РЕШЕНИЕ
№ 06.11.2017 г. Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав
На шести октомври, две
хиляди и седемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Георгиев
Гражданско дело №420 по описа
за 2017 година.
Предявен е иск с правно основание
чл.200 КТ от М.В.Е.,ЕГН-********** ***,
срещу Основно училище „Х. Б.“, Булстат- *********, с адрес- гр.Пазарджик, ул. „***********“№*,
представлявано от Б. Д. К. - Т. , с цена на иска 35 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди , болки и страдания, причинени на ищцата
вследствие на претърпяна трудова злополука на 30.07.2014г.
В подадената искова молба се
твърди, че ищцата е бивш работник на Основно училище „Х. Б." в гр.
Пазарджик. Постъпила на работа на 01.10.1991 г. и работела там до
пенсионирането си през април 2016г. Назначена била на длъжността „чистач“ на
пълно работно време, която заемала през целия този период. На 30.07.2014г., след
като й е било възложено да почисти прозорците в коридора на третият етаж на
училището, М.Е. паднала, докато бършела прозорец и получила следните
увреждания: - Фрактура на черепа в ляво фронтотемпорално - спукване на черепа и
мозъчно сътресение, вследствие на което повръщала, изпитвала главоболие,
замаяна и неориентирана била в следващите месеци ; Фрактура на лявата ръка в
областта на китката, довела до трайно ограничение на движенията в горен ляв
крайник; Фрактура на дясна ръка - счупване в областта на дясна гривнена става,
довела до трайно ограничение на движенията в десен горен крайник. След
настъпване на инцидента, на същата дата по спешност, пострадалата била приета в
ОТО на „МБАЛ- Пазарджик" АД, където е извършена операция на същата ръка за
наместване на счупените кости и са поставени импланти в костта. Поставена била
гипсова имобилизация.
Твърди се в исковата молба, че на
04.09.2014г. ищцата била приета отново в ОТО на „МБАЛ-Пазарджик" АД,
където била извършена втора операция на дясна ръка за изваждане на поставените
имплантирани уреди. След това отново била поставена гипсова имобилизация.
Впоследствие, в законоустановеният срок, работодателят на М.Е. декларирал по
реда на чл. 57 от КСО злополуката пред териториалното поделение на НОИ в гр.
Пазарджик и същата, съгласно чл. 60 от КСО била призната за трудова злополука
по чл. 55 ал. 1 от КСО, като за целта било издадено съответното разпореждане.
Чл. 200 от КТ установява задължение за работодателя за обезщетяване на вредите,
претърпени от пострадал работник, а то възниква само доколкото една злополука е
установена по надлежния ред за трудова. В случая признаването по предвидения от
закона ред (чл.57 и сл. КСО) на злополуката с ищцата като трудова - с
разпореждане по чл.60 ал.1 от КСО на длъжностното лице при ТП на НОЙ гр.
Пазарджик, е достатъчно основание за възникване на задължението на работодателя
за обезвреда по чл.200 КТ. Травмите, получени в следствие на трудовата
злополука на ищцата я правят нетрудоспособна за време от поне осем месеца.
Твърди се в исковата молба, че
причинените болки и страдания, които пострадалата търпи и до днес следвало да
бъдат обезщетени. Паричното обезщетение не можело да замести накърнените
морални и физически блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други
нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданията и да
постигне макар и минимално заличаване на неблагоприятните последици от
причинените телесни увреждания. Обезщетението по чл. 200 от КТ имало за цел да
репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания,
неудобства, нематериалните последици от трудовата злополука.
Моли се съдът да осъди Основно
училище „Х. Б.", Булстат: *********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „***********“
№ *, представлявано от Б. Д. К. - Т., в качеството му на работодател да заплати
следните суми: 35 000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/, представляващо
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, причинени на М.В.Е.,
ЕГН: ********** в следствие на претърпяна трудова злополука, ведно със
законната лихва от датата на настъпване на трудовата злополука - 30.07.2014г.
до окончателното изплащане на задължението. Претендират се сторените в
производството съдебно-деловодни разноски. Сочат се доказателства. Правят се
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран писмен отговор от ответникът, в който същия счита предявените искове,
така както са предявени, за недопустими. От твърденията на ищцовата страна
изложени в исковата молба не ставало ясно правното основание на предявенияте
искове, като всеки един от тези искове не бил конкретизиран по отделно като
размер и време - за какъв период от време се претендирало обезщетение, поради
което така предявени исковите претенции не отговаряли на императивните
изисквания посочени от разпоредбата чл.127, ал.1 от ГПК, поради което следвало
да бъдат оставени без движение. Твърди се в отговора на исковата молба, че
исковете били предявени от процесуално недеспособно лице по смисъла на 28 от
ГПК, както и че била изтекла предвидената в закона погасителна давност за
защита на правата предявени с исковата молба, поради което се моли исковете да
бъдат оставени без разглеждане, алтернативно да съдът да ги отхвърли като
погасени по давност.
При преценика, че предявените
искове са допустими, същите се оспорват по основание и размер по следните
съображения: не било налице валидно
възникнало трудово правоотношение, като твърдяното такова правоотношение е
недействително към датата на твърдяната от ищцовата страна настъпила трудова
злополука, поради липсата на валидно възникнало трудово правоотношшение между
ищцовата страна и ответната страна. Последното валидно трудово правоотношение е
било прекратено по предвиденият законов ред. Изложените в исковата молба
твърдения за настъпили обстоятелства, те не отговаряли на действителното
положение, а именно: на 30.07.2014 година - датата на която ищцовата страна
твърди, че й е било „възложено да почисти прозорците в коридора на третият етаж
на училището" и последвалото настъпване на трудова злополука никой не й е
възлагал извършването на подобна дейност.
Твърди се в отговора на исковата
молба, че след като Е. е започнала да ползва отпуск по болест, позлвала е
платен отпуск след „трудовата злополука", е виждана многократно от
служители и учители на ОУ „Х. Б." да носи препълнени пазарски чанти с
хранителни продукти, заговаряли са я и тя не се е оплаквала, че изпитва каквито
и да болки. Никога не е споменавала за уврежданията изложени в исковата молба,
освен за „болка в ръката" .Излагат се доводи, че преди започване и по
време на изпълнение на работата си в ОУ „Х. Б." гр.Пазарджик, ищцата винаги е била инструктирана за правилата за
безопасни условия на труда .
Ответната страна се противопоставя
на искането за назначаване на експертиза, тъй като поставените въпроси в нея
били неотносими. Твърди се в отговора на исковата молба, че исковете били
погасени, поради изтичане на предвидената от закона погасителна давност. Сочат
се доказателства. Правят се доказателствени искания.
Районният
съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити
в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на
чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено следното:
Не се спори по производството, че
към датата на възникване на процесната трудова злополука- 30.07.2014г. между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищцата Е. е заемала длъжността „чистач“, с
място на работа- Основно училище „Х. Б." в гр. Пазарджик.
От представеното и прието по делото Разпореждане №25 от
08.08.2014г., представляващо официален документ, издаден на основание чл. 60,
ал. 1 КСО от длъжностно лице при НОИ, ТП- Пазарджик, се установява, че на 30.07.2014
г. ищцата Е. е претърпяла трудова злополука, която е призната за трудова по чл.
55, ал. 1 КСО. Посочено е, че процесната злополука е станала през работно
време, когато Е. е бършела прозорци в коридора на училището, покачена на маса и
стол. Е. е политнала и е паднала на пода, при което е счупила долния край на
лъчевата кост на ръката си. По делото е приложено и копие от Декларация за
трудова злополука от 05.08.2014г.,подадена от
осигурителя / Основно училище „Х. Б.“, Булстат- *********/.
От представените с исковата молба
и приети по делото медицински документи /болнични листа,епикризи, изследвания и
др./ се установява,че вследствие на претърпяната трудова злополука, ищцата Е. е
получила травматични увреждания- фрактура на черепа в ляво фронтотемпорално -
спукване на черепа и мозъчно сътресение, вследствие на което повръщала,
изпитвала главоболие, замаяна и неориентирана била в следващите месеци ; фрактура
на лявата ръка в областта на китката, довела до трайно ограничение на
движенията в горен ляв крайник; фрактура на дясна ръка - счупване в областта на
дясна гривнена става, довела до трайно ограничение на движенията в десен горен
крайник. След настъпване на инцидента, на същата дата по спешност, пострадалата
била приета в ОТО на „МБАЛ- Пазарджик" АД, където е извършена операция на
същата ръка за наместване на счупените кости и са поставени импланти в костта.
Поставена била гипсова имобилизация
В подкрепа на посоченото е и приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, която, като компетентно изготвена, настоящия съдебен състав
кредитира изцяло. От същата се установяват причинените на ищцата Е. вследствие процесната трудова злополука
увреждания, а именно: фрактура на черепа в лявата челно-слепоочна част и
мозъчно сътресение; фрактура на лявата ръка в областта на китката, наложило
наместване и поставяне на гипсова имобилизация; фрактура на дясна ръка -
счупване в областта на дясна гривнена става, наложило извършване на оперативна
интервенция. Продължителността на лечебния процес е бил около 8 месеца от
датата на травмата. Налице е пряка
причинно-следствена връзка между претърпяната трудова злополука и установените
веднага след това травматични увреждания.
По делото е приложен начален
инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана с
непедагогическия състав на ОУ „Х. Б.“, от който е видно /т.25 от
инструктажа/,че при почистване на места и райони в училището, които изискват
използването на помощни средства /стълби/ , следва да се използва помощник,
който да подкрепя помощното средство. Ищцата Е. е преминала посочения
инструктаж на 13.09.2013г., за което собственоръчно се е подписала в съставения
към него протокол.
От показанията на свидетеля М. М.
Е. – внучка на ищцата, които съдът кредитира като последователни и вътрешно
непротиворечиви, се установява, че след претърпяната злополука ищцата не е могла да се обслужва сама и е имала
нужда от оказване на постоянна помощ. Тъй като била с две гипсирани ръце, ищцата не била в състояние да върши
домакинската си работа, поради което се налага свидетеля да й помага.
Съгласно показанията на св. Даниела Б. , ищцата Е.
действително е паднала в сградата на училището,тъй като се качила от маса върху
стол, който бил счупен. За да извърши необходимото почистване, ищцата е
следвало да ползва предвидените за това 2 бр. стълби, което не е било сторено
от ищцата Е..
В
показанията си, св.Х. твърди,че е виждала ищцата Е. около 3 месеца и половина след настъпване на злополуката да
се прибира от магазина и да носи в ръцете си чанти, пълни с хранителни
продукти. Съдът не кредитира показанията на св.Х. в тази им част, тъй като същите противоречат
на приложените по делото медицински документи, приетата съдебно-медицинска
експертиза, както и на показанията на св.М.Е..
Предвид установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
По смисъла на чл.60,ал.1 от КСО, настъпилата злополука на 30.07.2014г. с участието на ищцата Е.. се приема за трудова злополука по чл.55,ал.1
от КСО, тъй като процесният инцидент е станал през работно време, докато ищцата е изпълнявала трудовите си задължения-бършела
прозорци в коридора на училището, покачена на маса и стол. В подкрепа на
изложеното е и Декларацията за трудова злополука , приложена по делото, както и
останалите писмени доказателства, от които се установява,че докато Е. е
изпълнявала трудовите си задължения, последната е загубили равновесие и паднали
на земята.
Видно от извършената по делото
Съдебномедицинска експертиза по писмени данни №-П-67/2017г., на ищцата Е. са
били причинени, вследствие процесната
трудова злополука, увреждания, а именно: фрактура на черепа в лявата челно-слепоочна
част и мозъчно сътресение; фрактура на лявата ръка в областта на китката,
наложило наместване и поставяне на гипсова имобилизация; фрактура на дясна ръка
- счупване в областта на дясна гривнена става, наложило извършване на
оперативна интервенция. Продължителността на лечебния процес е бил около 8
месеца от датата на травмата. В тази насока са показанията на разпитания по
делото свидетел М. М. Е., които съдът
кредитира като пълни, обективни и непротиворечиви. От събраният и проверен по
делото доказателствен материал безспорно се установява,че е налице трудова
злополука, настъпила с участието на ищеца Е. във връзка с изпълнение на
възложената й от ответното училище работа.
Доказани са и претърпените от ищцата неимуществени вреди –болки и страдания,
които се установяват от показанията на св. М.Е., както и от приложените по
делото доказателства.Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема
за доказано по несъмнен начин настъпването на трудова злополука, като всички
възражения на ответната страна касателно характера на настъпилата злополука и
наличието на причинно-следствена връзка между злополуката и причинените на
ищцата травматични увреждания, следва да бъдат оставени без уважение, като
неоснователни.
В този
смисъл исковата молба на М.В.Е.,ЕГН-********** ***, срещу Основно училище „Х.
Б.“, Булстат- *********, с адрес- гр.Пазарджик, ул. „***********“№*,
представлявано от Б. Д. К. - Т. , се явява основателна и доказана, но отговорността на работодателя Община Пазарджик
следва да бъде намалена съобразна
разпоредбата на чл.201,ал.2 от КТ, тъй като пострадалата също е допринесла за
настъпването на трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Горният
извод се установява от приложените по делото писмени материали, както и от
показанията на разпитания по делото свидетел Б.. Съгласно показанията на св. Даниела Б., ищцата Е. действително е паднала в сградата
на училището,тъй като се качила от маса върху стол, който бил счупен. За да
извърши необходимото почистване, ищцата е следвало да ползва предвидените за
това 2 бр. стълби, което не е било сторено от ищцата Е.. По делото е приложен
начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана с
непедагогическия състав на ОУ „Х. Б.“, от който е видно /т.25 от
инструктажа/,че при почистване на места и райони в училището, които изискват
използването на помощни средства /стълби/ , следва да се използва помощник,
който да подкрепя помощното средство. Ищцата Е. е преминала посочения
инструктаж на 13.09.2013г., за което собственоръчно се е подписала в съставения
към него протокол. Не се установява в деня на настъпването на злополуката /
30.07.2014г./ ищцата Е. да е ползвала предназначените именно за почистване 2
бр. стълби, а вместо това и ползвала помощта на маса и стол , за да достигне
съответните места за почистване. При
използването на съоръженията, ищцата не
е проявила необходимата внимателност , не е подбрала технически здрави пособия
и/или не ги е поставила по безопасен
начин, за да гарантира стабилността й и да ограничи възможността от настъпването
на подобни инциденти. От доказателствата по делото не се установява да е помолила за помощ служител на учебното
заведение, който да подкрепя помощните средства, използвани от нея, каквито са
изискванията на инструктажа по безопасност, хигиена на труда и противопожарна
охрана с непедагогическия състав на ОУ „Х. Б.“. Ищцата Е. е преминала посочения
инструктаж на 13.09.2013г., за което собственоръчно се е подписала в съставения
към него протокол. Предвид изложените обстоятелства, в случая е налице съпричиняване
от страна на ищцата на вредоносния резултат, проявено под формата на груба
небрежност, тъй като Е. е извършила съответните действия без необходимите за
гарантиране на сигурността й внимание и старание, както и в нарушение на технологичните
правила и на правилата за безопасност на труда.
С
оглед на изложеното, съдът приема, че Е. е допринесла за настъпването на трудовата злополука , като е допуснала груба
небрежност , поради което и на основание чл.201 от КТ, отговорността на
работодателя следва да се намали. Според обобщенията, дадени от
ВКС в решения по чл. 290 ГПК, груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ
е неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает
със съответната дейност при подобни условия – при проявена от работника липса на елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност. Груба небрежност е налице, когато работникът е предвиждал
вредоносния резултат от поведението си, но е разчитал да го избегне. На такова
субективно отношение към извършваното от ищеца Е. сочат събраните по
делото доказателства, като тази проява на груба небрежност в конкретния случай
според съда съставлява съпричиняване. Поради това съдът намира за
категорично установено по делото, че ищецът е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат със своята груба небрежност, като е
подценил реалната опасност, а същевременно е надценил своите възможности да се
справи с непосредствения риск. Доказа се по делото, че на ищеца е провеждан
съответиня инструктаж.
При определяне размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се съобрази
с принципа за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД. Съгласно константната
съдебна практика, справедливостта не е абстрактна или субективна категория – в
зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия. Във всеки случай
преценката следва да се основава на всички обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение за размера на вредите /ППВС № 4/68 г/.
Обезщетението по справедливост следва да се определя за всеки конкретен случай
съобразно фактите и обстоятелствата по делото. При всичко изложено и съобразно
обществено-икономическите условия към момента на настъпване на злополуката и
промените в икономическата конюнктура през периода на висящност на процеса,
съдът намира, че определянето на обезщетение за неимуществени вреди на ищеца
следва да бъде в размер на 16 000.00 лева. Определянето на по-малък размер
от посочения и съобразно всички факти и обстоятелства по делото, не би бил
съответстващ на изискванията на справедливостта.
Когато при трудовата злополука има
съпричиняване при допусната груба небрежност обаче /липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила за работа и
безопасност/, отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната
степен. Тази степен се определя от обективното съотношение на допринасянето за
трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които са
всъщност и критериите за намаляване на обезщетението. Следователно, грубата
небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но критерий
при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения /
решение № 252/30.09.2016 г. гр. д. №
1364/2016 г. на IV г. о. на ВКС/. В случая при определяне на степента на проявата на груба небрежност от
ищцата Е., съдът съобрази изложените по-горе съображения, като приема, че до
определена степен ищецът сам се е поставил в ситуация на повишен риск. Ето защо
съдът определя 50 % съпричиняване на вредоносния резултат. При така
определения процент на съпричиняване и приспадането на 50 % от
първоначално определените размери, обезщетението за претърпени неимуществени
вреди на ищцата Е. следва да бъде
определено в окончателен размер на 8000.00
лв.,в какъвто размер искът следва да бъде уважен
като основателен и доказан. За разликата до пълния претендиран размер от 35 000.00
лева искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенциите
за заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумата, предвид основателността на главния иск, същото е основателно.
По отношение на разноските: ищецът
претендира присъждането на разноски, но претендираните от ищеца разноски не следва да бъдат присъждани, тъй
като съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат единствено
когато страната е заплатила възнаграждението и представи доказателства за това.
В конкретният случай, процесуалният представител на ищцовата страна не е представил договор за правна защита и
съдействие, нито списък на разноските, съответно съдът приема за неустановено
дали страната е заплатила адвокатско възнаграждение,в какъв размер и начина на плащането му. Предвид изложеното,
разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъдени на ищцовата
страна, в този смисъл е и ТР от 06.11.2013г. по т.д. 6/2012г. на ОСГТК на ВКС
Ищецът също следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски
за юрисконсултско възнаграждение. От материалите по делото е видно,че
ответникът е направил разноски в размер на 1580.00лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.
Тези разноски, сторени от ответника, следва да му бъдат заплатени съразмерно на отхвърлената част от иска , а
именно в размер на 1218,85 лева.
Тъй като ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 320.00 лева върху уважената част
от претенциите, както и сумата от 27,43 лева за приетата съдебномедицинската
експертиза, съразмерно на уважената част от иска.
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Основно училище „Х. Б.“, Булстат-
*********, с адрес- гр.Пазарджик, ул. „***********“№*, представлявано от Б. Д.
К. - Т. , ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 200 КТ вр. с чл. 201, ал. 2 КТ на М.В.Е.,ЕГН-********** ***, сумата от
8 000 лв. /осем хиляди лева/, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания, причинени на Е. вследствие на претърпяна на 30.07.2014г. трудова злополука, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на настъпване на трудовата злополука /
30.07.2014г./ до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на трудова злополука в останалата им част – над
присъдените размери от 8 000 лв. до претендираните размери от 35 000 лв.
/тридесет и пет хиляди лева/, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.В.Е.,ЕГН-**********
*** ДА ЗАПЛАТИ на Основно училище „Х. Б.“,
Булстат- *********, с адрес- гр.Пазарджик, ул. „***********“№*, представлявано
от Б. Д. К. - Т. , сторените разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете ,
а именно в размер на 1218,85 лева.
ОСЪЖДА Основно училище „Х. Б.“, Булстат- *********, с
адрес- гр.Пазарджик, ул. „***********“№*, представлявано от Б. Д. К. - Т. , ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на РС –
Пазарджик, сумата в
размер на 320.00 лева , представляваща държавна такса върху уважения размер от
исковете, както и сумата от 27,43
лева за приетата съдебномедицинската експертиза, съразмерно на уважената част
от исковете
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: