№ 695
гр. Благоевград, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500835 по описа за 2022 година
Производството е инициирано с въззивната жалба с вх.
№11947/22.07.2022 г. по описа на РС[1]Благоевград, подадена от В. Р.
М., ЕГН **********, адрес: Благоевград, жк. „Е., чрез адв. И. П.,
срещу Решение №372/30.06.2022 г., постановено по гр. д. №2574/2021
г. по описа на РС Благоевград. В нея се поддържат доводи за
неправилност на съдения акт и искане за отмяната му и постановяване
на нов по същество, с който да бъде определен по – ограничен режим
на лични контакти между ищеца и малолетното дете на страните и да
бъде присъден по – висок размер на издръжка за него, дължима от
бащата.
В останалата част първоинстанционният съдебен акт не е
обжалван и е влязъл в сила.
Отговор на ВЖ не постъпил от ответника по нея Р. Ж. М..
Във въззивната инстанция са приети нови писмени
доказателства, представени от последния и е изслушано в откритото
1
с.з. становище от социален работник при ДСП – Благоевград.
След анализ на всички доказателства в делото по отделно и в
съвкупност, решаващият състав прие за установено от фактическа
страна следното :
Ищецът Р. М. и ответницата В. М. са сключили граждански брак
на 09.03.2019 г. в Благоевград, което се установява от акт за сключен
граждански брак № 102/09.03.2019г. и издаденото въз основа на него
удостоверение за сключен граждански брак от община Благоевград.
Видно е от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на
акт за раждане № 764/03.07.2019 г., че по време на брака им е родено
детето М. Р.ов М., с ЕГН **********, роден на ****.
От показанията на всички свидетели се установява, че Р. М. и В.
М., са живеели самостоятелно, като семейство, в наето от тях жилище.
Заедно с това в началото на брачната им връзка за издръжката и
материалните нужди се е грижил ищецът. По – късно обаче, когато
детето е било на малко повече от две години между тях е настъпил
разрив и Р. се е дезинтересирал от грижата за семейството и всеки е от
тях е игнорирал общото домакинство и е започнал да се грижи сам за
себе си. Свидетелите установяват, че е настъпило отчуждение, както
емоционално и физическо дистанциране между тях, довело до
фактическата им раздяла. Последната е настъпила в края на м.
октомври 2021г. и е окончателна и необратима.
Свидетелите непротиворечиво установяват, че от раздялата на
съпрузите малолетното им дете живее само с майката, която и преди
това е полагала основно грижи за отглеждането и възпитанието му.
Заедно с това, от показанията на свид. Т. и Т. се извежда
обстоятелството, че бащата е виждал детето М. М. един път в
присъствието на майката и тя отказва да му го предоставя за контакти,
макар и поради обективни пречки, като боледуване.
От свидетелските показания се установява, че ищецът работи
2
като международен шофьор на ТИР, а ответницата не работи. Не са
представени писмени доказателства за тези обстоятелства, както и за
размера на доходите им.
При изслушването му по реда на чл. 59, ал. 6 от СК Р. М.
заявява, че иска от съда да определи контактите с детото, тъй като
ответницата е заявила, че няма да му дава да вижда детето, докато не
се разведат.
В. М. по реда на чл. 59, ал.6 от СК заявява, че е искала преди
раздялата им да запазят брака си, заради детето, защото то ще страда.
В първоинстанционното производство е изготвен и приет
социален доклад от Отдел „Закрила на детето“ при ДСП-Благоевград.
В същия е отразено, че родителите са във фактическа раздяла от ****.
Посочено е, че от ****год. детето посещава ДЯ "Л." №2, адаптирало
се бързо в детското заведение и няма проблеми в поведението.
Социалните работници са констатирали, че грижите по
задоволяване на основните потребности на детето се полагат изцяло
от майката, като помощ и подкрепа й оказват нейните родители - Р. и
С.П..
Установено е, че детето М. е в добро общо здравословно
състояние, не страда от тежки хронични заболявания, няма
увреждания, има личен лекар на семейството д-р С.И., която е
извършила всички задължителни имунизации на детето за съответната
възраст. Също така детето М. няма специални здравни и
образователни потребности, общува редовно с роднините си по
майчина линия, с които живеят съвместно. Бабата и дядото по бащина
линия са преустановили контактите с детето М. от момента, в който
бащата е напуснал семейното жилище.
От извършеното социално проучване се установило, че от
раждането на детето (на ****од.), до фактическата раздяла на
родителите (****.), основни грижи за детето М. от храна, отопление,
3
облекло, здравни и образователни грижи и др., са се полагали
съвместно от двамата родители. След този период грижи и средства по
отглеждането на детето се полагат изцяло от майката В. М. на адрес:
гр. Благоевград, ж.к. Е.. И двамата родители са споделили, че от
тогава, до настоящия момент, бащата не е изплащал никакви средства
за задоволяване детето си М.. Бащата заявил, че изчаква
постановяване на съдебно решение за определяне размера и периода
за изплащане на издръжка на детето. Отразено е в социалния доклад,
че В. М. споделила, че в момента е безработна с регистрация в
Дирекция "Бюро по труда" - Благоевград, от където получава месечно
обезщетение в размер на 347.20лв. Обезщетението ще го получава до
м. март 2022г. Подпомага се от ДСП - Благоевград по чл. 7 от ЗСПД в
размер на 40.00лв. Споделила, че финансова и морална помощ и
подкрепа получава от нейните родители - С. и Р. П., които са
работещи.
Пред социалните работници Р. М. е заявил, че работи в
транспортна фирма "Е. ООД, като международен шофьор и получава
месечни доходи в размер на около 2300 лв. Споделил е също, че
отсъства от страната за времето от понеделник до петък, като пътува
до И., а през уикенда се прибира в Благоевград, на адрес: Благоевград,
кв. "Г..
В социалния доклад е изразено становище от О“ЗД“ към ДСП -
Благоевград, че в интерес на детето М. Р.ов М. е да се определи режим
на лични контакти между него и родителя, при когото не живее, който
да дава по[1]- добри възможности за пълноценно общуване и участие
в живота на детето.
Въз основа на изложените факти, Благоевградският окръжен съд
приема следните правни изводи :
Пред въззивната инстанция е висящ спорът между страните в
производството по иска с правно основание чл. 127, ал.2 от СК.
Майката възразява срещу определения от първоинстанционния
4
съд режим на лични контакти на детето с бащата, като счита, че
контактите са с голяма продължителност и не отчитат възрастта на
детото, която не предполага преспИ.е на детето при бащата и срещи
без нея.
Решаващият състав счита, че е в интерес на детето, с оглед
пълноценното му израстване, да не се прекъсват контактите и с
двамата родители. Това ще му създаде пълноценен модел на контакт,
както с майката, така и с бащата и ще му позволи да оценява и
възприема света през разбиранията и вижданията и на двамата.
Безспорно се доказа, че детето е привързано и обича и баща си.
Социалните работници са категорични, че то има емоционална връзка
и с бащата си. Поради това, за да се съхрани тази връзка, което е в
изключителен интерес на М. М. и за да има пълноценно общуване и с
родителя, при който не живее, следва да бъде предоставена
достатъчно възможност двамата да се срещат. Заедно с това, възрастта
и развитието на детето също предполагат активно общуване между
тях, което налага определяне на разширен режим на лични отношения
с детето.
Първоинстанционният съд е определил първоначално преходен
период на контакти за около 3 месеца, през който да бъде възобновено
общуването между бащата и детето, което е било прекъснато след
раздялата на двамата родители. Възстановяването на връзката между
бащата и детето е в изключителен интерес на последното, а също и
предпоставка да се премине към постоянният режим на контакти,
който включва по – голям времеви отрязък и преспИ.е в дома на
родителя два пъти месечно.
Начина на реализиране на контактите след първите три месеца,
от влизане на решението в сила, е определен в съответствие със
законовите критерии възраст, потребности и интерес на детето.
Безспорно е, че определеният от съда режим на контакти първа и трета
събота и неделя от месеца от 10 ч. на първия ден до 18 ч. на втория, с
5
преспИ.е в съботната нощ е минималният необходим за изграждане и
поддържане на връзка между родител и дете. Поради липса на
разбирателство между страните за по – разширен режим, който е в
изключителен интерес на детето, правилно районният съд не е
определил такъв.
Горните изводи съдът споделя и относно определените дати и
дни за контакт на детето с бащата, които са празнични, почивни и
ваканции. Налице е паритет в продължителността на същите,
предоставени на бащата и детето, от една страна и на майката и
детето, от друга страна.
По изложените съображения, въззивният съд приема, че
определеният режим от първоинстанционния съд е разумен,
балансиран и категорично съобразен с възрастовите и емоционални
специфики на малолетното дете на страните и е в услуга на неговия
интерес да изгради пълноценна и стабилна връзка и с двамата си
родители.
По иска с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК :
Бащата Р. М. е заявил, че може да плаща издръжка от 180лв.
Претенцията за издръжка от В. М. е за бъдеще време и е за сумата от
350лв. месечно. Такава първоинстанционният съд е определил в
размер на 200лв., която сума не отчита адекватно материалните
възможности на двамата родители и нуждите на детето.
Следва да се приеме, че бащата получава месечен доход от около
2 300лв., според гласните доказателства. Съдът дава вяра на същите,
тъй като ищецът не оспорва този размер, а и с оглед на това, че работи
като шофьор на ТИР и извършва курсове извън страната. Ноторно
известно е на съда, че за такъв вид труд се заплаща възнаграждение от
заплата и командировачни, които са в размер над средния доход за
страната. Заедно с това, Р. М. няма задължения за издръжка към други
лица, не погасява кредити или извънредни разходи за свои здравни
нужди. Тези обстоятелства го поставят в позиция да може да заплаща
6
издръжка в размер над минималния за страната.
Ответницата твърди и не се оспорва, че е безработна и
единственият доход, който получава е обезщетение за безработица,
което е в размер по – малък от минималната работна заплата. Ето
защо тя следва да бъде подпомагана за издръжката на малолетния М.
М. дори за ежедневните му нужди. Следва да бъде отчетено, че В. М.
живее при родителите си и няма разходи за наем, както и че детето е
на възраст, която предполага да посещава целодневно детско
заведение, и майката има възможност да полага труд срещу
възнаграждение, но не е направила това.
Съдът съобрази и обстоятелството, че детето е здраво и няма
извънредни нужди от парични следства за лечение, рехабилитация и
др., както и че във възрастта, в която се намира, разходите му са
основно само за дрехи и храна.
Преценявайки в съвкупност горните критерии съдът достигна до
извод, че бащата следва да заплаща месечна издръжка в размер на
260лв., поради което първоинстнационното решение в тази част
следва да бъде изменено.
Р. М. следва да бъде осъден да заплати по сметка на БлОС
допълнителна държавна такса по иска за издръжка в размер на 86,
40лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Ж. М., с ЕГН **********, с адрес в Благоевград,
ж.к. „Е., със съдебен адрес гр. Благоевград, ул. „П.Т. чрез адв. А. А. да
заплаща на малолетното си дете - М. Р.ов М., с ЕГН **********,
роден на ****. още 60 лв. месечна издръжка над определения от
първоинстанционния съд размер от 200лв., като издръжката е платима
чрез неговата майка и законна представителка В. Р. М., с ЕГН
7
**********, считано от датата на влизане на решението в сила, до
настъпване на основанията за нейното изменение или прекратяване.
ПОТВЪРЖДАВА решение №372/30.06.2022г. по гр.д.
№2574/2021г. по описа на Благоевградския районен съд в останалата
му обжалвана част.
ОСЪЖДА Р. Ж. М., с ЕГН **********, с адрес в Благоевград,
ж.к. „Е., със съдебен адрес гр. Благоевград, ул. „П.Т. чрез адв. А. А. да
плати по сметка на Благоевградския окръжен съд допълнителна
държавна такса по иска за издръжка в размер на 86, 40лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, в 1 –
месечен срок от връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8