О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…..
гр. Враца,
16.09.2019 г.
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в
закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ПЛАМЕН ШУМКОВ
като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №
3357 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по повод постъпила искова молба от М.Й.П., като последната е предявила иск за
признаване на уволнението й за незаконно и неговата отмяна, както и присъждане
на обезщетение в размер на сумата от 3360,00 лв. представляваща обезщетение за
периода от 22.07.2019 г. до 13.11.2019 г., в който ищцата е останала без
работа. Предявените искове са с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
и по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТТ. При извършената проверка на
допустимостта и редовността на исковата молба, съдът констатира, че същата
отговаря на изискванията за съдържание и приложения по смисъла на чл. 127 ГПК и
чл. 128 ГПК, с изключение на чл. 127, ал. 1, т. 2, т.4 и т. 5 ГПК, поради което
указа на ищцата да отстрани нередовностите.
При извършена проверка на допустимостта на предявените
искове, съдът намира следното:
На първо
място, съдът е констатирал, че в уводната част на исковата молба ищцата сочи
като ответник по делото лицето С.Т.З.в качеството й на управител на ******.
Отделно е посочено лицето Д.А.в качеството му на ръководител.
За да бъде
разрешен гражданския спор със сила на пресъдено нещо, исковият процес следва да
е проведен с участието на лицата, които претендират, че са носители на спорното
материално право или го отричат. Определянето на тези лица се извлича от
заявеното с исковата молба спорно материално право - от твърдяното
правоотношение и от носителите му. Доколкото процесуалната легитимация на
страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, служебно
задължение на съда е да следи за нейното наличие и ако при проверката за това
установи нередовност, следва да даде указание на ищеца. В случая на ищцата е
дадена възможност да посочи надлежен ответник по делото. В изпълнение на
указанието, с молба с вх. № 15935/16.09.2019 г., ищцата е посочила като
ответник по делото лицето С.Т.З., която се явява неин работодател съгласно
трудов договор № 149/10.05.2019 г., приложен с исковата молба.
По правилото,
установено в чл.61 ал.1 КТ, трудовият договор се сключва между
работника/служителя и работодателя, т.е. те са страни по него. Това следва и от
предмета и целта на Кодекса на труда, предвидени в чл.1 от същия – да урежда
отношенията между работника/служителя и работодателя при предоставяне на
работна сила, както и от съдържанието на трудовото правоотношение, предвидено в
чл.124 КТ. Определянето на работника/служителя като страна по трудов договор и,
респективно, като страна по трудов спор, не води до различия в теорията и
съдебната практика. А кой е работодател следва от легалната дефиниция, дадена в
§1, т.1 ДР на КТ - такъв е всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство,
заведение, домакинство, дружество и други подобни, където се полага наемен труд,
което самостоятелно наема работници или служители за полагане на наемен труд по
трудово правоотношение. В случаите, при които работодател не е физическо лице,
а друго от неизчерпателно изброените в посочената разпоредба образувания,
трудов договор с него се сключва чрез определено по предвидения в закон или
устав ред лице, оправомощено с работодателска власт. Съгласно чл. 344, ал. 4 КТ
споровете относно законността на уволнението са трудови, а такива по легалната дефиниция,
съдържаща се в чл. 357 КТ, са споровете между работника и работодателя относно
възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите
правоотношения.
Надлежен
ответник по предявените искове, свързани с възникването, съществуването,
изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение в случая се явява ******гр.
Враца, който е работодател по смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т.1
ДР КТ. Това се установява от приложените към исковата молба писмени доказателства,
от които ищцата извлича пасивната процесуална легитимация на ответника. Както
от представения трудов договор № 149/10.05.2019 г., така и от Заповед №
130/22.07.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, е видно, че
трудовото правоотношение е възникнало, съществувало и прекратено между страни по
него М.Й.П. и ******, а лицето С.Т.З., посочената като ответник от ищцата след
даденото й указание, е управител в предприятието на работодателя, като се явява
част от ръководството на предприятието съгласно § 1, т. 3 ДР на КТ. Лицето С.З.не
се явява работодател по смисъла на § 1, т.1 ДР КТ, поради което не е надлежен ответник
по предявените искове.
С оглед на
гореизложеното, предявената искова молба следва да бъде върната на ищцата М.Й.П.
като процесуално недопустима, а производството по делото – прекратено.
Така
мотивиран и на осн. чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 14251/20.08.2019 г., подадена от М.Й.П., ЕГН:
********** против С.Т.З., като процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3357 по описа на съда за 2019 г.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от определението на ищеца.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба от ищеца в едноседмичен
срок от съобщението пред Окръжен съд гр. Враца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: