Р Е
Ш Е Н
И Е
№
….01.2020
г.,
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д
въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл.
съдия ДЕСИСЛАВАЙ.А
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдияЙ.а
в. гр.дело
№ 403 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба подадена от ищеца И.Б.Л. чрез адв. Ж. срещу
решение №446912/09.07.2018
г., постановено по гр.д. №27869/2017 г. по описа на СРС, 25 състав, с което е
отхвърлен от ищцата срещу Фондация „Професор д-р Г.Л.и професор д-р Е.Г.“ (фондацията)
представлявана от управителя В. Б. осъдителен иск с правна квалификация чл. 108
от ЗС за установяване, че ищецът е титуляр на правото на собственост върху
недвижим имот представляващ апратамент 171, с идентификатор
68134.206.191.1.171, находящ се в гр. София,, район Красно село, ж.к. „Красно
село“, кв. „Борово“, в жилищна сграда бл. ********със застроена площ от 59,80
кв. м., състоящ се от стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, заедно с
избено помещение №9 с площ 3,6 кв.м. вписан в имотния регистър както следва: с имотен
партиден номер 84569, № по двойно вх. № 3122, том 7, акт № 100 от 2010 г. и при съседи
самостоятелни обекти в сграда, както следва: на същия етаж: 68134.206191.1.170;
под апартамент №171 – 68134206.191.1.168; над апартамент №171 – 68134206.191.1.174.
Във въззивната
жалба се поддържа, че в учредителния акт на фондацията предоставения от
учредителя недвижим имот не е индивидуализиран съгласно законовите изисквания,
тъй като не са посочени съседите на имот, предвид което не е ясно кой имот е
прехвърлен, от което следва, че фондацията не е станала собственик на имота.
Излага се, че с учредителния акт на фондацията не е могло да се извърши
прехвърляне на вещното право на собственост, тъй като не е спазена изискуемата
форма - нотариален акт. Подробни съображения са изложени във връзка със
значението на думата „предоставя“ използвана в учредителния акт на фондацията
във връзка със собствеността на процесния имот, която дума не включва смисъла
на прехвърляне на собствеността върху имота според жалбоподателя. Изложени са
доводи за липсата на представителна власт в полза на адв.Й., доколкото той е
упълномощен да представлява ответното юридическо лице от управителя В. Б., за
която въззивникът твърди, че няма провомощия да представлява фондацията респ.
да упълномощава лица, които да я представлява. Иска се отмяна на обжалваното
решение и присъждане на разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано
по същество, първоинстанционното решение е и правилно.
Въззивният съд
намира, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата страна на
спора.
Във връзка с
възраженията наведени с въззивната жалба следва да бъдат изложените следните
съображения:
На първо
място, съдът следва да обсъди възражението на въззивника направено във връзка с
липсата на представителна власт в полза адв.Й., тъй като тя е учредена от
лицето В. Бодуров, което според въззивника е нямало правомощието да упълномощава представители на
фондацията.
Съгласно учредителния
акт на Фондация „Професор д-р Г.Л.и
професор д-р Е.Г.“ органите на фондацията са общо събрание и управителен орган
(управител) – чл. 12 от акта. Съгласно чл.19 от учредителния акт на
фондацията за управител и представляващ фондацията при нейното учредява и за
срок от пет години е избрана В. Б.. Изрично е предвидено, след изтичане на
мандата и до избор на нов управител Б. да продължава да изпълнява функциите. В
учредителния акт са посочени и правомощията на управителя (в неномериран член
след чл.19), като едно от правомощията е да представлява фондацията пред
„всякакви органи, организации и трети лица в страната и чужбина“. При тълкуване
на така изразената воля на учредителя на фондацията, съдът намира, че в
конкретния случай в текста на учредителния акт не се прави разлика между думите
„функции“ и „правомощия“, като целта на приетата в акта уредба е да се
гарантира наличието на орган, който да извършва представителството на
фондацията дори след изтичане на предвидения мандат на управителя. В конкретния
случай, управителят изпълнява функции, чрез които да осъществява предоставените
му правомощия, като част от функциите му е да представлява и респ. да
упълномощава трети лица да представляват фондацията, с оглед на което
настоящият състав намира, че адв.Й. е валидно упълномощен да представлява
ответника в съдебното производство.
Във връзка с изискуемата
форма за предоставяне на недвижимия имот при учредяване на фондация съдът
намира следното:
Съгласно чл.
33, ал. 1 от ЗЮЛНЦ фондация се учредява приживе или по случай на смърт с
едностранен учредителен акт, с който безвъзмездно се предоставя имущество за
постигане на нестопанска цел. Съгласно изискването на ал. 2 от същия член за
учредяване на фондацията приживе е необходимо актът да бъде с нотариално
заверени подписи. Ал. 3 гласи, че когато се прехвърлят вещни права върху
недвижим имот, учредителният акт се вписва от съдията по вписванията при
районния съд по местонахождението на имота. Според ал. 4 имуществото,
предоставено с учредителния акт, се счита за имущество на фондацията при
нейното възникване от датата на извършване на учредителния акт приживе или на
откриване на наследството по случай смърт.
Настоящият
състав намира, че в конкретния случай всички така посочени законови изисквания
са били спазени при учредяване на фондацията.
Фондациите са
некорпоративно устроени юридически лица, създадени за извършването на
обществено полезна дейност (какъвто е настоящия случай) или дейност в частна
полза. Учредяването на фондация приживе, както е в разглеждания казус и както
бе посочено по-горе съгласно нормативна уредба се осъществява с едностранен акт
на дарение. Особеност на дарението извеждана от приложимия закона ЗЮЛНЦ (чл.33)
е, че то няма договорен характер. То е едностранен учредителен акт, с който
безвъзмездно се предоставя имущество за определена цена, като в този случай на
се прилагат правилата на чл.225-227 от ЗЗД.
Доколкото
безвъзмездното предоставяне на недвижимия имот няма договорен характер,
неприложимо е изискването на чл.18 от ЗЗД. Правилата на чл.33, ал. 2-4 се
явяват специални пред общото правило на чл. 18 от ЗЗД, съгласно който за
действителност на сделките за прехвърляне на вещни права е необходимо спазване на
определена форма – нотариален акт. При изложеното, неоснователно се твърдението
на въззивника ищец, че за прехвърляне на имотът в патримониума на фондацията е
било необходимо спазването на форма за действителност нотариален акт.
Доколкото в
чл.33, ал.1 от ЗЮЛНЦ законодателят е използвал думата „предоставя“ за описание
на действията, чрез които учредителя изразява волята си за отделяне на част от
имуществото си, с която да бъде учредена фондация за постигане на определена
нестопанска цел и именно този глагол е използван в учредителния акт на
фондацията – ответник, съдът намира за безпредметно тълкуването на думите
„предоставя“ и „отстъпва“ и диренето на смислова разлика, която да разколебае
извода, че учредителят Г.К.Л.е целял учредяване на фондацията ответник чрез даряването
на собствения му процесен недвижим имот.
Съдът намира,
че волята на учредителя и процедурата за учредяване на фондацията не е
опорочена, поради липса на индивидуализация на предоставения недвижим имот в
учредителния акт.
В учредителния
акт недвижимият имот е индивидуализиран като е посочен административния му
адрес, площта му, разположението на помещенията в него, както и неговите
граници посредством посочване на съседните поземлени имоти от четирите страни.
Индивидуализацията на имота съгласно учредителния акт напълно съответства на
тази в Нотариален акт № 159, том 2, рег. № 07682, дело № 341/2008 г.
от 22.05.2008 г. обективиращ договор за покупко-продажба, по силата на който Г.К.Л.е
придобил процесния недвижим имот. При изложеното, твърденията във въззивната
жалба, че предоставеният с учредителният акт на фондацията имот не е
индивидуализиран в достатъчна степен не са основателни. Имотът е
индивидуализиран съгласно изискванията на чл.6, ал. 1, б. „в“ от Правилника за
вписванията съгласно който подлежащите на вписване актове (какъвто е акта за
учредяване на фондация съгласно чл. 33, ал. 3 от ЗЮЛНЦ) трябва да съдържат описанието на имота, до който се отнася актът,
с посочване на вида, местонахождението (община, населено място, адрес,
местност), номера на имота, площта и/или застроената площ и границите.
Доколкото кадастралната карта и кадастралните карти за имота са одобрени със
заповед РД-18-50/20.06.2016 г. към момента на учредяване на фондацията през
2010 г. не е било възможно посочване на кадастрален номер.
При изложеното
съображения, съдът намира, че всички наведени във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение са неоснователни и доколкото изводите
на двете съдебни инстанции съвпадат, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено като правилно.
По разноските
При този изход
на спора право на разноски във въззивната инстанция има въззиваемата страна. Фондация
„Професор д-р Г.Л.и професор д-р Е.Г.“ чрез представляващия я адв.Й. е
направила искане за присъждане на разноски във въззивното произвоство /искането
е направено е откритото съдебно заседание/. На л. 25 от делото пред СГС е
приложен договор за правна помощ и съдействие, видно от който адвокатското
възнаграждение в полза на адв.Й. е уговорено в размер на 1000 лв., като в
договора е отбелязано, че сума е изцяло платена в брой при подписване на договор, поради което
последния има характера на разписка съгласно задължителните указания дадени от
ВКС в т.1 от Тълкувателно решение Тълкувателно решение 6/2012 г. от 6 ноември
2013 год. по тълк. дело 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. От въззивника не е
релевирано възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение
за адвокат, поради което И.Б.Л., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, следва да
бъде осъдена да заплати на Фондация „Професор д-р Г.Л.и професор д-р Е.Г.“
сумата от 1000 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната
инстанция.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №446912/09.07.2018
г., постановено по гр.д. №27869/2017 г. по описа на СРС, 25 състав.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, И.Б.Л., ЕГН: **********,***, офис 223 да заплати на
Фондация „Професор д-р Г.Л.и професор д-р Е.Г.“, с Булстат *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „*****“, кв. *******вх*******представлявана
от управителя В. Б. сумата от 1000,00 лв. /хиляда лева/- разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.