Р
Е Ш Е Н И Е
№ 06.11.2020 г. гр. А.
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.КИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На осми октомври две хиляди и двадесета година
в
публично заседание в състав:
Районен съдия: Таня Спасова
секретар
Яна Петкова
като
разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 1163 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Е.С.М. с ЕГН **********
***, против „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК *** от гр. Б., ***,
представлявано от Г.Й.Т. и А.Т.А. с ЕГН ********** ***, с правно основание по
чл.109 от ЗС, както следва:
по отношение на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД – да
извърши необходимите действия, като възстанови водоподаването до жилищната
страда по същствуващия от 1964 г. водомерен възел и вертикален водоснабдителен
клон в двуетажна жилищна сграда, изградена в УПИ IX-3399 в кв.200 по плана на гр. А., с
административен адрес ***
по отношение на А.Т.А. – да извърши необходимите действия, като
възстанови целостта на сградната вертикална водопроводна инсталация в частта й
преминаваща през неговия първи етаж, така че да достига вода до жилището на
втория етаж в двуетажна жилищна сграда, изградена в УПИ IX-3399 в кв.200 по плана на гр. А., с
административен адрес ***, собственост на ищцата.
Поддържа се, че ищцата е собственик на втори жилищен етаж от
гореописаната двуетажна жилищна сграда. От 1964 г. вертикалният водоснабдителен
клон, захранван от водомерния възел, е общ за сградата и посредством него се
захранва с вода избата и жилището на втория етаж на ищцата. През месец
септември 2018 г. е извършено преустановяване на захранването с вода до
жилищната сграда от първия ответник „ВиК“ ЕАД. При подмяна на градската
водопроводна мрежа на съществуващото водопроводно отклонение към жилищната
сграда беше поставен спирателен кран на територията на уличния тротоар и от
тогава вода има само до спирателния кран – до един метър преди влизане на
съществуващото от години водопроводно отклонение от жилищната сграда. Тези действия
се извършили по искане на втория ответник А.А., който е собственик на първия
етаж, като за него е направено отделно ново водопроводно отклонение за
захранване с вода още през месец септември 2018 г. Отделно от това, вторият
ответник А. Аанасов прекъснал целостта на сградната вертикална водопроводна
инсталация в частта й преминаваща през неговия първия етаж, с което пречи
водата до достига до втория етаж. Като счита, че с това се пречи пълноценно да
упражнява правото си на собственост, ищцата предявява посочените искове срещу
двамата ответници.
В срока за отговор на ответника А.А. такъв е постъпил от него,
депозиран чрез адв. З.К.. С отговора се оспорва исковата претенция като
неоснователна, като се поддържа, че причината за липсата на водоподаване до
жилището на ищцата е изцяло по причина нейното собствено бездействие, като
ответникът единствено е спазил предписанията на ВиК във връзка с изграждане на
водомерна шахта в двора и съответно е изградил изцяло нова връзка към имота,
която включил в съществуващата водопреносна мрежа в хоризонталното отклонение
на етажа, но в нито един момент не е засягал целостта на общите тръби и не е
прекъсвал възможността да се захрани с вода втория етаж.
В срока за отговор от „ВиК“ ЕАД също е постъпил отговор, като се
оспорва исковата претенция като неоснователна. Дадени са предписания за
изграждане на нова водомерна шахта в двора на имота на разстояние до 2 метра от
уличната регулационна линия с размери 1м/1м на необходимата дълбочина, в която
да бъде преместен водомерния възел и извършване на преустройство на вътрешно
водопроводната инсталация на имота, така че всички самостоятелни обекти в
сградата да останат водоснабдени. Към момента имотът е водоснабден и няма
причина да има неводоснабдени самостоятелни обекти в сградата, ако са извършени
необходимите преустройства във вътрешно водопроводната инсталация, за които
ответното дружество не отговаря, като водоснабдяването на имота се извършва до
водомерния възел, какъвто е налице.
От събраните по делото доказателства ОТ
ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА се установява
следното:
Ищцата Е.С.М. и ответникът А.Т.А. притежават двуетажна
жилищна сграда в УПИ № IX-3399 в кв.200 по плана на гр. А.. Ищцата е собственик
на втори жилищен етаж и северозападния избен етаж, а ответникът - на първи
жилищен етаж. Двете жилища, ведно с избените и гаражните помещения към тях, са
обособени с два отделни входа и две отделни входни гаражни врати. Избеният етаж
е разделен чрез съсобствена стена, перпендикулярна на уличната регулационна
линия, отделяща двата имота на избения етаж, като всеки от собствениците има
самостоятелен достъп до своето избено помещение. Парцелът също е обособен на
две равни части между собствениците на първи и втори жилищен етаж, като
достъпът от улицата към двете части на парцела се осигурява от два отделни
входа за собствениците на първи и втори жилищен етаж. Двете части на парцела са
самостоятелни и нямат достъп помежду си. В тази връзка на л.121 по делото е представена
декларация от 24 ноември 1962 г. за подялба на новострояща се жилищна сграда
при групов строеж, от която е видно, че ползването на дворното място е
разпределено между собствениците на новостроящата се сграда още през 1962 г.
Безспорно е, че водоснабдяване към жилището на ищцата
няма, а към жилището на ответника има, като причините за прекъснатото
водоснабдяване в имота на ищцата са подробно изяснени от трите заключения на
вещите лица К.Д. и Н.Н.. Съдът кредитира заключенията като обективни и
безпристрастно извършени, при необходимите специални знания на вещите лица,
като следва да се отбележи, че въпреки че двете вещи лица при изготвяне на
заключенията са работили самостоятелно и независимо един от друг, то между
констатациите в депозираните от тях заключения не се констатират противоречия,
които да обосновават извод за съмнение и недостоверност по отношение на което й
да е от тях.
От заключенията на вещите лица се установява
безпротиворечиво, че присъединяването на двуетажната жилищна сграда към уличната регулация е осъществено през
1964 г. Сградното водопроводно отклонение /СВО/ е било прокарано през уличната
регулационна линия /УРЛ/ и външната стена на сградата, разделяща УРЛ и обитаемата
част на избения етаж на ищцата. Така в избения етаж на ищцата е бил монтиран
общия за двамата собственици водомерно арматурен възел, състоящ се от
спирателен кран, общ водомер за търговско измерване на подадената от уличната
мрежа вода и спирателен кран с изпразнител към водомера. След него е монтирана сградната водопроводна инсталация –
вертикалния водопроводен клон /ВВК/ от стоманена поцинкова водопроводна тръба с
диаметър ¾ цола. На хоризонталната й част, която е на нивото на
водомерния възел, е присъединен индивидуалният водомер за избеното помещение на
ищцата. След това ВВК вертикално по стената преминава през плочата на първия
етаж, продължава вертикално по стената на банята на първия жилищен етаж и след
това през плочата на втория жилищен етаж. Завършва над нивото на банята на втория
жилищен етаж. До прекратяване на подаването на вода хоризонтално към ВВК в
банята на първи жилищен етаж е била присъединена етажната водопроводна
инсталация с монтиран към нея водомерен възел с индивидуален номер за измерване
на изразходваната на жилищния етаж на ответника А.А. вода. В банята на втория
жилищен етаж хоризонтално към ВВК е присъединена етажната водопроводна
инсталация с монтиран към нея водомерен възел с индивидуален водомер за
измерване на изразходваната на жилищния етаж на ищцата вода. Този начин на
водоснабдяване на жилищната сграда до прекратяване на подаването на вода се
състои от следните елементи: сградно водопроводно отклонение /СВО/ –
водопроводния участък от уличния водопровод до общия водомер и вертикалния
водопроводен клон /ВВК/ - от общия водомер в избения етаж през банята на втори
жилищен етаж, в т.ч. и фитинга за присъединяване на жилищната водопроводна
инсталация на ищцата.
Установява се също от заключенията на вещите лица
относно първоначалното разположение на общия водомерен възел, че същият не е
бил ситуиран в шахта на двора или в общо помещение, а в приземното помещение на
ищцата, което е частна собственост и не отговаря на изискването за „общо
помещение” за сграда в етажна собственост, предвидено в чл.11, ал.3 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Като е констатирал
по повод проверка, че общият водомерен възел не е съгласно изискванията на
чл.11, ал.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, с писмо № К-2185 от 22.08.2018 г. ВиК операторът е
уведомил собствениците, че в срок от 30 дни следва да бъде извършено привеждане
на централния водомерен възел с адрес гр. А., *** съгласно тези изисквания. С
оглед дадените предписания в урегулирания поземлен имот е изградена нова
водомерна шахта с общ водомер, но попадаща в частта от имота, ползвана от
ответника А.А. - на около 80 см. от УРЛ в дясно до входната гаражна врата и в
близост до границата на съседния имот от изток. С изграждането на новата
водомерна шахта в частта на дворното място, ползвано от ответника, е изградено
ново сградно водопроводно отклонение и е прекъснато старото водоснабдяване с
тротоарен спирателен кран монтиран на него. Поради неосъществена водопроводна
връзка от новата водомерна шахта до имота на ищцата, собственият й имот е
останал с прекратено водоснабдяване. Вътрешната водопроводна мрежа на имота на
ответника А.А. е преустроена по начин, че има подадена питейна вода в имота от
новия водомерен възел, захранван от новото сградно водопроводно отклонение, но
това вътрешно преустройство няма връзка с разпределителната мрежа на ищцата –
тя е изградена с полипропиленови тръби, а съществуващата в сградата е изградена
с поцинковани. По отношение на старата вътрешна рапределителна мрежа на имота
вещото лице Д. е категоричен, че преустройство няма освен, че е демонтирана
връзката в приземното помещение, с която в минали периоди се е подавала питейна
вода към имота на А.А.. Спирателният кран, който е констатиран в банята на
ответника, според вещото лице Д. - по време на изслушването му в съдебно
заседание - не може да спре водата по вертикалния щранг към жилищния етаж на
ищцата, тъй като е сложен, за да спира старото хоризонталното захранване на
имота на ответника от вертикалния щранг. Изводът на вещото лице К.Д. е в пълно
съответствие с констатациите на вещото лице Н.Н., че преустройството на
вътрешната водопроводна мрежа на ответника А.А. не нарушава проводимостта на
вертикалната сградна водопроводна инсталация на жилищната сграда, съответно
вертикалния водопроводен клон /ВВК/ в частта му преминаваща през избения етаж
на ищцата и след това през тавана на избения етаж, през банята на първи етаж и
завършващ над пода на банята, находяща се във втори жилищен етаж. За да
констатира това обстоятелство вещото лице Н.Н. в двете заключения е използвал
различни методи за обследване на вертикалния водопроводен клон. В първото му
заключение обследването е извършено чрез водна проба, при която се налива вода
в нарочно прикрепена фуния към присъединителния щуцер на тоалетната мивка в
банята на ищцата, като пробите са показали, че водата изтича в избата,
преминавайки през спирателния кран с вертикален байпас монтиран в банята на
ответника, а във второто му заключение е извършено термографско заснемане и водна
проба в хидравличен напор на ВВК. Резултатите от термографското заснемане и
водната проба в хидравличен напор показват, че целостта и проводимостта на
вертикалната сградна водопроводна инсталация на жилищната сграда, съответно
вертикалния водопроводен клон /ВВК/, не е нарушена. Сградната водопроводна
инсталация на имота на втори жилищен етаж е в технологично единствено с ВВК на
процесната жилищна сграда. Вертикалният байпас със спирателен кран, монтиран в
банята на ответника А.А., е свързан с ВВК, но не нарушава нейната цялост и
проводимост, а спира водата в жилищната /етажна/ водопроводна инсталация на
ответника, т.е. както е посочил и вещото лице Д. спира старото хоризонталното
захранване на имота на ответника от вертикалния щранг.
С оглед установените фактически данни основателен се явява предявеният иск с правно основание по
чл.109 от ЗС по отношение на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр. Б. - да извърши необходимите действия за
възстановяване на водоподаването до жилищната сграда по съществуващия от 1964
г. водомерен възел и вертикален водоснабдителен клон в двуетажна жилищна
сграда, изградена в УПИ IX-3399 в кв.200
по плана на гр. А., с административен адрес - ***.
Правото на собственост се
определя в правната доктрина като пълна власт върху вещта, при която титулярът
може да иска от всички останали лица да се въздържат от въздействия върху
собствената му вещ. Когато трето лице осъществява поведение - действие или
бездействие, с което накърнява правото на собственост и пречи на спокойното му
упражняване, собственикът разполага с възможността да проведе срещу нарушителя
негаторен иск по чл.109 ЗС, с който да поиска нарушителят да бъде осъден да
преустанови това си поведение, респ. да отстрани и премахне вече създаденото от
него противоправно състояние по отношение на имота. В контекста на
основополагащия принцип, че всеки гражданин следва да има достъп до вода за
питейно-битови цели като основна жизнена потребност /чл.2а, ал.1, т.2 от Закона
за водите и чл.3, ал.1 от Закона за водоснабдителните и канализационните
услуги/, разпоредбата на чл.84 ЗУТ предвижда задължение на собственика на
общите водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения да включи към тях
водопроводните и канализационни инсталации на всички имоти в териториалния
обхват на мрежите и съоръженията при спазване изискването на чл.125а от Закона
за водите, т.е. съобразяване на забраната за включване на нови потребители,
заустващи отпадъчни води, към канализационните системи в случаите, когато канализационната
система не може да осигури отвеждането и пречистването на отпадъчните води. Според чл.19, ал.1, т.4
от Закона за водите, по правило водностопанските системи и съоръжения на
територията на общината са публична общинска собственост, но според чл.198о,
ал.1 от същия закон стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК
системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите
срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на този закон и на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, като
съгласно правилото на ал.2 в границите на една обособена територия тези
дейности поначало могат да се извършват само от един ВиК оператор чрез
възлагане по реда на този закон и на Закона за концесиите. Като се има предвид
така установената нормативна рамка на отношенията, свързани с доставката и
отвеждането на вода за битови нужди, следва да се приеме, че свързването на
имотите с водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения и поддържането на
същите по начин, който да осигури потребностите на собствениците и
ползвателите, е съществена част от съдържанието на правото на собственост върху
обекти в урбанизираните територии, и именно в тази връзка Пар.1.1, ал.1, т.2 от
Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги предвижда, че „потребители” по смисъла на този закон са
юридическите и физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят ВиК услуги, вкл. собственици или ползватели на
имоти в етажната собственост, които по силата на чл.1, ал.2 от закона имат
право на услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови,
промишлени и други нужди, както и отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовните води от имотите им. Макар и според чл.84, ал.2 ЗУТ присъединяването
на недвижимите имоти и потребителите на вода към водопроводните и
канализационните мрежи да се извършва със сключване на писмен договор за
присъединяване между потребителя и експлоатационното дружество в лицето на
съответния ВиК оператор, отношенията между тях не се основават на принципа на
договорната автономия, доколкото операторът, който разполага с монополно
положение за обособената територия, по силата на чл.198о и следв. от Закона за
водите е длъжен да извършва дейностите по стопанисване, поддържане и
експлоатация на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК
услуги на потребителите от обособената територия, при което неоснователният
отказ за предоставяне на услугите по пречистване, подаване и отвеждане на води
от даден имот следва да се квалифицира като неоснователно смущаване на
собственическите права по отношение на същия, обуславящо интерес от защитата,
която предоставя негаторния иск по чл.109 ЗС. В тази връзка е задължителната съдебна практика на ВКС,
постановена по реда на чл.290 от ГПК – Решение
№ 42 от 10.04.2018 г. по гр.д. № 2189/2017 г. на 2-ро гр. отд.
От събраните по делото
доказателства се установява, че се касае до сграда, в която жилищните етажи са
обособени със самостоятелни входове и дворното место е разпределено между
собствениците на жилищните етажи по начин, че всеки от тях има отделен самостоятелен
достъп до припадащата му се част от дворното место, а така обособените дворни
места нямат връзка помежду си и се обслужват от самостоятелни входове откъм
улицата. От построяването на сградата през 1964 г. до 2018 г. сградата е имала
общ водомерен възел, разположен в помещение, собственост на единия от
собствениците - ищцата, като двата жилищни етажа се захранвали с вода от
съществуващото към този момент сградно водопроводно отклонение откъм. През 2018
г. последното е подменено с ново при осъществена цялостна подмяна на уличния
тръбопровод на гр. А., като новоизграденото сградно водопроводно отклонение се
намира точно срещу избеното помещение на ищцата и на него понастоящем е
монтиран чакащ спирателен кран. Пак през 2018 г. за сградата е изграден нов общ
водомерен възел, който отново не е разположен в общ за двамата собственици
терен, а в шахта в обособената част от дворното място за другия собственик –
ответника А.А.. Водоподаването до новия водомерен възел се извършва от
новоизградено водопроводно сградно отклонение, а както се посочи на изграденото
на мястото на старото при подмяната на уличния тръбопровод сградно водопроводно
отклонение откъм избеното помещение на ищцата, от където до този момент се е
осъществявало водоподаването на сградата, е монтиран чакащ тротоарен спирателен
кран. Изградените през 2018 г. нови водомерен възел и сградно водопроводно
отклонение обслужват жилищната част на ответника А.А., но не и жилищната част
на ищцата, която е останала неводоснабдена. ВиК операторът поддържа, че е
извършил всички необходими действия по повод водоснабдяването на процесния
имот, като задължение на ищцата е да свърже вътрешната си водопроводна мрежа
към новия водомерен възел, захранван чрез новото сградно водопроводно отклонение
откъм жилищната част на ответника А.А.. Съдът не възприема възражението на
ответното дружество. На първо място, от заключението на вещото лице Н.Н. се
установява, че шахтата и наличните в нея водопроводни тръби са така изпълнени,
че не осигуряват възможност за правилно, адекватно и равнопоставено свързване и
равнопоставено отчитане за ищцата. На второ място, свързването на ищцата към
новия водомерен възел изисква съгласие от другия собственик по арг. на чл.185,
ал.1, т.5 от ЗУТ във вр. с чл.1, ал.6 от Наредбата № 4/2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни
водопроводни и канализационни инсталации, тъй като пак от събраните доказателства се установява, че изграждането
на новата вътрешна връзка за ищцата следва да премине през частта, ползвана от
ответника, в която има допълващо застрояване, съответно новата инсталация на
ищцата ще засегне допълващото застрояване на ответника, а такова съгласие не се
установи да е дадено от ответника А.А.. На трето място, вещото лице Н.Н. сочи,
че с оглед начина на застрояване основното и допълващо застрояване в парцела е
реализирано така, че собствениците нямат общо достъпно място на терена, върху
който е парцела, където да изградят обща водомерна шахта, съответно общ
водомерен възел в обща равноправна и справедлива водомерна шахта технически не
може да се осъществи. Тъй като собствеността на ответника А.А. е вече
водоснабдена, то единствената възможност за имота на ищцата е да бъде
водоснабден с новото СВО, което е изградено при подмяната на уличния водопровод
и на него е монтиран чакащ тротоарен спирателен кран. Това свързване е с оглед
вече наличните съоръжения и не налага изграждане на нови, като съобразява
начина, по който се е осъществявало водоснабдяването на имота на ищцата до 2018
г. – новоизграденото на мястото на старото при подмяната на уличния тръбопровод
сградно водопроводно отклонение откъм избеното помещение на ищцата, стария
водомерен възел в избеното помещение на ищцата и ВВК, чиято цялост и
проводимост не е засегната по никакъв начин и съответно същият може да продължи
да бъде ползван за водоснабдяване на имота на ищцата без да има връзка с новата
самостоятелна инсталация на ответника А.А.. От 1964 г. до 2018 г. водоснабдяването
на жилището на ищцата се е извършвало от съществуващото /подменено при
подмяната на уличния тръбопровод на гр. А./ сградно водопроводно отклонение и
няма пречки да се извършва пак от там, а отказът на ВиК оператора в тази връзка
е неоснователен. Нормативни пречки няма, тъй като при положение, че имотът на
ответника А.А. разполага с друго водопроводно отклонение, чрез което се
водоснабдява, то водомерът в избеното помещение на ищцата ще обслужва само
нейния имот и в този смисъл избеното помещение не противоречи на изискването за
„общо помещение” в чл.11, ал.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Изискването в чл.11, ал.3 от
Наредбата за „лесна достъпност” на помещението съдът не поставя под съмнение
предвид данните по делото, че до преустановяване на водоподаването през 2018 г.
в имота на ищцата именно в това помещение е бил разположен общия водомерен
възел, от който се е снабдявал имота. Нещо повече, не се касае до
присъединяване на нов обект към водопроводната мрежа или такъв, който до
момента не е бил водоснабден, за да се изисква привеждането му в съответствие с
изисквания, които не са били в сила по време на присъединяването му. За лесния
достъп към помещението данни могат да се почерпят и от представеното писмо с
изх № К-658-7 от 04.07.2017 г. на ответното дружество – л.13 от делото,
съгласно което централният водомер е разположен така, че отговаря на
изискванията на чл.11, ал.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Следва също така да се съобрази чл.27, ал.4 от Наредбата № 4/2005 г. за
проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни
инсталации, съгласно който във всеки отделен вход в жилищните сгради се
предвижда самостоятелен общ водомерно арматурен възел. В случая безспорно се
касае до сграда с два жилищни входа, като във всеки от тях водомерният възел ще
обслужва съответния собственик чрез индивидуален водомер. Няма пречки за това
от гледна точка на ВиК оператора, доколкото връзка от имота на ищцата с новия
водомерен възел, обслужващ имота на ответника, изобщо не е осъществена, а вещото
лице Д. е констатирал, че връзката на ответника А.А. в приземното /избеното/
помещение, чрез която се е осъществявало водоподаването към неговия имот, е
демонтирана при изграждането и свързването на имота му към новия водомерен
възел и новото сградно водопроводно отклонение през 2018 г. Основното
възражение на ВиК оператора, че свързването на имота на ищцата чрез подмененото
със смяната на уличния водопровод сградно водопроводно отклонение е в
противоречие с чл.20, ал.1 от
Наредбата № 4/2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на
сградни водопроводни и канализационни инсталации, според който за
водоснабдяването на застроен поземлен имот се проектира едно сградно
водопроводно отклонение, е неоснователно. То не държи сметка за действителното
фактическо положение, което съобразно данните по делото е, че за сградата не
само, че са проектирани, но са и реализирани две сградни водопроводни
отклонения, поради което ВиК оператора няма основание да отказва свързване с
вече проектирано и реализирано сградно водопроводно отклонение на основание
чл.20, ал.1 от Наредбата. Още повече, че това не е категорично правило,
доколкото съществува възможност за отклонение при проектирането в чл.20, ал.2
от Наредбата, както очевидно се е случило в настоящата хипотеза – проектирани и
реализирани за имота са две сгради водопроводни отклонения и доколкото няма
доказателства някое от тях да е изградено в противоречие на закона, то не може
да се отказва достъп на собствениците до едното от тях на основание чл.20, ал.1
от Наредбата. Нормативната уредба не забранява и още по-малко разпорежда
заустване на вече проектирано и изградено сградно водопроводно отклонение при
положение, че това е единствената възможност за реализиране на основното право
на ищцата да има достъп до вода за
питейно-битови цели като основна жизнена потребност /чл.2а, ал.1, т.2 от Закона
за водите и чл.3, ал.1 от Закона за водоснабдителните и канализационните
услуги/. Дори да се счете, че съществуването на две сградни водопроводни
отклонение за един парцел противоречи на чл.20, ал.1 от Наредбата, то това
категорично не е сградното водопроводно отклонение откъм избеното помещение на
ищцата, от което следва да бъде свързана ищцата, доколкото именно то подменя
съществуващото такова от 1964 г. след подмяната на уличния водопровод през 2018
г. Съгласно чл.20, ал.3 от Наредбата
№ 4/2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни
водопроводни и канализационни инсталации сградното водопроводно отклонение се
състои от водовземна част, тротоарен спирателен кран и водопроводни тръби,
поради което от страна на ВиК оператора следва да се извършат всички необходими
действия по възстановяване на водоподаването в имота на ищцата от
съществуващото и заменило това от 1964 г. сградно водопроводно отклонение, вкл.
като се положат водопроводните тръби, които да се свържат със съществуващия
водомерен възел от 1964 г. в приземното /избеното/ помещение на ищцата.
Ето защо и въз основа на изложеното по-горе
предявеният иск с правно основание по чл.109 от ЗС се явява основателен, като
ответното дружество следва да бъде осъдено да извърши необходимите действия за
възстановяване на водоподаването до имота на ищцата по съществуващия от 1964 г.
водомерен възел и вертикален водоснабдителен клон в двуетажната жилищна сграда,
изградена в УПИ IX-3399 в кв.200 по плана на гр. А.,
с административен адрес - ***.
С оглед установените фактически данни неоснователен обаче се явява предявеният иск с правно основание по
чл.109 от ЗС по отношение на А.Т.А. – да извърши необходимите действия,
като възстанови целостта на сградната вертикална водопроводна инсталация в
частта й преминаваща през неговия първи етаж, така че да достига вода до
жилището на втория етаж в двуетажна жилищна сграда, изградена в УПИ IX-3399 в кв.200 по плана на гр. А., с административен адрес
- ***, собственост на ищцата. По делото са приети три заключения, като
заключенията на вещите лица са категорични, че няма нарушаване на целостта и
проводимостта на вертикалната сградна водопроводна инсталация на жилищната
сграда. Не са ангажирани други доказателства, които да обосновават извод, че
преустройството на вътрешната водопроводна мрежа на жилището на ответника А.А.
е причина за прекъснатото водоснабдяване към жилището на ищцата. Вътрешната
водопроводна инсталация в жилищния етаж на ответника е преустроена по повод
изпълнената в имота нова водомерна шахта с монтиран общ водомер във връзка с
предписания на ВиК оператора за спазване на изискванията на чл.11, ал.3 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
като самото преустройство е изпълнено по начин, който няма връзка с
разпределителната мрежа на ищцата и не нарушава целостта и проводимостта на
сградната вертикална водопроводна инсталация, от която се е ползвала ищцата, за
да водоснабдява собствения си имот. Поставеният спирателен кран с вертикален
байпас в банята на ответника не е установено да накърнява по някакъв начин
целостта и проводимостта на ВВК или да създава пречки за водоснабдяване на
втори жилищен етаж, собственост на ищцата, съответно нито ограничава и смущава,
нито е пречка за реализиране на правото на собственост на ищцата, като неговата
функция е да спира водата в жилищната /етажна/ водопроводна инсталация на
ответника, т.е. да спира старото хоризонталното захранване на имота на
ответника от ВВК, а не водоподаването към втори жилищен етаж, собственост на
ищцата. Ето защо и при положение, че ищцата не доказа факта на нарушаване на
целостта и проводимостта на вертикалната сградна водопроводна инсталация от
страна на ответника – собственик на първи жилищен етаж по начин, който да й
пречи да упражни правото си на собственост, то исковата претенция с правно
основание по чл.109 от ЗС срещу А.Т.А. следва да се отхвърли като недоказана и
неоснователна.
По отношение
на разноските: На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответното дружество следва да заплати на ищцата разноски в размер на
1055 лева, както следва: 600 лева адвокатско възнаграждение, 50 лева държавна
такса по предявения иск, 405 лева за възнаграждение за вещи лица.
Разноските за термографското изследване в размер на
396 лева не следва да се възлагат върху ответното дружество, тъй като
термографското изследване е направено във връзка с доказване на исковата
претенция, насочена срещу ответника А.А. относно целостта и проводимостта на
ВВК, която е отхвърлена като неоснователна.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да
заплати на ответника А.А. разноски в размер на 300 лева за адвокатско
възнаграждение.
Възражението на ответната страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за ищцовата страна е неоснователно – същото е в
размер на 1200 лева, но е договорено за две искови претенции, които са
неоценяеми, съответно за всяка от исковите претенции по 600 лева, колкото е
минимално предвиденото в чл.7, ал.1, т.4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
Осъжда „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК *** от гр. Б., ***,
представлявано от Г.Й.Т., на основание чл.109 от ЗС, да извърши необходимите
действия за възстановяване на водоподаването по съществуващия от 1964 г.
водомерен възел и вертикален водоснабдителен клон в двуетажна жилищна сграда,
изградена в УПИ IX-3399
в кв.200 по плана на гр. А., с административен адрес в гр. А., ***, до
жилището, собственост на ищцата Е.С.М. с ЕГН ********** ***, състоящо се от
втори жилищен етаж и северозападен избен етаж, находящи се в гореописаната
двуетажна жилищна сграда.
Отхвърля иска с правно основание по чл.109 от ЗС, предявен от ищцата Е.С.М.
с ЕГН ********** ***, с който се иска да бъде осъден А.Т.А. с ЕГН ********** ***,
да извърши необходимите действия, като възстанови целостта на сградната
вертикална водопроводна инсталация в частта й преминаваща през неговия първи
етаж, така че да достига вода до жилището на собствения на ищцата втори етаж в
двуетажна жилищна сграда, изградена в УПИ IX-3399 в кв.200 по плана на гр. А., с
административен адрес ***.
Осъжда „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК *** от гр. Б., ***,
представлявано от Г.Й.Т., за заплати на Е.С.М. с ЕГН ********** ***, съдебно
деловодни разноски в размер на 1055 лева.
Осъжда Е.С.М. с ЕГН ********** ***, да заплати на А.Т.А. с ЕГН **********
***, съдебно деловодни разноски в размер на 300 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Б.кия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия:…………...………...