Р
Е Ш Е Н И Е
София, 15.07.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от
съдия Желявска гр.д. № 4714/2020 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
и чл. 86 ЗЗД от Р.И.М., ЕГН **********, чрез адв. В.О.
- САК, съдебен адрес:*** против З. „Б.И.“ АД, ***, за присъждане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано пряко от застрахователя,
в размер на 50 000 лв., предявен като частичен иск от 26 000 лв. – частичен иск
от съмута 50 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане,
както и направените от ищеца разноски по делото, в това число и адвокатско
възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 23.12.2019 г. около 22.00 ч., в гр. София, по бул. „Ломско шосе“ с
посока на движение от ул. „Априлско възстание“ към ул. „Дравски
бой“, П.Г.В. управлявал лек автомобил
марка „БМВ“, модел „740И“ с рег. № *****. В района на кръстовището с ул. „Хаджи
Мано Стоянов“, поради недостатъчно внимание и предпазливост към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците, реализира пътнотранспортно
произшествие, като ударил с управлявания от него автомобил пресичащия от ляво
надясно пътното платно със спокоен ход на движение пешеходец – Р.И.М..
Във връзка с пътния инцидент е изготвен констативен
протокол № к-764 от 23.12.2019 г. с е съставен АУАН № 364852/23.12.2019 г.
Ищецът счита, че вина за настъпилото произшествие има
водачът на л.а. марка „БМВ“, модел „740И“ с рег. № *****, който не е съобразил
поведението си с конкретни правила на ЗДвП.
За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищецът твърди
да е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество по з.п. № BG/02/119002710833, валидна от 24.09.2019 г. до 23.09.2020
г.
Ищцът е съзирал ответния застраховател с писмена претенция
с молба вх. № ОК-17422/09.01.2020 г., с искане за определяне и изплащане на
обезщетение. Към датата на завеждане на исковата молба е налице изтичане на
законоустановения 3-месечен срок за произнасяне от страна на Застрахователя.
В тази връзка ищецът предявява настоящия иск срещу З. „Б.И.“
АД с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ.
Ищецът е представил и е изискал прилагане на писмени доказателства.
Ангажирал е устни доказателства и експертизи.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва
предявените искове изцяло по основание и размер. Претендира разноски.
На първо място счита, че водачът на процесния автомобил
не е нарушил разпоредбите на ЗДвП, съответно няма вина за настъпване на
процесното ПТП.
Твърди, че не са налице всички елементи на фактическия
състав на отговорността на застрахователя, поради което не следва да се
ангажира отговорността на същия за заплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди.
Прави възражение за съпричиняване на ПТП от страна на
пострадалия Р.М., който с поведението си е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй
като е пресичал на необозначено за целта място и е имал обективна възможност да
възприеме автомобила и обстановката на пътното платно и да предприеме действия,
с които да предотврати настъпването на ПТП.
Оспорва и твърдените в исковата молба травми, получени от
ищеца като вид и характер, както и твърденията за тяхната продължителност.
Счита, че претендираният от ищеца размер на обезщетение
за претърпените неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен.
Прави искане за ангажиране на свидетели и експертизи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законните последици.
За безспорно установено между страните е обстоятелството,
че към момента на ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по
отношение на л.а. марка „БМВ“, модел „740И“ с рег. № *****.
Спорът между страните се свежда
до механизма на станалото ПТП, наличието на всички описани от ищеца телесни
повреди и причинно – следствената връзка между ПТП и тях, вината на водача на
МПС, наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, респ. изключителен
принос и размера на исканото обезщетение, който ответникът счита за прекомерно
завишен с оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на
живот.
В хода на делото – по искане на страните и за доказване
на техните твърдения и възражения са изслушани и приети заключения на САТЕ, допълнителна
САТЕ, СМЕ и повторна СМЕ, които съдът кредитира като безпротиворечиви
и съответстващи с оригиналния доказателствен материал.
От приетите САТЕ се
установява, че механизмът на ПТП от 23.12.2019 г. е следният: На 23.12.2019
год., около 22 часа, лек автомобил марка „БМВ“, модел „740И“ с рег. № ***** и
водач П.В. *** в лявата лента, с посока на движение от ул. „Априлско въстание“
към ул. „Дравски бой“. В района на кръстовището с ул. „Хаджи Мано Стоянов“
скоростта му на движение е била около 40 км./ч. В момент, когато автомобилът се
е намирал в близост до кръстовището на бул. „Ломско шосе“ с ул. „Хаджи Мано
Стоянов“ на около 8 м. преди първия тротоар на кръстовището, срещу казино „Efbet” отляво надясно за посоката на движение на автомобила, тичайки,
е предприел пресичане на булеварда пешеходецът Р.И.М.. Последвал е удар с предна лява част на лекия
автомобил в дясната странична част на пешеходеца. Пешеходецът е покачен върху
предния капак на автомобила, стигнал е до челното стъкло и го е счупил, след
което е паднал на платното за движение. В резултат на удара пешеходецът е
получил описаните увреждания. Като причини
за настъпване на пътния инцидент, вещото лице посочва късно реагиране за спиране и подценяване от водача на автомобила
опасността, която представлява движещ се по платното за движение пешеходец, при
условие, че уличното осветление е било изправно и включено. При липса на улично
осветление водачът не е раползагал с техническа възможност да предотврати
удара. Като причина посочва и поведението
на пешеходеца, който е пресичал на място, което не е определено за тази
цел.
Според съдебномедицинската
експертиза изготвена от в.л. д-р Ю.Й., вследствие
претърпяното ПТП на 23.12.2019 г., ищецът е получил следните травматични
увреждания: контузия на главата с кръвонасядане в лявата тилна област и мозъчно
сътресение, които реализират медико-биологичния признак временно
разстройство на здравето неопасно за живота; Спукване на страничния
(външен) глезен на лявата глезенна става и контузия на задната
скочно-малкопищялна връзка, кръвонасядане и охлузване на дясното коляно, които
реализират медикобиологичния признак трайно затруднение в движенията на долния
ляв крайник за период по-голям от 30 дни. Според вещото лице, тези увреждания
могат да бъдат получени в условията на ПТП като пешеходец. Период на
въстановяване от описаните травматични увреди сумарно е около 30-45 дни. В
рамките на този период са болките и страданията като за първите 10 дни те са
били с интензивен характер. При ищеца Р.М.
не са налице невъзстановени увреди от претърпяното ПТП.
Според в.л. д-р Н.Ц. изводът за
спукване (фисурата) на страничния (външния, латералния, фибуларния) малеол
(глезен), което по медико-биологична характеристика е неразместено счупване на
кост, се базира единствено на заключението от ЯМР диагностика на Р.М. от
07.01.2020 г., в която е отбелязано, че няма нарушение на цялостта на
латералния (фибуларен) малеол. За да има счупване, спукване, фисура, би трябвало да има нарушение на костния контур, или
по друг начин казано – целостта на костта. В случая няма такива данни. Според
него Р.М. е получил навяхване на левия глезен, вследствие на претърпяното от
него на 23.12.2019 г. ПТП.
За установяване на претърпените неимуществени вреди ищецът поиска и съдът
допусна разпит на свидетелката Ю.–
съжителстваща с ищеца. Същата разказа, че знае за случая, когато Р. е
претърпял ПТП. Един месец след катастрофата бил вкъщи. Няколко дни лежал във
ВМА, оперирали му менискус. Лежал във ВМА за травма на главата, на краката.
Кракът му бил син. Направил хематом на левия крак, на глезена. Отзад на крака
също имал хематом от удара, бил с главозамайване, с повръщане. Във ВМА лежал
три дни и един месец бил вкъщи. След това се върнал на работа, ставало му лошо,
скъсал менискуса и шест месеца си бил вкъщи. Оперирали го във ВМА, като бил в
къщи трябвало да лежи, тя му помагала да става до банята, пил лекарства за
главозамайнаване и за краката Като се
върнал на работа и на третия ден паднал и му блокирал крака – скъсал менискус.
Към момента походката му не е стабилна, накуцва. Това му се отразило психически
и емоционално.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени, като съда счита, че представените по делото решения не са
относимо, доколкото имат друг предмет, различен от спорния по настоящото дело.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените
искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД
са за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
настъпилото на 23.12.2019 г. ПТП пряко от застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобила, чиито водач е причинил катастрофата.
Според посочената разпоредба, увреденият, спрямо когото застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, а, според ал. 2 на същия текст, при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи, при условията на кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца.
В настоящия случай по безспорен начин се установява
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Причините за настъпването на
катастрофата не са обективни, а субективни и те се коренят в поведението на
водача на л.а. марка „БМВ“, модел „740И“, рег. № ***** П.Г.В..
В приетите
САТЕ, вещото лице приема, че причините
довели до настъпване на ПТП са субективни –
подценяване от водача на опасността, която представлява пешеходец и
субективните действия на водача със системата за управление на автомобила,
който не е задействал спирачната система на управлявания от него автомобил
своевременно, при което е реализирал закъснение, от което е последвал удар с бягащия
пешеходец.
В резултат
на станалото ПТП ищецът е получил описаните по – горе травматични увреди и е
претърпял описаните от експертизата болки и страдания, които са в причинна
връзка с катастрофата.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението следва
да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът на
причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се
вземат предвид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки и
страдания на ищеца.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В резултат
на катастрофата, описана подробно по – горе, на ищеца са причинени телесни
увреждания – контузия на главата с
кръвонасядане в лявата тилна област и мозъчно сътресение, които реализират
медико-биологичния признак временно разстройство на здравето неопасно за
живота; навяхване на левия глезен. Период на възстановяване от описаните травматични увреди сумарно е около
30-45 дни. В рамките на този период са болките и страданията като за първите 10
дни те са били с интензивен характер.
При ищеца Р.М. не са налице невъзстановени увреди от претърпяното ПТП.
От ответната страна бе направено възражение за съпричиняване и съдът дължи произнасяне по него.
Съдът намира, че по делото е доказано наличие на виновно поведение от страна на
увредения ищец, което е допринесло за настъпване на процесното ПТП. Ищецът е
пресичал пътното платно на необозначено за целта място, в тъмната част от
денонощието, тичайки. В случаят ищецът не е следвало да се намира в тази част
от пътното платно, в тъмната част на денонощието, а избраният начин за
пресичане – тичайки, е направило по-трудно възприемането му от водача на МПС.
Съдът намира, че приносът на пешеходеца
за настъпване на вредоносния резултат е
50 %.
С оглед на това, настоящият съдебен състав, като съобрази
всички обстоятелства по делото, намира, че исковете са доказани по основание, а
досежно техния размер, следва да бъде разгледано и възражението на ответника за
неговото намаляване и той да бъде определен съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при
които е извършено, прогнозата за възстановяване на пострадалия, причинените
морални страдания, възрастта на ищеца и пр.
Като съобрази описаните по-горе и доказани болки и
страдания на ищеца вследствие процесното ПТП, техния вид, интензитет и
продължителност, възарастта на ищеца, липсата на оперативно лечение, пълното му
въстановяване, и като приложи принципа за справедливост съобразявайки съдебната
практика и социално-икономическите условия на живот към 2019 г., съдът намира,
че адекватното обезщетение, което трябва да бъде присъдено е в размер 8 000 лв.
Поради горното, при определения общ справедлив размер на
неимуществени вреди 8 000 лв., искът следва да бъде уважен за сумата 4 000 лв.,
с оглед приетия процент съпричиняване, а за горницата до претендираните 26 000
лв. - да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
По искането за присъждане на лихва за забава от датата на исковата молба, съдът счита искът за основателен.
По отношение на разноските, сторени от двете страни:
Ищецът е представил договор за правна защита и съдействие,
в който е посочено, че процесуалното представителство е осъществявано безплатно
на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗА. Ответникът следва да бъде осъден на 420 лв.
адвокатско възнаграждение в полза на адв. В.В.О. –
САК, съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът е представил списък с разноски на обща
стойност 2350 лева, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищеца следва да заплати
на ответника разноски в производството в размер 1989 лв., съразмерно на
отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавна такса в полза
на СГС в размер сумата от 160 лв. и 38,50 лв. за възнаграждение на вещo лицe,
платено от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.” АД, ЕИК *****, София, бул. „*****, да
заплати на Р.И.М., ЕГН **********, действащ чрез адв.
В.О. – САК, сумата 4 000 лв., за
претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания,
настъпили при ПТП на 23.12.2019 г., причинено виновно при управление на
застрахован при ответника лек автомобил „БМВ“, модел „740И“, рег. № *****,
ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 04.06.2020 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди в частта за разликата до претендираните 26 000 лв. – частичен иск от сумата 50 000 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.” АД да заплати на адвокат В.В.О. от САК, ЕГН **********, сумата 420 лв. за осъществена
безплатна адвокатска помощ на ищеца, на основание чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА Р.И.М. ***” АД сторените по делото разноски в размер 1 989 лв.,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.” АД да заплати в полза на СГС д.т. в
размер 160 лв. 38,50 лв. - възнаграждения на вещи лица, платени от бюджета на
съда, съразмерно на уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: