Р Е Ш Е Н И Е
№ 484
гр. Перник,
12.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено
на двадесет и пети октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Слава Георгиева
при секретаря Е. В., като разгледа
докладваното от съдията АД № 604
по описа на Административен съд – Перник за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 64, ал. 7 от Закона за
министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на В.В.С. с ЕГН **********,
с адрес: *** против разпореждане рег. № 249000-1571 от 13.08.2019 г., издадено
от Н.Г.Х.***– младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ (СПП) към ОДМВР –
П.. С акта е разпоредено жалбоподателят да демонтира и да не използва, трайно
поставеното устройство за подаване на звуков и светлинен сигнал, предназначен
за автомобили със специален режим на движение, поставено на специален автомобил
„.***“ с рег. № .***, без да има право да поставя и използва такова
устройство.
Жалбоподателят
оспорва административния акт, като твърди, че същият е издаден при неспазване
на установената в закона форма, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни
разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Иска разпореждането да се отмени и да се присъдят разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
се явява лично и с адв. Л.С.,***. Поддържа жалбата, пледира същата да се уважи
и оспорваният акт да се отмени. Във връзка с претенцията
за присъждане на разноски не представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата– Н. Г. Х., мл. автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР–П. за представител изпраща главен
юрисконсулт З. В.***. Оспорва жалбата и пледира същата да се отхвърли като
неоснователна. Не заявява претенция за разноски.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 64, ал. 7 от ЗМВР, от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да атакува процесният
акт като негов адресат, срещу надлежна страна. От друга страна - обжалва се
подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт. Поради това
жалбата е процесуално допустима и ще се разгледа по същество:
По фактите:
На 13.08.2019г. около 17:20 часа в с. В.,
община Б., област П., автопатрул (АП) 153 „Пътен контрол“ в състав мл.
автоконтрольор Н. Х.- СПП при ОД на МВР–П. и мл. инспектор В. Д.–ст. полицай в
Районно управление (РУ) – Б. към ОД на МВР–П. съставили АУАН с бланков № 17272 от същата дата, на водача В.В.С.
за това, че управлява специален автомобил „.***“ с рег. № .***,
собственост на И.С. Б., от гр. С., на
което превозно средство е поставено устройство /система / за подаване на светлинен
и/или звуков сигнал предвиден за автомобили със специален режим на
движение без да има право на това, тъй като МПС-то е регистрирано на физическо
лице и МПС-то не попада в категорията МПС-та разписани в чл. 91, ал. 3 от ЗДвП.
Приели, че водачът е нарушил чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. АУАН е предявен и
връчен на С. на 13.08.2018г. Същият
депозирал възражения по него. Направена е проверка и е изготвена докладна
записка рег. № 1108р-6855/29.08.2019г. и справка с УРИ1158р-6835 от
28.08.2019г. Възраженията са приети за неоснователни и е издадено наказателно
постановление № 19-1158-003822 от 04.10.2019г..
На същата дата-13.08.2019г. е издадено и
разпореждане рег. № 249000-1571 от
13.08.2019г. от Н.Г.Х.***– младши автоконтрольор в сектор СПП) към ОД на МВР–П.,
с което на жалбоподателя е разпоредено да демонтира и да не използва, трайно
поставеното устройство за подаване на звуков и светлинен сигнал, предназначен
за автомобили със специален режим на движение, поставено на специален автомобил
„.***“ с рег. № .***, без да има право да поставя и използва такова устройство.
Разпореждането е връчено на В.В.С. срещу подпис, видно от разписка,
инкорпорирана в същото.
От докладна
записка рег. № 1108р-6855/29.08.2019г. изготвена от мл. автоконтрольор Н. Х. се
установява, че на посочената дата и час водачът не е
използвал устройството за подаване на
звуков и светлинен сигнал, предназначен за автомобили със специален режим на
движение. Установява се и че системата/устройството може да функционира, като същото е облепено с бяло фолио, през
което при работен режим проблясва синя светлина.
От дадените обяснения от жалбоподателя се
приема, че на посочената дата и час същият не е използвал устройството за подаване на звуков и
светлинен сигнал, предназначен за автомобили със специален режим на движение.
По делото е
представено като доказателство свидетелство за регистрация на МПС – част I, от което се
установява, че процесният автомобил - „.***“ с рег. № .***, е собственост на И.
С. Б., от гр. С., като МПС-то е регистрирано като тип специален автомобил
„Бърза помощ“.
При така установените факти настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
достигна до следните правни изводи:
Оспореното
разпореждане е издадено от компетентен орган – мл. автоконтрольор в СПП при ОД
на МВР–П., като по делото няма спор, че същият е полицейски орган по смисъла на
чл. 56, ал. 1 във вр. с чл. 57, ал. 1 от ЗМВР. Компетентността на полицейския
орган да издават разпореждания от вида на оспореното в настоящото производство
произтича пряко от разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР.
Оспореният административен акт е издаден в
законоустановената писмена форма, но липсват фактически и правни основания.
Актът е немотивиран и като такъв подлежи на отмяна.
Не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да
обосноват отмяна на акта на това основание. Съобразена е специалната
разпоредба на чл. 64 от ЗМВР, като разпореждането е издадено във връзка с
изпълнение на възложените на ответника, в качеството му на полицейски орган
функции по ЗДвП като разпореждането
е връчено на адресата му срещу подпис.
По приложението на материалния закон:
Съгласно чл. 170 от ЗДвП контролът по
спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и в
издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните
служби по Глава пета от ЗДвП „Права и задължения на службите за контрол“, като същите налагат и предвидените в този
закон наказания.
Съгласно чл. 91, ал. 1 от ЗДвП моторни
превозни средства със специален режим на движение са автомобилите и
мотоциклетите, които при движението си подават едновременно светлинен сигнал с
проблясваща синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал. Съгласно ал.
3 на с. чл. специален режим на движение ползват МПС на: Спешна медицинска
помощ, Държавна агенция "Национална сигурност", главните и областните
дирекции на Министерството на вътрешните работи, Народно събрание, Национална
служба за охрана, Главна дирекция "Охрана" и Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" на Министерството на правосъдието, Бюрото
по защита при главния прокурор, служба "Военна полиция" към министъра
на отбраната, военнополицейските формирования от Българската армия, други
служби на Министерството на вътрешните работи, определени от министъра на
вътрешните работи, Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация",
определени от изпълнителния директор за осъществяване на контрол, Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
при осъществяване на оперативно-издирвателна дейност, Националното тол
управление при Агенция "Пътна инфраструктура", определени от
председателя на управителния съвет на агенцията, и структури на Държавната
комисия по сигурността на информацията, определени от председателя на
комисията. Условията и редът за ползване на специален режим на движение за МПС
се определя с наредба на министъра на вътрешните работи. Това е Наредба № I-141 от 18.09.2002г. за условията и реда, при които се ползва
специален режим на движение от моторните превозни средства. В чл. 2 от нея са
посочени моторните превозни
средства ползващи специален режим на движение, а в чл. 3 са регламентирани
сигналите, който са длъжни да подават тези МПС-та/при движението си подават
едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя и/или червена светлина и
специален звуков сигнал/.
В чл. 64 от ЗМВР е разписано, че полицейските органи издават разпореждания до държавни органи,
организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение
на възложените им функции, както и е предвидено в общия случай (извън
хипотезата на чл. 64, ал. 2 и ал. 3 от
ЗМВР) разпорежданията да се издават писмено.
В чл. 64, ал. 5 от ЗМВР са посочени реквизитите, които следва да съдържа
всяко писмено разпореждане, измежду които са и фактическите и правни
основания–мотивите, за издаване на административния акт. Посочването на
фактически и правни основания в административния акт е от съществено значение.
Само по този начин, както лицето, адресат на акта, така и съдът при
осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност, могат да установяват кои
са конкретните факти (какво конкретно е констатирано), въз основа на които полицейският
орган е счел, че следва да упражни предоставените му със закон правомощия,
които фактически основания следва да бъдат отнесени към хипотезата на
конкретната правна норма, въз основа на която се постановява осъществяването на
дължимото от адресата на разпореждането поведение.
В атакувания акт не са посочени фактически и правни основания за издаването му.
Актът съдържа в обстоятелствената си част единствено разпореждане. Разпоредено
на жалбоподателя е „да демонтира и да
не използва, трайно поставено устройство за подаване на звуков и светлинен
сигнал, предназначен за автомобили със специален режим на движение, поставено
на специален автомобил „.***“ с рег. № .***, без да има право да поставя и
използва такова устройство“. Т.е. от това следва да се приеме, че водачът на
автомобила е поставил и използва устройство за подаване на светлинен и звуков
сигнал, без да има такова право, като разпоредено му е да го демонтира и да не
използва същото.
За да се издаде
обаче разпореждане с такова съдържание полицейският орган трябва да е
установил, което да докаже и пред съда, че адресатът на заповедта, без да има
това право, е монтирал и/или е използвал устройство за подаване на светлинен и
звуков сигнал, предназначено за използване единствено от автомобили със
специален режим на движение.
От
доказателствата по делото, по отношение на първата част на разпореждането – С.
„да демонтира“, на първо място се установи безспорно, че автомобилът на който е
поставено устройството (системата) не е собствен на жалбоподателя. На второ
място при положение, че службите за контрол са регистрирали това МПС, като
такова ползващо специален режим, то следва, че не се установи жалбоподателят да
е монтирал това устройство. При това положение водачът на автомобила не е
надлежен адресат на разпореждане със съдържание да демонтира такова устройство
(система). Такова разпореждане полицейският орган има право, на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, да насочи към собственика на автомобила във връзка с
контрола по
спазване правилата за движение и изискванията, определени от закона и
издадените въз основа на него нормативни актове, осъществяван от определените
от министъра на вътрешните работи служби (арг. от чл. 170, ал. 1 във вр. с чл.
165 от ЗДвП) при наличие на съответни доказателства, че този автомобил не
попада в кръга на изрично посочените МПС в чл. 91, ал. 3 от ЗДвП, респ. чл. 2
от Наредба № I-141 от
18.09.2002г. за условията и реда, при които се ползва специален режим на движение
от моторните превозни средства.
Това, че процесния автомобил е регистриран като
специален, изхождайки от свидетелството за регистрация на същия, не е достатъчно
за да се приеме, че същият може да ползва специален режим на движение по чл. 91,
ал. 1 във вр. с ал. 3 от ЗДвП, респ. чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 2 от Наредба №
I-141 от 18.09.2002 г. във вр. с чл. 91, ал. 1 и ал. 3 на ЗДвП. Задължителна
предпоставка е МПС-то да принадлежи към някоя от изрично изброените служби в
чл. 91, ал. 3 от ЗДвП, респ. чл. 2 от Наредба № I-141 от 18.09.2002г., каквито
доказателства по делото не се представиха.
По отношение на
втората част на разпореждането – С. „да не използва“, от доказателствата по
делото, не се установи и факт на използване от страна на жалбоподателя на това
устройство. На настоящия жалбоподател е разпоредено да не извършва действия,
каквито не е установено да е извършвал, и каквито по презумпция би следвало да
знае, че му е забранено да извършва. Недопустимо е разпореждането да почива на
предположение, че водачът ще използва системата. С това вменено му е
неправомерно поведение, каквото същият не е имал към момента на проверката, следователно е
липсвало основание за издаване на разпореждането и в тази му част.
Като правно
основание за издаване на процесното разпореждане е посочен чл. 64 от ЗМВР във
вр. с функциите на полицейския орган по ЗДвП. Същото е непълно, тъй като не е
обосновано в цитираните по-горе нормативни разпоредби на ЗДвП и Наредба № I-141
от 18.09.2002г. Непълното посочване на правното основание не е отменително
основание, тъй като в практиката се приема, че съдът не е обвързан от правната
преценка на органа. Съдебната проверка по същество преценява материалната
законосъобразност на акта на база посочените в същия фактически основания за
издаването му, като съдът проверява дали те действително са съществували и ако
отговорът на този въпрос е положителен – следват ли от тях, по силата на
правната норма, разпоредените от административния орган правни последици. Т.е.
материалната законосъобразност на административния акт се преценява въз основа
на фактите, посочени в него, като съдът не може да ги допълва или изменя. В случая, предвид това, че по делото не се установиха
и доказаха факти – монтаж и използване от страна на жалбоподателя на устройство за подаване на звуков и светлинен
сигнал, предназначен за автомобили със специален режим на движение, то изводът
е, че разпореждането е материално незаконосъобразно. За полицейския орган не е
било налице материалноправно основание за насочване на разпореждане срещу
настоящия жалбоподател в едната му част – по отношение демонтирането, както и
не е било налице основание за издаване на разпореждане по отношение
използването на системата.
Въз
основа на изложеното се приема, че жалбата е основателна. Разпореждането е
незаконосъобразно и същото ще се отмени в условията на чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК.
С оглед изхода
на делото право на разноски има жалбоподателят. Същите са своевременно
поискани. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът ще бъде осъден да
заплати на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 410.00 лв.,
представляващи 10.00 лв. заплатена държавна такса за образуване на производство
и 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и
съдействие от 20.08.2019г. Водим от изложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
по жалба на В.В.С. разпореждане рег. №
249000-1571 от 13.08.2019г., издадено от Н.Г. Х.–младши автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР–П..
ОСЪЖДА
Областна Дирекция към
Министерство на вътрешните работи – П., със седалище и адрес на управление гр.
П.*** да заплати на В.В.С.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 410.00 (четиристотин и десет) лева,
представляваща съдебни разноски по административно дело 604/2019г. по описа на
Административен съд – Перник.
Решението
може да се обжалва от страните в 14-дневен срок от получаването му пред
Върховен административен съд на Република България.
Съдия:/П/