№ 28
гр. Ботевград , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, II-РИ ГР. СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:И. Цв. Т. А.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №
20211810100833 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 95 и чл.97, ал.1 от Закона за социалните
услуги/ЗСУ/.
Образувано е по молба на Дирекция социално подпомагане - П. за настаняване на
лицето М. КР. В., с ЕГН ********** в Защитено жилище с.В.. В молбата се твърди, че
лицето се нуждае от социална закрила, за което назначеният му настойник ЕВГ. Г. Д. е
депозирал заявление за дълготрайно ползване на социална услуга относно напълно
запретения М. КР. В.. Сочи се, че настаняването е необходимо, тъй като лицето е с умерена
олигофрения-лека имбецилност, с невъзможност за самостоятелно социално вграждане,
което му пречи да се грижи за себе си и да защитава интересите си, поради което е и
поставен под пълно запрещение. Същата се движи, храни и обслужва самостоятелно. Има
ориентация за време и място, може да чете, но при писането среща затруднения поради
увреждането на горните крайници, има добра ориентация за време и място. Учила е до осми
клас с помощта на ресурсен учител. Обича да оцветява и нанизва гердани, членува в клуб
на инвалида в с.В.. Излага се, че лицето е с трайна психическа, интелектуална и сетивна
недостатъчност и не може да участва пълноценно и равноправно в обществения живот,
нуждае се от специфични грижи и подкрепа, полагани от квалифицирани специалисти. В
молбата се твърди, че социалната услуга, в която е настанено лицето, отговаря на профила
на заболяването му и ще му осигури защитена среда на живот. Поради това се прави искане
за настаняването на лицето М. КР. В. в Защитено жилище – с.В..
В съдебно заседание Дирекция “Социално подпомагане“- П., ред.пр., не изпраща
представител.
В съдебно заседание настойникът на лицето - ЕВГ. Г. Д., се явява лично и изразява
становище за основателност на молбата. Сочи, че в Защитено жилище-с.В. лицето се чувства
добре.
В съдебно заседание лицето М. КР. В. се явява лично и със своя настойник ЕВГ. Г.
1
Д..
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от Експертно решение на ТЕЛК от 22.12.2004 г., лицето М. КР. В. е с
поставена водеща диагноза “Друга уточнена олигофрения”, като й е определена пожизнена
инвалидност.
С Решение от 02.05.2007 г. по гр. д. № 189/2007 г. по описа на Софийски окръжен
съд М. КР. В. е поставена под пълно запрещение.
С молба за ползване на социални услуги, делегирани от държавата дейности с вх. №
СУ-18 от 06.04.2021 г. до директора на Дирекция “Социално подпомагане” – П., ЕВГ. Г. Д.,
в качеството си на настойник на М. КР. В., е направил искане за ползване дългосрочно на
социални услуги – Защитено жилище - с.В. за лицето.
Приложено е и становище от настойника на М. КР. В. – Е.Д., назначен с решение на
Органа по настойничество към Община П., в което е посочено, че близките са в
невъзможност да полагат грижи за нея и предвид уврежданията и–лека умствена
изостаналост и редукционни дефекти на горен крайник има нужда от медицинско
обслужване и помощ при задоволяването на ежедневните потребности. Изразено е
становище, че трябва да бъде настанена в Защитено жилище-с.В., където са осигурени
необходимите грижи за нейното отглеждане.
По делото са приложени заверени копия на Медицинско удостоверение за общо
здравословно състояние /за ползване на социални услуги в общността или настаняване в
специализирана институция/ и Социална оценка на потребностите на кандидат-потребителя
/за ползване на социални услуги в общността или настаняване в специализирана
институция/, съдържащи подробните данни и оценки, обосновали изводите за ползване на
социални услуги от М. КР. В..
Със Заповед от 16.04.2021 година на директора на Дирекция “Социално
подпомагане” - П. на основание чл.21, ал.1 от АПК и чл.96, ал.2 от ЗСУ и заявление от ЕВГ.
Г. Д., М. КР. В. е настанена в социална услуга Защитено жилище-с.В..
На основание чл. 97, ал. 3 от ЗСУ съдът пристъпи към изследване волята на лицето,
чието настаняване е поискано. При изслушването на поставеното под пълно запрещение
лице същото заявява, че живее в с. В., в защитеното жилище, където има свои приятели.
Чувства се добре там, разбира се и с останалите потребители, и с персонала. Обобщава, че е
щастлива от живота си, нищо не й липсва и иска да остане в защитеното жилище.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно 95, ал. 1 от ЗСУ настаняването в специализирани институции и в социални
услуги в общността от резидентен тип на пълнолетни лица, поставени под пълно
запрещение, се извършва от районния съд по настоящия адрес на лицето.
Съдът намира искането за настаняване на лицето М. КР. В. в социална услуга от
резидентен тип Защитено жилище-с.В. за основателно. Видно от събраните по делото
доказателства, същата е поставена под пълно запрещение, като страда от умерена
олигофрения-лека имбецилност с невъзможност за самостоятелно социално вграждане. М.
КР. В. разполага с умения да се самообслужва и да общува, но въпреки това се нуждае от
социална подкрепа. Тя няма роднини и близки, с които да контактува и на чиято помощ да
2
разчита. За сметка на това в защитеното жилище, където и понастоящем живее, се е
адаптирала успешно, изградила е емоционална връзка с останалите потребители на услугата
и с персонала, както и отношения на доверие. До голяма степен нейният потенциал е развит
благодарение на професионалните грижи на специалистите в защитеното жилище. Там
лицето получава необходимото обгрижване, съобразно специфичните си потребности,
чувства се значима, получава внимание и зачитане на своите права и достойнство.
По тези съображения съдът намира, че са налице предпоставките за настаняване на
поставеното под пълно запрещение лице М. КР. В. в Защитено жилище – с.В., като именно
това съответства най-добре на интересите и предвид възможностите за това. Посочената
социална услуга от резидентен тип осигурява за лицето среда на живот, която е най-близка
до семейната, при липса на установена възможност за полагане на грижи за лицето в
домашна среда. Съгласно изискването на чл. 98, ал. 3 от ЗСУ за определяне на срок на
настаняването, съдът счита, че същото следва да е за срок от три години.
Воден от горното Ботевградски районен съд
РЕШИ:
НАСТАНЯВА на основание чл.98, ал.2 от Закона за социалните услуги М. КР. В. от
с.В., с ЕГН: **********, която е поставена под пълно запрещение, представлявана от
настойника ЕВГ. Г. Д. в Защитено жилище – с.В., Софийска област за срок от три години,
считано от влизане в сила на решението на съда или до настъпване на законни основания за
прекратяване на това настаняване.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-София в седемдневен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
3