Решение по дело №94/2018 на Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 62/04.04.2018 година

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На тридесети март  

Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

            ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

 

Секретар Г.Н.

Прокурор Искра Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова ВЧНД № 94 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 32 ЗПИИРКОРНФС.

 

Образувано е пред настоящата инстанция по жалба на К.А., чрез служебния му защитник адв. Ст. Ж. ***/ срещу решение на Варненския окръжен съд № 72/28.02.2018г постановено по ЧНД № 249/2018г. С последното е признато и допуснато за изпълнение Решение  на несъдебен орган – Митническа служба в Словения, със седалище Nemcavci 1 d, Nemcavci, 9000 Murska Sobota, с която на българския гражданин К.И.А., живущ *** е наложена финансова санкция в размер на 300 /триста/ евро, с равностойност в български лева към деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава в размер на 586, 75  /петстотин осемдесет и шест лева и 0,75/ лева. Прави се искане същото да бъде отменено като неправилно, тъй като липсва превод на български език на процесното решение.

 

Пред въззивната инстанция лицето К. А. не се явява, същият е редовно призован на посочения от него адрес пред несъдебния орган, налагащ санкцията, но не е бил намерен и от приложената справка, включително и от НБД, се установява, че именно това е адреса му в РБ, гр. Варна, но повече от 10 години той не пребивава на него и не е известно местонахождението му. Жалбата се поддържа от служебния му защитник, назначен от първоинст. съд - адв. Ст. Ж. ***/.

Представителят на Апелативна прокуратура - Варна изразява становище за неоснователност на жалбата.

 

Съставът на Апелативен съд - Варна, след като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и ревизирайки първоинстанционния съдебен акт, прие за установено следното: жалбата е подадена в срок и е допустима, по същество се явява неоснователна по следните съображения:

 

На жалбоподателя К.И.А. е била наложена финансова санкция от несъдебен орган – Митническа служба в Словения, със седалище Nemcavci 1 d, Nemcavci, 9000 Murska Sobota в размер на 300 /триста/ евро, с равностойност в български лева към деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава в размер на 586, 75  /петстотин осемдесет и шест лева и 0,75/ лева, което съставлява административно нарушение по словенското законодателство по смисъла на пар.5 на чл.49 от Закона за пътните такси и ал.1 на пар.1 от чл. 42 от Закона за пътните такси, т. к. на 14.07.2016г., около 02.57 ч. на ГКПП Обрежие, А.  е управлявал четириколесно превозно средство с рег.№ СВ 4868ВВ по платен път А2 без валидна винетка за съответната категория превозно средство, поставена по съответния начин. Изпращащият орган е представил необходимото удостоверение, в което са отразени всички необходими данни, съответства и на образец по чл.4 ал.1 ЗПИИРКОРНФС и от Рамково решение №2005/214/ПВР на Съвета на Европа. Удостоверението е издадено и подписано на 21.02.2017 год., преведено е на български език, а неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава Словения. Решението на несъдебният орган в решаващата държава- Словения за плащане на финансова санкция издадено от Митническа служба в Словения отговаря на изискванията на чл.3 ал.1 т.1 от ЗПИИРКОРНФС, доколкото е налице влязла в сила финансова санкция за извършено нарушение, свързано с нарушаване на правилата за движение в страна членка на ЕС.

 

Възражението на защитата за липса на превод на български език на процесното решение, издадено възоснова на влязла в сила финансова санкция за извършено административно нарушение на правилата на Закона за пътните такси на Словения - страна членка на ЕС, се преценява и от настоящата инстанция като неснователно: Законът не поставя изискване акта за налагане на административното наказание да бъде преведен – по делото е налично надлежно преведеното на български език Удостоверение, отговарящо на изискванията на чл.4 от Рамково решение  205/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, от което се установява /стр.13 4.4/, че на засегнатото лице е било предявено извършеното нарушение и съответните доказателства на разбираем за А. език, била му е обяснена процедурата на подаване на жалба и възможностите за съдебна защита, като платежното нареждане му е било връчено на 14.07.2016г., така както му е било връчено на същата дата и решението за налагане на глоба, видно от т.3.3. на стр.13 от Удостоверението.

От друга страна, разпоредбите на чл.16 ал.2 и 3 ЗПИИРКОРНФС не задължава лицето да присъства лично в с.з., а изисква само неговото редовно уведомяване /при наличие на известен актуален адрес, какъвто в случая липсва, съгласно справката от НБД/, а когато лицето не може да бъде намерено, за да бъде редовно призовано му се назначава служебен защитник, което е било и сторено както от първата, така и от въззивната инстанция. Поради това и не следва да се приеме, че правата му са били нарушени.

Доколкото не се установяват никое от основанията на чл.35 ЗПИИРКОРНФС, обуславящи отказ от признаване изпълнението на процесното решение, то напълно обоснована и законосъобразна се явява преценката на първата инстанция за наличие на всички основания за признаване на това решение - не е изтекла и предвидената в закона давност; решението не се отнася до деяние подсъдно на български съд.

Налице са всички положителни предпоставки за признаване на решението, липсват и отрицателните такива, предвидени в специалния Закон. Взето е и отношение в първоинст. съдебен акт и по отношение императивното задължение на съда, произтичащо от нормата на чл.38 от ЗПИИРКОРНФС.

 

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна.

 

Въззивният съд констатира, че в диспозитивната част на решението, ВОС е допуснал техническа грешка, посочвайки, че „ПРИЗНАВА  Решение на несъдебен орган в решаващата държава- Холандия…“, вместо Словения, което обаче фигурира по-надолу, както и изцяло  в мотивната част на решението, поради което приема, че се касае действително за техническа грешка, която следва да бъде отстранена с настоящето решение чрез изменение.

 

 

Водим от горното и на основание чл.34 ЗПИИРКОРНФС вр. чл. 345 НПК Варненският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ решение № 72/28.02.2018г на Окръжен съд-Варна, постановено по ЧНД № 249/2017г. В ДИСПОЗИТИВНАТА ЧАСТ, в която е посочена като решаваща държава Холандия вместо Словения.

 

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

 

Решението  е окончателно не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:1.                2.