Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 13.10.2017 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на втори октомври, две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при
секретаря Станка И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №4031
по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е за делба във фазата по
извършване на делбата.
С влязло в сила съдебно решение №1643/22.12.2016г.,
постановено по гражданско дело №4031/2016г. съдът е допуснал до делба между Н.Н.П.,
Д.С.Р. и В.С.П.: 241/568 идеални части от цялото застроено и незастроено дворно
място (недвижим имот в гр.Р. по ул.“Ц.Ш.“№........., състоящ
се от 568 кв.м. и намиращите се върху него масивна къща от 100 кв.м. и друга
паянтова жилищна сграда от 24.80 кв.м. и други сервизни помещения, който имот
представлява по плана на гр.Русе в кв.132 имот пл.№8) и от масивна жилищна сграда, цялата от 100 кв.м.,
само една западна стая, която е на мазе от 18.50 кв.м. и прилепената до тази
стая паянтова жилищна сграда, която се състои от кухня, антре, баня, клозет и
тераса, цялата паянтова сграда на маза от 24.80 кв.м. с право на реално
ползване на купувача от половината от вътрешния двор – ползван за градина,
която половина се изразява в реални 213 кв.м. и се намира откъм съседите А.Х.А.
и И. К. М. и се заключва в предварително определени граници и поставени знаци
от продавача и притежател на останалата непродадена част от имота със запазено
право на преминаване на купувача през външния вход откъм улица „Цар Шишман” и
през частта от двора, намираща се между масивна жилищна сграда и съседа по имот
Р.Т., а сега „Жилфонд” и още през частта от двора, намиращ се пред продаваемата
се тераса за достъп на същата и за помещенията за купувача и още с право на
преминаване през частта от двора на разстояние един метър между продаваемата
тераса и кухня и така наречена градина, за да се ползва безпрепятствено и
половината градина от 135 кв.м., съгласно нотариален акт №128, том ІІ, дело
№706/1964г. по описа на РНС, а съгласно скица №15-184300-15.04.2016г. на СГКК –
гр.Русе и схема №15-296821-21.06.2016г. на СГКК – гр.Русе – поземлен имот с
идентификатор 63427.2.330 и самостоятелен обект с идентификатор
63427.2.330.1.1., при права: 4/6 идеални части за Н.Н.П.; 1/6 идеална част за Д.С.Р.
и 1/6 идеална част за В.С.П..
Относно
определяне способът, по който следва да се извърши делбата:
По делото е прието експертно заключение, от което е
видно, че процесния имот е реално неподеляем, съобразно правата на съделителите
и изискванията на ЗУТ. Вещото лице е определило пазарната цена – 65 654 и
паричното изражение на дяловете: 43 770 лева за 4/6 идеални части и 10 942 лева
за 1/6 идеална част. Като съобрази местонахождението на имота, вида и
инфраструктурното му положение, съдът намира, посочената оценка за
съответстваща на състоянието на пазара и съставляваща пазарната левова
равностойност на имуществото.
В първото заседание, след влизане в сила на решението
за допускане на делбата, Н.Н.П. е направила искане за възлагане на имота,
основано на разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК.
Съгласно посочената правна норма, когато допуснатия
до делба недвижим имот е неподеляемо жилище, всеки от съделителите, който при
откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да
поиска възлагане на имота. Съдът намира, че изискуемите от закона предпоставки
са налице. Установено бе, че имотът е жилище – бивша СИО, прекратена със
смъртта на съпруга и при откриване на наследството ищцата е живяла в него. Не
са налице доказателства, от които може да се направи извод, че ищцата притежава
друго жилище.
По изложените съображения, съдът счита че са налице
елементите от фактическия състав на чл.349, ал.2 от ГПК, с оглед което искането
на Н.Н.П. за поставяне в дял на процесния имот, като основателно следва да бъде
уважено.
За уравнение на дела, ищцата следва да заплати на
всеки от останалите съделители по 10 942
лева.
По
претенциите с правно основание чл.346 ГПК, предявени от Н.Н.П. и Д.С. Раднева:
В производството по сметки, съделителите предявяват
искания за присъждане на суми, които имат връзка с делбената общност. Касае се
за вземания, възникнали от правоотношения, свързани с имота, предмет на
делбата. По своята същност искането по чл.346 ГПК има облигационен характер и
представлява осъдителен иск, който следва да бъде конкретизиран по основание и
размер, с предмет – вземане, което е ликвидно към момента на предявяването му.
При уреждане на правоотношенията между
съсобствениците във връзка с извършените подобрения в общия имот, следва да се
има предвид, че всеки съсобственик е владелец на своите идеални части и
държател на идеалните части на останалите съсобственици. Практиката във връзка
с отношенията между съсобствениците по повод извършените в имота подобрения е
обобщена в ТР №85/68г. на ОСГК и ППВС №6/1974г. Тези отношения се уреждат по
различен начин в зависимост от условията, при които са извършени подобренията и
условията, при които съсобственикът подобрител е упражнявал фактическа власт -
като държател или владелец на правата на останалите съсобственици. Когато
съсобственикът е извършил подобрения в качеството си на владелец на своята
идеална част и държател на идеалните части на другите съсобственици,
отношенията по повод извършените подобрения се уреждат по правилото на чл.30,
ал.3 ЗС, ако същите са извършени със съгласието на останалите съсобственици; ако
липсва такова съгласие - по правилата на водене на чужда работа без пълномощие
(чл.60 и сл. ЗЗД), а ако останалите съсобственици са се противопоставили - по
правилото на чл.59 ЗЗД. В случай, че съсобственикът владее цялата вещ,
отричайки правата на останалите съсобственици, отношенията между тях по повод
извършените подобрения се уреждат по правилата на чл.72 - 74 ЗС.
В конкретния казус, искът е предявен в преклузивния
срок по чл.346 ГПК, от процесуално легитимирана страна, свързан е със
съсобствеността, чието прекратяване се
иска, с оглед което същият е допустим.
Претендира се стойността на извършените в имота ремонтни
дейности, а именно: поставяне на външна изолация, топлоизолация на външни
стени, външна минерална мазилка; доставка и монтаж на улуци; поставяне и монтаж
на външни осветителни тела; входна врата на мазе; доставка и монтаж на дограма
- прозорци и врати; система за заключване; гранитогрес; вътрешни алуминиеви
врати; изграждане на отоплителна инсталация; основен ремонт на баня; поставяне
ламинат и теракот в хола, спалнята и коридора; измазване на хола; поставяне
гипсокартон на тавана в спалнята; вътрешна изолация на хола; шпакловка спалня и
коридор; изграждане земетръсна плоча; цялостна подмяна на ВиК и ел.инсталации.
С показанията на С.Е. и Ф.М. се установява, че след
2011г. А. Радев (син на Д.Р., внук на Н.П.) направил, редица подобрения в
процесния имот по поръчка на ищците. Свидетелите описват извършените ремонтни работи,
които са идентични с тези, визирани в молбата, с която се претендира стойността
на подобренията. Твърдят, че от 1995г. ответникът не е посещавал имота.
Поясняват, че не познават В.П..
По искане на ищците е възложена и приета, неоспорена
от страните съдебнотехническа експертиза, чието заключение съдът цени като
компетентно и обективно дадено. След извършен оглед на имота и проверка на
доказателствения материал по делото, експертът е установил стойността на
извършените подобрения (труд и материали) в съсобствения имот - 17 608 лева.
След направените в о.с.з. уточнения от вещото лице се установява, че сумата, с
която се е увеличила цената на имота е 15 151 лева (9584 лева + 17586 лева +
23 333 лева = 50 503 лева; 65 654 лева – 50 503 лева =
15 151 лева).
Не са ангажирани доказателства, обуславящи извод, че Д.Р.
и Н.П. са осъществили подобренията със съгласието на В.П. или, че последният се
е противопоставил. Данните по делото сочат, че подобренията са правени без
знание на ответника (свидетелите поддържат, че ответникът не е посещавал имота
след 1995г., от което следва, че не е бил запознат със състоянието му и
предприетите от съсобствениците действия за подобряването му). Не се твърди, че
ищците са извършили ремонтните дейности като владелци на целия имот, отричайки
правата на третия съсобственик. При това положение, съдът счита, че отношенията
между страните по повод извършените подобрения следва да се уредят по правилата
на чл.61, ал.2 ЗЗД. В тази хипотеза се прилага принципът на неоснователното
обогатяване и се присъжда по-малката сума измежду направените от подобрителя
разноски и увеличената стойност на имота. (в този смисъл решение
№487/30.11.2011г. по гражданско дело №1503/2010г. на ВКС, І г.о., постановено в
производство по чл.290 ГПК).
С оглед изложеното съдът приема, че ответникът дължи
1/6 от 15 151 лева, т.е. 2525.17 лева, която сума следва да бъде разпределена
по равно между ищците, доколкото не се твърди, че някой от тях е направил
по-големи разходи за подобренията от другия.
Процесуалният представител на ищцата Н.П. е поискал
да бъде извършено прихващане на дължимата от нея сума за уравнение на дяловете
с иска по сметки. Предвид указанията дадени в т.6, б."г" на
Постановление №7/28.11.1973г., Пленум на ВС, според които съделител на когото е
възложено жилище, може да прихване вземанията си по сметки от другите
съделители срещу вноските, които дължи за уравнение на дяловете, съдът намира
искането за основателно. След прихващане на сумата за уравнение на дяловете -
10 942 лева с дължимите от ответника 1262.58 лева за извършените в имота
подобрения, Н.П. следва да заплати на В.П. 9672.42 лева.
Тъй като ответникът е с неизвестно местонахождение,
съдът ще предприеме съответните действия по установяване наличието на банкови
сметки, открити на негово име.
Относно
разноски в производството:
На основание чл.8 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, съделителите дължат държавна такса в
размер 4% от стойността на дяловете си, а именно: Н.Н.П. – 1750.80 лева; Д.С.Р.
- 437.68 лева и В.С.П. - 437.68 лева.
По предявения иск с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД
се събира държавна такса в размер на 4% съразмерно с уважената и отхвърлена
част от претенцията, т.е. Н.Н.П. - 252.52 лева; Д.С.Р. - 252.52 лева и В.С.П. -
101.01 лева
Ищците претендират претендират направените по делото
разноски, възлизащи на 3364 лева: 1905 лева - възнаграждение
за процесуално представителство; 800 лева
– депозит за особен представител на ответника; 540 лева – възнаграждения на вещи лица; 15 лева – такса за вписване на искова молба; 104 лева – разходи, свързани със снабдяване на скици,
данъчна оценка, удостоверение за наследници и др. документи.
Съобразно разпоредбата на чл.355 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищците разноски в размер на: 909.83 лева (800 лева -
възнаграждение за процесуално представителство и 1/6 от разходите направени за
експертиза, вписване на исковата молба и снабдяване с необходимите за
производството документи).
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ПОСТАВЯ В
ДЯЛ на Н.Н.П., ЕГН ********** по
реда на чл.349, ал.2 ГПК:
241/568 идеални части от цялото застроено и незастроено
дворно място (недвижим имот в гр.Р. по ул.“Ц.Ш.“№.........,,
състоящ се от 568 кв.м. и намиращите се върху него масивна къща от 100 кв.м. и
друга паянтова жилищна сграда от 24.80 кв.м. и други сервизни помещения, който
имот представлява по плана на гр.Р. в кв.132 имот пл.№8) и от масивна жилищна сграда, цялата от 100 кв.м.,
само една западна стая, която е на мазе от 18.50 кв.м. и прилепената до тази
стая паянтова жилищна сграда, която се състои от кухня, антре, баня, клозет и
тераса, цялата паянтова сграда на маза от 24.80 кв.м. с право на реално
ползване на купувача от половината от вътрешния двор – ползван за градина,
която половина се изразява в реални 213 кв.м. и се намира откъм съседите А.Х.А.
и И. К. М. и се заключва в предварително определени граници и поставени знаци
от продавача и притежател на останалата непродадена част от имота със запазено
право на преминаване на купувача през външния вход откъм улица „Цар Шишман” и
през частта от двора, намираща се между масивна жилищна сграда и съседа по имот
Р.Т., а сега „Жилфонд” и още през частта от двора, намиращ се пред продаваемата
се тераса за достъп на същата и за помещенията за купувача и още с право на
преминаване през частта от двора на разстояние един метър между продаваемата
тераса и кухня и така наречена градина, за да се ползва безпрепятствено и
половината градина от 135 кв.м., съгласно нотариален акт №128, том ІІ, дело
№706/1964г. по описа на РНС, а съгласно скица №15-184300-15.04.2016г. на СГКК –
гр.Русе и схема №15-296821-21.06.2016г. на СГКК – гр.Русе – поземлен имот с
идентификатор 63427.2.330 и самостоятелен обект с идентификатор
63427.2.330.1.1.
ОСЪЖДА Н.Н.П., ЕГН ********** да заплати на Д.С.Р., ЕГН **********
сумата 10 942 лева (десет хиляди и деветстотин
четиридесет и два лева) за уравнение на дяловете, в шестмесечен срок от влизане
в сила на решението по възлагането, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на влизане в сила на настоящото съдебно решение до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н.Н.П., ЕГН ********** да заплати на В.С.П., ЕГН **********
(след прихващане с 1262.58 лева - дължима за извършените в имота подобрения) сумата
9672.42 лева (девет хиляди и шестстотин седемдесет и два лева и 42 ст.) за уравнение
на дяловете, в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане,
ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В.С.П., ЕГН ********** да заплати на Д.С.Р., ЕГН **********
на основание чл.346 ГПК сумата 1262.58
лева - стойността на извършени в имота подобрения, съобразно квотата му в
съсобствеността.
ОСЪЖДА Н.Н.П., ЕГН ********** да заплати по сметка на РРС
държавна такса в размер на 2003.32 лева.
ОСЪЖДА Д.С.Р., ЕГН ********** да заплати по сметка на РРС
държавна такса в размер на 690.20 лева.
ОСЪЖДА В.С.П., ЕГН ********** да заплати по сметка на РРС
държавна такса в размер на 538.69 лева.
ОСЪЖДА В.С.П., ЕГН ********** да заплати на Н.Н.П., ЕГН **********
и Д.С.Р., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 909.83
лева.
Правото на собственост върху
поставения в дял недвижим имот преминава върху съделителя след изплащането на
сумата за уравнение. При неизплащане на същата в 6-месечен срок от влизане в
сила на решението за възлагане, същото се обезсилва по право.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: