Решение по дело №58/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            12.08.2022 година                        град С.З.

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд                                               Търговско  отделение

На 30.06.                                                                                                          2022  година

В публично заседание в следния състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА

СЕКРЕТАР: АНТОНИНА НИКОЛОВА

изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА

т.дело № 58 по описа за 2021 година,

за да се произнесе, съобрази:

 

Предявени са искове с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД.

В исковата молба се посочва, че на 23.11.2019 г., на път ІІ-66, при км. 50, разклона за с. Д., обл. С.З., водачът Й.М.С. на лек автомобил марка и модел „Фолксваген Шаран“, с peг. № СТ 7528 РА, нарушил правилата за движение и реализирал ПТП с насрещно движещия се лек автомобил марка и модел „Фолксваген Поло“, с peг. № СТ 4204 АХ, управляван от М.И.С.. При инцидента сериозно пострадал водачът М.С..

Посочено е, че за произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1228р-12958/2019 г. Образувано е и досъдебно производство № ЗМ 1228-234/2019 г., по описа на Сектор „ПП“ към ОДМВР - С.З..

Изложени са обстоятелства, че след злополуката М.С. е транспортиран до УМБАЛ „П.“ АД - гр. С.З. от пристигналия на местопроизшествието екип на ФСМП с диагноза: фрактура на лявото бедро. Същият е приет в Клиниката по ортопедия и травматология с оплаквания за силни болка, оток и ограничени движения в областта на лявото бедро, пукниформена рана в областта на фрактурата. Назначени са различни изследвания и прегледи, от които е установено, че ищецът е получил: Фрактура феморис синистра /Счупване на бедрената кост/, Контузия на главата; Разкъсно- контузна рана на лява вежда с р-р 3 см.; Разкъсно-контузна рана на ляво ухо. След клинично обсъждане било взето решение за провеждането на медикаментозно и оперативно лечение, като раните на главата били обработени от неврохирург. На 05.12.2019 г. под спинална анестезия било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур. Извършена била индиректна открита репозиция на фрактурата. Имплантиран бил ДБП, проксимално и дистално, направен лаваж на оперативния шев. На 09.12.2019 г. М.С. е изписан с дадени препоръки да ходи с помощни средства и да приема предписаните му лекарства.

Ищецът  твърди, че за проведеното лечение е извършил разходи в общ размер на 1868,00      лева, от които: - 1680.00 лева за ортопедичен пирон и 188.00 лева за придружител на пострадалия за 10- дневния му престой в болничното заведение.

В исковата молба са изложени съображения, че пътният инцидент е причинил на М.С. внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. С големи усилия се справял в ежедневието си. Силно е ограничил социалните си контакти, поради болката, дискомфорта и страданията, които изпитва в левия крак. Твърди се, че не може да се обслужва самостоятелно и е зависим от грижите на своите близки. При минимална физическа активност изпитва болезненост в областите на нараняванията. Оплаква се от умаляване и дискомфорт при заемането на определена поза на тялото. Не може да се придвижва самостоятелно, използва помощни средства и предимно лежи. Усеща слабост и няма сила в долните крайници. Изпитва трудности при извършване на елементарни битови дейности. Оплаква се от постоянни болки в главата и неприятни усещания. Не може да спи спокойно поради болките в левия крак, изтръпването и мравучкането, които чувства. Има нужда от помощ при задоволяване на хигиенните си потребности. Оперативните белези в областта на веждата, ухото и крака също му създават дискомфорт и са причина за ниското му самочувствие. Постоянните болки се отразяват зле емоционално на ищеца. Все още изпитва силна болезненост в областите на травмите и сериозно е затруднена физическата му активност, като при движение накуцва.

Изживеният стрес от произшествието рефлектира и върху общото емоционално състояние на ищеца. Отрицателно е повлиял инцидентът върху психиката му. В резултат на ПТП е станал раздразнителен, с честа смяна на настроенията, изпитва чести приливи на чувство на безпокойство и притеснение, особено когато остава сам. Сочи се, че тези емоции са породени от уврежданията от травмите, които е претърпял. Изпитва неувереност и страх от МПС. Разстройва се, спомняйки си ужаса, изживян при случилото се с него по време на описаното ПТП. Сънува кошмари, свързани с преживения инцидент. Срамува се от синините, охлузванията и видимите наранявания. Има притеснения, за това, че никога няма да се възстанови напълно и ще изпитва болки завинаги. Станал е избухлив и изнервен.

В исковата молба се посочва също така, че видно от справката, извършена на страницата на Информационен център към Гаранционния фонд и Констативния протокол за ПТП с пострадали лица, към момента на събитието, виновният водач, който е управлявал лек автомобил марка и модел „Фолксваген Шаран“, с peг. № СТ 7528 РА, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗК „Л.“ АД - полица № BG/22/119001299114, валидна от 10/05/2019 г. до 09/05/2020 г.

Изложени са аргументи, че съгласно чл. 380 от новия Кодекс за застраховането (в сила от 01.01.2016 г.) лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Сочи се, че целта на законодателя е всяко увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие да получи от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички претърпени вреди.

Отбелязано е, че съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В този смисъл, по силата на закона пълното обезщетяване на всички претърпени неимуществени вреди изисква същото да бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от увреденото лице, т.е. би следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените вреди.

Във връзка с Г.то, на 30.03.2020 г. ищецът отправил претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗК „Л. АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение - видно от молба вх. № 4153/30.03.2020 г.

Твърди се, че към настоящия момент въпреки, че е изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което поражда правния интерес на ищеца на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да предяви претенцията по исков ред.

Според ищеца, с оглед обстоятелството, че застрахователят е уведомен за настъпилото ПТП на 30.03.2020г. с извънсъдебната молба - претенция, то от този момент, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ, върху претендираната сума следва да бъде начислена и законна лихва до окончателното плащане.

Направено е искане, съдът да постанови решение, с което да осъди ЗК „Л.“ АД, с ЕИК ***, да заплати обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на М.И.С., с ЕГН: **********, а именно:

- обезщетение в размер на 70 000 лева /седемдесет хиляди лева/ за претърпените неимуществени вреди - болки, страдания и психически стрес, причинени на ищеца от получените телесни увреждания в резултат на настъпилия пътен инцидент, реализиран на 23.11.2019 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция — 30.03.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението;

- обезщетение в размер на 1 868,00 лева /хиляда осемстотин шестдесет и осем лева/ за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в разходи за поставен ортопедичен пирон и за придружител в болничното заведение, в резултат на получените телесни увреждания при настъпилия пътен инцидент, реализиран на 23.11.2019 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция - 30.03.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Претендира направените по делото съдебни и деловодни разноски.

На основание чл. 127, ал. 4 ГПК посочва банкова сметка ***.

По делото е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът взема становище по предявените искове.

Оспорва изцяло предявените искове за неимуществени и имуществени вреди - по основанието им и по размер, който счита за изключително завишен и прекомерен.

Намира, че ищецът няма правен интерес от водене на исково производство, тъй като във връзка с претърпените вреди е отправил доброволна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от настъпило застрахователно събитие на 23.11.2019 г. /щета № 0000-1000-63- 20-7227/, като за определяне за изплащане на застрахователно обезщетение на ищеца е указано да представи необходими документи, установяващи по безспорен начин безспорно виновно поведение на застрахован в дружеството водач - краен акт на наказателен орган или друг, за което е уведомен. Твърди се, че не е налице отказ от страна на ответното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение.

Сочи се, че гражданският процес е способ за защита на накърнени материални права. Навежда твърдения, че ответното дружество не е накърнявало материални права на ищеца, за да се стига до настоящия исков процес. Заявено е, че вредите, причинени на ищеца са в резултат от деликтно поведение, което обаче не е осъществено от ответното дружество.

Оспорва всички твърдения на ищеца, направени с исковата молба по основанието на предявената претенция, тъй като по делото не са представени доказателства в тяхна подкрепа.

Посочено е, че в исковата молба се твърди, че по повод настъпило на 23.11.2019 г. ПТП са настъпили неимуществени вреди за ищеца в качеството му на водач на л.а. “Фолксваген Поло“ с рег. № СТ 4204 АХ. Твърди се, че виновен за ПТП е водачът на л.а. „Фолксваген Шаран“ с peг. № СТ 7528 РА, като в противоречие на твърдението на ищеца е представен официален документ, издаден от органите на полицията, в който е посочен за виновен водач именно ищецът в настоящото производство. Изложено е, че съобразно издаденият официален документ образуваното ДП не е посочено да се води срещу виновен извършител, застрахован при ответното дружество, приключило ли е и с какъв акт, което е от съществено значение за доказване деликтната отговорност на застрахования в дружеството водач. Сочи се, че поради неприключване на НП, по смисъла на НК, не са изследвани всички относими обстоятелства, чрез които да може да се извърши обективно обосновано предположение досежно вината на дееца за настъпване на ПТП и отговорността му за нанесените вреди.

Във връзка с изложеното и на основание чл. 300 от ГПК, ответникът оспорва твърдението, че вина за настъпилото ПТП има / има единствено водача на л.а. „Фолксваген Шаран", застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество.

Сочи, че не са изяснени обстоятелствата, причините и механизма, довели до настъпване на ПТП, нито какви са били действията на водача на л.а. "Фолксваген Поло", както и по вина на кой от водачите са настъпили вредите по автомобилите, съответно травмите на пострадалите. Заявява, че не е изяснено коя от маневрите е допринесла за настъпване на ПТП като първопричина. Твърди, че за водача на л.а."Фолксваген Шаран" е налице „случайно деяние“ по смисъла на НК досежно причиняване на телесните увреждания на пострадалия С.. Посочва, че в представените документи именно от пострадалия С. се твърди, че именно той след употреба на значително количество алкохол при управление на МПС е загубил контрол и виновно е причинил ПТП, от което за него са настъпили вреди.

Алтернативно навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца в настоящото производство, тъй като същият е изложил на риск живота и здравето си, като е управлявал мотоциклета след употреба на алкохол с несъобразена скорост, нарушавайки разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП, с оглед на което е причинил/ допринесъл в значителна степен за настъпилия вредоносен резултат.

Твърди, че пострадалият сам е причинил ПТП, като е управлявал автомобила след употреба на алкохол - в представения по делото Протокол е посочена концентрацията на алкохол в кръвта му и 1,54 %о, в насрещната пътна лента и без поставен колан съобразно изискването на закона, като ответникът прави възражение за намаляване отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и в тази насока, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Счита, че за вредоносния резултат (травмите получени от М.С.) е причина е допринесло неговото виновно поведение като водач на л.а. „Фолксваген Поло“ с ДК № СТ 4204 АХ, изразяващо се в нарушение на ЗДвП, като е се е движил с висока скорост на пътното платно, навлязъл е в лентата за насрещно движение като поради извършените от него правонарушения на ЗДвП е станал причина за настъпване на ПТП от 23.11.2019 г. Сочи, че пострадалият е имал възможност и е бил длъжен да съобрази движението си с л.а. „Фолксваген Шаран“, и да избегне произшествието.

Твърди се, че пострадалият сам се е поставил в опасност, от която за него, са настъпили вредни последици.

Намира, че този факт следва да бъде отчетен при реализиране гражданската отговорност на виновния за ПТП водач на МПС, респ. на неговия застраховател, в частта за определяне размера на обезщетението, дължимо на увредените лица. Счита, че в настоящият случай обезщетение на ищеца в производството не се дължи, алтернативно, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД полагаемото обезщетение за неимуществени вреди на увреденото лице следва да бъде намалено най-малко с 90 %, в случай, че се установи наличие на съпричиняване от страна на ищеца.

Оспорва наличието на пряка и причинно - следствена връзка между настъпилото пътно - транспортно произшествие и получените телесни увреждания на ищеца, както и по причина от описаните травми, за ищеца да са настъпили твърдените неимуществени вреди.

Оспорва твърдението, в резултат от осъществяване механизма на произшествие от 23.11.2019 г., на ищеца С. да са причинени описаните в исковата молба, като вид и характер увреждания, като оспорва всички твърдения относно медико - биологичния им характер, за продължителност на лечението, както заявените вреди да са настъпили по причина от травми настъпили при описания пътен инцидент, като в случай, че са настъпили, са нанесени поради собственото му неправомерно поведение. Счита, че окончателната диагноза на пострадалия доказва страдание за сравнително кратък период от време.

Оспорва твърденията за настъпили неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление, както и твърденията по отношение на периода, през който са търпени, като оспорва твърдението за настъпване на такива, обосноваващи размера на исковата претенция.

Оспорва твърдението, че ищеца не се е възстановил напълно и твърдението относно проявления на неимуществени вреди в бъдещ, неуточнен в исковата молба период. Отбелязва, че не са налице данни за допълнително диагностицирано медицинско състояние на ищеца, или да е провеждано допълнително лечение, което да съответства на изложеното в исковата молба. Счита, че от друга страна е недопустимо да се търси обезщетение за неопределени по характер, вид, интензитет и продължителност оплаквания, които не само че не са настъпили, а и евентуалното им настъпване е в сферата на неопределените хипотези. Сочи се, че при определяне на парична сума за репариране на неимуществени вреди следва да бъдат съобразени вида на настъпилите увреждания, периода на възстановяване, поведението на пострадалия, приложените медицински интервенции, механизма на настъпване на събитието, както и обстоятелството, че се касае да репариране на единна и неделима морална категория вреди.

Изложено е, че обезщетението по правило се изплаща, респ. присъжда заради възможността да бъдат поправени нанесените вреди. Според ответника, поправянето на нанесените неимуществени вреди не е възможно да бъде постигнато чрез закупуване или набавяне на ново или подобно на вече унищоженото, поради което обезщетението за неимуществени вреди представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено. Сочи, че това се отнася и до търпените болки и страдания, свързани с настоящия казус по повод на претърпени травматични увреждания и усложнения във връзка с проведения оздравителен процес. Посочено е, че основният критерий при определяне на болки и страдания са естеството на претърпените от ищеца травматични увреждания, продължителността на възстановяване, проведените медицински интервенции, настъпилите усложнения в оздравителния процес, дали се касае до търпене на болки в настоящия случай с явно не висок интензитет или до проява на страдание, като осъзнато състояние и лично психично отношение към осъщественото събитие, периода на търпене на болки или страдания, като се съобразява и обичайно изплащаните и присъждани парични суми при такива случаи.

Оспорва исковата претенция за имуществени вреди поради гореизложените обстоятелства, като счита извършените разходи за ненеобходими.

Оспорва исковете и по размер.

Оспорва размера на предявените искове, като твърди, че предявеният размер за неимуществени вреди е прекомерен и не кореспондира с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, с вида на описаните увреждания и техния медико биологичен характер.

Посочено е, че при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът следва да има предвид разпоредбите на чл. 52 ЗЗД. Изложено е, че съгласно ППВС № 4/1968 г. т. 8, понятието "справедливост" е свързано с преценка на конкретни обстоятелства. Според ответника, вредата трябва да се определи към момента на настъпването й, когато претенцията е станала изискуема. С оглед твърденията по основанието на предявената претенция, ответникът заявява, че поддържа, че претендираната от ищеца, като обезщетение, парична сума е в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на моралните вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на закона.

На самостоятелно основание, с оглед наличието на съпричиняване, на основание чл. 51 от ЗЗД, ответникът счита, че обезщетението следва да бъде съразмерно намалено.

Предвид изложените съображения, моли да се приеме исковата претенция за прекомерна и неоснователна.

Оспорва изцяло претенцията за присъждане на лихва като неоснователна.

Намира, че предвид неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорният такъв.

Сочи, че отговорността на застрахователя по „Гражданска отговорност” на автомобилистите се поражда на договорно основание, и е функционална от отговорността на причинителя на вредите.

Отбелязано е, че застрахователят встъпва в задължението на застрахования да обезщети за причинените вреди по повод на сключения застрахователен договор, а не ех lege, застрахователят не е прекият причинител на вредоносния резултат. Ето защо, ответникът счита, че в случая е приложима уредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, а именно: „Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора”, като съгласно КЗ - чл.380 ал.1 - при доброволната покана за изплащане на застрахователно обезщетение, претендиращото лице следва да представи банкова сметка, ***ането на полагаемото застрахователно обезщетение, като - ал. 3 „Непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409“, отделно пълномощно, отговарящо на чл. 338 от КЗ, което не е сторено. Сочи, че чл. 409 урежда, че „Застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 освен в случаите на чл. 380, ал. 3. Тоест, ответникът сочи, че е налице изрична специална норма, уреждаща дължимостта на лихва за забава, която би била основателна само при условие на доброволно уреждане на вредите, с представяне на всички необходими удостоверяващи основателността на претенцията документи, с оглед което претенцията за лихва е неоснователна.

Моли, да се отхвърли предявения от М.И.С. иск, като неоснователен и недоказан.

В случай, че предявеният иск за неимуществени вреди бъде уважен, ответникът моли същият да бъде приет за изключително завишен и неотговарящ на вида на травмите, на принципите на справедливостта и на обществената практика за определяне на обезщетения при подобни случаи, като бъде отчетено виновното поведение на ищеца в производството.

Претендира съдебно - деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът взема становище по възраженията на ответника.

Предвид становището на ответното дружество, и това, че същото не оспорва изрично наличието на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и дружеството към датата на процесното ПТП, ищецът моли да се отдели за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, следното обстоятелство:

- наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и делинквента към момента на процесното ПТП, полица № BG/22/119001299114, валидна от 10.05.2019 г. до 09.05.2020 г.

         Ищецът счита за напълно неоснователно възражението на ответника, че няма правен интерес от водене на настоящото исково производство, като се излага, че същият е отправил доброволна претенция, по която застрахователят не е постановил отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Посочва, че Законодателят в чл. 432, ал.1 от КЗ регламентира възможността на увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ, т.е. след като отправи извънсъдебно към застрахователя, писмена застрахователна претенция. Сочи, че целта на законодателя е всяко увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие да получи от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички претърпени щети. Заявено е, че в настоящия случай, както е посочено и в исковата молба, с молба с вх. № 4153/30.03.2020г. ищецът е отправил претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗК „Л.“ АД с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение. Твърди се, че към настоящия момент въпреки, че е изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което поражда правния интерес на ищеца на основание чл. 432, ал. 1 КЗ от предявяването на настоящата претенция по исков ред. В тази връзка, по отношение на твърдението на ответника, че ищецът не е представил изисканите документи, се посочва, че при предявяване на застрахователните претенции пред ответното дружество, ищецът е представил всички документи, които са били в негово държане, в това число и Констативен протокол за пострадали лица, които документи са били в достатъчен обем за установяване на застрахователното събитие. Заявява, че следва да се има предвид, че на основание чл. 106, ал.5 от КЗ, застрахователят няма право да изисква доказателства, с които ползвателят на застрахователна услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки, както и на такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. Посочва се, че като се вземат предвид всички доказателства, които са представени и доказателствените искания, които са направени за установяване на твърдените обстоятелства, ищецът счита за напълно неоснователно и необосновано направеното от ответната страна възражение за липса на правен интерес от водене на настоящото исково производство.

Намира за напълно неоснователно възражението на ответника, с което се оспорва иска по основание и размер. Счита, че са неоснователни  и възраженията на ответника относно механизма на ПТП и относно наличието на виновно и противоправно поведение на водача Й.М.С..

Намира, че са неоснователни твърденията на ответника, че вина за процесното ПТП има ищецът М.С., като се излага, че в представения по делото Констативен протокол именно той е посочен като виновен водач. В тази връзка се посочва, че Констативен протокол за ПТП по своята същност представлява официален документ, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съгласно Решение № 24 от 10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г., ТК, I т. о. на ВКС. Изложени са аргументи, че в непротиворечивата практиката на ВКС (Определение № 870/ 18.11.2013 по дело №1436/ 2013 на ВКС, ТК, I т.о., докладчик съдията Емил Марков) е застъпено становището, че когато ПТП не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, съставило протокола, последният се ползва с доказателствена сила единствено за констатираното положение на участвалите в инцидента моторни превозни средства, пострадалите лица и водача.

По отношение наведените от ответната страна възражения за сочения механизъм, ищецът посочва, че за неговото категорично установяване, както и за установяване на виновното и противоправно поведение на водача Й.С., с исковата молба са направени доказателствени искания, които поддържа, а именно за назначаване на Автотехническа експертиза, както и за разпит на един свидетел-очевидец на процесното ПТП, който да установи неговия механизъм.

По отношение на наведените твърдения, че ищецът е предизвикал настъпването на ПТП, счита, че същите са напълно безпочвени, не са подкрепени с абсолютно никакви доказателства по делото и почиват изцяло на предположения. Заявява, че напълно необосновани са твърденията, че М.С. е управлявал автомобила след употреба на алкохол, в насрещната пътна лента и при движение с несъобразена скорост. Счита, че тези твърдения са напълно хипотетични и не са подкрепени с никакви доказателства.

Счита, че неоснователно и недоказано е твърдението на ответната страна, че е налице случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК за водача на л.а. „Фолксваген Шаран“ - Й.М.С.. Заявено е, че процесуалният представител на ответника не притежава необходимите познания, за да анализира правилно фактите и представените по делото документи, за да може да определи дали водачът е можел да предотврати настъпилото ПТП.

Посочва се, че в тази връзка с исковата молба е направено доказателствено искане, за назначаване на АТЕ, което поддържа.

Категорично оспорва твърденията на ответника, че произшествието е настъпило при условията на съпричиняване от страна на пострадалия М.С., като се излагат различни твърдения, в това число, че същият е управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол с несъобразена скорост, че същият е управлявал без поставен предпазен колан, в насрещната пътна лента. В тази връзка, ищецът счита всички изложени твърдения сочещи към съпричиняване на вредоносния резултат за напълно безпочвени. Сочи, че застрахователят е в правото си да прави всички възражения, които се отнасят до основанието и размера на правото на обезщетение - в това число и че е налице съпричиняване, с цел изключване на отговорността му към увреденото лице, като това е част от неговата защита. Намира, че тази защита обаче изисква предприемането на определени процесуални действия, но във всички случаи възражението за съпричиняване следва да бъде доказано по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела в процеса. Сочи, че към настоящия момент тези твърдения на ответника остават напълно голословни и неподкрепени с никакви обективни факти и доказателства.

Моли, в тази връзка да се допусне на ищеца един свидетел при режим на призоваване, с оглед оборване твърденията на ответника за съпричиняване. Имена и адрес за призоваване ще посочи, след запознаване с материалите от образуваното за случая досъдебно производство.

За неоснователни и недоказани намира оспорванията на ответника, относно вида, медико-биологичния характер и степента на получените от ищеца травми, продължителността на лечебния период, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, както и на твърдението, че оздравителния период не е приключил. Счита, че неоснователно е и оспорването на причинно- следствената връзка между ПТП и получените от ищеца телесни увреждания. Според ищеца, процесуалният представител на ответника не притежава необходимите медицински познания, за да анализира правилно представените по делото медицински документи и за да може да определи какъв е характера и вида на уврежданията, както и каква е степента на тези увреждания. Сочи се, че такива познания притежават вещите лица - лекари от съответната медицинска област, които именно са компетентни да изследват тези въпроси. Заявява, че в тази връзка в т. II, т.ІІІ, т.V, т.VI от исковата молба, са направени доказателствени искания, които поддържа, а именно за допускане на свидетелски показания, за снабдяване с документи във връзка с лечението на ищеца, както и за назначаване на две съдебно-медицински експертизи, които именно ще установят нанесените на ищеца телесни увреждания, характера и тежестта им, дали същите са в резултат на процесното ПТП, какво лечение е проведено на пострадалия и каква е била продължителността на лечебния и възстановителния период.

Счита, че напълно неоснователно е възражението на ответника, с което се оспорва предявения иск за имуществени вреди, като се твърди, че извършените от ищеца разходи не са били необходими.

Посочва, че с исковата молба са представени писмени доказателства за извършените от страна на ищеца разходи във връзка с проведеното му лечение в резултат на процесното ПТП, а именно:

- Фактура № ********** от 12.12.2019 г.;

- Нареждане за касов паричен превод от 29.11.2019г.

Сочи се, че в същата, подробно е изложено за какво именно са направени тези разходи и каква е конкретната сума на всеки един от тях, като за доказателство са приложени съответните фактури, с оглед на което счита възражението на ответника за напълно неоснователно.

Посочва се, че в тази връзка са и зададените към двете СМЕ въпроси, като уточнява същите и моли въпроси № 7 от т. V и т. VI на доказателствените искания да се считат зададени по следния начин:

„Налице ли е причинно-следствена връзка между заплатените от ищеца разходи в общ размер на 1 868,00 лв. /хиляда осемстотин шестдесет и осем/ и проведеното лечение, в резултат на настъпилия пътен инцидент?“.

Намира за неоснователно и оспорването от страна на ответника на размера на предявения иск за неимуществени вреди и твърденията, че същият е прекомерно завишен. В тази връзка, заявява, че поддържа подадената искова молба в предявения й размер.

Изложено е, че съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Сочи се, че съгласно константната съдебна практика /Постановление № 4 от 23.Х.1968г., Пленум на ВС / „справедливостта” не е абстрактно понятие. Напротив, то е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за размера на вредите и които следва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Посочва се, че такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са броя, вида и тежестта на получените от ищеца травматични увреждания, проведеното му лечение, продължителността на възстановителния и лечебния период, интензитета на търпените болки, претърпените негативни битови неудобства и емоционални изживявания, последиците за здравето, причинете морални страдания, възрастта на пострадалия. Счита, че безспорно определянето на размера зависи от убежденията на решаващия делото състав, което следва да е изградено на база събрания по делото доказателствен материал относно начинът, по който вредоносното деяние се е отразило на духовното и психично състояние на увреденото лице и какви последствия за в бъдеше имат травматичните увреждания.

Сочи се, че болките и страданията, които ищецът е претърпял и продължава да търпи в резултат на преживяната злополука, това че в резултат на претърпяното ПТП е получил сериозни увреждания, причинили му внезапно и неочаквано увреждане на здравето, изключително силни и нетърпими болки и страдания, това, че е имал нужда непрекъснато от чужда помощ и грижи, обстоятелството, че са настъпили съществени промени и в емоционалното му състояние, станал е силно раздразнителен, с честа смяна на настроенията, изключително нервен и депресивен, емоционално лабилен, са обстоятелства, които са релевантни за размера на застрахователното обезщетение и следва да бъдат взети предвид.

С оглед на претърпените от ищеца болки и страдания, които продължават и към настоящия момент, се счита, че така претендираният размер на обезщетение е съобразен както с принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД, така и с константната съдебна практика по сходни казуси.

За акцесорния иск за присъждане на законна лихва, е посочено, че следва да намерят приложение законовите положения, намерили отражение в съдебната практика, която е категорична, че двата иска са обективно съединени, т.е. ако Съдът уважи главния, следва да уважи и акцесорния.

За напълно неоснователни намира твърденията на ответника, че на ищеца не се дължи лихва, тъй като същият не е представил поисканите му доказателства за установяване на основателността на заявената претенция, както и че не е представил пред застрахователя банкова сметка. ***, че посочените твърдения не отговарят на обективната истина. Заявява, че както е известно на ответника - застраховател, с депозираната от ищеца претенция, като доказателство е представен Констативен протокол за пострадали лице, като на основание чл. 496, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1 от КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен Констативен протокол за пътнотранспортно произшествие. Сочи се, че същият е бил представен с депозираната пред застрахователя писмена претенция, но въпреки това на ищеца не е определено застрахователно обезщетение.

По отношение на началния момент на законната лихва, ищецът посочва, че с разпоредбите на чл. 493, ал.1, т.5, във вр. с. чл. 429, ал.2, т.2 и ал.3 от КЗ, законодателят е регламентирал, че отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива и лихвите за забава на застрахования, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователно събитие или от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В тази връзка, заявява, че поддържа иска за законна лихва, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, т.е. 30.03.2020г.

Ответникът е депозирал отговор на допълнителната искова молба, с който взема следното становище:

Поддържа становището в отговора на предявения иск по аргументи, подробно изложени в същия. Поддържа сторените възражения, направените оспорвания и сторените искания, като поддържа всички твърдения, изложени в отговора на исковата молба. За съответните възражения и оспорвания, с оглед събраните доказателства в хода на производството, заявява, че е сторил и ще стори евентуално съответните доказателствени искания.

Възразява срещу твърдението относно становището на ответното дружество за изплащане на обезщетение, че са необходими документи, с които следва същото да се снабди, тъй като законодателят възлага в тежест на претендиращия да представи всички необходими за определяне на обезщетение, поради което:

С оглед липса на представени доказателства и към настоящата допълнителна искова молба относно механизма на ПТП и виновно поведение/ единствено виновно поведение на застрахован в дружеството водач, ответникът заявява, че поддържа оспорването на вината и твърденията си относно наличен принос. Във връзка със сторените оспорвания и твърдения, и след запознаване с материалите по НП, поддържа и сторените съответно доказателствени искания. Моли, след приобщаване на документи от НП, да му бъде дадена възможност за ангажиране на гласни доказателства, както и допълнителни въпроси към допуснатите експертизи.

Поддържа всички оспорвания на исковата претенция по основанието и с оглед предявения размер.

Поддържа оспорването изцяло на предявените искове за неимуществени и имуществени вреди по основанието им и с оглед предявения размер, който счита за прекомерен, изключително завишен по размер и несъобразен с трайната съдебна практика по сходни казуси -присъждани обезщетения за нанесени телесни увреди и необходимите разходи за лечение.

Поддържа оспорването на всички твърдения, изложени в исковата молба по отношение на обстоятелствата, свързани с възникването на пътнотранспортното произшествие и по отношение на обстоятелствата, при което е реализирано ПТП.

Поддържа оспорването на претенцията за дължима лихва.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Безспорно е установено, че на 23.11.2019 г., на път ІІ-66, при км. 50, разклона за с. Д., обл. С.З., водачът Й.М.С. на лек автомобил марка и модел „Фолксваген Шаран“, с peг. № СТ 7528 РА, нарушил правилата за движение и реализирал ПТП с насрещно движещия се лек автомобил марка и модел „Фолксваген Поло“, с peг. № СТ 4204 АХ, управляван от М.И.С.. При инцидента сериозно пострадал водачът М.С..

Видно от справката, извършена на страницата на Информационен център към Гаранционния фонд, към датата на ПТП, за лек автомобил марка и модел „Фолксваген Шаран“, с peг. № СТ 7528 РА, е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗК „Л.“ АД - полица № BG/22/119001299114, валидна от 10.05.2019 г. до 09.05.2020 г.

В изпълнение на чл. 380 от КЗ на 30.03.2020 г. ищецът отправил претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗК „Л. АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение - видно от молба вх. № 4153/ 30.03.2020г.

Видно от приложеното НОХД № 1648/2021 г. по описа на Районен съд - С.З. с Решение № 141/03.08.2021г., което е влязла в законна сила на 19.08.2021 г., водачът Й.М.С. е признат за виновен за това, че на 23.11.2019г. по път SZR1181 на кръстовище с път II -66, в землището на община С.З., при управление на л.а. „Фолксваген Шаран“, с peг. № СТ 7528 РА е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 50, ал.1 от ЗДвП „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по път с предимство“ и по непредпазливост допуснал причиняването на М.И.С. на средна телесна повреда- престъпление по чл. 343, ал.1, б. „Б“, предложение 2 във вр.с. чл. 342, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК същият е освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му е наложено административно наказания глоба.

От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява следното:

При ПТП, случило се на 23.11.2019 г. ищецът М.И.С. е получил следните травматични увреждания:

-счупване на лявата бедрена кост - открито с пунктиформена рана в областта на фрактурата. Тази травма е предизвикала на пострадалия трайно затруднение на движенията на левия долен крайник и при правилно протичане на лечебно възстановителния процес с оперативно лечение, оздравяването на пострадалия ще е за период от 10-12 месеца. Това покрива критериите за медико биологичния признак на средна телесна увреда.

- контузия на главата съчетана с разкъсно - контузна рана на лявата вежда с размер - 3см и разкъсно - контузна рана на лявото ухо са травматични увреждания предизвикани от удари от твърди, тъпи предмети и довели до временно разстройство на здравето с период на възстановяване 20 дни. Тези травми покриват критериите за медико биологичния признак на лека телесна увреда.

След уточняване на увредите в спешния център, ищецът М.С. е хоспитализиран в КОТ при УМБАЛ с диагноза: Фрактура феморис синистри./ИЗ № 23976/. Обективно състояние: Болка, оток и ограничени движения в областта на лявото бедро; пунктиформена рана в областта на фрактурата. Оплаква се от болки в ляво бедро. Разкъсно контузна рана над лява вежда с размери 3 см, рана на ляво ухо. Неврологичен статус: В съзнание - Глазгоу -15т; МРД-/-/; ЧМН-б.о; зеници - изокорични с реакция на светлина; парези не се установяват; TP-контролира; ВКФ - алкохолно опиянен. Ориентиран за време, място и собствена личност/, с оториноларинголог - В.Л.К аурис синистри; кардиолог - няма данни за ССЗ; анестезиолог - няма противопоказания за обща анестезия. Включена е терапия. На 05.12.2019 г. под спинална анестезия е извършено оперативно лечение/Оп.протокол №679/ - открита репозиция на фрактурата на бедрото и синтезирането и с дълъг бедрен пирон, заключен проксимално и дистално. При добре протичащ следоперативен период, характеризиращ се с афебрилитет, спокойна оперативна рана, започнати рехабилитационни мероприятия, на 09.12.19г е дехоспитализиран. Последващият период е бил в домашни условия като първият месец е бил предимно на леглови режим.

След това е започнал да се приучва към седящо положение и постепенно изправяне. Сам се е обучил да ходи с две помощни средства, без да натоварва оперирания крак.

Вещото лице посочван, че при осъществения преглед на ищеца и разговора с него се установява, че е ходил с две помощни средства /подмишнични патерици/ около 5 месеца, а след това още 1 месец с една/канатка/. При тези условия е раздвижил самостоятелно ставите на левия крак. Към медицинската документация няма такава, свидетелстваща за провеждана рехабилитация в специализирано заведение, а и самият М.С. заяви, че не е провеждал рехабилитация в профилирано отделение, санаториум, или друго медицинско заведение със сходен профил на дейност.

За осъществяване на лечението М.С. е ползвал издадени болнични листи за временна нетрудоспособност за общ период от 6 месеца /по негови думи; към медицинската документация не са представени копия от болничните листи/.

l

След изтичането на 6-те месеца, ищецът се е върнал на работа в същата фирма, където е работил по-рано, но при силно облекчени условия на труд.

Счупването на бедрена кост е силно болезнена травма. Болката започва още от острия момент на травмирането, много силно се изявява при прехвърляне от носилка на легло, такава е и при всяко променяне на положението на тялото през периода на изчакване на оперативното лечение. Тя се купира с аналгетици. Тя е много силна и в деня на оперативното лечение и първите 24-36 ч. след него. След това постепенно отслабва. При разговора с М.С. на 08.04.2022 г. вещото лице е установило, че в областта на фрактурата и в горната част на бедрото се засилва болезнеността при студено време/към днешна дата, т.е. 2 г. и 4месеца след ПТП/.

Между претърпените от ищеца травматични увреждания и процесното ПТП от 23.11.2019 г. е налице пряка причинно - следствена връзка.

При извършения преглед на М.И.С. на 08.04.2022 г. е установено: Фрактурата на лявата бедрена кост, синтезирана с дълъг бедрен пирон, заключен проксимално и дистално е зараснала напълно с плътен костен калус; движенията в лявата тазобедрена става са възстановени до норма, с изключение на външната ротация, която е леко ограничена/възможна е до 25-30 гр. при норма 35гр./; движенията в лявото коляно също са възстановени почти до норма, но крайната флексия е болезнена; дължината на двата долни крайника е еднаква; не се наблюдава мускулна хипотрофия; походката е балансирана.

Към съдебната документация е представено Нареждане за касов паричен превод за заплащане на остеосинтезно средство - дълъг бедрен пирон на стойност 1680,00лв./дата 29.11.2019г/.

Представена е и фактура №********** от 12.12.2019 г., заедно е касов бон на стойност 188 лв. за придружител в болницата.

Тези разходи са били необходими за оперативното лечение на ищеца, както и за обслужването му през първия, най-болезнен период от лечението му. Те са в пряка причинно - следствена връзка с лечението на травмите, получени при процесното ПТП.

Като се изхожда от механизма на ПТП - то, случило се на 23.11.2019 г. /данни от НОХД №1648 от 2019 г по описа на Районен съд - С.З./, вещото лице прави следния извод: Ударът между двете ППС е под ъгъл 47гр, приплъзващ. След този удар лекият автомобил, който се управлява от М.С., от посока на запад се пренасочва в посока северозапад. При тази ситуация тялото му е подложено на центробежни сили и се отклонява напред и наляво. Тогава би могло да се получи контузията на главата с двете разкъсно- контузни рани над лявата вежда и по лявото ухо. Ако той е бил е правилно поставен триточков колан тялото му щеше да бъде предпазено от политане напред, но не и на ляво. След удара между двете превозни средства „Фолксваген Поло” се отклонява в дясно, преминава през крайпътната канавка и се преобръща по таван. При това преобръщане предпазния колан няма абсолютно защитно действие. Най-вероятно при преобръщането се е получило и счупването на лявата бедрена кост.

Вещото лице посочва, че при извършения преглед на ищеца на 08.04.2022 г. и при проведения разговор става ясно, че той е бил без поставен обезопасителен колан в момента на ПТП-то от 23.11.2019 г. Ако по време на произшествието е бил с поставен предпазен колан настъпилите телесни увреди биха били по-леки.

В съдебно заседание вещите лица категорично правят извод, че тъй като се касае за удар между два автомобила, който не е челен, а с леко приплъзващ характер, ако ищецът е бил с колан не би се постигнало това счупване на бедрото.

По делото е назначена автотехническа експертиза, извършена от вещото лице инж. С.Н., която е оспорена от ищеца, поради което съдът е назначил повторна автотехническа експертиза, извършена от инж. Х.Г.Х., чието заключение съдът кредитира.

От заключението на повторната автотехническа експертиза се установява следното:

Пътният участък на който е настъпило ПТП на 23.11.2019 г. е асфалтова настилка, запазена.

ПТП е настъпило на разклона на път II - 66, с пътя с. Д. /от север/ - с. Г. Б. /от юг/.

Второкласен път ІІ - 66 е ориентиран в посока изток - запад.

На западния вход/изход на кръстовището /от гр. С.З./ пътното платно е широко 12.00 м. и се състои от три пътни ленти - южната за движение направо и на дясно към с. Г. Б. широка 5.00 м., средната лента е за ляво, към с. Д. широка 2.50 м. и северна лента за движение от изток на запад към гр. Ст.Загора и е широка 4.50 м.

Южната и средната пътни ленти са разделени с "Двойна непрекъсната линия" - M2. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат. Преди зоната на кръстовището в посока запад пътните ленти са разделени с "Единична прекъсната линия" - M3. На пътните превозни средства е разрешено да я пресичат.

Средната и северната пътни ленти са разделени с "Двойна непрекъсната линия" - M2. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат.

На източния вход/изход на кръстовището, пътното платно е широко 12.00 м., като южната и северната пътни ленти са разделени с пътна маркировка М 15 "Площ забранена за движение на ППС", която е с променлива широчина до 2.50 м.

В зоната на кръстовището пътят е прав, хоризонтален участък, с оформени банкети и канавки.

Пътят с. Д. - с. Г. Б. пресича път II-66 перпендикулярно и е ориентиран в посока север-юг. Пътното платно е с широчина 10.60 м., състоящо се от две ленти - източната е широка 5.20 м., а западната е широка 5.40 м.

Между тези пътни ленти са обособени "Площи забранена за движение на ППС" с пътна маркировка М 15, съответно за завиване наляво, надясно и  движение направо.

По направлението на движение от с. Г. Б. към ІІ-66, на югоизточния ъгъл на кръстовището има поставен пътен знак Б 2 " Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!", който е задължителен за движещите се ППС от с. Г. Б. за включване в главния път - наляво, надясно или за пресичането му в посока север.

По направлението на движение от с. Д. към ІІ-66, на северозападния ъгъл на кръстовището има поставен пътен знак Б 2 " Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!", който е задължителен за движещите се ППС от с. Д. за включване в главния път - наляво, надясно или за пресичането му в посока юг.

На около 220.00 м. източно от кръстовището има пътен знак В 26 " Забранено е движение със скорост, по-висока от означената" - 60.00 км/ч. Този пътен знак е задължителен за движещите се ППС от изток на запад.

ПТП е настъпило на разклона на път II - 66, с пътя с. Д. /от север/ - с. Г. Б. /от юг/.

Второкласен път II - 66 е ориентиран в посока изток - запад.

На западния вход/изход на кръстовището /от гр. С.З./ пътното платно е широко 12.00 м. и се състои от три пътни ленти - южната за движение направо и надясно към с. Г. Б. широка 5.00 м., средната лента е за ляво, към с. Д. широка 2.50 м. и северна лента за движение от изток на запад към гр. Ст.Загора и е широка 4.50 м.

На източния вход/изход на кръстовището, пътното платно е широко 12.00 м., като южната и северната пътни ленти са разделени с пътна маркировка М 15 "Площ забранена за движение на ППС", която е с променлива широчина до 2.50 м.

Пътят с. Д. - с. Г. Б. пресича път ІІ-66 перпендикулярно и е ориентиран в посока север-юг. Пътното платно е с широчина 10.60 м., състоящо се от две ленти - източната е широка 5.20 м., а западната е широка 5.40 м.

Лек автомобил "Фолксваген" Шаран преди сблъсъка се е движил от с. Г. Б. в посока север, на кръстовището е предприел маневра "завиване на ляво" и е навлязъл в кръстовището, достигайки с предната си част до северната пътна лента. Движението му е косо спрямо пътното платно, с предна част насочена на северозапад.

Лек автомобил "Фолксваген" Поло преди сблъсъка се е движил в северната пътна лента на път II - 66 в посока от изток на запад. Преди сблъсъка л.а. се е отклонил леко надясно по посоката си на движение.

Скоростта на движение на л.а. "Фолксваген" Шаран преди настъпването на ПТП и по време на удара е равна на 20.49 km/h.

Мястото на сблъсъка/удара между двете МПС се намира:

по дължина на пътното платно на около 40.60 м. източно от ориентира О.

по широчина на пътното платно на около 6.00 м. южно от ориентира /О/. в северната пътна лента.

Приложена е мащабна скица на ПТП настъпило на 23.11.2019 г., където е обозначено Място на удара.

Сблъсъка/ударът спрямо л.а. "Фолксваген" Шаран е настъпил със странична дясна част - в областта на предна дясна врата, дясно странично огледало, преден десен калник, предна дясна джанта, предна броня, преден десен Фар.

Сблъсъка/ударът спрямо л.а. "Фолксваген" Поло е настъпил с предна лява част - предна броня, преден ляв фар, преден ляв калник, преден капак и предна решетка.

Разположението на л.а. "Фолксваген" Поло след сблъсъка/удара е било обърнат по таван с предна част на северозапад и отстоящ с предно дясно колело на 2, 60 м. източно и 0,65 м. северно от ориентира - пътен знак "Винетка" и означен с "О". Задно дясно колело на 4,20 м. източно и 0,60 м. южно от "О".

Предполагаемото място на което се е установил лекия автомобил "Фолксваген" Шаран след настъпването на ПТП, е на около 5,00 м. източно от обърнатия л.а. "Фолксваген" Поло, като десните му гуми са били на северния банкет, с преден край в посока запад.

Механизмът на ПТП – то е следният:

На 23.11.2019 г. около 05.40 ч. по път ІІ-66 в посока изток-запад се е движил лек автомобил "Фолксваген" Поло с рег. № ***, управляван от М.И.С.. На разклона за с. Г. Б., лек автомобил "Фолксваген" Шаран с рег. № СТ 7528 РА, с водач Й.М.С. е извършвал маневра "ляв завой", навлизайки в главния път и е настъпил удар между двете МПС-та.

ПТП е настъпило на разклона на път II - 66, с пътя с. Д. /от север/ - с. Г. Б. /от юг/.

Пътният участък на който е настъпило ПТП на 23.11.2019 г. е асфалтова настилка, запазена, по време на ПТП е валяло дъжд.

Лек автомобил "Фолксваген" Шаран преди сблъсъка се е движил от с. Г. Б. в посока север, на кръстовището е предприел маневра "завиване на ляво" и е навлязъл в кръстовището, достигайки с предната си част до северната пътна лента. Движението му е косо спрямо пътното платно, с предна част насочена на северозапад.

Лек автомобил "Фолксваген" Поло преди сблъсъка се е движил в северната пътна лента път II - 66 в посока от изток на запад. Преди сблъсъка л.а. се е отклонил леко надясно по посоката си на движение.

Мястото на сблъсъка/удара между двете МПС се намира на около 40,60 м. източно от ориентира /О/ и на около 6.00 м. южно от ориентира /О/, в северната пътна лента.

Сблъсъка/ударът спрямо л.а. "Фолксваген" Шаран е настъпил със странична дясна част - в областта на предна дясна врата, дясно странично огледало, преден десен калник, предна дясна джанта, предна броня, преден десен фар.

Сблъсъка/ударът спрямо л.а. "Фолксваген" Поло е настъпил с предна лява част - предна броня, преден ляв фар, преден ляв калник, преден капак и предна решетка.

Разположението на л.а. "Фолксваген" Поло след сблъсъка/удара е било обърнат по таван с предна част на северозапад и отстоящ с предно дясно колело на м. източно и 0,65 м. северно от ориентира - пътен знак "Винетка" и означен с в "О". Задно дясно колело на 4,20 м. източно и 0,60 м. южно от "О".

Предполагаемото място на което се е установил лекия автомобил "Фолксваген" Шаран след настъпването на ПТП, е на около 5,00 м. източно от обърнатия л.а. "Фолксваген" Поло, като десните му гуми са били на северния банкет, с преден край в посока запад.

В резултат на това настъпва ПТП с последици описани в делото - пострадал е водачът М.С., който е с фрактура на левия крак и са нанесени имуществени вреди на двата автомобила.

Основната техническа причина за настъпване на ПТП е навлизането на лек автомобил "Фолксваген" Шаран " в платното за движение на път II-66 без водачът му да пропусне да премине движещият се по път с предимство лек автомобил "Фолксваген" Поло. За навлизащият в път II-66 лек автомобил "Фолксваген" Шаран ", преди кръстовището, е имало поставен пътен знак Б2 - "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство".

Лек автомобил "Фолксваген" Поло преди сблъсъка се е движил в северната пътна лента път II - 66 в посока от изток на запад. Преди сблъсъка л.а. се е отклонил леко надясно по посоката си на движение.

Скоростта на движение на л.а. "Фолксваген" Поло преди настъпването на ПТП и по време на удара е равна на 70,60 km/h.

Отстоянието на л.а. "Фолксваген" Поло от мястото на сблъсъка, когато е възникнала опасността от настъпване на ПТП. т.е. когато л.а."Фолксваген" Шаран е предприел пресичането на кръстовището, е равно на 46.48 м.

Л.а. "Фолксваген" Шаран с peг. № *** е попадал в опасната зона за спиране на автомобила "Фолксваген" Поло.

Водача на л.а. "Фолксваген" Поло с рег. № *** не е имал възможност да избегне удара и да предотврати ПТП чрез аварийно спиране, при конкретната пътна обстановка.

Опасната зона на лек автомобил "Фолксваген" Шаран при движението с наличната му скорост е равна на 11.59 метра.

Опасната зона за спиране на л.а. "Фолксваген" Поло при движение с реално установената му скорост - 70,60 km/h., е равна на 60,95 м.

Опасната зона за спиране на л.а. "Фолксваген” Поло при движение с реално установената му скорост - 60,00 km/h., е равна на 48.04 м.

Водача на л.а. "Фолксваген" Шаран е имал възможност за предотвратяване на сблъсъка/удара при конкретната пътна обстановка.

Л.а. "Фолксваген" Шаран с рег. № *** е попадал в опасната зона за спиране на автомобила "Фолксваген" Поло.

Лек автомобил "Фолксваген" Шаран преди сблъсъка се е движил от с. Г. Б. в посока север, на кръстовището е предприел маневра "завиване на ляво" и е навлязъл в кръстовището, достигайки с предната си част до северната пътна лента. Движението му е косо спрямо пътното платно, с предна част насочена на северозапад.

Лек автомобил "Фолксваген" Поло преди сблъсъка се е движил в северната пътна лента път II - 66 в посока от изток на запад. Преди сблъсъка л.а. се е отклонил леко надясно по посоката си на движение.

Сблъсъка/ударът е дясно екцентричен - предно ляв екцентричен. т.е. за л.а. "Фолксваген" Шаран сблъсъка е дясно екцентричен, а за л.а. "Фолксваген" Поло предно ляв екцентричен.

Мястото на сблъсъка/удар между двете МПС е на около 40.60 м. източно от ориентира /О/ и на около 6.00 м. южно от ориентира /О/. в северната пътна лента.

Движението на л.а "Фолксваген" Поло след настъпване на сблъсъка/удара, следствие на кинетичната енергия се отклонява в посока северозапад, завърта се по часовниковата стрелка, протрива се ляво странично по северния банкет и на 5.00 м. източно от ориентира се преобръща през лявата странична част на 180°, спрямо вертикалната си ос и заема положение в което е намерен и описан след ПТП - по таван.

При първоначалния сблъсък тялото на пострадалия С. е полетяло напред и вляво.

При ляво страничното протриване на л.а. тялото на пострадалия С. е контактувало с интериора на предната лява колона и предна лява врата.

При обръщането на автомобила върху тялото на пострадалия са действали комплекс от сили, инерционна, центробежна и допълнителни сили от ударите в интериора на купето на автомобила. Тялото на водача е контактувало последователно с интериора на предната лява колона и предна лява врата. Крайниците са контактували с арматурното табло, а имайки предвид получените деформации по предните колонки и тавана на автомобила, главата на водача е контактувала с челното стъкло и тавана.

При първоначалния сблъсък/удар деформациите по л.а. "Фолксваген" Поло са в предна лява част - предна броня, преден ляв фар, преден ляв калник, преден капак и предна решетка.

При последвалото преобръщане - ляво странично на 180°, спрямо вертикалната ос на л.а. са настъпили деформации по предната част, предните колонки и тавана на л.а. "Фолксваген" Поло. Предните колонки и предната част на тавана са деформирани навътре към купето, получило се е пречупване на тавана на линията пред средните колони /колоните зад предните врати.

Разположението на л.а. "Фолксваген" Поло след сблъсъка/удара е било обърнат по таван с предна част на северозапад и отстоят с предно дясно колело на 2,60 м. източно и 0.65 м. северно от ориентира - пътен знак "Винетка" и означен с "О". Задно дясно колело на 4.20 м. източно и 0,60 м. южно от "О".

Към момента на ПТП л.а. "Фолксваген" Поло е бил с фабрично монтирани предпазни колани за пътниците и водача.

Предпазните обезопасителни колани монтирани на л.а. са триточкови колани - инерционен тип.

При внезапно спиране, при авария или ПТП предпазните колани предотвратяват придвижването пътниците и водача по инерция и съответно възможното им стълкновение с частите на интериора или с други пасажери.

При сблъсък предпазният колан се разтяга малко - до 5 см.. като по този начин поглъща част от кинетичната енергия на водача/пътника и след това придържа тялото към седалката.

При скоростта на движение на лек автомобил "Фолксваген" Поло равна и по- малко от 51,37 км/ч. водачът му би имал възможност да спре преди мястото на удара и да не настъпи ПТП на 23.11.2019 г.

По делото са събрани гласни доказателства.

Свидетелят В.М.Ж., която е съпруга на ищеца установява, че М.С. непосредствено след инцидента бил в тежко състояние, целият бил в кръв, със скъсани дрехи, а гледката била ужасна. Имал рана на веждата, както и на ухото, а кракът му бил счупен. В болницата ищецът бил на памперси, тъй като не можел да става от леглото. Вкъщи продължил да изпитва много силни и нетърпими болки, оплаквал се от болки в крака, главата, ухото, оплаквал се, че не чува добре. Свидетелката посочва, че М. не можел да се движи сам, бил изцяло на легло, като използвал памперси и катетър. Според свидетелката съпругът й бил почти изцяло на легло в продължение на 6 месеца. Свидетелката посочва, че през този период изцяло се грижила за ищеца, помагала му да отиде до тоалетна, тъй като той не можел да ходи, дори не можел сам да се изправи от болки, поради което се нуждаел от чужда помощ за всички битови дейности, включително и за къпане. От показанията на свидетелката се установява, че М. се срамува и притеснява от белезите, които са му останали по тялото след катастрофата. Също така много се срамувал, че някой друг трябва да се грижи за него, а той не може да се грижи за съпругата си и децата си. След шест месеца започнал да използва патерици, за да се придвижва, тъй като не можел да стъпва на крака си. Свидетелката установява, че ищецът все още не се е възстановил напълно и има накуцваща походка, все още има болки в крака, особено при по-студено време. Имал затруднения и при осъществяването на трудовата си дейност като сметосъбирач, тъй като не може да се качва на степенка, накуцвал и походката му била изкривена. След катастрофата, ищецът много се променил, станал нервен, неспокоен, не бил както преди спокоен и весел. Освен това не искал да излиза, стоял си вкъщи и споделял, че не се чувства добре. Заради болките, които все още търпял, често приемал болкоуспокояващи.

Свидетелят Д.Г. В., също установява, че след инцидента М. бил в тежко състояние. Дълго време ищецът бил в дома си на легло, като използвал памперси. Имал наранявания по главата и кракът му бил счупен. М. се оплаквал от много силни болки, след инцидента, бил много изнервен, тъй като дори не можел да става от леглото. Свидетелят посочва, че след няколко месеца ищецът започнал да използва патерици, а през целия възстановителен период за него се грижила съпругата му. Свидетелят посочва, че ищецът все още куцал, не можел да ходи нормално, както и да работи както преди, поради което се е наложило да го преместят на по-лека работа. От показанията на свидетеля В. се установява, че катастрофата се е отразила много травмиращо на психиката на ищеца, който след инцидента станал по-нервен, избухлив, карал се често със съпругата си, а преди бил спокоен и уравновесен. Също така в резултат на катастрофата му останали белези, като особено загрозяващ бил този на крака, поради което М. се срамувал и отказвал лятото да носи къси панталони. Свидетелят посочва, че след катастрофата цялото семейство изнемогвало, тъй като М. не можел да работи дълго време и много се притеснявал и страдал за това, че не можел да се погрижи финансово за семейството си.

Свидетелят И.К.К., който е бил участник в процесното ПТП, пътувал в автомобила с М., на предната седалка. Движели се в посока от Н.З. до С.З.. Катастрофата станала към 5:00 – 5:30 ч. сутринта. Пътят бил с три пътни ленти, движели се в най - дясната пътна лента. Участъкът преди катастрофата имала завой и кръстовище. Времето било леко дъждовно, пътната настилка била мокра. В пътния участък нямало други автомобили. Според свидетеля скоростта им била около 60-70 км/ч на дълги светлини. Както си карали, някакъв човек с фолксваген „Шаран“ изскочил в тяхното платно. Той идвал от посока Г. Б. и искал да завие за С.З.. Ударът настъпил в тяхната пътна лента. М. намалил скоростта и завил вдясно, за да не настъпи челен удар между двете коли. След удара, тяхната кола попаднала в банкета, преобърнала се един път и се установила по таван. Според свидетелят, М. бил с поставен обезопасителен колан.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 23.11.2019 г. се установява от справка в електронния сайт на Гаранционен фонд, от която е видно, че към датата на ПТП за лек автомобил марка и модел „Фолксваген Шаран“, с peг. № СТ 7528 РА има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Л.” АД, със срок на валидност за периода от 10.05.2019 г. до 09.05.2020г.

Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.

В изпълнение на чл. 380 от КЗ на 30.03.2020 г. ищецът отправил претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗК „Л. АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение - видно от молба вх. № 4153/ 30.03.2020г.

Поради това съдът намира, че предявените искове са допустими.

На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

По делото безспорно се установи, че телесните увреждания на М.И.С. се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил Й.М.С., което е установено с Решение № 141/03.08.2021г. постановено по НОХД № 1648/2021 г. по описа на Районен съд - С.З., което е влязло в законна сила на 19.08.2021 г. Съгласно т. 15 от тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че решението по чл. 78а от НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда.

Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за неимуществени вреди е доказан по основание.

Относно размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.

Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза вследствие на процесното ПТП ищецът е получил счупване на лявата бедрена кост - открито с пунктиформена рана в областта на фрактурата и контузия на главата съчетана с разкъсно - контузна рана на лявата вежда с размер - 3см и разкъсно - контузна рана на лявото ухо. От свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира като убедителни, последователни и непротиворечиви се установява, че ищецът не можел да се движи сам, продължително време бил на легло, не е можел да се обслужва сам, използвал памперси и катетър, изцяло бил зависим от съпругата си.  Възстановяването било продължително, имал затруднения и при осъществяването на трудовата си дейност като сметосъбирач, тъй като не може да се качва на степенката.  Видно от представените писмени доказателства, ищецът е бил и в продължителен отпуск поради времена неработоспособност.

Към настоящия момент фрактурата на лявата бедрена кост, синтезирана с дълъг бедрен пирон, заключен проксимално и дистално е зараснала напълно с плътен костен калус; движенията в лявата тазобедрена става са възстановени до норма, с изключение на външната ротация, която е леко ограничена/възможна е до 25-30 гр. при норма 35гр./, движенията в лявото коляно също са възстановени почти до норма, но крайната флексия е болезнена, дължината на двата долни крайника е еднаква, не се наблюдава мускулна хипотрофия и походката е балансирана.

Ето защо съдът като взе предвид, тежестта на травмите, младата възраст на ищеца към момента на ПТП – 29 години, неудобства и ограничения от личен, битов, трудов и социален характер, които е претърпял, но и факта, че към момента почти напълно е възстановен приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би била сумата от 50 000 лв.

По иска за имуществени вреди в размер на 1 868 лв.

От представените по делото доказателства и заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че във връзка с процесното ПТП, ищецът е заплатил за остеосинтезно средство - дълъг бедрен пирон сума в размер на 1 680 лв. и за придружител в болницата сума в размер на 188 лв. Тези разходи са били необходими за оперативното лечение на ищеца, както и за обслужването му през първия, най-болезнен период от лечението му. Поради това съдът намира, че предявеният иск за имуществени вреди е основателен за така претендираната сума.

Ответното дружество е направило възражение, че М.И.С. сам е причинил ПТП, като е управлявал автомобила след употреба на алкохол, тъй като в представения по делото протокол е посочена концентрацията на алкохол в кръвта му от 1,54 %о, в насрещната пътна лента и без поставен колан.

По отношение на възраженията за употреба на алкохол и за управление на автомобила в насрещната пътна лента.

Видно от заключението на повторната автотехническа експертиза основната техническа причина за настъпване на ПТП е навлизането на лек автомобил "Фолксваген" Шаран " в платното за движение на път II-66 без водачът му да пропусне да премине движещият се по път с предимство лек автомобил "Фолксваген" Поло. За навлизащия в път II-66 лек автомобил "Фолксваген" Шаран ", преди кръстовището, е имало поставен пътен знак Б2 - "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство". Водачът на л.а. "Фолксваген" Поло с peг. № *** не е имал възможност да избегне удара и да предотврати ПТП - то чрез аварийно спиране, при конкретната пътна обстановка. Поради това съдът приема, че независимо от употребата на алкохол в концентрация над разрешената от закона от страна на ищеца, основната причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на "Фолксваген" Шаран", Й.М.С., което е установено с Решение № 141/03.08.2021 г. постановено по НОХД № 1648/2021 г. по описа на Районен съд - С.З.. Следователно така направеното възражение за съпричиняване е неоснователно.

По делото не е установено, че ищецът М.И.С. е управлявал лек автомобил "Фолксваген" Поло в насрещната пътна лента. Съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Тежестта за доказване на възражението за съпричиняване е на ответното дружество, което в настоящия случай не установи, че пострадалият е управлявал лек автомобил "Фолксваген" Поло в насрещната пътна лента и така е допринесъл за настъпване на процесното ПТП. Поради това съдът намира, че и това възражение за съпричиняване е неоснователно.

 По възражението за непоставен обезопасителен колан.

В случая като се изходи от понесените и установени травматични увреждания на ищеца и видно от заключението на съдебномедицинска експертиза и обясненията на вещите лица в съдебно заседание, които категорично посочват, че тъй като се касае за удар между два автомобила, който не е челен, а с леко приплъзващ характер, ако ищецът е бил с колан не би се постигнало това счупване на бедрото, което е най – тежката травма вследствие на процесното ПТП.

С оглед изложеното съдът намира, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца /неизползване на обезопасителен колан и обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено с 20 % или до размера от 40 000 лв., а обезщетението за имуществени вреди до размера от 1 494, 40 лв.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ. По делото е представено доказателство, че ищецът е предявил застрахователната си претенция на 30.03.2020 г. Следователно съдът като съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да приеме, че 30.03.2020 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за претенцията на М.И.С., поради което това е моментът, от който се дължи законна лихва.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗК „Л.“ АД, следва да заплати на М.И.С., обезщетение в размер на 40 000 лв. за претърпените неимуществени вреди - болки, страдания и психически стрес, причинени на ищеца от получените телесни увреждания в резултат на настъпилото ПТП, реализирано на 23.11.2019 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция - 30.03.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като над сумата от 40 000 лв. до претендирания размер от 70 000 лв. искът следва да бъде ОТХВЪРЛЕН като неоснователен и недоказан.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗК „Л.“ АД следва да заплати на М.И.С., обезщетение в размер на 1 494, 40 лв. за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в разходи за поставен ортопедичен пирон и за придружител в болничното заведение, в резултат на получените телесни увреждания при настъпилото ПТП, реализирано на 23.11.2019 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция - 30.03.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като над сумата от 1 494, 40 лв. до претендирания размер от 1 868 лв. искът следва да бъде ОТХВЪРЛЕН като неоснователен и недоказан.

По отговорността за разноски:

От представените по делото доказателства се установява, че ищецът  е материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.

Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.

По силата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.

В настоящото производство са предявени иск за неимуществени вреди и иск за имуществени вреди.

По иска за неимуществени вреди в размер на 70 000 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 – 830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв.  При спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищеца е в размер на 2 630 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокат Р.М. е регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС. Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат Р.М. за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищеца е в размер на 3 156 лв. с ДДС /2 630 х20% = 3 156 лв./.

С оглед изхода на делото ЗК „Л.“ АД следва да заплати на адв. Р.М. адвокатско възнаграждение в размер на 1 803, 43 лв. съразмерно с уважената част от иска.

По иска за имуществени вреди в размер на 1 868 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 1 000 до 5 000 лв. – 300 лв. + 7% за горницата над 1 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата е в размер на 360, 76 лв. Съгласно разпоредбата на §2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокат Р.М. е регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС. Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат Р.М. за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищеца е в размер на 432, 91 лв. с ДДС /360, 76 х20% = 432, 91 лв./.

С оглед изхода на делото ЗК „Л.“ АД следва да заплати на адв. Р.М. адвокатско възнаграждение в размер на 346, 33 лв. съразмерно с уважената част от иска.

Или с оглед изхода на делото ЗК „Л.“ АД следва да заплати на адв. Р.М. адвокатско възнаграждение в общ размер на 2 149, 76 лв. /1 803, 43 лв. + 346, 33 лв./ за осъществената безплатна адвокатска помощ на М.И.С. съразмерно с уважената част от исковете.

Ответното дружество е направило разноски в настоящото производство, както следва: възнаграждение за автотехническа експертиза, изпълнена от инж. С.Н. в размер на 425 лв., възнаграждение за изготвяне на съдебномедицинската експертиза в  размер на 430 лв. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лв. Така общият размер на направените разноски е 1 105 лв.

С оглед изхода на делото М.И.С. следва да заплати на ЗК „Л.“ АД направените по делото разноски в размер на 467 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Видно от данните по делото от бюджета на съда са изплатени следните възнаграждения за изготвяне на експертизи: възнаграждение за автотехническа експертиза, изпълнена от инж. С.Н. в размер на 425 лв., за изготвяне на съдебномедицинска експертиза в размер на 430 лв. и за изготвяне на повторна автотехническа експертиза в размер на 965 лв. или в общ размер на 1 820 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗК „Л.“ АД следва да бъде осъдена да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на  1659, 78 лв. и сумата от 1 050, 81 лв., представляваща възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета на съдебната власт съразмерно с уважената част от исковете.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „ЗК Л.“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. *** да заплати на М.И.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** обезщетение в размер на 40 000 лв. за претърпените неимуществени вреди - болки, страдания и психически стрес, причинени на ищеца от получените телесни увреждания в резултат на настъпилото ПТП, реализирано на 23.11.2019 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция - 30.03.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като над сумата от 40 000 лв. до претендирания размер от 70 000 лв. ОТХВЪРЛЯ искът като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА „ЗК Л.“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. *** да заплати на М.И.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** обезщетение в размер на 1 494, 40 лв. за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в разходи за поставен ортопедичен пирон и за придружител в болничното заведение, в резултат на получените телесни увреждания при настъпилото ПТП, реализирано на 23.11.2019 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция - 30.03.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като над сумата от 1 494, 40 лв. до претендирания размер от 1 868 лв. ОТХВЪРЛЯ искът като неоснователен и недоказан.

 

Горепосочените суми може да бъдат заплатени по следната банкова сметка: *** ***, при Р. ЕАД с титуляр М.И.С..

 

ОСЪЖДА „ЗК Л.“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. *** да заплати на адв. Р.М. ***, с адрес: гр. С., ул. *** адвокатско възнаграждение в общ размер на 2 149, 76 лв. за осъществената безплатна адвокатска помощ на М.И.С. съразмерно с уважената част от исковете.

 

ОСЪЖДА М.И.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „ЗК Л.“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. *** направените по делото разноски в размер на 467 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА „ЗК Л.“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на  1659, 78 лв. и сумата от 1 050, 81 лв., представляваща възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета на съдебната власт съразмерно с уважената част от исковете.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.

                                                              

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ :