№ 3499
гр. Варна, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20223110104403 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ.
Ищецът Х. Ш. Х. твърди в исковата си молба, че за лек автомобил марка „Дачия
Логан", рег. № В 8938 ТА, е сключил с ответното дружество застраховка „Каско", Клауза 1,
обективирана в застрахователна полица № 03018134s/19000725 от 10.06.2021г., със срок на
действие от 11.06.2021г. до 10.06.2022г. Твърди се, че на 01.08.2021г. предоставил
автомобила на Х.С.П., която около 22:30ч. паркирала автомобила в гр. Варна, ул. „****", до
бл. 14. На 02.08.2021г., около 13:35ч., П., отивайки до автомобила, установила, че същият е
уреден от всички страни с твърд и остър предмет. Веднага уведомила Второ РУ-Варна за
извършените злоумишлени действия, за което е издадено съответно удостоверение.
За настъпилото събитие застрахователят бил уведомен на 02.08.2021г., като според
съставения опис-заключение са установени следните увредени детайли: преден капак,
предна лява врата, предна дясна врата, задна дясна врата, задна лява врата, заден ляв панел,
заден десен панел, лява задна врата, дясна задна врата, преден десен калник и преден ляв
калник. Застрахователят изплатил обезщетение в размер на 260.65 лева.
Твърдейки, че изплатеното обезщетение е недостатъчно за възстановяване на щетата,
сезира съда с искане за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 100.00
лева, частичен иск от 3298.35 лева, представляваща незаплатена част от следващото му се
застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се увреждане
покрива на застрахования автомобил, ведно със законната лихва считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 04.04.2022г., до окончателното изплащане на
обезщетението.
1
С протоколно определение от 17.10.2022 г. е допуснато изменение на иска чрез
увеличаване размера на претенцията като същата се счита предявена за сумата от 2876,46
лева, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК. Претендират се и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „Застрахователна компания Лев Инс"
АД, чрез процесуалния си представител, депозира отговор на исковата молба, в който
изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение от посоченото събитие е предявена пред дружеството, като е
определено и изплатено обезщетение в размер на 467.56 лева, което счита и за съответно на
претърпените вреди вследствие на настъпилото на 02.08.2021г. застрахователно събитие.
Оспорва всички описани при огледа на заведената щета увреждания да са вследствие на
процесното събитие. В тази връзка твърди, че при сключване на застрахователния договор
са установени множество драсконити от различен характер по повече от детайлите на
каросерията, които са обективирани в изготвения талон за оглед и заснети. С оглед това и на
основание т. 10.1 от Общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства без
релсови превозни средства на ЗК „Лев Инс" АД поддържа, че дружеството не носи
отговорност и не обезщетява такива щети. В този смисъл излага, че изплатеното
обезщетение отговаря на действително претърпените вреди.
С оглед приетите по делото доказателства и относимите правни разпоредби, съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация с чл. 405 КЗ, при който в доказателствена
тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, следните
правнорелевантни факти, от които се ползва: наличието на валидно облигационно
правоотношение с ответното дружество по сключен договор за застраховка „Каско”, с
включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на
застрахователното събитие, обстоятелството, че на сочената дата е настъпило
застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието е претърпял твърдените
имуществени вреди по вид и размер, наличието на причинно-следствена връзка между
събитието и вредоносния резултат, както и че е изправна страна в правоотношението със
застрахователя и е изпълнил задължението си по договора за уведомяване.
От полица № 03018134s/19000725 от 10.06.2021г. е видно, че е налице сключена
застраховка „Каско“ между Х. Ш. Х. и „Застрахователна компания Лев Инс" АД, ЕИК
********* относно лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ******. От същата е видно, че
ищецът е изправна страна по застрахователното правоотношение, като е заплатил
дължимата застрахователна премия, който факт не се оспорва от ответника.
От удостоверение с № 436000-11504, издадено от Второ РУ – Варна, се установява, че
на 02.08.2021г. Х. П. е заявила за установено увреждане на л.а. „Дачия Логан“ с рег. №
******, което се състои в надрани преден капак, предна и задна леви и десни врати, предни
и задни леви и десни калници и ляв и десен панел на задна врата. На 02.08.2021г. е уведомен
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, като същият извършва оглед на
автомобила и като увредени детайли са описани: преден капак, предна лява врата, предна
2
дясна врата, задна дясна врата, задна лява врата, заден ляв панел, заден десен панел, лява
задна врата, дясна задна врата, преден десен калник и преден ляв калник, видно от
представения опис - заключение по щета № 0003-1501-21-000021.
От приетата по делото САТЕ, която съдът цени като компетентно изготвена се
установява, че увредените детайли по процесното МПС са преден капак, предна лява врата,
предна дясна врата, задна дясна врата, задна лява врата, заден ляв панел, заден десен панел,
лява задна врата, дясна задна врата, преден десен калник, преден ляв калник. При
съпоставяне на механизма на произшествието и установените увреждания е налице
причинно-следствена връзка между извършените злоумишлени действия и настъпилите
вреди за л.а. „Дачия Логан“ с рег. № ****** и е възможно същите да са причинени по степен
и вид от настъпилото събитие на 02.08.2021 г., което се изразява в умишлено нараняване на
лаковото покритие с твърд и остър предмет. В заключението е посочено, че общата стойност
на щетите на автомобила поотделно и като обща сума и като се вземе предвид стойността на
ремонта по средни пазарни цени на труда в сервизи отговарящи на съвременните изисквания
за качество ISO и такива, които не притежават сертификат за качество, възлиза на 3344,02
лева.
От съвкупния анализ на приетите по делото доказателства се установява, че между
страните е налице валидно облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за
застраховка “Каско на МПС”, от 10.06.2021 г., с предмет собствения на ищеца лек
автомобил л.а. „Дачия Логан“ с рег. № ****** и период на застрахователно покритие от
11.06.2021 г. до 10.06.2022 г. По същия ищецът е изправна страна, тъй като
застрахователната премия е заплатена. Доказва се, че на 02.08.2021 г. е констатирано
настъпило застрахователно събитие, изразяващо се в злоумишлени действия на трето лице.
Срокът на действие на договора за застраховка покрива настъпилото застрахователно
събитие. От заключението на назначената в настоящото производство САТЕ, което съдът
цени като компетентно изготвено се установява, че настъпилите увреждания по процесния
автомобил са получени именно в резултат на злоумишлените действия, изразяващи се в
умишлено нараняване на лаковото покритие с твърд и остър предмет. От гореизложеното
следва изводът, че в резултат на събитието ищецът е претърпял твърдените имуществени
вреди по вид както и че същите се намират в причинно-следствена връзка между събитието
и вредоносния резултат. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и в
частност заключение по САТЕ и на писменото доказателство опис - заключение по щета №
0003-1501-21-000021, издадено от „Застрахователна компания Лев Инс" АД на 02.08.2021 г.
следва, че увредените детайли, който подлежат на обезщетяване са преден капак, предна
лява врата, предна дясна врата, задна дясна врата, задна лява врата, заден ляв панел, заден
десен панел, лява задна врата, дясна задна врата, преден десен калник и преден ляв калник.
По отношение на твърденията на ответника, че при сключване на полицата
автомобилът е бил заснет и е било установено, че има множество драскотини от различен
характер – тези твърдения са останали недоказани. На ответника е указано, съобразно
правилото на чл.146, ал.1, т.5 ГПК, че е в негова доказателствена тежест е да установи, че
3
при сключване на застрахователния договор са установени множество драсконити от
различен характер по повече от детайлите на каросерията и е дадена възможност на
„Застрахователна компания Лев Инс" АД да представи направения снимков материал на
автомобила при сключване на застрахователния договор, както и копие от изготвения талон
за оглед. Ответникът не е предоставил направения снимков материал, като вещото лице А.
В. в проведеното открито съдебно заседание заявява, че не се е запознал със старите
увреждания, тъй като снимковия материал не му е предоставен, въпреки двукратно
отправеното искане в този смисъл и поради това е в невъзможност да отговори на четвъртия
въпрос от експертизата, който касае наличието на увреждания по автомобила преди датата
на застрахователното събитие.
Спорен между страните е и въпроса относно размера на дължимото обезщетение. По
смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и
трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 6/02.02.2011 г. По т. Д. № 293/2010 г.
На ВКС, I т. О.; решение № 206/03.09.2013 г. По т. Д. № 107/2011 г. На ВКС, II т. О.;
решение № 79/02.07.2009 г. На ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. О.; решение № 235/27.12.2013
г. По т. Д. № 1586/2013 г. На ВКС, II т. О.; решение № 115/09.07.2009 г. По т. Д. № 627/2008
г. На ВКС, II т. О., решение № 209/30.01.2012 г. На ВКС по т. Д. № 1069/2010 г., II т. О.,
постановени при действието на КЗ (отм.), но относими и след приемането на сега
действащия Кодекс на застраховането.
За възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд
по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се
прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може
да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ. На увредения се
дължи обезщетение, определено по средни пазарни цени за такива по вид, година на
производство и характеристики нови оригинални или алтернативни части, които имат
същото или подобно качество с това на съответно увредените части на колата, в
състоянието й към инцидента, респ. по средни пазарни цени на труда в няколко независими
сервиза. Само така ще се постигне целената оптимална еквивалентност на обезвредата, без
същевременно да се стигне до неоснователно обогатяване на правоимащия.
В настоящия случай от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и
заключението на САТЕ, което съдът цени като компетентно изготвено се установява, че
общата стойност на увредените детайли като обща сума и като се вземе предвид стойността
на ремонта по средни пазарни цени на труда в сервизи отговарящи на съвременните
изисквания за качество ISO и такива, които не притежават сертификат за качество, възлиза
на 3344,02 лева.
4
С оглед гореизложеното, исковата претенция в размер на 2876,46 лв. се явява
доказана по основание и размер, поради което подлежи на уважаване.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид отправеното искане от ищеца, в негова
полза следва да се присъдят сторените по делото от страната разноски за заплатена
държавна такса в размер на 115,06 лева, депозит за вещо лице в размер на 100 лева и
адвокатско възнаграждение. В случая страната е представила доказателства за уговорено и
заплатен хонорар на адвоката в размер на 520 лева с ДДС. Така уговореното
възнаграждение съдът намира, че съответства на обема на извършените от адвоката
процесуални действия и установения в чл. 7, ал.2, вр. § 2а от Наредба 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й към датата на
сключване на договора – ДВ, бр. 68 от 2020г.) минимален размер, който съобразно
материалния интерес възлиза в размер на 517.62 лева с ДДС. В този смисъл възражението за
прекомерност на адвокатското възражение се явява неоснователно. Поради изложеното в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски общо в размер на 735.06 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, район Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51Д, да заплати на
Х. Ш. Х., ЕГН **********, адрес: град В.*****, на основание чл. 405, ал.1 КЗ, сумата от
2876,46 лева (две хиляди осемстотин седемдесет и шест лева и четиридесет и шест
стотинки), представляваща дължимото обезщетение по застрахователна полица №
03018134s/19000725 от 10.06.2021г. по автомобилна застраховка „Каско“ със срок на
действие от 11.06.2021 г. до 10.06.2022 г. за настъпило на 02.08.2021 г. застрахователно
събитие, в резултат на което са причинени имуществени вреди на собствения на ищеца л.а.
„Дачия Логан", рег. № В 8938 ТА, изразяващи се в увреждане на преден капак, предна лява
врата, предна дясна врата, задна дясна врата, задна лява врата, заден ляв панел, заден десен
панел, лява задна врата, дясна задна врата, преден десен калник и преден ляв калник, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
04.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, район Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51Д да заплати на
Х. Ш. Х., ЕГН **********, адрес: град В.***** сумата от 735.06 лева (седемстотин
тридесет и пет лева и шест стотинки), представляващи сторени в производството
разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6