Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.02.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7062 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 135 ЗЗД.
Ищeцът „У.К.” ЕООД твърди, че е кредитор на ответника „4.“ ЕООД като има изискуемо парично вземане към него за получаване на сума в размер на 235 000 лв., която се дължи във връзка с допуснато неизпълнение на сключен между страните договор за изработка на софтуер за управление на маркетингови кампании. То е възникнало на 23.07.2015 г., като е присъдено в полза на ищеца с изпълнителен лист, издаден на 04.09.2015 г., по гр.д. № 45218/ 2015 г. по описа на СРС, 81 състав, въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Дължимостта на това вземане е установено и с влязло в сила съдебно решение, постановено по предявен иск по чл. 422 ГПК – решение от 28.09.2016 г., постановено по т.д. № 7547/ 2015 г. по описа на СГС, VI-12 състав. Посочва, че на 31.08.2015 г. ответникът „4.“ ЕООД се е разпоредил с притежаваните от него дружествени дялове от капитала на търговските дружества „П.М.М.51 ЕООД и „П.М.М.51 ЕООД. Това е станало по силата на договор за прехвърляне на дружествени дялове, сключен на 31.08.2015 г., между „4.“ ЕООД и „К.Х.Л.”, дружество учредено и съществуващо съгласно законите на С.Л.. Ищецът заявява, че така сключеният договор го уврежда, тъй като в резултат от него длъжникът „4.“ ЕООД е намалил имуществото си като се е разпоредил с притежавани от него активи, а именно дружествените дялове от капитала на две търговски дружества, в които са извършени непарични вноски, изразяващи се в право на собственост върху недвижими имоти на значителна стойност. Като насрещна престация по тази сделка ответникът „4.“ ЕООД е получил дялове от капитала на втория ответник „К.Х.Л.”, който е офшорно дружество и номиналната стойност на капитала му е неизвестна. С оглед на това и в резултат на сключения договор за прехвърляне на дялове се създава опасност да бъде осуетено или поне затруднено удовлетворяването на ищеца. Ищецът твърди, че както длъжникът, така и лицето, с което той е договарял, са знаели, че със сключването на договор за прехвърляне го увреждат, доколкото офшорното дружество е взело решение за приемане на нов съдружник и издаване на нови дялове само 13 дни след регистрацията си, което време е крайно недостатъчно да се направи оценка на активите му. Позовава се и на обстоятелството, че предполагаемият собственик на капитала на „К.Х.Л.” е синът на собственика на капитала на „4.“ ЕООД. Поради изложеното „У.К.” ЕООД моли съдът да обяви за недействителен по отношение на него на договор за прехвърляне на дружествени дялове, сключен на 31.08.2015 г., между „4.“ ЕООД и „К.Х.Л.”. Претендира в негова полза да бъдат присъдени направените в производството разноски.
Ответниците по иска - „4.“ ЕООД и „К.Х.Л.”, дружество учредено и съществуващо съгласно законите на С.Л., го оспорват. Твърдят, че ищецът няма качеството на кредитор на „4.“ ЕООД, защото няма изискуемо вземане към това дружество, което да е признато с влязло в сила решение. Посочват, че „4.“ ЕООД е възразил срещу дължимостта на вземането, за което е издаден изпълнителен лист. Считат, че договорът за прехвърляне на дялове не уврежда кредиторите на „4.“ ЕООД, тъй като по него това юридическо лице е придобило в патримониума си вместо актива, с който се е разпоредило, друг актив – дялове от капитала на „К.Х.Л.”, които имат стойност и към момента са част от неговото имущество. Заявяват, че към момента на сключване на разпоредителната сделка в полза на ищеца не е имало издаден изпълнителен лист, поради което нито едно от дружествата, които са страни по нея не са знаели, че го увреждат и не са имали намерение да направят това. Твърдят, че няма никаква роднинска връзка между лицето, представляващо „4.“ ЕООД и това, представляващо „К.Х.Л.”. Поради изложеното молят предявеният иск да бъде отхвърлен.
Ответникът „К.Х.Л.” претендира направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
С иска по чл. 135 ЗЗД се упражнява едно преобразуващо право, което възниква в полза на кредитор да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него на действията, извършени от неговия длъжник, с които последният го уврежда.
От изложените от ищеца факти, на които основава иска си и
заявеният от него петитум е видно, че с предявения в процеса конститутивен иск
се атакува сделка, извършена от длъжника „4.“ ЕООД, която представлява договор,
с който се прехвърлят дружествени дялове от капитала на търговските дружества „П.М.М.51“
ЕООД и „П.М.М.51“ ЕООД, сключен на 31.08.2015 г., между „4.“ ЕООД, дружество
учредено и съществуващо съгласно законите на Република България и „К.Х.Л.”,
дружество учредено и съществуващо съгласно законите на държавата С.Л..
Следователно съгласно твърденията на ищеца страни по атакуваната сделка са две
юридически лица, всяко от които има седалище на територията на различни държави
– първото от тях е „4.“ ЕООД, което има седалище на територията на Република
България, а второто е дружеството „К.Х.Л.”, което има седалище на територията
на С.Л.. С оглед на това и произнасяйки се по основателността на предявения иск
съдът на първо място трябва да отговори на въпроса кое е приложимото спрямо процесната
сделка материално право, което съгласно чл. 102, ал. 1, т. 1, 2 и 6 от Кодекса
за международно частно право /КМЧП/ урежда правилата относно тълкуването на
договора, изпълнението на задълженията, както и последиците от
недействителността на договора.
Ищецът твърди, че договорът, чиято недействителност се иска да бъде обявена по реда на чл. 135 ЗЗД, е сключен в писмена форма, като от представения в производството писмен документ, който е наименуван договор за прехвърляне на дялове от 31.08.2015 г., се установява, че в неговото съдържание страните са включили изрична уговорка за избор на материално право, на което ще се подчинява сключената между тях сделка, което е българското право /чл. 5 от договора от 31.8.2015 г./. Ето защо и на основание чл. 93, ал. 1 КМЧП трябва да се заключи, че приложимото материално право по отношение на процесния договор, който се иска да бъде обявен за относително недействителен, е правото на Република България, част от което и е нормата на чл. 135 ЗЗД, уреждаща предпоставките, при които един договор може да бъде обявен за относително недействителен, реда, по който става това и правните последици, които настъпват в резултат на това за страните по сделката и за лицето, в полза на което е възникнало правото да поиска обявяване на тази сделка за относително недействителна. Това означава, че по отношение на договора, който е предмет на предявения в процеса иск, нормата на чл. 135 ЗЗД представлява приложим закон и уреденото с нея потестативно право и уреденото с нея потестативно право може да възникне в полза на ищеца.
Потестативното правото по чл. 135 ЗЗД принадлежи само на лице, което има качеството кредитор, поради което неговото възникване се предпоставя на първо място от наличието на действително вземане на ищеца срещу единия от ответниците, което не е погасено към момента на постановяване на настоящото съдебно решение. В т. 2 от Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 г., постановено по тълк.д. № 2/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни указания за това каква проверка извършва съдът, който е сезиран с конститувния иск по чл. 135 ЗЗД, за това дали лицето, което е упражнило предвиденото в закона потестативно право, има качеството на кредитор на лицето, което е извършило действието, което се твърди да е увреждащо. В него е прието, че съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти, тъй като предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда. Съдът може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо.
От изложените в исковата молба факти е видно, че ищцовото дружество твърди, че има парично вземане към ответника „4.“ ЕООД за получаване на сума в размер на 235 000 лв., която се дължи във връзка с допуснато неизпълнение на сключен между страните договор за изработка на софтуер за управление на маркетингови кампании. Фактите, на които се позовава тази страна, са такива, от които би могло да се породи парично вземане на едно лице към друго – сключеният между двама правни субекти договор, с който единият се е задължил да заплати на другия определена парична сума, представлява факт, който е годен да породи възникването на описаното в исковата молба парично вземане за получаване на сума в размер на 235 000 лв.
По делото не
са представени доказателства, от които да е видно, че съществуването на
твърдяното от ищеца вземане е отречено в отношенията между страните със сила на
пресъдено нещо. Напротив, установява се обратното, а именно, че съществуването
на паричното вземане на „У.К.” ЕООД към „4.“ ЕООД за получаване на сума в
размер на 235 000 лв. е установено по задължителен начин в отношенията
между тези дружества с влязло в сила съдебно решение. От събраните по делото
доказателства е видно, че по иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК от „У.К.”
ЕООД срещу „4.“ ЕООД, е постановено решение от 28.09.2016 г., по т.д. № 7547/ 2015 г. по описа на СГС, VI-12
състав, с което е признато за установено, че „4.“ ЕООД дължи на „У.К.”
ЕООД сума в размер на 235 000 лв., представляваща неплатено задължение по допълнително
споразумение от 14.07.2015 г. към
договор за изработка на софтуер от 28.04.2015 г. и анекс към него от 26.06.2015
г. Това съдебно решение е влязло в сила, видно от направеното върху него
отбелязване, поради което и то се ползва със сила на пресъдено нещо, която важи
в отношенията между страните по делото, които са страни и в настоящото
производство и която съдът следва да зачете и да приеме за установен по
задължителен начин спрямо тях факта, че в полза на „У.К.” ЕООД срещу „4.“ ЕООД
е възникнало парично вземане за получаване на сумата от 235 000 лв., дължима
съгласно споразумение към договор за изработка на софтуер от 28.04.2015 г. и
анекс към него от 26.06.2015 г., което споразумение е сключено между тези лица
в писмена форма с нотариална заверка на подписите от 14.07.2015 г.
Освен изложеното трябва да се посочи и това, че ищецът е предявил паричното вземане, с което се легитимира като кредитор по настоящото дело, в откритото по отношение на ответника „4.“ ЕООД производство по несъстоятелност. Това вземане е включено в изготвения от синдика списък на приети вземания на кредиторите на „4.“ ЕООД, който е обявен в търговския регистър на 19.03.2019 г. и е одобрен без изменение в частта относно процесното вземане с определение на съда, постановено на 15.04.2020 г. по реда на чл. 692 ТЗ. Това означава, че по отношение на това вземане не са настъпили предвидените в чл. 739, ал. 1 ТЗ правни последици и то не е погасено към момента, а продължава да съществува и подлежи на принудително изпълнение, което ще бъде осъществено в производството по несъстоятелност по отношение на длъжника. Следователно вземането, на което „У.К.” ЕООД се позовава в процеса, съществува към момента и легитимира това дружество като кредитор на ответника „4.“ ЕООД.
Доколкото по делото се установи, че към датата на сезиране на съда и към момента ищецът има качеството на кредитор на „4.“ ЕООД, който правен субект се твърди да е извършил сделката, която се иска да бъде обявена за относително недействителна с предявения в настоящия процес иск, то трябва да се приеме, че той е носител на уреденото с нормата на чл. 135 ЗЗД потестативно право, което може да упражни срещу своя длъжник, когато последният е извършил действие, с което го уврежда.
Във връзка с установения по делото факт на откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника „4.“ ЕООД, който се твърди, че е длъжник на ищеца и че се е разпоредил с притежавано от него имущество, трябва да се посочи, че настоящият съдебен състав счита, че той не се отразява на допустимостта на предявения иск по чл. 135 ЗЗД, нито пък е предпоставка за конституиране в процеса като страна на други правни субекти и по-конкретно на синдика на несъстоятелното дружество.
Конститутивният иск, с който настоящият съдебен състав е сезиран, е предявен на 27.08.2016 г., към който момент по отношение на ответника „4.“ ЕООД не е имало открито производство по несъстоятелност. С него е упражнено потестативното право по чл. 135 ЗЗД, което се твърди да е възникнало за отделен кредитор на длъжника, а именно в полза единствено на ищеца „У.К.” ЕООД. Това право е различно от правото, което възниква съгласно чл. 135 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ и което се притежава не от един отделен кредитор, а от всички кредитори на несъстоятелността на един търговец, поради което и когато това право се упражни пред съда, то ползва всички правни субекти, които са негови титуляри, т.е. всички кредитори на несъстоятелността. Това право възниква от момента на откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника. Ето защо трябва да се заключи, че то изобщо не е съществувало към момента на предявяване на иска, за разглеждане на който е образувано настоящото производство. С оглед на това и с предявения в процеса конститутивен иск ищецът „У.К.” ЕООД е упражнил само своето субективно потестативно право по чл. 135 ЗЗД, без да е имал намерение и без да е разполагал с призната от закона активна процесуална легитимация да защитава правата и интересите на други кредитори на длъжника, увредени от оспорената разпоредителна сделка. Производството по несъстоятелност по отношение на „4.“ ЕООД е открито след предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД, в хода на процеса по неговото разглеждане – с решение на съда, постановено на 03.10.2017 г. От този момент за кредиторите на несъстоятелността на длъжника възниква потестативното право по чл. 135 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ да искат обявяване за относително недействителни по отношение на всички тях, а не на отделен негов кредитор, на извършени от длъжника действия и сделки. Възникването на това право обаче не води до погасяване на отделното субективно материално право по чл. 135 ЗЗД, което съществува за всеки отделен кредитор на несъстоятелния длъжник, особено тогава, когато то вече е надлежно и редовно упражнено с предявен пред съда конститутивен иск. Следователно предявеният от отделен кредитор иск по чл. 135 ЗЗД срещу определено лице, което се твърди да е негов длъжник, е допустим и при открито производство по несъстоятелност по отношение на последния. Това се приема в практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 57 от 19.07.2010 г., постановено по т.д. № 695/2009 г. по описа ан ВКС, I т.о. Постановеното решение по предявения в настоящия процес иск по чл. 135 ЗЗД ще ползва само кредитора-ищец и няма да има действие по отношение на другите кредитори на несъстоятелността на длъжника, които могат да упражнят правата си да искат обявяване на атакуваната по делото сделка за недействителна и спрямо всички тях чрез предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ от синдика съобразно предоставената му от закона възможност да упражни чуждото потестативно право или при неговото бездействие от конкретен кредитор на несъстоятелността.
Липсата на открито производство по несъстоятелност по отношение на длъжника „4.“ ЕООД към датата на предявяване от „У.К.” ЕООД на иска по чл. 135 означава, че този иск не може да се квалифицира като такъв, свързан с производството по несъстоятелност по смисъла на чл. 649, ал. 1 ТЗ. След като искът, за разглеждане на който е образувано настоящото производство, не е предявен в хипотезата на чл. 649, ал. 1 ТЗ, то не е налице и предвиденото в чл. 649, ал. 3 ТЗ основание като съищец по делото да бъде конституиран синдикът на „4.“ ЕООД. В тази насока е произнасянето на ВКС в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение - Решение № 344 от 24.01.2019 г., постановено по т.д. № 38/2018 г. по описа на ВКС, II т.о.
Както беше посочено, с предявения в процеса конститутивен иск по чл. 135 ЗЗД се атакува сделка, извършена от длъжника „4.“ ЕООД, която представлява договор, с който се прехвърлят дружествени дялове от капитала на търговските дружества „П.М.М.51“ ЕООД и „П.М.М.51“ ЕООД, сключен на 31.08.2015 г., между „4.“ ЕООД и „К.Х.Л.”. Ето защо съдът трябва да се произнесе по това дали в производството се доказва, че такава сделка е сключена, както и дали тя уврежда ищеца, в качеството му на кредитор на вземането за получаване на сумата от 235 000 лв., възникнало от договор за изработка на софтуер от 28.04.2015 г. и споразумение към него, сключено в писмена форма с нотариална заверка на подписите от 14.07.2015 г.
От представените по делото доказателства се установява, че на 31.08.2015 г. между „4.“ ЕООД и „К.Х.Л.”, дружество учредено и съществуващо съгласно законите на С.Л., е сключен договор, с който „4.“ ЕООД прехвърля на „К.Х.Л.” притежаваните от него 478 700 дяла от капитала на дружеството „П.М.М.51“ ЕООД, както и 1 177 449 дяла от капитала на дружеството „П.М.М.51“ ЕООД. Това е видно от представения по делото договор от 31.08.2015 г., който е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на представителите на страните по сделката, извършена с рег. № 2310/ 31.08.2015 г. на Нотариус с район на действие СРС. Този договор е подписан от двете насрещни страни по него, което означава, че те са изразили воля за сключването му, като от неговото съдържание е видно и това, че са постигнали съгласие по основните права и задължения, които възникват за всеки един от съдоговорителите. В чл. 3 от договора страните са уговорили и насрещна престация, който ще получи отчуждителят на дяловете, като са предвидили, че срещу прехвърлените с договора дялове „4.“ ЕООД ще запише 707 891 нови дяла от капитала на дружеството приобретателя на дяловете „К.Х.Л.”.
При тълкуване на волята на страните, изразена в клаузите от съдържанието на сключения договор от 31.08.2015 г., се налага извода, че те са се съгласили, че по силата на тази сделка едната страна прехвърля на другата правото на собственост върху дружествени дялове, които са част от капитала на две търговски дружества, а лицето, което отчуждава притежаваните дружествени дялове, придобива участие в капитала на търговското дружество, в патримониума на което преминава правото на собственост върху дяловете, а именно в капитала на дружеството „К.Х.Л.”, което е учредено и съществуващо съгласно законите на С.Л.. Тези насрещни престации са такива, които са характерни за апорта /непарична вноска/ в капитала на едно търговско дружество, който представлява особен вид сделка за отчуждаване на имуществено право, която има транслативен ефект, поради което съдът приема, че сделката, предмет на иска по чл. 135 ЗЗД, има точно такъв характер.
По принцип за да се приеме, че апортът е извършен и е произвел присъщото си вещнопрехвърлително действие съгласно правото на Република България, което както беше посочено е това, което е приложимо към договора от 31.08.2015 г., трябва да се установи, че са се осъществили всички елементи от сложния му фактически състав, който включва, от една страна, наличието на волеизявление на собственика на имущественото право за това, че е съгласен да извърши непарична вноска в капитала на едно търговско дружество като му прехвърли правото на собственост върху свое имущество, което изявление трябва да е изразено в предвидената в чл. 73 ТЗ форма, и от друга страна, формиране на воля и от самото търговско дружество да приеме апортираното право, което в случаите на последващ апорт става с вземане на решение от общото събрание, което е волеобразуващия орган на юридическото лице, за увеличаване на капитала /тогава, когато непаричната вноска се извършва от лице, което не е съдружник във вече учредено дружество с правноорганизационна форма ООД, трябва наред с решението за увеличаване на капитала, от общото събрание да бъде взето и решение за приемане на собственика на апортираната вещ като съдружник/. В настоящия случай осъществяването на двата елемента от фактическия състав на апорта са свързани с настъпване на правна промяна, касаеща лицата, които притежават част от капитала на юридически лица, които са регистрирани в различни държави. Доколкото по силата на сключения договор от 31.08.2015 г. непаричната вноска в капитала на дружеството „К.Х.Л.”, която прави „4.“ ЕООД, представлява имуществено право на собственост върху дружествени дялове в две дружества с ограничена отговорност, които са учредени и съществуват съгласно законите на Република България, то в резултат на нейното осъществяване се стига до промяна на съдружниците, които притежават дялове в капитала на тези две дружества. По силата на този договор „4.“ ЕООД придобива участие в капитала на дружеството „К.Х.Л.”, което е регистрирано в С.Л., което също е свързано с промяна на членството в това юридическо лице. В чл. 56, ал. 1 КМЧП е предвидено, че правното положение на юридическите лица се урежда от правото на държавата, в която са регистрирани, като това право съгласно чл. 58 КМЧП урежда и придобиването и загубването на членство, както и свързаните с това права и задължения. Ето защо въпреки установеното материално право, което е приложимо към процесната разпоредителна сделка, трябва да се посочи, че осъществяването на определени елементи от нея се подчинява на правото, което е приложимо спрямо юридическите лица, относно които в резултат на сключената сделка настъпва промяна в членския им състав, а то е както следва: - по отношение на разпореждането с дружествени дялове от капитала на дружеството „П.М.М.51“ ЕООД и от капитала на дружеството „П.М.М.51“ ЕООД, което се извършва от „4.“ ЕООД в полза на „К.Х.Л.”, приложимото право е това на Република България, в която са регистрирани тези две юридически лица, като то урежда начина, по който това разпореждане се извършва и момента, в който поражда правни последици; - по отношение на придобиването на участие в капитала на дружеството „К.Х.Л.” от „4.“ ЕООД, приложимото право е това на С.Л., в която държава е регистрирано юридическото лице „К.Х.Л.”, като то урежда условията, при които се осъществява увеличаването на капитала чрез издаване на нови дялове, както и условията, при които се приемат нови членове и направената непарична вноска в капитала. Доколкото целта на иска по чл. 135 ЗЗД е да се обяви за относително недействителна спрямо ищеца, на процесната сделка, с оглед факта, че с нея се извършва разпореждане с притежавано от „4.“ ЕООД имуществено право, което са дружествените дялове от капитала на дружествата „П.М.М.51“ ЕООД и „П.М.М.51“ ЕООД, за да може това лице да насочи изпълнението за удовлетворяване на своето вземане срещу посоченото имущество, то съдът в настоящия процес ще се произнесе само по въпроса дали се доказва да са осъществени предпоставките, при които именно прехвърлянето на тези дружествени дялове е породило действие и кога е станало това въз основа на разпоредбите от приложимото материално право, което е българското такова /с прехвърляне на дяловете се осъществява атакуваното разпореждане с имуществото на длъжника, като то не зависи от това дали последният е получил уговорената с апортната сделка насрещна престация – дали е записал дялове от капитала на дружеството, регистрирано в С.Л./.
В разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ТЗ в редакцията на нормата, която е действащата към датата на подписване на процесния договор, е предвидено, че прехвърлянето на дружествен дял се извършва с договор с нотариално заверени подписи и се вписва в търговския регистър. От представения по делото договор за прехвърляне на дялове от 31.08.2015 г. е видно, че с него е постигнато съгласие дружествените дялове от капитала на „П.М.М.51“ ЕООД и „П.М.М.51“ ЕООД да се прехвърлят от „4.“ ЕООД на „К.Х.Л.”, като той е сключен в установената в закона форма за действителност - писмена с нотариална заверка на подписите на страните.
Тогава, когато приобретателят на дружествените дялове не е съдружник, а трето за дружеството лице, какъвто е настоящия случай, в който дяловете от капитала на „П.М.М.51“ ЕООД и „П.М.М.51“ ЕООД се прехвърлят на лице, което към датата на сключване на сделката няма качеството на съдружник в тези дружества, в чл. 129, ал. 1 ТЗ в редакцията на нормата към 31.08.2015 г., е предвидено, че за да може този договор да породи правно действие, следва да се установи, че е налице следната допълнителна предпоставка: че са спазени изискванията за приемане на нов съдружник, които са тези предвидени в чл. 122 ТЗ, а именно, че приобретателят на дяловете е подал писмена молба до дружеството за приемането му за съдружник, в която той е заявил, че приема условията на дружествения договор съответно на учредителния акт, както и че е взето решение за приемане на това лице за съдружник от компетентния орган на търговското дружество, който е общото събрание. При извършване от съда на служебна справка в търговския регистър по партидата на дружествата „П.М.М.51“ ЕООД и „П.М.М.51“ ЕООД се установява, че дружеството „К.Х.Л.”, което е приобретател на дяловете по процесния договор от 31.08.2015 г., е вписан като съдружник в „П.М.М.51“ ЕООД и „П.М.М.51“ ЕООД, като към документите въз основа на които са извършени тези вписвания има и такива, от които е видно, че „К.Х.Л.” е подал писмена молба до дружествата за приемането му за съдружник, в която той е заявил, че приема условията на дружествения договор съответно на учредителния акт, както и че от едноличния собственик на капитала, който е върховен орган на тези дружества, са взети решения за приемане на това лице за съдружник във всяко едно от тях.
При извършена от съда служебна проверка в търговския регистър се установява, че договор от 31.08.2015 г., с който се прехвърлят дружествени дялове, е вписан по партида и на двете дружества, от капитала на които са дяловете, които са предмет на тази сделка – той е вписан по партидата на дружеството „П.М.М.51“ ЕООД на 04.09.2015 г. и по партидата на дружеството „П.М.М.51“ ЕООД на 04.09.2015 г. Ето защо трябва да се заключи, че по делото се доказва, че са осъществени всички предпоставки, при които процесният договор, в частта му за прехвърляне на дружествени дялове, е породил правно действие.
Тогава, когато дружествени дялове се прехвърлят на лице, което е трето за дружеството, вписването на прехвърлянето в търговския регистър има конститутивно действие - част е от фактическия състав, при който настъпват правните последици на тази сделка. Това се извежда от нормата на чл. 140, ал. 4 ТЗ, в която е предвидено, че приемането на съдружник, което е задължителна предпоставка за пораждане на действие на договора за прехвърляне на дялове в разглежданата хипотеза, има действие от вписването на това обстоятелство в търговския регистър. Следователно съдът приема, че процесната разпоредителна сделка се счита извършена в частта, с която с нея се прехвърля правото на собственост върху дружествени дялове, от момента, в който е осъществен и последният елемент от фактическия състав, при който прехвърлянето на дялове поражда присъщите си последици по преминаване на правото на собственост от патримониума на „4.“ ЕООД в този на „К.Х.Л.”, който е от вписването в търговския регистър по партидата на дружествата „П.М.М.51“ ЕООД и „П.М.М.51“ ЕООД на приемане на нов съдружник и придобиване от него на дружествените дялове, които се прехвърлят, т.е. от 04.09.2015 г.
След като по делото се доказа, че твърдяната в исковата молба разпоредителна сделка с имуществено право на длъжника „4.“ ЕООД е извършена, то трябва да се отговори на въпроса дали се установява да са налице другите елементи от фактическия състав, при който се поражда правото по чл. 135 ЗЗД, а те са следните: - че извършеният апорт уврежда кредитора „У.К.” ЕООД; 4) че е налице знание у длъжника „4.“ ЕООД, че с извършването на това действие той уврежда кредитора; 5) че е налице знание на третото лице, с което длъжникът е договарял, че уврежда кредитора.
В чл. 135, ал. 3 ЗЗД е предвидено, че когато увреждащото действие е извършено преди възникване на вземането на кредитор, който упражнява предвиденото в тази норма потестативно право, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора. От представените по делото доказателства се установява, че вземането на кредитора „У.К.” ЕООД към „4.“ ЕООД за получаване на сума в размер на 235 000 лв., чието удовлетворяване се цели да се постигне чрез предявяване на конститутивния иск по чл. 135 ЗЗД, е възникнало най-късно на датата, на която е подписано допълнителното споразумение към договор за изработка на софтуер от 28.04.2015 г., с което се твърди, че е призната неговата дължимост, а именно на 14.07.2015 г. Същевременно в производството се доказа, че атакуваната с предявения иск разпоредителна сделка в частта, с която с нея се прехвърля правото на собственост върху дружествени дялове, се счита извършена на 04.09.2015 г. Следователно в процесния случай увреждащата сделка е извършена след възникване на вземането на ищеца и по отношение на нея приложение не намира нормата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД, предвиждаща допълнителна предпоставка, при която възниква потестативното право за кредитора да иска обявяване на определено действие, което го уврежда, за относително недействително.
На следващо място трябва да се посочи, че при извършване на непарична вноска на имущество в капитала на едно търговско дружество, се получава разместване на блага в имуществената сфера на вносителя – той се разпорежда с притежаваното от него до този момент право на собственост върху определено имущество, което в случая са дружествени дялове, като също така по силата на тази сделка получава друго имуществено право – неговото имущество се увеличава с придобитите срещу извършената непарична вноска дялове от капитала на дружеството, в което е направен апорта. Това придава на апорта възмезден характер. В тази насока е и практиката на ВКС, постановена по ред на чл. 290 ГПК - Решение № 122/ 21.07.2016 г., постановено по т.д. № 3484/2014 г. по описа на ВКС, ІІ т.о. Този факт е от значение както при извършване на преценка за увреждащия характер на процесната сделка, така и при изследване на наличието на субективния елемент от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД, който трябва да е налице при различни субекти в зависимост от това дали сделката е възмездна или безвъзмездна.
За да отговори на следващия въпрос, който е дали със сключването на договор от 31.08.2015 г. се уврежда кредитора „У.К.” ЕООД, съдът съобразява, че увреждането на кредитора, като елемент от фактическия състав, при който възниква потестативното право по чл. 135 ЗЗД, е налице в два случая, които са следните: 1) когато в резултат на извършеното правно действие длъжникът е намалил имуществото си, както и 2) когато в резултат на това действие длъжникът е затруднил възможността на кредиторите си да се удовлетворят от имуществото му. В този смисъл е практиката на ВКС – Решение № 219/ 17.02.2010 г., постановено по т.д. № 752/2009 г. на ВКС, II т.о.
В случая със сключване на процесния договор длъжникът „4.“ ЕООД се е разпоредил с притежавани от него имуществени права, представляващи право на собственост върху дружествени дялове от капитала на две търговски дружества „П.М.М.51 ЕООД и „П.М.М.51 ЕООД, с което той е намалил своето имущество, тъй като тези права са излезли от неговия патримониум. Както беше посочено, обаче тази сделка има възмезден характер и в резултат на нейното осъществяване длъжникът също получава едно имуществено право, което става част от неговия патримониум, което представлява правото да запише 707 891 нови дяла от капитала на дружеството „К.Х.Л.”, което е учредено и съществуващо съгласно законите на С.Л.. Това, че една сделка е възмездна не означава, че с нейното извършване длъжникът не уврежда кредиторите си. В практиката на ВКС се приема, че всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на неговите кредитори, както и че длъжникът не разполага с възражение, че притежава и друго имущество извън разпореденото, включително това, което той е придобил като насрещна престация по сключената разпоредителна сделка. Това е така, тъй като той няма възможност за избор да посочи срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение. Длъжникът отговаря пред всички свои кредитори с цялото си имущество, поради което и правото на избор за това към кое от имуществените права, които се включват в него, да се насочи принудителното изпълнение принадлежи само на кредитора. В случай, че длъжникът е добросъвестен, то притежаваното от него друго имущество би му послужило за доброволно изпълнение на дълга и в този случай обявената на основание чл. 135 ЗЗД относителна недействителност на разпоредителната сделка би изгубила правно значение. При недобросъвестност на длъжника обаче кредиторът би разполагал с възможност да се удовлетвори по своя преценка и с оглед интересите си чрез насочване на принудителното изпълнение върху всяко от притежаваните от длъжника имущества, за която именно цел на кредитора е предоставена възможността за провеждане на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД. В тази насока е произнасянето на ВКС в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение – решение № 407 от 29.12.2014 г., постановено по гр.д. № 2301/2014 г. по описа на ВКС, IV гр.о.
Предвид горното трябва да се приеме, че фактът, че длъжникът „4.“ ЕООД се е разпоредил с притежаваните от него 478 700 дружествени дяла от капитала на „П.М.М.51 ЕООД и 1 177 449 дружествени дяла от капитала на „П.М.М.51 ЕООД сам по себе си е достатъчен, за да се заключи, че с това действие той е увредил своя кредитор „У.К.” ЕООД, като е лишил дружеството от възможността да насочи изпълнението към това имущество и да се удовлетвори от него по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК. По изложените в предходния абзац аргументи е без значение какво имуществено право е получил длъжникът „4.“ ЕООД като насрещна престация срещу прехвърленото право върху дружествени дялове и дали то и към момента е част от неговия патримониум. Последното обстоятелство и не би могло да се провери служебно, тъй като, както беше посочено, дружеството, от което длъжникът е придобил дял от капитала в резултат на сключената сделка, е регистрирано в държава, различна от Република България, която не е и член на Европейския съюз, поради което съдът няма достъп до водените в нея регистри, удостоверяващи конкретни обстоятелства относно търговските дружества, като доказателства в тази насока не са представени в производството и от ответниците, единият от които е и самото дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на С.Л. - „К.Х.Л.”.
С оглед всичко изложено, се налага крайният извод, че като е сключил договора от 31.08.2015 г., длъжникът „4.“ ЕООД е увредил своя кредитор „У.К.” ЕООД.
След като се установи, че атакуваната с предявения иск разпоредителна сделка е увреждаща за ищеца в качеството му на кредитор на ответника „4.“ ЕООД, то съдът трябва да отговори и на въпроса дали при нейното извършване това дружество е знаело за увреждането. Когато длъжникът е юридическо лице, както е в случая, знание за увреждане е налице, ако физическите лица от състава на неговите органи на управление или съответните отговорни за това служители знаят за това, че увреждат кредиторите.
Съдът намира, че доколкото „4.“ ЕООД е участвало чрез свой представител при сключване на договора от 28.04.2015 г., от който са се породили задълженията му към „У.К.” ЕООД, както и при сключване на допълнителното споразумение от 14.07.2015 г., то трябва да се приеме, че към датата на сключване на процесната разпоредителна сделка това дружество чрез съответното физическо лице, което е изразявало воля от негово име, е знаело за паричните задължения, които възникват за него към ищеца „У.К.” ЕООД по силата на този договор и подписаното към него допълнително споразумение. Това означава, че дружеството-длъжник е знаело, че ищецът е негов кредитор и като такъв има право в случай на неизпълнение да се удовлетвори от притежаваното от него имущество. Длъжникът е съзнавал и това, че като сключи сделка, с която прехвърля на трето лице собствените си дружествени дялове, той ще увреди своя кредитор „У.К.” ЕООД като направи невъзможно за последния да насочи принудителното изпълнение към това имущество и да се удовлетвори от неговата стойност.
Предвид посочените факти съдът приема, че ответникът „4.“ ЕООД е знаел, че с процесната сделка
за продажба на недвижим имот
уврежда своите кредитори.
Както беше посочено в настоящото решение, договорът от 31.08.2015 г. е възмездна сделка, поради което и за да възникне правото на кредитора да поиска от съда да я обяви за относително недействителна спрямо него, трябва да се установи, че освен длъжникът и юридическото лице, което придобива дружествени дялове от капитала на „П.М.М.51“ ЕООД и на „П.М.М.51“ ЕООД, което е „К.Х.Л.”, е знаело, че със сключването на този договор се уврежда „У.К.” ЕООД. Този елемент от фактическия състав на потестативното право по чл. 135 ЗЗД трябва да бъде доказан при условията на пълно и главно доказване от ищеца, който черпи благоприятни правни последици от неговото настъпване, доколкото в настоящото производство не се твърди и не се установява да са настъпили фактите, при които в закона е предвидено, че се прилага презумпцията за знание, предвидена в чл. 135, ал. 2 ЗЗД.
За да е налице знание за увреждане у юридическото лице-съдоговорител на длъжника, трябва да се установи, че физически лица от неговия управителен орган или упълномощеното да го представлява при сключване на сделката лице са знаели към момента на сключване на сделката, че „У.К.” ЕООД е кредитор на „4.“ ЕООД и са съзнавали, че със сключване на договора за продажба на недвижим имот се уврежда кредиторът.
По делото са представени доказателства, които представляват имейли и в които е обективирана кореспонденция, която е водена през месец август 2015 г., между определени физически лица във връзка с обсъждане на целите, последиците и начина, по който ще бъдат сключени сделки, свързани с придобиване на дялове в капитала на дружества, регистрирани в Република България и на дружество, регистрирано в държавата С.Л.. Тези имейли съдържат електронни изявления по смисъла на чл. 2 ЗЕДЕС, поради което те представляват електронен документ съгласно чл. 3 ЗЕДЕС и могат да служат за доказателство в гражданския процес, предвид и това, че в случая е спазена формата за представянето им, предвидена в чл. 184, ал. 1 ГПК - всички имейли са възпроизведени на хартиен носител и са заверени от страната, която ги представя. От тях е видно, че преди датата на сключване на процесния договор за прехвърляне на дялове от 31.08.2015 г., между физическите лица Т.А., в качеството му на адвокат в Адвокатско дружество „ Т.,Т.и съдружници“, Л.Т., в качеството му на адвокат в Адвокатско дружество „ Т.,Т.и съдружници“ и физическо лице – консултант от Нидерландия е водена кореспонденция, като тази кореспонденция е изпращана за сведение и до физическите лица С.Т.и Х.Р.. Към момента на сключване на атакувания по ред на чл. 135 ЗЗД договор физическото лице С.Т.е законен представител и едноличен собственик на капитала на дружеството „4.“ ЕООД. Физическите лица Т.А. и Х.Р. са тези, които са подписали процесния договор за прехвърляне на дялове, в качеството им на упълномощени представители на страните по тази сделка – Т.А. е действал като пълномощник на „4.“ ЕООД, а Х.Р. – като пълномощник на „К.Х.Л.”. С оглед на това съдът приема, че фактите, които са посочени в описаната кореспонденция, са такива, които са били известни на пълномощниците на двете страни по процесната сделка към датата на нейното сключване, включително и на представителя на дружеството „К.Х.Л.”, който е знаел за тяхното осъществяване.
От съдържанието на описаните имейли е видно, че те касаят водена кореспонденция за сключване на сделки, в резултат на които да се постигне промяна в собствеността на дружества, които са регистрирани в Република България и придобиване на участие в капитала на офшорна компания, с които сделки се цели защита на интересите на Клиента, който е физическото лице С.Т., така, както е посочено в имейл от 31.07.2015 г. В този имейл е конкретизирано и това, че Клиентът е собственик на 100 % от капитала в българско дружество с ограничена отговорност, т.нар. Родител, което от своя страна е собственик на 100 % от капитала в други две дружества с ограничена отговорност , т.нар. Дъщерни дружества. В имейла от 31.07.2015 г. е посочено още че Клиентът и Родителят имат задействани съдебни процедури срещу тях в Република България, които могат да доведат до издаване на съдебни заповеди, поради което Клиентът би искал да предприеме действия за защита на активите си в Дъщерните дружества като Родителят замени своите акции от капитала на Дъщерните дружества за акции от капитала в офшорна компания, при което офшорната компания да стане единствен собственик на капитала в Дъщерните дружества, а Родителят да стане единствен акционер в офшорната компания. От текста на имейла от 03.08.2015 г. е видно, че офшорната компания, която ще се използва за постигане на описаните цели, е такава, регистрирана в С.Л.. В имейлите не е посочено кои са дружествата Родител и Дъщерни дружества, но предвид факта, че изрично е записано, че собственикът на дружеството-родител е клиентът, който е С.Т., който към този момент е едноличен собственик на капитала на „4.“ ЕООД, както и предвид това, че е описано, че Родителят притежава дялове от капитала на две български дружества, които имат правноорганизационна форма ЕООД, а „4.“ ЕООД към този момент притежава всички дялове от капитала на „П.М.М.51“ ЕООД и на „П.М.М.51“ ЕООД, а и при съобразяване на вида на планираните сделки и тези, които се доказа, че са извършени с дяловете от капитала на последните дружества, съдът намира, че дружеството – Родител, за което се говори в имейлите е „4.“ ЕООД, а дъщерните дружества са „П.М.М.51“ ЕООД и „П.М.М.51“ ЕООД. Доколкото офшорното дружество се сочи, че е регистрирано в С.Л., а и предвид останалите описани съвпадения, съдът намира, че то е ответникът „К.Х.Л.”. С оглед на това трябва да се направи извод, че с тази имейл кореспонденция страните по нея обсъждат факти, свързани с осъществяването и целта точно на процесната сделка по прехвърляне на дружествени дялове, която е сключена на 31.08.2015 г. между „4.“ ЕООД и „К.Х.Л.”. Това от своя страна означава, че всички лица, които са участвали в тази комуникация, както и тези, до които тя е изпратена за сведение, сред които са и физическите лица Т.А. и Х.Р., са знаели следните обстоятелства: 1) че срещу дружеството „4.“ ЕООД и неговият едноличен собственик има заведени съдебни дела в Република България от негови кредитори; 2) че със сключването на процесния договор за прехвърляне на дружествени дялове се цели от патримониума на „4.“ ЕООД да бъдат извадени активи, които дават право на собственост върху недвижими имоти, каквито са дружествените дялове в капитала на дъщерните дружества „П.М.М.51“ ЕООД и „П.М.М.51“ ЕООД, за да не послужат за принудително изпълнение във връзка със съдебните производства, като същевременно физическото лице С.Т.продължи да притежава правото на собственост върху тези имущества чрез офшорното дружество „К.Х.Л.”. С оглед на това следва да се заключи, че физическото лице Х.Р., който е подписал процесният договор за продажба на дружествени дялове, имащ характер на апортна сделка, от името и за сметка на „К.Х.Л.” към датата на неговото сключване е знаел, че отчуждителят на дружествените дялове „4.“ ЕООД е имал кредитори с неудовлетворени вземания, както и че като даде съгласие да приеме дружествените дялове от капитала на „П.М.М.51“ ЕООД и „П.М.М.51“ ЕООД, предмет на апорта, ще бъдат увредени неговите кредитори, един от които е и ищецът „У.К.” ЕООД. След като физическото лица Х.Р., което е упълномощен представител на „К.Х.Л.” при сключване на процесната сделка е знаел описаните обстоятелства, то трябва да се приеме, че и самото дружество „К.Х.Л.” ги е знаело. Това означава, че по делото се доказа наличие на знание за увреждане на кредитора „У.К.” ЕООД и у насрещната страна по сключената от длъжника „4.“ ЕООД разпоредителна сделка от 31.08.2015 г.
С оглед всичко изложено, следва да се заключи, че по делото е доказано осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД, което прави предявеният в процеса конститутивен иск основателен.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. В производството се доказаха реално заплатени от тази страна разходи за водене на делото в размер от общо 1 129, 20 лв., от които 50 лв. – платена държавна такса, 379, 20 лв. – платено възнаграждение за превода на съдебни книжа съгласно указанията на съда и 700 лв. – адвокатско възнаграждение, за което в договора за правна защита и съдействие е записано, че е платено.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявен от „У.К.” ЕООД, с ЕИК:******, със седалище и адрес на управление:***, срещу „4.“ ЕООД- в несъстоятелност, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***3, и „К.Х.Л.”, дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на държавата С.Л., с рег. № 2015-00280, с адрес: „******, ******, С.Л., ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на кредитора „У.К.” ЕООД на договор за прехвърляне на дялове, сключен на 31.08.2015 г., в писмена форма с нотариална заверка на подписите на представителите на страните по сделката, извършена с рег. № 2310/ 31.08.2015 г. на Нотариус с район на действие СРС, между „4.“ ЕООД и „К.Х.Л.”, дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на С.Л., с който „4.“ ЕООД прехвърля на „К.Х.Л.” притежаваните от него 478 700 дяла от капитала на дружеството „П.М.М.51“ ЕООД, както и 1 177 449 дяла от капитала на дружеството „П.М.М.51“ ЕООД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „4.“ ЕООД- в несъстоятелност и „К.Х.Л.”, дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на държавата С.Л., ДА ЗАПЛАТЯТ на „У.К.” ЕООД сума в размер на 1 129, 20 лв. /хиляда сто двадесет и девет лева и двадесет стотинки/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: