№ 12085
гр. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20211110134533 по описа за 2021 година
и взе предвид следното:
Предмет на делото са предявени по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“
ЕАД срещу Ж. М. Ч. обективно и кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установена
дължимостта на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от 09.02.2021 г. по
ч.гр.д. № 1286/2021 г. по описа на СРС, 71 състав:
- сумата от 382,53 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през
периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за топлоснабден имот с адрес гр. София, ул. „*********“ №
27, ет. 4, ап. 14, аб. № 411462, ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410
ГПК – 11.01.2021 г., до окончателното заплащане на вземането;
- сумата от 68,26 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 21.12.2020 г.;
- сумата от 27,20 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода
от 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл.
410 ГПК – 11.01.2021 г., до окончателното заплащане на вземането;
- сумата от 5,38 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2018 г. до 21.12.2020 г.
Ищецът твърди, че през процесния период на ответника са предоставени услуги по
топслоснабдяване и дялово разпределение. Предвид това претендира горепосочените суми, както
и разноски.
Ответникът оспорва предявените искове с отговор на исковата молба, подаден в
законоустановения срок. Оспорва се доставката на потребената енергия, чиято стойност се
претендира. Прави се и възражение за изтека погасителна давност.
„Техем Сървисис” ЕООД, конституирано в производството като трето лице помагач на
страната на ищеца, не взема становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
1
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Относно иска по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Съгласно § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни
услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна
и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк.д. № 2/2017 г., ОСГК
„Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна
енергия за битови нужди дължи цената й.“.
Установява се безспорно от приложения нотариален акт № 061, том III, рег. № 7554, дело №
461/2007., че ответника е придобил процесния имот на 19.12.2007г. въз основа на покупко-
продажба трети за спора лица – Алеска Алексиева Фурнаджиева и Георги Борисов Фурнаджиев.
Правото на собственост на ответника върху процесния имот предпоставя наличието на
възникнало по реда на чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ (отм.), чл. 150, ал. 1 от ЗЕ облигационно
правоотношение между „Топлофикация София” и ответника по делото с предмет доставяне на
топлинна енергия за битови нужди при действие на общите условия на ищцовото дружество (няма
доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 106а, ал. 3
от ЗЕЕЕ (отм.) или чл. 150, ал. 3 от ЗЕ).
В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са заявени твърдения, нито са ангажирани
доказателства, ответника да е загубил през процесния период правото на собственост върху
процесния имот чрез някой от способите, уредени в чл. 99 ЗС. Ето защо, в качеството си на клиент
на топлинна енергия за битови нужди той е страна по продажбено правоотношение с
топлопреносното дружество, сключено при Общи условия, с предмет – доставка на топлинна
енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и е материално-правно легитимиран да отговаря по
исковете за цена на топлинна енергия за процесния период – м.05.2017 г. до м.04.2019 г.
За пълнота следва да се отбележи, че съдът намира за неоснователно направеното в
писмения отговор възражение за липса на облигация поради наличието на „непоискана доставка“
/ответникът твърди да е поискал от ищцовото дружество да не му доставя топлинна енергия до
сключването на индивидуален писмен договор/. За доставката на топлинна енергия до сграда-
етажна собственост не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на
топлинна енергия, за да се приеме наличието на валидна облигационна връзка. Като колективна
услуга, която ползва всички собственици на обекти в сгради-етажна собственост, доставката на
топлинна енергия се урежда от специалния закон - ЗЕ, който изключва прилагането на общите
2
разпоредби на ЗЗД и ЗЗП, и в частност разпоредбата на чл. 62 ЗЗП. Нещо повече, в настоящия
случай не става въпрос и за принудителна доставка, доколкото сградата - етажна собственост е
присъединена към топлопреносната мрежа по искане на етажните собственици, а видно от приетия
протокол от общо събрание на етажната собственост от 23.08.2008 г. същите са поискали
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, поради което извод за
принудителното доставяне на такава в сградата от страна на ищцовото дружество не може да бъде
направен. Непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата
договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това
законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не
поражда за него задължение за плащане – арг. чл. 62, ал. 2 ЗЗП. Законодателното решение не е в
колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл.
133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след измененията ДВ бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото събрание
на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа, каквото в
настоящия случай е налице, като няма данни същото да е атакувано от ответниците по реда на
ПУРНЕС (отм., но действащ към релевантния период). Поради това не може да става въпрос за
приложението на § 1 от ДР на ЗЗП - двата закона (ЗЕ и ЗЗП) не си противоречат. В тази връзка
следва да се има предвид и факта, че по делото няма данни да е налице хипотезата на чл. 153, ал. 2
от ЗЕ за отказ от ползване на топлинна енергия - прекратяване на топлоснабдяването за отопление
на цялата сграда от абонатната станция или от нейното самостоятелно отклонение, когато две
трети от собствениците и титулярите на вещно право на ползване не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и декларират писмено това пред топлопреносното предприятие,
което е длъжно в срок до 15 дни след постъпване на заявлението да извърши исканото
прекратяване – арг. ТР № 2/25.05.2017 г. по т. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС.
Според разпоредбата на чл. 106а от ЗЕЕЕ (отм.) продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда
само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от
тези в общите условия. А според нормата на чл. 106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ (отм.) след изтичане на
едномесечния срок от публикуването на общите условия те влизат в сила и без изричното им
приемане от купувача.
Предвид елемента на административно регулиране в чл. 106а от закона, съдът приема, че
между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕЕЕ (отм.), Общите
условия, както и Закон за енергетиката /ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела
в общите части на сградата.
Сградната инсталация, според чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и
съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите
на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1,
т. 4 от ДР на Наредба № 2 за топлоснабдяването, съответно § 1, т. 3 от ДР към Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването) е обща етажна собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 140а и сл. от Закона
за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), Общото консумирано количество топлинна енергия в
сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление, като
количеството топлинна енергия за отопление на сграда - етажна собственост е сумата от
количествата топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинната енергия за
отопление на общите части и топлинната енергия за отопление на отделните имоти (чл. 112б
ЗЕЕЕ-отм). Съгласно чл. 112в, ал. 1 ЗЕЕ, количеството топлинна енергия за отопление по чл. 112б
се разпределя между собствениците или титуляри на вещно право на ползване. От друга страна, не
се спори по делото, че сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответника е
3
топлоснабдена. Не се твърди, а и не се установява по делото топлоснабдяването към абонатната
станция в етажната собственост да е прекратено по предвидения в чл. 108, ал. 1 ЗЕЕЕ (отм.) ред., а
съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ЗЕЕЕ (отм.), потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратяват топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях
регулираща арматура, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Поради това и за качеството
„потребител на ТЕ, отдадена от сградната инсталация“ на ответника напълно без значение е както
дали имота реално е бил ползван от собственика или не, така и дали радиатори и ИРРО в него
липсват.
В този смисъл е и решение № 221/11.07.2011 г. по т.д. № 5/2010 г. ТК, ТО на ВКС. В
цитираното решение на ВКС е прието за установено по делото, че в разглеждания по делото обект
топлоподаването е било преустановено, както и са били премахнати както индивидуалните и
отоплителни уреди, така и инсталацията, водомера за топла вода, като напълно били демонтирани
и отоплителните тела в общите части на сградата. ВКС е приел, обаче, че при липса на
категорични доказателства, че по отношение на всички обекти в сградата топлоподаването е било
преустановено, изводът че собственикът няма качеството на потребител на топлинна енергия е
необоснован и изграден в нарушение на закона. ВКС е приел, че съгласно въведеното с нормата на
чл. 153, ал. 6 ЗЕ законово правило, възпроизвело установеното с чл. 108, ал. 4 и ал. 5 ЗЕЕЕ (отм.),
собственикът или титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация
и отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия.
По тези съображения, съдът приема, че ответника е потребител и дължи цената на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация в сградата - етажна собственост.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно – техническа експертиза /СТЕ/. От
заключението на СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ
топломер, монтиран в абонатната станция, на който са били извършвани периодични
метрологични проверки, както и че показанията му се отчитат ежемесечно по електронен път чрез
т.нар. „терминал“.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда –
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата през процесния
период Наредба N 16 – ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
В случая, измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
разпределението на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в
режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици /след взето решение на Общо
събрание/ на ФДР „Техем сървисис” ЕООД, с подизпълнител „ДИРЕКТ“ ЕООД с договор от
23.08.2008г. По делото няма данни същият да е прекратен през процесния период, поради което
съдът намира, че услугата дялово разпределение е била извършвана от подизпълнител „ДИРЕКТ“
ЕООД въз основа на валиден договор с него.
От заключението на СТЕ се установява, че през процесния период ФДР е извършвала
разпределение на топлинна енергия в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и на
водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС.
От приетото по делото заключение на извършената СТЕ се установява, че реално
потребената топлинна енергия за имота за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г. е на стойност
382,55 лв. при съобразяване на сумата за връщане от изравнителни сметки, в които се съдържат
данни за размера на реално отчетената топлинна енергия. Направените от вещото лице по
техническата експертиза изчисления на размера на потребената енергия са съобразени с това, че
съгласно приложимата нормативна уредба всеки потребител на топлинна енергия в сграда в режим
на етажна собственост заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на индивидуалния имот, както и такава за битово горещо водоснабдяване.
4
Всички тези компоненти са включени в общото задължение на ответника, като в експертизата е
посочено и поотделно каква е цената на потребената топлинна енергия за отопление на имот, на
тази, отдадена за сградната инсталация, както и на енергията, потребена за битово горещо
водоснабдяване. Заключението е изготвено на база ежемесечните отчети по общия топломер за
процесната сграда, индивидуалните отчети за имота на ответника и сметките за дялово
разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, които както се посочи по-горе са
съставени от трето за правоотношението между страните лице и по възлагане от етажните
собственици. Съгласно заключението на СТЕ в имота на ответника е начислявана енергия за
отопление въз основа на 1 бр. монтиран апартаментен топломер. Начислявана е също ТЕ за сградна
инсталация, като е посочено, че не е начислявана такса мощност, както и че не е начислявана ТЕ за
битово горещо водоснабдяване /БГВ/. Изрично е отбелязано, че за процесния период няма
начислявана ТЕ за отопление на общи части, съгл. Акт за изключване на отоплението в
стълбището на жилищната сграда на „Топлофикация София“ ЕАД от 01.10.2000г. Вещото лице
дава заключение, че разпределението на топлоенергията е извършено в съответствие с
нормативната уредба. Ето защо заключението на вещото лице като обосновано и компетентно
изготвено, включително в рамките на специалните му знания, следва да бъде изцяло кредитирано
и от него да се приеме за установено какво е количеството на потребената в процесния апартамент
топлоенергия за исковия период, както и каква е нейната стойност.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника срещу доказателствената
стойност на заключението на съдебно-техническата експертиза, обосновано с обстоятелството, че
изводите на експерта са основани единствено на представени от ищцовото дружество писмени
документи и особено на такива, които не са налични по делото и не са събрани като доказателства
с участието на страните. Действително, доказателствата по делото са събрани в резултат на
процесуалната активност на ищеца, но това е логически и правно обосновано в хипотезата на
предявен положителен установителен иск, какъвто е настоящият, в която ищецът, претендиращ да
е носител на спорното материално право, носи тежестта да докаже твърденията си при условията
на пълно и главно доказване по смисъла на чл. 154, ал. 1 ГПК, съответно тежестта от недоказване
на същите. Доказателственото значение на заключението не се компрометира и от
обстоятелството, че са изготвени въз основа и на материали, които не са приобщени като
доказателства по делото. В определението си за назначаване на експертизата от 27.09.2021 г. съдът
по никакъв начин не е посочвал или ограничавал вещото лице по отношение на материалите, въз
основа на които да работи. Още повече, че в конкретния случай, с оглед естеството на поставените
задачи, е обективно невъзможно същите да бъдат изпълнени само въз основа на данни, намиращи
се в самото дело, без проверка и на други материали, намиращи се при ищцовото дружество и у
третото лице - негов помагач, респ. негов подизпълнител по договор. Наред с това, след като
назначаването на вещо лице е предпоставено от липса на специални знания у съда, експертът по
правило не може да бъде ограничаван в източниците, въз основа на които изготвя
специализираното си заключение - наличието на специални знания по въпроса, предмет на
изследване, логически включва притежаването на такива и за използваните от експерта източници
и методи. Разпоредбата на чл. 197, ал. 1 ГПК, според която в определението за назначаване на
експертизата се посочват материалите, които се предоставят на вещото лице, има предвид само
документи, приобщени по делото, по отношение на които това е основание временно да не се
намират в кориците му, но в никакъв случай не означава, че експертът е обвързан да използва само
такива материали, което в редица случаи би направило изпълнението на задачата му обективно
невъзможно /в този смисъл Определение № 273/09.07.2013 г., постановено по гр. дело № 2912 по
описа на ВКС за 2013 г./.
Решаващият съд намира, че не е налице и нарушение на общностното право /ЕО/.
Европейските директиви са актове, които обвързват по отношение на дължимия резултат, но
оставят националните власти да изберат формата и начина на въвеждането им в действащото
право. Те нямат пряко действие, когато са транспонирани в българското право в срока, указан в
тях. Единствено в хипотезата, при която дадена директива не е въведена в действие в
националното право своевременно, всеки правен субект може да се позове пряко на нейните
разпоредби пред българския съд, който не следва да прилага националните норми, които
противоречат на разпоредбите на директивата. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като
5
Директива 2012/27/ЕС, с която е отменена Директива 2006/32/ЕО, е транспонирана в българското
законодателство чрез Закона за енергетиката (§ 1а ДР на ЗЕ). Също така посочената Директива
съдържа принципа за реалното отчитане на потребената топлинна енергия и реалното й включване
в сметките, като в конкретния случай принципът за реално заплащане е спазен. Това е така, тъй
като съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в ОУ, сумите за топлинна
енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са
издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от
дружеството, извършващо дялово разпределение. Съдът намира, че това не съставлява нарушение
на чл. 13 Директивата на ЕС /2006/32/ЕО/, а напротив - съответства на принципа на реално
отчитане на топлинната енергия. Плащането по прогнозни сметки съответства на посочената
разпоредба на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, като ежемесечните прогнозни сметки са в полза и на двете
страни по правоотношението - потребителят може да заплати както повече, така и по - малко от
изразходваната за този месец енергия, респ. топлоснабдителното предприятие на свой ред може да
подаде повече или по -малко количество от заплатената му топлоенергия. В крайна сметка обаче с
последната изравнителна сметка взаимоотношенията между страните се уреждат справедливо и
потребителите заплащат реално изразходваната от тях енергия за целия отчетен период.
Въведената в ЗЕ възможност за извършване на топлинно счетоводство (дялово разпределение на
потребената от една абонатна станция топлинна енергия между отделните потребители) чрез
използването на индивидуални разпределителни уреди и водомери за топла вода отговаря на целта
на директивата за постигане на възможно по точно определяне на индивидуално потребеното
количество енергия.
Съдът следва да съобрази също така, че по отношение на количеството и качеството на
доставената топлоенергия, потребителят разполага с възможност за рекламация при условията на
Общите условия, която рекламация е обвързана от определени срокове, каквато не се твърди и не
се доказва да е била направена, поради което и съдът приема, че е налице приемане на услугата от
страна на потребителя и същата е била с необходимото качество.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че по делото не е установено, че
исковата сума съответства на припадащия се на ответника дял от стойността на дължимата от
етажните съсобственици цена и за определянето й са спазени изискванията на чл. 139 и сл. ЗЕ,
като в тази връзка настоящият съдебен състав изцяло кредитира заключението на СТЕ, видно от
което през процесния период няма нарушение на Наредба № 16-ЗЗ4/2007 г. за топлоснабдяването
при изчисляване дела на сградната инсталация. При установените количества ТЕ, доставени в
процесната сграда - етажна собственост, измерени с годно СТИ, извършваният реален отчет на
уредите за дялово разпределение в имота и заключението на експерта, че дяловото разпределение е
правилно извършено, съдът приема, че ищеца е доказал количеството на доставената в имота на
ответника ТЕ и нейната стойност. В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна
енергия е отчетено от общия топломер, за който се установява от СТЕ, че отговаря на
метрологичните изисквания, както и че сумите за топлинна енергия в имота на ответника и за
дялово разпределение са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и
в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска, като
евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162
ГПК.
От изложеното следва, че по делото са установени количеството доставена топлинна енергия
и нейната стойност, както и правилното и законосъобразно нейно отчитане и начисляване. При
тези данни следва да се приемат за спазени параметрите на предоставената услуга, обуславящи
извод за точно изпълнение на задълженията на ищеца.
По делото не се твърди и не се установява плащане на задължението.
Ответникът своевременно е релевирал по делото – с депозирания писмен отговор на
исковата молба, възражение за изтекла погасителна давност, поддържано и в хода на устните
състезания, което следва да бъде разгледано.
За процесния период от м.05.2017г. до м.04.2019г. приложение намират Общите условия за
6
продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови нужди в гр.
София, публикувани на 11.07.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016 г., клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. падежа на всяко задължение настъпва след
изтичането на този 45 дневен срок.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС,
понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и
цитираните по-горе разпоредби от общите условия вземанията на топлофикационното дружество
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД. Следователно и вземанията на „Топлофикация София“ ЕАД към потребителите за
заплащане на цената на използваната за битови нужди топлинна енергия се погасяват с изтичане на
3-годишен давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111, б. „в“ ЗЗД, започва да тече от
деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо- чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
С оглед на изложените съображения прогнозните месечни вноски за периода м.05.2017 г. -
м.10.2017 г. се явяват погасени по давност, доколкото заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 11.01.2021 г. и тригодишната погасителна давност е
изтекла по отношение всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 11.01.2018 г., като
това обстоятелство не може да бъде променено от последващо издаване на нова обща/и фактура/и.
Издаването на такава фактура/и не променя настъпването на изискуемостта по отношение на
месечните вноски.
С погасяването на част от вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват и лихвите
за забава, дължими по отношение на тези вземания, включително за периодите, по отношение на
които тригодишната давност не е изтекла – чл. 119 ЗЗД.
Установителния иск за главница следва да се уважи за сумата от 376,60 лв. и за периода от
м.11.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
01.01.2021г., до окончателното плащане, като се отхвърли за горницата до пълния заявен размер от
382,53 лв. и за периода от м.05.2017 г. - м.10.2017 г., като погасен по давност.
Относно иска по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага установяване на
наличието на главен дълг; изпадане на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и
ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето защо за вземанията за
топлинна енергия за периода от м.11.2017г. до м.04.2019г. не е необходимо отправянето на
покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в
забава. Ето защо искът за лихви за забава върху вземанията за топлинна енергия върху
непогасената по давност главница от 376,60 лв. е основателен за периода от 15.09.2018г. до
21.12.2020г./крайния момент, до който се претендира лихва/ за размер от 86,72 лв., изчислен от
съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на лихвен калкулатор, което е в повече от претендираното.
Относно исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху нея:
Съдът намира, че към посочената по-горе сума за топлинна енергия следва да се добавят
дължимите такси за извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 27,20 лв.
Възражението в отговора на исковата молба за липса на основание за плащането на сумите за
7
дялово разпределение в полза на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от
Общите условия, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10
от Общите условия на договорите между „Топлофикация София“ ЕАД и търговец за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от
своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Видно от представените изравнителни сметки, третото лице – чрез подизпълнител Дикерк ЕООД
/потвърдено и от в.л. Т. при разпит в о.с.з/ е извършило услугата, като няма данни работата да не е
приета, поради което потребителят следва да заплати на ищеца дължимото възнаграждение по
силата на цитираните разпоредби.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност тук следва да се отбележи, че
задължението за цена на услуга за дялово разпределение се претендира от ищеца едва от м.12.2017
г., поради което същото не е обхванато от изтеклата погасителна давност.
Ответникът не твърди и не ангажира доказателства за погасяване на задължението за
заплащане на таксата за дялово разпределение през процесния период, с оглед на което искът се
явява доказан по основание и размер.
Като законна последица от предявяване на иска, посочената по-горе сума за дялово
разпределение следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 11.01.2021г. до окончателното плащане.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 11.01.2021 г. и касаеща процесния период, поради което
предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
Относно разноските за производството:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени разноските, които е направил за производството, съразмерно на уважените искове,
установени в общ размер от 317,40 лв., представляваща разноски в исковото производство /платена
д.т., възнаграждение за вещо лице и юрк. възнаграждение по чл. 25 НЗПП/ и 73,25 лв., представляваща
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1286/2021 г. по описа на СРС, 71 състав /д.т. и
юрк. възнаграждение, определено в минимален размер съгласно чл. 26 от НЗПП/.
Ответникът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно на
отхвърлените искове, но поради липса на заявено искане за присъждане, а и на доказателства за
реално сторени такива, съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
Мотивиран от горното съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че Ж. М. Ч., ЕГН
**************, с адрес гр. София, ул. „*********“ № 27, ет. 4, ап. 14 дължи на „Топлофикация
София” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата от
376,60 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от м.11.2017 г.
8
до м.04.2019 г. за топлоснабден имот с адрес гр. София, ул. „*********“ № 27, ет. 4, ап. 14, аб. №
411462, ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.01.2021 г.,
до окончателното заплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до претендираните
382,53 лв. и за периода от м.05.2017г. до м.10.2017г. вкл., като погасен по давност; сумата от
68,26 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 21.12.2020 г.; сумата от 27,20 лв., представляваща
стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.12.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със
законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.01.2021 г., до окончателното
заплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за мораторна лихва върху сумата за
дялово разпределение в размер на 5,38 лв. за периода 31.01.2018г. - 21.12.2020г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1286/2021 г. по описа на СРС, 71
състав.
ОСЪЖДА Ж. М. Ч., ЕГН **************, с адрес гр. София, ул. „*********“ № 27, ет. 4,
ап. 14 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 317,40 лв. – разноски за исковото
производство и сумата от 73,25 лв. – разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №
1286/2021 г. по описа на СРС, 71 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Проф. Г.Павлов“ № 3 като трето лице помагач на страната на
ищеца „Топлофикация София” ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата на връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9