№ 913
гр. София , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000501149 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 262046/29.12.2020г, постановено по гр.д.№ 2885/2020г по
описа на СГС, I ГО, 30 с-в, е осъдена Столична община да заплати на Б. П. П. с ЕГН
********** сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждане на здравето, настъпило на
13.06.2019г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното плащане, като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер от 20 000
лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв.; сумата от 1 482 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от същото събитие, от които 725 лв. – разходи за
лечение и 757 лв. - разходи по договор за организирано пътуване от 22.05.2019г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 06.03.2020г., като за разликата над уважения
размер от 1 482 лв. до пълния предявен размер от 1 494 лв. е отхвърлена исковата
претенция. Присъдени са разноски в размер на 1 992,40 лв. на Б. П. П.. Осъдена е Б. П. П. да
заплати на Столична община сумата от 65,60 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Решението е обжалвано от Столична община, представлявана от юрисконсулт Л.П., в
частта му, с която са уважени исковите претенции. Възразява срещу кредитирането на
свидетелските показания на св.Р. за установяване на механизма на увреждането, тъй като
същите са противоречиви относно това дали е видяла клатещата се плочка, както и
показанията на съпруга на пострадалата относно претърпените от нея неимуществени вреди.
Сочи, че не следва да се приема заключението на вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза, тъй като не са били назначени допълнителни изследвания на ищцата, за да се
установи дали е страдала от други заболявания и установяване на механизма на получената
травма. Възразява, че е установено наличието на дупка, неравност или пукнатина на
тротоарното платно, изискващи незабавен ремонт, който да не е бил извършен от Столична
1
община. При условията на евентуалност се поддържа, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди е завишен, тъй като ищцата е напълно възстановена. Претендирала е
да се отмени решението в обжалваната му част и да се присъдят направените по делото
разноски.
Ответницата по жалбата-Б. П. П., представлявана от адв.Я.Д. от САК, е оспорила
същата. Сочи, че по делото са събрани непротиворечиви доказателства, че на 13.06.2018г е
пострадала като пешеходец на тротоара, прилежащ към бул.Гоце Делчев, като в района на
спирка на Градския транспорт е стъпила с левия си крак в дупка с дълбочина около 5 см,
формирана частично от счупване и липсваща плочка от настилката на тротоара. Позовава се
на заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, което обяснява
възможността за настъпване на травмата. Поддържа, че е задължение на общината да
поддържа обекти, които са предназначени за задоволяване на обществени нужди и които са
общинска собственост съгл. чл.11, ал.1 ЗОС. Претендирала е да се остави без уважение
въззивната жалба и да се присъдят разноски.
Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията
си, уредени в чл.269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР №1/9.12.2013г по т.д.
№1/2013г на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в
обжалваната част. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Фактическата обстановка е възприета и възпроизведена правилно от
първоинстаницонният съд и тя е следната:
Ищцата по делото- Б. П. П. е посочила в исковата молба, че на 13.06.2019г. в гр.
София, е претърпяла инцидент на необезопасен участък от тротоара, прилежащ към бул.
„Гоце Делчев“, в района на №49, непосредствено преди спирката на автобус №204. Левият
й крак е пропаднал в дупка на тротоара, образувала се от липсваща плоча, което е довело до
счупване на петната й кост. Предприето било оперативно лечение с метални импланти и
имобилизация с гипсова шина, което причинило на ищцата болки, страдания и неудобства.
През октомври 2019г. била извършена нова оперативна интервенция за изваждане на
металните импланти, придружена с нови болки и страдания. В резултат на инцидента
ищцата претъпяла и имуществени вреди на стойност 727лв. - разходи за лечение, както и
757 лв. - договорна отговорност по сключен от нея договор за организирано пътуване, по
силата на който ищцата авансово заплатила 845лв. - цена на екскурзия, която не могла да
осъществи поради наложилия се във връзка с инцидента болничен престой, като от
заплатените средства й били възстановени само 88лв. Изложила е доводи, че полагането на
грижа за състоянието на тротоара във вид, съответен на предназначението му, е задължение
на Столична община. Претендирала е да бъде осъден ответника да й заплати следните
суми: 26 000 лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и
страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането; 1 494 лв. - обезщетение за
претърпените имуществени вреди, от които 727 лв. - разходи за лечение и 757 лв. - заплатена
цена на неосъществената екскурзия, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.
Ответникът по делото –Столична община е оспорила исковите претенции с доводи, че
са неоснователни. Поддържала е, че не е отговорна за вредите на ищцата и няма пряка вина
за инцидента, защото тротоарната настилка в посоченият участък от тротоара на бул. „Гоце
Делчев“ била сравнително нова и не подлежала на ремонт в спешен порядък. Ищцата сама
се е поставила в опасност, като не се е движела без общоприетата житейска предпазливост, с
което сама е причинила, евентуално – е допринесла за настъпването на злополуката. В
районната администрация нямало подадени сигнали за счупени или липсващи плочки в
2
района на инцидента. Същият можело да е причинен както от невниманието на ищцата, така
и от нейни здравословни проблеми. Посочила е при евентуалност, че претендираното
обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер.
С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковите претенции,
като е приел, че ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.3 и чл.8 от Закона за
пътищата, че ищцата е претърпяла вреди в резултат от това неизпълнение, които са в
причинна връзка.
От ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Л. П.-
Р. се установява, че същата е дала показания, че на процесната дата била заедно с ищцата,
връщали се от пазара „Красно село“ като се движели по булевард „Гоце Делчев“, по десния
тротоар, в посока Южен парк. Малко преди спирката на автобус №73 изведнъж ищцата
изпищяла и се подпряла на свидетелката. Останали малко на място и с куцукане,
подпирайки се на свидетелката, ищцата стигнала до спирката на автобуса. На мястото
свидетелката видяла липсваща част от плочка на тротоара, като самата плочка се клатела. На
мястото на липсващата част се била образувала дупка с дълбочина около 5 см., в която
ищцата стъпила с левия си крак. Изпитвала много силна болка и не можела да се придвижва
сама. С автобуса отишли в поликлиниката до пазара „Красно село“, където бил кабинетът на
личния лекар на ищцата. Междувременно се обадили на съпруга й и когато той дошъл,
свидетелката си тръгнала.
От приетите по делото медицински документи и заключението на изслушаната
съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р М. М. се установява, че при процесния
инцидент ищцата е получила закрито счупване на лявата петна кост. Касае се за човковидно
счупване, засягащо част от инсерцията на ахилесовото сухожилие с разместване в
проксимална посока, в резултат на тонуса на триглавия мускул на подбедрицата. В зоната
на счупването се излива кръв, кожното покритие е с нарушена циркулация поради натиска
на фрагмента и бързо се появява посттравматичен оток. Използването на крайника за опора
при ходене е невъзможно поради болковия синдром и нарушената функция на трицепса.
Медико-биологично е налице нарушение във функцията на левия долен крайник за период,
по-дълъг от 30 дни. По спешност било проведено болнично лечение, което включва:
оперативно наместване на счупването и фиксация с два канюлирани винта, гипсова
имобилизация за срок от 45 дни; медикаментозна терапия и ненатоварване на крайника за
около 70 дни – в който период ищцата е следвало да използва помощни средства – патерици,
при ходене. След сваляне на имобилизиращата шина ищцата е продължила с рехабилитация
и постепенно натоварване на крайника до функционалното му възстановяване. През м.
октомври 2019г. е премахнат и остеосинтезният материал.
Механизмът на травмата е свързан с откъсване на задно-горната част на костта с част
от инсерцията на ахилесовото сухожилие, като причината е падане върху петата или рязко
стъпване върху нея с разгъната колянна става и поставено ходило в дорзи-флексия /потънала
надолу пета и вдигнати нагоре пръсти, когато при ходене петата, която първа поема
3
тежестта при нормална походка, пропадне/. При тази позиция настъпва рязко рефлекторно
съкращаване на триглавия мускул и счупване на костта по описания начин. Анализирайки
данните от медицинския преглед, представените документи и патоморфологията на
счупването, вещото лице е приело, че фрактурата е в причинна връзка с процесното събитие,
като при разпита в съдебно заседание е посочило, че според него по-вероятен е посоченият
като втори възможен механизъм за получаване на травмата – пропадане на петата с
посочените по-горе последици.
В острия период след травмата ищцата е изпитвала много силни болки поради натиска
на фрагмента върху кожата, нарастващия хематом и отока. Сходни по интензитет болки
същата е търпяла и непосредтвено след извършената операция по наместване на счупването.
За период от около 70 дни ищцата е търпяла и страдания, свързани с невъзможността да
стъпва на левия си крак, необходимостта да ползва патерици, затруднения, свързани с
личния си тоалет. Болки е търпяла и по време на проведената рехабилитацията. Вещото
лице е посочило, че не е диагностицирал при проведения преглед ищцата да страда от
някакви други заболявания, които да са свързани с процесния инцидент. Същата е заявила,
че приема медикаменти за хипертонична болест на сърцето и има прекаран инсулт през
2017г., но експертът не е установил връзка между тези факти и процесния инцидент. Към
момента на проведения преглед ищцата е изцяло възстановена от травмата, като в бъдеще не
се очакват трайни последици, които да повлияят състоянието й. При разпита в съдебно
заседание, вещото лице е посочило, че при счупвания, като процесното, оперативното
лечение е спешно, поради опасността от некрозиране на кожата, върху която отчупеният
фрагмент оказва голям натиск. Следоперативно пък се образува голям оток. Поради това,
претърпелите подобно счупване не е препоръчително да пътуват и въобще да бъдат в
изправено положение. Възраженията на жалбоподателя, че не следва да се кредитира
заключението на вещото лице, тъй като не са били назначени допълнителни медицински
изследвания, са неоснователни, тъй като представената медицинска документация е била
достатъчна за изводите на вещото лице, а и вещото лице е извършило преглед на
пострадалата.
Въз основа на обсъдените СМЕ и показанията на разпитания свидетел съдът намира
за установено по делото от фактическа страна, че на процесната дата – 13.06.2019г. ищцата
се е движела по десния тротоар на бул. „Гоце Делчев“ в гр. София, в посока от пазар
„Красно село“ към Южен парк, като на няколко метра от спирката на автобус № 73, с левия
си крак е стъпила върху компрометирана плочка от настилката на тротоара, при което
петата й е пропаднала в дупка, образувала се от отчупено парче от плочката, което на свой
ред е довело до описаното подробно в заключението на СМЕ счупване на лявата петна кост.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото са
ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М. П. - неин съпруг. При разпита
в съдебно заседание същият е заявил, че за случилото се разбрал по телефона от личния
лекар на ищцата, който му обяснил, че положението е критично и е издала направление за
4
операция. Свидетелят веднага отишъл в поликлиниката, от където с такси се придвижили до
„Пирогов“. Там й направили снимка и му обяснили, че спешно трябва да я оперират. След 2-
3 часа му казали, че може да отиде да я види в „Реанимация“. Ищцата плачела и охкала,
била в гипсов ботуш до коляното. На свидетеля лекар обяснил, че сухожилието й е здраво и
не се е скъсало, но са сложили два винта на костта. Не можела да се движи, обслужвали я
санитарките в болницата, ползвала памперси, защото не можела да отиде до тоалетната.
Свидетелят ходел на посещение всеки ден, сутрин и вечер, до изписването й на петия ден.
Тя не можела да се движи самостоятелно, затова до таксито използвала проходилка от
болницата, а след това с помощта на съседи я занесли до асансьора и после до леглото
вкъщи. Около 20 дни не трябвало да стъпва на левия си крак, след това започнала полека, но
чувствала остротата на винтовете и изпитвала болки, раната още не била зараснала. През
цялото време използвала помощни средства за придвижване – патерици, вкл. и след като
започнала да стъпва на крака си. През октомври същата година извадили винтовете, като
месец след тази операция отново не можела да стъпва на крака си, заради зарастващата рана
отдолу.
По делото са приети и доказателства за извършени разходи – фактури и фискални
бонове, както следва: фактура с № ********** от 14. 06. 2019г. за покупка на два броя
канюлирани винтове на стойност 700 лв.; фактура с № ********** от 25. 06. 2019г. за
плащане на медицински консумативи за превръзка на стойност 10 лв.; фактура с №
********** от 18. 07. 2019г. за плащане на диск с въведени рентгенови снимки в
рентгеновото отделение на стойност 12 лв.; фактура с № ********** от 04. 11. 2019г. за
сваляне на конци и на превръзка на стойност 15 лв.
Съгласно заключението на СМЕ извършените разходи са за покупка на импланти и
медицински консумативи са били необходими за лечението и възстановяването на
пострадалата, с изключение на разходите за получаване на рентгенови снимки на
електронен носител, които са извършени по нейно желание.
По делото е ангажиран договор за организирано пътуване, сключен между ищцата и
„Оданс травел“ ООД на 22.05.2019г., съгласно който туроператорът е организирал
екскурзия с автобус до Тоскана и Чинкуе Тере – кулинарен тур с начална дата 16.06.2019г. и
продължителност 6 нощувки, в която ищцата е приела да участва срещу заплащане на обща
цена от 845 лв. /включваща 370 евро цена на екскурзията, 9 евро сити такси, 8,18 евро
застраховка и 45 евро – допълнителни дейсности/, заплатена на 22.05.2019г. Съгласно
чл.16.3 от договора, в случай, че потребителят се откаже от пътуването в срок по-малък от
15 дни преди обявената дата за пътуване, при автобусни екскурзии с продължителност до 6
дни, туроператорът удържа 100% от цената на екскурзията.
По делото е изслушано заключението на съдебно-счетоводна експертиза, която след
проверка на представените по делото писмени доказателства и търговските книги на
туроператора, е установила следното: На 22.05.2019г. ищцата е заплатила сумата от 400 лв.
5
в брой на дружеството, а на 28.05.2019г. - 445лв., за което са били издадени касови бележки.
Плащанията са извършени по фактури, издадени във връзка с посочения договор. На
21.06.2019г. дружеството е възстановило на ищцата сумата от 88лв. в брой съгласно
кредитно известие№19156/21.06.2019г., отново във връзка с посочения договор.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна
страна следното:
Фактическият състав на чл.49 включва следните елементи: вреди, причинени на
пострадалия, които да са причинени виновно и противоправно от служител, да е при или по
повод на възложената му работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия.
Възложителят на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени
поради виновното поведение на изпълнителя.
Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в
резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да
установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие
(неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и причинната връзка между
поведението на ответника и вредите. Вината се предполага до доказване на противното и
това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Ищецът, с всички доказателствени средства,
следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между
тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за
наличието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на
твърденията си за релевантните факти. Отговорността на този, който е възложил на друго
лице извършването на някаква работа, е такава за чужди противоправни и виновни деяния.
По делото се установява, че е ищцата е счупила глезена на десния си крак, на
тротоар, който е общинска собственост. Възраженията, че травмите не са получени при
стъпване в дупката на пътя, а по друг механизъм са неоснователни, тъй като от
заключението на вещото лице се установява, че при посочения механизъм може да настъпи
такова счупване, което се потвърждава и от ангажираните по делото гласни доказателства
чрез разпит на свидетелката П.-Р., която е видяла липсваща част от плочка на тротоара, като
самата плочката се клатела, образувала се дупка с дълбочина около 5 см и пропадането на
крака на пострадалата в нея.
Възраженията на жалбоподателя, че не е възможно получаване на увреждане при
посочения механизъм са неоснователни. Ако увреждането е можело да е настъпи и по друг
начин, то е следвало това да установи чрез пълно и главно доказване, за да се изключат
други хипотетични възможности за настъпване на вредите по начин, различен от твърдения.
Така Решение № 147 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 582/2011 г., IV г. о., ГК./
Съгласно чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата - задължението за поддържане на
тротоарите е на общината. При констатирано неизпълнение, за да се освободи от
отговорност, тя трябва да докаже, че е възложила изпълнението му на друг. Възраженията,
че не са доказани уврежданията на тротоарната настилка са неоснователни, тъй като същите
са установени с гласни доказателства от свидетел-очевидец, а дали са изисквали незабавен
ремонт е ирелавантен въпрос по делото.
При приемане, че са налице условията за ангажиране на отговорността на общината,
следва да се определи размера на обезщетенията.
6
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид тежестта на
травматичното увреждане, продължителността на възстановителния период и причинените
на ищцата болки, страдания. Била е на 76години към датата на инцидента. Получила е
закрито счупване на лявата петна кост. Медико-биологично е налице нарушение във
функцията на левия долен крайник за период, по-дълъг от 30 дни. По спешност било
проведено болнично лечение, което включва: оперативно наместване на счупването и
фиксация с два канюлирани винта, гипсова имобилизация за срок от 45 дни; медикаментозна
терапия и ненатоварване на крайника за около 70 дни – в който период ищцата е следвало да
използва помощни средства – патерици, при ходене. След сваляне на имобилизиращата
шина ищцата е продължила с рехабилитация и постепенно натоварване на крайника до
функционалното му възстановяване. През м. октомври 2019г. е премахнат и остеосинтезният
материал. Установени са болките и страданията, които е претърпяла ищцата. Въз основа на
тези обстоятелства следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на
20 000лв., ведно с дължимата законна лихва от 13.06.2019г. до окончателното изплащане на
сумата.
Искът с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД е основателен и в частта му за
претенцията за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение. Същата се явява
основателна за сумата от 725лв.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено на основание чл.271
ГПК в обжалваните му части.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъдена
Столична община да заплати на Б. П. П. сумата от 700лв. за разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262046/29.12.2020г, постановено по гр.д.№
2885/2020г по описа на СГС, I ГО, 30 с-в, В ЧАСТТА му, с която е осъдена Столична
община да заплати на Б. П. П. с ЕГН ********** сумата от 20 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
увреждане на здравето, настъпило на 13.06.2019г. в гр. София, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното плащане, сумата от 1 482 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от същото събитие, от които 725 лв. – разходи за
лечение и 757 лв. - разходи по договор за организирано пътуване от 22.05.2019г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 06.03.2020г., както и в частта му за
присъдените разноски.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК СТОЛИЧНА ОБЩИНА с булстат ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Б. П. П. с ЕГН ********** сумата от 700лв. за разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
7
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280 ГПК пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8