Решение по дело №769/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260997
Дата: 15 февруари 2021 г. (в сила от 15 февруари 2021 г.)
Съдия: Радостина Владимирова Данаилова
Дело: 20211100500769
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

……………………

 

гр. София, 15.02.2021Г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

  СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ- състав, в закрито съдебно заседание, в следния състав:                                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

ЧЛЕНОВЕ:        РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА

 ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ                                        

, като разгледа докладваното от съдия Данаилова ч. гр. д. № 769  по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

 

Образувано е по жалба с вх.№ 9880/14.12.2020 г. на ЧСИ М.М.от длъжника по изпълнението П.Т. срещу отказ от 26.11.2020 г. на съдебния изпълнител да прекрати изпълнително дело 20177860401123.

В жалбата се твърди, че за периода 03.08.2017 г. - 03.08.2019 г. по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия, а само действия което не попадат в категорията на изпълнители такива, съобразно указанията в т.10 ТР 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Взискателят И.А.Б.АД оспорва жалбата, като сочи, че в посочения период се е присъединил взискател, съответно е поискано извършване на изпълнители действия и такива са били извършени като имотът е изнесен на публична продан.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Изпълнителното дело е образувано на 25.04.2017 г.. по молба на И.А.Б.АД въз основа на изпълнителен лист за солидарното осъждане на В.Р.Б Г. Ад и П.Т..

На 20.06.2017 г. е извършен опис и оценка на недвижим имот на длъжника П.Т.

Поради откриване на производство по несъстоятелност на длъжника – търговец изпълнението срещу него е спряно по силата на закона на основание чл.638, ал.1 ТЗ с постановяването на решение от 11.07.2017 г- по т.д.№ 5896/2016 г. на СГС.

Като с молба от 31.07.2017 г. като взискател се е присъединил и К. К.АД.

По молба от 03.08.2017 г. на И.А.Б.АД изпълнителното дело е спряно изцяло

На 13.06.2018 г. е постъпила молба от К. К.АД за присъединяване като взискател с нови вземания, съдържаща искане за насочване на изпълнението върху недвижим имот на длъжника П.Т. и изнасянето му на публична продан.

На 16.07.2018 г. присъединеният К.ор наново е поискал изнасяне на имот на публична продан.

Такава е насрочена със съобщение на ЧСИ от 09.08.2018 г. за периода 27.08.2018 г. – 27.09.2018 г., като по искане на длъжника П.Т. от 23.08.2018 г .е отложена за периода 28.09.2018 г. – 28.10.2018 г., а впоследствие насочването на изпълнението към недвижимия имот по искането на присъединения взискател е отменено по жалба на длъжника поради несеквестируемост на имота и спирането на изпълнението по отношение на първоначалния взискател, който е ипотекарен К.ор.

С молба от 27.09.2018 г. длъжникът П.Т. е поискал спиране на изпълнението за вземанията на присъединения взискател на основание чл.454, ал.1 ГПК, като с постановление от 28.09.2018 г. изпълнението е спряно, което постановление е отменено по жалба на К. К.АД с решение от 14.01.2019 г. на СГС по гр.д.№ 15462/2018 г.

С молба от 12.11.2019 г. първоначалният взискател И.А.Б.АД е поискал изнасяне на ипотекирания в негова полза имот на длъжника П.Т. на публична продан. Такава е насрочена с разпореждане от 13.11.2019 г.

Като по искане от 21.02.2020 г. на първоначалният взискател И.А.Б.АД е насрочена нова продан

Имотът е продаден на публична продан насрочена за периода 09.10.-09.11.2020 г., като с протокол от 09.11.2020 г. е обявен купувач, а на 13.11.2020 г. е издадено постановление за възлагане.

Съгласно чл.433 ал.1, т.8 ГПК изпълнителното дело се прекратява, когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, като чрез тълкуване, наложено от съдебната практика, се приема че и самото извършване на изпълнителни действия въз основа на искането, е пречка за прекратяване на изпълнителното дело и следва да се отчете при изчисляване на двугодишния срок.

В случая се установява, че за посочения в жалбата период от 03.08.2017 г. - 03.08.2019 г. изпълнителни действия са искани с молби на присъединения взискателя София К. К.АД от 13.06.2018 г. и 16.07.2018 г., като исканията на който и да е от взискателите, респективно извършените изпълнителни действия, независимо по чие искане, поддържат висящността на изпълнителното дело по аргумент от чл.45 ГПК, в който е посочено, че присъединеният взискател има същите права като първоначалния, както и че извършените до момента изпълнителни действия ползват и него, като по аргумент от по-силното основание несъмнено извършените след присъединяването му действия от самия него ползват и останалите К.ори за целите на принудителното изпълнение.Независимо по чие искане се извършват изпълнителни действия, то постъпилите в резултат на успешното им провеждане суми се разпределят между всички взискатели съобразно правата и привилегиите им.

Следователно, макар и за посочения в жалбата период принудителното изпълнение на вземанията на първоначалния К.ор И.А.Б.АД да е било спряно по искане на самия К.ор, то от образуване на изпълнителното дело до сезиране на съдебния изпълнител с искане за прекратяването му не е изтекъл период от повече от две години, в който никой от взискателите по делото да не е поискал извършване на изпълнителни действия, тъй като такива искания е направил присъединения взискател, поради което и не са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на делото.

За пълнота следва да се посочи, че доколкото прекратяването на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК е санкция за бездействието на взискател, то и спирането на изпълнителното дело по искане на самия длъжник на основание чл. 454 ГПК изключва прекратяването по отношение на срока на това спиране, както и че по становище на настоящия състав дори и при изтичане на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК следваща молба на взискателя съдържаща искане за извършване на изпълнителни действия следва да се счита за надлежно сезиране за образуване на изпълнително дело за целите на принудителното изпълнение, респективно след подаване на такава молба няма основание за прекратяване на изпълнителното дело.

По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 9880/14.12.2020 г. на ЧСИ М.М.от длъжника по изпълнението П.Т. срещу отказ от 26.11.2020 г. на съдебния изпълнител да прекрати изпълнително дело 20177860401123

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: