от ЗОДОВ,
предявеният в настоящото производство иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се явява
недопустим.
Предвид изхода на спора жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати направените по делото разноски, определени на основание чл.8,
ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното Административен съд-Варна,
пети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
предявен от „Вятърен парк Добруджа 2“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул.“Ген. Столетов“ № 3, офис 16, представлявано от
управителя Х.П. ***.
ОСЪЖДА „Вятърен парк Добруджа 2“ ЕООД, ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“Ген. Столетов“ № 3, офис 16,
представлявано от управителя Х.П. *** сумата от 7320, 40 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия
: