№ 17409
гр. С, 29.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110136889 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ТС“ ЕАД с ЕИК **** и адрес гр.С,
ул.Я, №23Б, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването
на вземане срещу В. И. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ЖК М 2, бл.247, ет.7, А 9, общ.
С, обл. С (столица) за сумата 913,32 лева (деветстотин и тринадесет лева и 32 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ЖК Д,
бл.23, вх.А, ет.2, ап.4, аб.№ 221523, ведно със законна лихва от 13.01.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 159,42 лева (сто петдесет и девет лева и 42 стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 19.12.2022 г., 24,20 лева (двадесет и четири
лева и 20 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период
от 13.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 5,04 лева (пет лева и 04 стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 05.03.2020 г. до 19.12.2022 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 2136/2023 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
1
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
се намира топлоснабдения имот, се е извършвало от третото лице помагач. Предвид липсата
на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата, представляваща
стойност на потребена топлинна енергия за битови нужди, претендира заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да е сключвал договор за доставка на
топлинна енергия с ищеца и последният да е доставил до имота топлинна енергия.
Поддържа, че радиаторите в имота са затапени и за имота не се доставя ТЕ. Претендира
разноски.
С възражение, депозирано в заповедното производство, изрично възразява, че имотът
не е топлоснабден, изводите били затапени и никога не са поставяни радиатори, поради
което начислените суми не са обективни.
Третото лице помагач представя изисканите му документу.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК по реда на чл. 422 ГПК са искове за
установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Установява се от ч.гр.д. № 2136/2023 г., че по депозирано на 13.01.2023 г. заявление на
„ТС“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
ответника в настоящото производство – длъжник в заповедното. В срока по чл. 414 ГПК е
депозирано възражение срещу заповедта, поради което съдът е указал на заявителя да
предяви установителни искове в едномесечен срок, което последният е сторил предявявайки
исковете, по които е образувано настоящото дело.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
2
Ищецът претендира, че ответникът е клиент на топлинна енергия, тъй като е
собственик на процесния топлоснабден имот. Видно от Нотариален акт за собственост върху
жилище /апартамент/, построено върху държавно място от ЖСК „ВМЕИ Л“, улица „И.н Б“
10-12, м. Д от 12.05.1988 г. ответникът В. И. М. е собственик на недвижим имот- апартамент
№4, находящ се на втори етаж, вход „А“ в сградата на ЖСК „ВМЕИ Л“ улица „И.н Б“ 10-12,
м. Д. Видно от списък на живущите в блок 23 , вход А и В, кв. Д от 20.09.2001 ответникът е
изразил съгласие за монтиране на лични топломери в апартамент № 4. Видно от
Удостоверение изх. № 68-00-846 от 06.06.2019 г., издадено от ГИС С стар адрес улица „И.н
Б“ 10-12, м. Д се отнася за многофамилна жилищна сграда с два входа, с идентификатор
68134.1603.5804.5 по КККР и с актуален адрес: ж.к. Д, блик 23, вх. А и вх. Б.
Не се твърди и не се установява разпореждане с имота след придобИ.нето му преди
или в рамките на процесния период, нито да е учредявано право на ползване на трето лице.
.Ето защо съдът намира, че в рамките на процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ЖК Д, бл.23, вх.А, ет.2, ап.4, аб.№ 221523,е
бил собственост на ответника.
Следователно по силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между ответника като титуляр на
правото на собственост върху имота и топлопреносното предприятие, е възникнало
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по
отношение на процесния обект, без да е необходимо изричното им приемане. Неоснователно
с оглед установеното право на собственост и разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е
възражението на ответника за липса на облигационна връзка с ищцовото дружество.
Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на
реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на
чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.
От изравнителните сметки, постъпили от третото лице помагач и неоспорени от
ответника, се установява, че реално потребеното количество топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. е на стойност 602,96 лева без ДДС, за периода от 01.05.2020г. до
30.04.2021 г. – 496,72 лева без ДДС или общо за процесните два отоплителни периода,
формиращи процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. – 1099,68лева без ДДС, т.е.
1319,62 лева с ДДС. Следователно установено е, че в полза на ищцовото дружество е
възникнало претендираното вземане в по-нисък размер от 913,32 лева, като същото не се
твърди и не се установява да е погасено, поради което и искът за стойност на топлинна
енергия следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
Следва по повод възраженията на ответника, че имотът не е топлоснабден,
радиаторите са „затапени“ и не дължи заплащане на топлинна енергия, да бъде отбелязано,
3
че с мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г.,
ОСГК и Решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г., е прието,
че топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва
чрез инсталация, която се явява обща част на сградата и нейното предназначението е да
отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й
топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части
не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои
собственици и титуляри на вещни права. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда
могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата
топлоснабдена, поради което е възприет принципът "решава мнозинството". При доставката
на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата
се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без
да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици,
които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите
части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху
отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно
отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на
Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в
сградата.
В случая ответникът не ангажира каквито и да било доказателства, от които да се
установява и твърдението му, че имотът не е бил топлоснабден, нито че е налице заявен
отказ от топлоподаване до него. Не се установява и същият да е осигурил достъп за отчет на
разпределители/ топломери и водомери за топла вода. Следва да се посочи, че видно от
изравнителните сметки топлинната енергия е начислявана на база служебен отчет поради
неосигурен достъп до имота.
Ответникът дължи на ищеца и сумата 24,20 лева, определена на основание чл. 162 ГПК
от съда за извършената услуга за дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от
ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с клиенти на ТЕ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и договорите между „ТС” ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сграда – етажна собственост, таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия
на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. При съобразяване на представените от третото лице
изравнителни сметки следва извод, че за процесния имот е извършено дялово разпределение
надлежно и при спазване приложимата нормативна уредба
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период
4
приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “ТС”
EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят задълженията, а именно от 15–ти юни на съответната година
доколкото при съобразяване на чл. 5, т. 1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния
период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти
април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди
издаването им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от
извършеното дялово разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им
редакция се явяват неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът
изпада в забава след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от
ищеца до ответника.
По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение е
неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това задължение,
поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора
– чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана – за заплащане на дължимите
суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази част също е
неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 148,88 лева от общо 175 лева
и в размер на 63,81 лева /от общо 75 лева/ за заповедното производство.
На ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи заплащане на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 59,70 лева /от общо 400 лв – адв.
възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че В. И. М. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С, ЖК М 2, бл.247, ет.7, А 9, общ. С, обл. С (столица), дължи на
„ТС” ЕАД с ЕИК **** на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 913,32
лева (деветстотин и тринадесет лева и 32 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ЖК Д, бл.23, вх.А, ет.2, ап.4, аб.№ 221523, и
5
сумата от 24,20 лева (двадесет и четири лева и 20 стотинки), представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2020 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва считано от 13.01.2023 г. до изплащане на вземанията, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 2136/2023 г. по описа на СРС, 118-ти състав като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно
основание чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 159,42 лева (сто петдесет и девет лева
и 42 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 19.12.2022 г
и за мораторна лихва в размер на 5,04 лева (пет лева и 04 стотинки) за периода от
05.03.2020 г. до 19.12.2022 г. върху главницата за стойност на услугата дялово
разпределение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2136/2023 г. по описа на СРС, 118-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК В. И. М. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С, ЖК М 2, бл.247, ет.7, А 9, общ. С, обл. С (столица) да заплати на „ТС” ЕАД с ЕИК
****, сумата 148,88 лева – разноски за исковото производство и 63,81 лева разноски за
заповедното производство по ч. гр. д. № 2136/2023 г. на СРС, 118 –ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 ГПК „ТС“ ЕАД, ЕИК **** да заплати на В. И. М.
с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ЖК М 2, бл.247, ет.7 сумата 59,70 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК *********
като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6