Определение по дело №1351/2020 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 3466
Дата: 29 декември 2020 г.
Съдия: Гюлфие Яхова
Дело: 20201200501351
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3466
гр. Б. , 22.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и втори декември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Гюлфие Яхова
Членове:Ангелина Бисеркова

Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20201200501351 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, депозирана от длъжника Т.Е.Д., срещу действия на ЧСИ,
изразяващи се в отстраняването на длъжника от самостоятелен обект в сграда на две
нива, представляващ мезонет, заснет с идентификатор 04279.602.137.7.15, находящ се в
гр. Б., ул. О. № 3, ет. 4 при извършен въвод във владение поради това, че
жалбоподателката не е надлежно уведомена за извършения въвод. Твърди се, че не е
спазен законовият срок за уведомяване на длъжника за извършването на въвода. Прави
се искане за отмяна на извършеното действие - въвод, както и за спиране на
изпълнението по образуваното изпълнително дело.
Взискателят Р. Я. Н. в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е подал писмено възражение
по жалбата.
Такива не са подали и останалите длъжници по изпълнителното дело.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител Ш.Д. е
представил подробни мотиви във връзка с депозираната жалба.
Настоящата съдебна инстанция, след като взе предвид изложените в жалбата
доводи, както и приложеното копие на изп. дело намира следното от фактическа
страна:
Изпълнително дело № 888/2014г. по описа на ЧСИ Ш.Д. е образувано на
19.12.2014г. по молба на взискателя Р. Я. Н., ЕГН *, от гр. Б., ул. „Т.А.” № 47, въз
основа на изпълнителен лист от 19.11.2010г., издаден по ч.гр.д. № 3592/2014г., по
описа на РС Б., срещу длъжниците- „Е.О.” ООД, „А.Ф.Х.”, „Е.С.” ЕООД, Т.Е.Д., ЕГН
*, от гр. Б. и Е. С. Д., ЕГН *, от гр. Б., за сумата от 279 977.39лв., съставляваща
главница по Договор за данъчен кредит от 27.01.2009г. на „У.К.Б.” АД, ведно със
1
законната лихва за главницата, считано от 19.11.2010г., до изплащане на вземането;
сумата от 24 982.22лв., съставляваща договорна лихва за периода от 29.01.2010г. до
18.11.2010г. и сумата 6 099.19лв. държавна такса.
Принудителното изпълнение е насочено срещу недвижим имот, собственост на
ипотекарните длъжници- Т.Е.Д., ЕГН * и Е. С. Д., ЕГН *, и двамата от гр. Б., а именно:
Самостоятелен обект в сграда на две нива, представляващ мезонет, заснет като имот с
идентификатор- 04279.602.137.7.15.
Конкретно на 05.02.2020г. ЧСИ е извършил въвод във владение на описания по -
горе имот на купувача на публична продан – Р. Я. Н..
Същият ден е депозирана жалба от страна на длъжника Т.Е.Д. срещу извършения
въвод. Жалбата е депозирана пред ЧСИ на 05.02.2020г., поради което се явява
депозирана в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК. Същата обаче е процесуално недопустима
предвид следното:
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 са посочено лимитативно действията, които
длъжникът по изпълнението може да обжалва. Конкретно съгласно разпоредбата на чл.
435, ал. 2, т. 3 ГПК длъжникът може да обжалва отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е бил надлежно уведомен за
изпълнението. Именно на цитираната норма се позовава жалбоподателката в своята
жалба. Процесуалната разпоредба обаче касае единствено изпълнението на непарични
вземания, конкретно принудително отнемане на присъдени движими вещи или въвод
във владение на присъден недвижим имот. Тази разпоредба се прилага в случаите на
изпълнение на непарични притезания за предаване на вещи по чл. 521-525 ГПК, без да
обхваща хипотезите на изпълнение на парични вземания по реда на чл. 417 ГПК, за
каквито е образувано изпълнителното производство. В настоящия случай присъденото
вземане в полза на взискателя е парично, а не непарично, поради което и цитираната
норма не може да намери приложение.
Ето защо депозираната жалба се явява процесуално недопустима и като такава ще
следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
С жалбата е направено и искане по реда на чл. 438 ГПК за спиране на
изпълнението. Предвид недопустимостта на жалбата искането за спиране на
изпълнението на осн. чл. 428 ГПК ще следва да се остави без уважение.
Предвид на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на Т.Е.Д., с адрес:
Б., ул. "А.С." № 45, вх. А, в качеството й на длъжник по изпълнително дело №
888/2014г. по описа на ЧСИ Ш.Д. към ОС Б., срещу действия на ЧСИ, изразяващи се в
отстраняването й от самостоятелен обект в сграда на две нива, представляващ мезонет,
заснет с идентификатор 04279.602.137.7.15, находящ се в гр. Б., ул. О. № 3, ет. 4 при
извършен въвод във владение от дата 05.02.2020г. и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателката Т.Е.Д. за спиране на
изпълнението по образуваното изпълнително дело № 888/2014г. по описа на ЧСИ Ш.Д.
2
към Окръжен съд- Б..
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3