РЕШЕНИЕ
№ 1598
гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. П. Л. Административно наказателно дело
№ 20221110209265 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. И. В. срещу наказателно постановление №
..............г., издадено от началник на 01 РУ-СДВР, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. за
нарушение на чл.21, т. 3 вр. т. 4 от ЗООРПСМ.
С жалбата се изразява несъгласие с обжалваното НП, като се излага, че
жалбоподателя е присъствал на спортната среща, но не е извършил
вмененото му нарушение. Иска се за отмяна на НП. Постъпило е и
допълнение към въззивната жалба, в което се излага наличието на
несъответствие между посочените часове и описаното словесно. На следващо
място се посочва, че заснетото лице не е жалбоподателя. Твърди се липса на
пълно, точно и ясно описание на нарушението. Иска се отмяната на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и се представлява от адв. Петров, който моли за отмяна на НП. Представя
списък на разноските и претендира присъждане на минимално адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.
Алипиева, която пледира за потвърждение на НП и представя писмени
1
бележки с подробни доводи за потвърждаването на НП.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 15.05.2022г. около 18.05ч. в почивката между двете полувремена на
футболната среща между ПФК ЦСКА – С.и ПФК „Л.” в гр. С., проведена на
национален стадион „Васил Левски”, с начален час 17.00ч. неустановено по
делото лице извършило противообществена проява /спортно хулиганство/,
изразяваща се в преодоляване на преградно приспособление и нахлуване на
спортния терен,с което нарушило чл. 21, т. 3 вр. т. 4 от ЗООРПСМ.
Действията на това лице били наблюдавани от св. Ш., разузнавач в
сектор „М. м.” от залата за видеонаблюдение на стадиона. Във връзка с
наблюдаваното от нея тя съставила протокол за писмено показание, към
който добавила и снимков материал и разпознала лицето като жалбоподателя.
Въз основа на докладната записка, изготвена от св. Шиянкова и
протокола за писмено показания и снимковия материал, св. Е. С. съставила
АУАН на жалбоподателя.
В последствие въз основа на акта за установяване на административно
нарушение е издадено от началника на 01 РУ-СДВР атакуваното наказателно
постановление, с което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, като му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на св. Шиянкова и С. и приетите по делото на основание чл.
283 НПК писмени доказателства.
Събраните по делото гласни и писмени доказателства са
непротиворечиви и единно изграждат възприетата от съда фактическа
обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е основателна.
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна съдът констатира наличие на допуснати съществени нарушения на
2
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган,
представляващи основание за неговата отмяна на формално основание, а
именно ангажирана е административнонаказателната отговорност на
погрешно установено лице.
От показанията на актосъставителя св. С. се установява, че още когато е
повикала жалбоподателя за съставянето на акта и след като се е запознала със
снимковия материал по преписката, тя е била сигурна, че това не е лицето
нарушител. Но въпреки това му е съставила АУАН, тъй като й е била
резолирана преписката.
В показанията си пред настоящия съдебен състав св. Ш., след като
лично възприе външността на жалбоподателя и индивидуализиращите го
белези, бе категорична, че не той е нарушителя, чиито действия е
наблюдавала от видеозалата на стадиона.
Съдът ще кредитира и даде вяра на показанията и на двете свидетелки.
Те са обективни и се подкрепят от установеното по делото. В съдебна зала
жалбоподателят демонстрира и съдът констатира, че не се забелязват
татуировки по жалбоподателя в областта на ръцете и подбедриците, каквито
са характерни за лицето, заснето на видеоматериала, въз основа на който се е
сезирал АНО.
На следващо място следва да бъде посочено, че видно от същия
снимков материал лицето заснето на него е със съвсем различна външност от
тази на жалбоподателя.
Поради така приетия порок на АУАН и НП съдът не намира за нужно да
обсъжда другите пороци на административнонаказателното производство,
нито доводите на повереника на жалбоподателя.
С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че жалбата е
основателна и наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло
като незаконосъобразно.
Съобразно чл. 63, ал. 3 ЗАНН/Нова – ДВ, бр. 94 от 2019г./ в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. Чл. 143, ал. 1 АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания
3
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. С оглед на това настоящият съд
следва да осъди СДВР да заплати на жалбоподателя М. И. В. 400 лева,
представляващи възнаграждение за един адвокат, както и 5 лева държавна
такса по сметка на СРС за служебно издаване на изпълнителен лист
съобразно чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 190, ал. 2 НПК, вр. чл. 11 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ................., издадено от
началник на 01 РУ-СДВР, с което на М. И. В. е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.21, т. 3 вр. т. 4 от
ЗООРПСМ.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподателя М. И. В. 400 лева,
представляващи възнаграждение за един адвокат за съдебното производство,
както и да заплати по сметка на СРС 5 лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4