№ 191
гр. Варна, 12.03.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20243000500099 по описа за 2024 година
намира следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Община Варна,
подадена чрез надлежен процесуален представител, против решение №
1533/27.12.23г., постановено по гр.д. № 1180/23г. на ОС-Варна, с което
същата е осъдена да заплати на В. Х. Р. от гр. Варна сумата от 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените на ищцата неимуществени
вреди - болки и страдания, претърпени от телесни повреди, изразяващи се в
травматични отоци, ожулвания и кръвонасядания в областта на лицето,
подкожни кръвоизливи в областта на долните клепачи на двете очи, счупване
на носните кости, счупване на лакътния израстък на лява лакътна кост,
ожулване и травматичен оток в областта на дясното коляно, кръвонасядане в
областта на лявото коляно, както и негативни психически преживявания и
състояние на емоционален стрес, причинени вследствие на падане в
необозначен и необезопА. детайл на шахта, собственост на Община Варна, на
10.05.2023г. около 16:45 часа в град Варна, на ул. „Драгоман“ в района на
кукления театър, в областта на пешеходната зона, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 10.05.2023г. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, както и сумата от 2 209.40 лв.,
представляваща обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди -
извършени от нея разходи за лечението, а именно такса избор на лекар
(350лв.), потребителска такса (7.40лв.) и плака за дистален хумерус (1 842лв.),
причинени вследствие на падането, описано по-горе, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда –
06.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 49 във
вр. с чл. 45 от ЗЗД; и сумата от 3 588.38 лв., представляващи разноски по
делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Счита се, че неправилно съдът е
1
възприел, че няма спор по фактите – относно претърпения от ищцата
инцидент, относно датата и мястото му, както и относно механизма на
настъпването му. В тази връзка се сочи, че още с отговора на исковата молба е
бил оспорен механизма на настъпване на твърдяната увреда и настъпилите
във връзка с нея травматични увреждания и неимуществени вреди.
Възражението е било, че спъването в детайл на шахта е с такива размери,
които са били явно забележими отдалеч, тъй като случилото се е било в
светлата част на денонощието и при добри метеорологични условия и суха
пътна настилка, поради което ищцата е била длъжна да забележи
препятствието. Освен това, тъй като шахтата не е съществувала към момента
на влизането в сила на ЗМСМА, то и §7, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА не е
приложим относно собствеността на общината. Липсата на обсъждане на това
възражение води до необоснованост на решението. Съдът не е изследвал и
статута на участъка, където е настъпил инцидента – дали това е път,
пешеходна алея, тротоар, улица. При липсата на такива данни, то и
неправилен се явява изводът на съда, че е налице общински път, на който са
настъпили вредите. Въпросната шахта освен това не е канализационна, а в
същата са поставени оптични кабели, собственост на „Ариел“ ЕАД. В тази
връзка било неоснователно отхвърлянето на искането на общината да бъде
привлечено като трето лице-помагач на страната на ответника на посоченото
юридическо лице. Въз основа на горното се претендира отмяна на решението,
а в условията на евентуалност – намаляване на размера на присъденото
обезщетение, тъй като същото не кореспондира с принципа за справедливост
по чл. 52 от ЗЗД.
В предвидения в закона и указан от съда срок е депозиран отговор на
въззивната жалба от насрещната страна В.Х.Р. чрез адв. А. Д. от АК-Варна, с
който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че правилно съдът не
е конституирал посочения правен субект като трето лице помагач, тъй като
такова искане не е било направено с отговора на исковата молба. Поддържа
се, че шахтите по улиците са част от пътната инфраструктура и на осн. § 7, т.
7 от ПЗР на ЗМСМА са общинска собственост. Именно общината следва да
ги поддържа в изправно състояние, като незабавно сигнализира за
препятствията по пътя и да ги отстранява в най-кратък срок – чл. 167, ал. 1 от
ЗДвП. Поради това и дори конкретен кабелен оператор да е отговарял за
поддържането на шахтата, то общината като собственик на пътя, върху който
се намира това съоръжение на техническата инфраструктура, е била длъжна
незабавно да сигнализира за това препятствие и да го отстрани в най-кратък
срок. Счита се, че от доказателствата по делото са установени всички правно
релевантни за спора факти – мястото, времето и начинът на настъпване на
инцидента, претърпените в резултат от същия неимуществени и имуществени
вреди. Счита се, че присъдените обезщетения са законосъобразни, тъй като
липсва и съпричиняване на вредите. Претендира се потвърждаване на
обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
2
обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на
доказателства за надлежна представителна власт.
Страните не са отправили искания до въззивния съд за събиране на нови
доказателства. Същевременно обаче, с оглед въведеното с въззивната жалба
оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение
– липсата на изследване на правния статут и собствеността върху участъка,
където е настъпил инцидента (независимо от предприетите в тази връзка
своевременни оспорвания с отговора на исковата молба) – дали това е
общински път, пешеходна алея, тротоар, улица или частен имот, въззивният
съд намира, че следва да бъде допусната СТЕ със задачи, вещото лице, след
запознаване с материалите по делото, справки с необходимия картен материал
и извършване оглед на място, да даде заключение относно следното: какъв е
градоустройственият статут на територията, където ищцата твърди, че е
настъпил инцидента – пешеходната зона на ул. „Драгоман“, в района на
Кукления театър, където е разположена и шахтата за оптичен кабел, означена
на приложената на л. 40 от делото скица-извлечение от Подземен кадастър
при Община Варна, заверена на 04.07.23г.; какви са всички
градоустройствени елементи на тази територия, ако има различни такива -
тротоари, алеи, площадки, паркове, градини и др. Изводите си вещото лице да
обозначи по подходящ начин на скица, на която да се посочи
местоположението на шахтата/шахтите, в чиято необезопА.а част ищцата
сочи, че се е спънала.
Съобразно доказателствената тежест, според въведените възражения,
депозитът за вещото лице следва да се внесе от въззивника Община Варна,
който съдът определя на 400 лв.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА СТЕ със задача вещото лице, след запознаване с
материалите по делото, справки с необходимия картен материал и
извършване оглед на място, да даде заключение относно следното:
какъв е градоустройственият статут на територията, където ищцата
твърди, че е настъпил инцидента – пешеходната зона на ул. „Драгоман“,
в района на Кукления театър, където е разположена и шахтата за оптичен
кабел, означена на приложената на л. 40 от делото скица-извлечение от
Подземен кадастър при Община Варна, заверена на 04.07.23г.;
какви са всички градоустройствени елементи на тази територия, ако има
различни такива - тротоари, алеи, площадки, паркове, градини и др.
Изводите си вещото лице да обозначи по подходящ начин на скица, на
която да се посочи местоположението на шахтата/шахтите, в чиято
3
необезопА.а част ищцата твърди, че се е спънала.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изплащане на възнаграждението на вещото лице
в размер на 400 (четиристотин) лева, вносим от Община Варна, в 1-
седмичен срок от връчване на настоящото определение, по депозитната
сметка на Апелативен съд-Варна.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. Ц. Н. Н.
УКАЗВА на вещото, че следва да депозира заключението си в срока по
чл. 199 от ГПК.
НАСРОЧВА делото в открито с.з. на 17.04.24г. от 09:30 часа, за която
дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители,
както и вещото лице – след внасяне на депозита.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4