Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………../………………2022 година,
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА,
VI тричленен състав, в открито съдебно
заседание на шести октомври през 2022 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Галина
Владимирова и прокурора Александър Атанасов като разгледа докладваното от съдия
Чолакова КАНД № 1727/2022 година по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Транс
Комфорт“ ООД, ЕИК *********, против Решение № 760/08.06.2022 г. постановено по
НАХД № 20223110201369/2022 г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 23-0001459/15.09.2021 г., издадено от директора
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ /РД „АА“/ – Варна, с което,
за нарушение на чл. 10, § 2, изречение първо, предложение второ от Регламент
(ЕО) № 561/2006, във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвтП/, на основание чл. 104, ал. 1 от ЗАвтП, на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.
В касационната жалба се релевират
съображения за нарушение на закона – касационно основание по смисъла на чл.
348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Твърди се, че е
следвало да бъде ангажирана отговорността на водача, а не на превозвача, тъй
като не са налице доказателства, че нарушението от водача е допуснато
вследствие на липса на организация от страна на работодателя. Сочи се, че в
наказателното постановление неправилно е определена датата на извършване на
нарушението. Отправя се искане за отмяна на оспореното решение и отмяна на
издаденото наказателно постановление, както и за присъждане на разноски за заплатени
адвокатски възнаграждения съгласно представен списък. Моли се размерът на
претендираното юрисконсултско възнаграждение да бъде редуциран до определения в
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, минимум.
Ответникът по касация – Директорът на РД
„АА“ – Варна, по съображения, подробно изложени в депозиран писмен отговор на касационната
жалба, оспорва същата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Отправя искане за произнасяне по размера на претендираното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение при условията на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението
на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и наведените касационни основания, както и становищата на
страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в срок и е
от надлежна страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените
аргументи представляват касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, във
връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
С оспореното пред районния съд наказателно
постановление административнонаказателната отговорност на „Транс Комфорт“ ООД е
ангажирана за това, че на 22.09.2020 г., около 05:31 часа, в гр. Варна, бул.
„Сливница“ № 166а, офис № 37, в качеството на превозвач, не е организирало
труда на водача Илко Петров Хинев при извършване на обществен превоз на пътници
– специализиран, с автобус, марка „Мерцедес“ /кат. М2/ с рег. № ***, с монтиран дигитален техограф, марка „SIEMENS AG“, тип: 1381.**********, № **********,
попадащ в обхвата на Регламент 561/06, отнасящ се за междуседмичната му
почивка, по такъв начин, че същият да е в състояние да спазва изискванията на
глава II от Регламент (ЕО) 561/2006, и в частност на чл. 6, §
8, второ тире от същия регламент, видно от информация от дигиталната карта на
водача, а именно: след шест /6/ 24-часови периода от края на предходната
нормална седмична почивка, започващ в 05:31 часа на 16.09.2020 г. и приключващ
в 05:31 часа на 22.09.2020 г., превозвачът не е осигурил на водача възможност
за ползване на намалена седмична почивка от най-малко 24 последователни часа;
най-дългото прекъсване в този период е от 09 часа и 02 минути – от 20:23 часа
на 19.09.2020 г. до 05:25 часа на 20.09.2020 г., като не достигат 14 часа и 58
минути до пълния размер на почивката – 24 часа. Констатирано е, че такава
почивка е осигурена на водача едва след 25.09.2020 година. Деянието на „Транс
Комфорт“ ООД е квалифицирано като нарушение на чл. 10, § 2, изречение първо,
предложение второ от Регламент (ЕО) № 561/2006, във връзка с чл. 78, ал. 1, т.
1 от ЗАвтП, за което срещу дружеството е съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/, въз основа на който е издадено процесното
наказателно постановление.
За да постанови съдебния си акт,
решаващият съд е приел, че АУАН и наказателното постановление са издадени в
регламентираните в ЗАНН срокове, като съдържат всички реквизити по чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Изложил е аргументи за доказаност на административното нарушение,
на което е дадена правилна правна квалификация. Първостепенният съд е счел, че имуществената
санкция е правилно определена по вид и размер съобразно приложимата санкционна
норма. Така мотивиран, ВРС е потвърдил обжалваното пред него наказателно
постановление.
Решението на Районен съд – Варна е валидно
и допустимо, но неправилно поради нарушение на закона – касационно основание по
чл. 348, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, предложение първо от
Наказателно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Съгласно чл. 10, § 2, изречение първо,
предложение второ от Регламент (ЕО) № 561/2006 транспортното предприятие организира
работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са
в състояние да спазват глава II от настоящия регламент. Според новелата на чл.
10, § 2, изречение второ от Регламент (ЕО) № 561/2006 осигуряване спазването на
разпоредбите на глава II от посочения
регламент се осъществява посредством провеждане на инструктаж на водачите и
извършването на редовни проверки. В разглеждания случай в съставения срещу
касационния жалбоподател АУАН и в издаденото въз основа на него наказателното
постановление липсват каквито и да било констатации в тази насока, респ. изводи
какво конкретно е следвало да извърши транспортното дружество, за да осигури
спазване на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 561/2006 от страна на водачите. За
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
превозвача за нарушение на конкретно негово задължение, следва да е налице ясно
посочване на това задължение, респ. в какви действия или бездействия се
изразява неговото неспазване.
Аргумент в подкрепа на горния извод се
извлича от факта, че според разпоредбата чл. 19, § 2 от Регламент (ЕО) №
561/2006 субекти на административнонаказателна отговорност при неизпълнение на
своите задължения могат да бъдат както транспортните предприятия, така и
водачите. На последните също са вменени задължения относно ползването на
седмичната почивка (вж. чл. 8, § 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006), т.е.
нарушението по глава II от Регламент (ЕО)
№ 561/2006 може да е вследствие както на виновно поведение на превозвача, така
и на виновно поведение на самия водач, който въпреки създадената от
работодателя си организация на труда не е спазил установените правила за
почивките. Липсата на конкретизиране от страна на административнонаказващия
орган в какво точно се изразява бездействието на транспортното предприятие да
създаде организация за спазване на задължението за ползване на седмичната
почивка от страна на водача, би могло да обективира фактическа установеност,
при която въпреки изключително добре създадена организация от превозвача,
водачът да не изпълни задължението си, закрепено в чл. 8, § 2 от Регламент (ЕО)
№ 561/2006, като не ползва съответната почивка.
Създаването на организация на трудовия
процес е необходим елемент от правомощията на всеки работодател и обхваща
дейности по управление и поставяне на задачи на участниците в този процес, по
координация между изпълнителите на отделни трудови функции, по контрол за
ефективно, качествено и законосъобразно изпълнение на тези трудови функции и
т.н., а видно от материалите по административната преписка, тези въпроси изобщо
не са изследвани. Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението от
фактическа страна, както в съдържанието на съставения АУАН, така и в издаденото
наказателно постановление, винаги е съществено нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4
и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, представляващо самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление.
Дори да се приеме застъпената от ответния
административен орган теза, че нормативната база предоставя свобода на
транспортното предприятие при избора на методите и средствата за организиране
на трудовия процес във връзка със спазването на правилата относно съблюдаването
на работното време и почивките, то в този случай в хода на
административнонаказателното производство следва на първо място да се изискат
доказателства относно това по какъв начин конкретният превозвач е уредил чрез
вътрешните си актове тази организация, съответно кои актове или свои разпоредби
не е изпълнил, и едва след това да извърши преценка относно наличието или липсата
на извършено нарушение на чл. 10, § 2, изречение първо, предложение второ от
Регламент (ЕО) № 561/2006, във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП.
Като е достигнал до противоположни на
горните правни изводи и е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление,
районният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да
се отмени и на негово място да се постанови друг по съществото на спора, с който да се отмени
издаденото наказателно постановление.
С оглед изхода на правния спор в полза на касационния жалбоподател
следва да се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски в общ размер
на 600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за двете
съдебни инстанции /по 300 лева за всяка инстанция/, за извършването на които са
представени доказателства по делото. Възражението на ответника по касация за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар е неоснователно, тъй като
същият е определен в минималния размер по чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от изложеното и чл. 221, ал. 2, изречение
първо, предложение второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 760/08.06.2022 г.
постановено по НАХД № 20223110201369/2022 г. по описа на Районен съд – Варна,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0001459/15.09.2021 г., издадено от директора
на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, с което, за нарушение на чл. 10,
§ 2, изречение първо, предложение второ от Регламент (ЕО) № 561/2006, във
връзка с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, на основание чл. 104, ал. 1 от ЗАвтП, на
„Транс Комфорт“ ООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на
1000 лева.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна да заплати в полза на „Транс Комфорт“ ООД, ЕИК *********,
сумата от 600 /шестстотин/
лева, представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.