РЕШЕНИЕ
№ 300/05.02.2020 г.
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, XXIII
състав, в открито заседание на десети януари през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
2. АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ
при секретаря Г.Г. и при
участието на прокурора Костова, като разгледа КНАХД № 3687 по описа на съда за
2019 г., докладвано от СЪДИЯТА МИТРЕВ, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
глава Дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба от " Евита Бутик" ЕООД чрез адв.А. против Решение № 1892 от 21.10.2019г., постановено
по АНД № 5657/2019г. по описа на Районен съд - Пловдив.
С решението е потвърдено Наказателно постановление №
439245-F465983/29.05.2019r. на Директор на дирекция
„Обслужване" в ТД на НАП-Пловдив, с което на „Евита
Бутик" ЕООД с ЕИК ********* със седалище гр.Пловдив, ул.Капитан Райчо 56,
на основание чл.180, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 658,17 лева.
В жалбата се сочат
касационните основания материална и процесуална незаконосъобразност на
решението на Районния съд. Претендира се то да бъде отменено и да се постанови
ново, с което да се отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.
Ответната страна по жалбата
взема становище за нейната неоснователност. Представителят на Окръжна
прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната
жалба.
Административният съд, като
взе предвид наведените доводи за отмяна на решението и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Касационната жалба се явява подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, следователно е допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна.
За да потвърди процесното наказателно постановление, въззивният
съд е приел, че извършеното нарушение се потвърждава категорично от събраните
по делото доказателства, както и че при издаването му не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да лишават нарушителя от правото му на
защита. Изложените мотиви не се споделят от касационната инстанция.
НП е
издадено в нарушение на материалния закон.
Налице е несъответствие между
описание на нарушението и приложената санкционна норма, не е ясно кои са
документите, обосновали от фактическа страна извод за извършено административно
нарушение.
В АУАН и в НП са описани двата вида документи,
обосновали констатацията за извършено нарушение /отчети от ФП на ЕКАФП и
стойност на суми, получени по банков път/ - но без конкретизация за облагаемите
доставки по отношение периода 01.07.-31.07.2018 г. АУАН и НП съдържат
позоваване на двата протокола, документирали данните от извършена проверка и за
определяне размер на неначисления данък, приложени в преписката : В ПИП
/08.11.2018г. са отразени данни от проверки в информационните масиви на НАП и
представени месечни отчети от ФУ от м.03.2018г. до м.09.2018г., както и за
периода 01.10.26.10.2018г. Вписано е, че „Не са получени и предоставени услуги
по смисъла на чл.97а от ЗДДС". В цитирания протокол е посочено, че от
представените документи /вкл. оборотна ведомост за 2017г. и към 30.09.2018г. и
справка за получени фактури и направени плащания във вр.
с тях за периода 07.12.2017г. -26.10.2018г./ и извършени плащания, се
установило, че фирмата като данъчно задължено лице по чл.З ал.1 при
осъществяването на дейността си е получател на услуги от данъчно задължено лице
с валиден ДДС - което не е установено на територията на страната, като
обстоятелство ориентира към нормата на чл.82 ал.1, ал.2 вр.
с чл.180а ал.1, ал.2 ЗДДС. ; Протоколът от 07.01.2019г. документира действия от
проверка за установяване на факти и обстоятелства от значение за регистрация по
ЗДДС вр. с искането от 26.10.2018г. Според
представени документи от дружеството, се установило, че облагаем оборот е
формиран съгл. чл.96 ал.2 ЗДДС за периода 07.12.2017г. - 30.04.2018г., в размер
на 60 946,90лв. Тоест, до 07.05.2018г. е следвало да бъде подадено заявление за
задължителна регистрация по ЗДДС на основание чл.96 ал.1 ЗДДС, каквото е
подадено на 26.10.2018г. През периода 22.05.2018г. /датата, следваща датата, до
която е следвало да бъде издаден актът за регистрация по ЗДДС, ако е подадено
заявление за регистрация в срок/ до 07.11.2018г. /датата, предхождаща датата на
регистрация но лицето по ЗДДС/, лицето е следвало да бъде регистрирано по ЗДДС
и да начислява данък за извършените облагаеми доставки на територията на
страната, ако стриктно беше изпълнило задължението си да подаде заявление за
регистрация по ЗДДС. За данъчни периоди м.05, м.06, м.07, м.08, м.09,
м.10.2018г. и 01.11.2018г. - 07.11.2018г. е посочено в протокола от
07.01.2019г., че са извършени облагаеми доставки на територията на страната, от
дейност -търговия с дрехи. Същевременно, от представени заверени копия на получени
фактури от доставчици, установени извън територията на страната и извлечения от
банковата сметка на лицето за периода от вписване на дружеството в TP
до 07.11.2018г., се констатирало, че за данъчни
периоди м.01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10.2018г. - данъкът е изискуем от
получателя по чл.82 ал.2 т.З ЗДДС.
При тези данни е от значение, че преписката не съдържа
информация за конкретните облагаеми доставки за периода 01.07.2018г. -
31.07.2018г. Следователно, фактическото основание, въз основа на което е
приложена санкцията по чл.180 ал.2 вр. с ал.1 ЗДДС,
не е обосновано. Административно -наказващият орган дължи яснота при описание
на нарушението и убедително доказване на същото. Съдържанието на НП е
дефинирано по закон и не поставя под съмнение необходимостта от пълно описание
на посочените в чл.57 ЗАНН реквизити - в частност чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН относно
доказателствата, които потвърждават нарушението. Обстоятелствената част на АУАН
и НП съдържа информация за предходни на конкретния период обстоятелства, които
са в обвръзка с друга санкционна норма /чл.180 а ал.2
вр. с ал.1 ЗДДС/. Отсъствието на конкретни данни
относно индивидуализирани доставки на стоки на територията на страна води до
извод за необоснованост на НП. Съдебният акт не съдържа обсъждане на събраните
доказателства - в обхвата на преписката и съпоставка с приложената санкционна
норма, поради което и предвид изложеното, подлежи на отмяна.
Поради изложеното следва да
бъде отменено първоинстанционното решение, вместо
което бъде постановено друго, с което да бъде отменено НП.
Воден от горното, на основание
чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, във
връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1892 от
21.10.2019г., постановено по АНД № 5657/2019г. по описа на Районен съд -
Пловдив и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 439245-F465983/29.05.2019r. на Директор на дирекция „Обслужване" в ТД на НАП-Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.