Решение по дело №61/2023 на Районен съд - Враца

МОТИВИ към решение от 13.02.23 г. по НАХД№61/23 г. на ВРС:

Настоящето съдебно производство е образувано по внесено от ВРП
постановление по реда на чл.375 НПК против К. Т. П. от гр.Враца с
повдигнато обвинение по чл.311, ал.2, вр.ал.1 НК за това, че на 06.07.20 г., в
с.****, в качеството си на длъжностно лице-кмет на с.****, в кръга на
службата си е съставил официален документ-удостоверение за наследници
№233/06.07.20 г. за Ц.С.Г., в който удостоверил неверни обстоятелства-не
включил в кръга на наследниците лицата Т.А.С. и Б.А.С., с цел да бъде
използван този документ като доказателство за тия обстоятелства и случая е
маловажен.
За ВРП редовно призована, в с.з. не се явява представител.
Подсъдимият не оспорва изложените в постановлението факти по
обвинението, но извинява поведението си с техническа грешка.
Упълномощеният защитник адв.П.С. на свой ред без да оспорва фактите по
обвинението и доказателствената им обезпеченост, изразява становище за
липса на обществена опасност и вредни последици от деянието по смисъла на
чл.9, ал.2 НК. На тази база се отправя искане за „прекратяване на делото“.
Алтернативно, в случай на невъзприемане на тези аргументи се иска
приложение на чл.78а НК спрямо подсъдимия, с налагане на минимално по
размер административно наказание глоба.
След преценка и анализ на събраните по делото доказателства, във
връзка с доводите и съображенията на страните, съдът намери за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият К. П. е род. на 27.09.65 г., със средно образование,
разведен, неосъждан /реабилитиран/. През 2020 г., същият изпълнявал
длъжността кмет на с.**** и в това си качество имал правомощия съгласно
чл.46 ЗМСМА, свързани с водене на регистрите на населението и за
гражданското състояние и изпращане на актуализирани съобщения до
ЕСГРАОН, извършване на административни услуги на физически и
юридически лица и др.Разполагал и с правомощия по чл.24 ЗГР за издаване на
удостоверения за наследници въз основа на регистрите на населението.
Св.И.П. П. от с.**** е наследник на лицето Ц.С.Г., б.ж.на с.****, заедно
с още 11 наследника между които и св.Т.А.С. и св.Б.А.С..
През 2020 г., първият свидетел Ив.П. решил да си набави документи за
добив на дървесина за лични нужди от общите наследствени гори в
землището на с.****. За целта, св.Ив.П. упълномощил съпругата си-св.К. П.а
да го представлява за изваждане на необходимите документи с пълномощно
от 06.07.20 г. На същата дата св.К.П.а в качеството си на пълномощник се
явила в Кметство с.**** и подала искане с вх.№233/06.07.20 г. за издаване на
удостоверение за наследници на Ц.Г.. В кметството имало създадена
1

практика, в случаите когато заявителите са възрастни хора и/или не
разполагат с пълните лични данни на съответните наследници, въпросните
искания да се попълват от св.П.П.технически сътрудник в кметството с цел
помощ и точна информация за действителния кръг на съответните
наследници, на база наличните регистри на населението. След това, въз
основа на съответното искане, свидетелката П. изготвяла и удостоверението
за наследници, което поднасяла за полагане на подпис и печат на
подсъдимия, в качеството му на кмет на с.****. В конкретния случай също
станало така- искането фактическо било съставено и попълнено от св.П.П., но
още в него въпросната свидетелка пропуснала и не вписала в кръга на
наследниците св.Т.С. и св.Б.С.. Въз основа на искането и изначално
некоректното му съдържание откъм точен брой и идентификация на
законните наследници, св.П.П. изготвила и инкриминираното удостоверение
за наследници №233/06.07.20 г., което предоставила за подпис на
подсъдимия. Същият на свой ред не извършил допълнителна, лична проверка
за коректността и верността на вписаните в удостоверението данни относно
броя на наследниците и механично го подписал в качеството си на
длъжностно лице и положил печат на кметството.
Така издаденото удостоверение за наследници, в последствие било
използвано от св.Ив.П. чрез пълномощника му-св.К.П.а за снабдяване с други
документи от различни органи и институции, необходими за издаване на
позволително за сеч от общите наследствени горски имоти. Като краен
резултат такава сеч била извършена, за което заинтересованите свидетели
Т.С. и Б.С. /невписани в кръга на наследниците в инкриминираното
удостоверение/ научили и съответно сигнализирали компетентните органи, с
което е и инициирано настоящето наказателно производство.
Според изготвеното по делото заключение на графическа експертиза,
подписът за издател-„длъжностно лице” на процесното удостоверение за
наследници е на подсъдимия, а отпечатъкът от кръгъл печат в документа
съвпада с този на кметството. Също така ръкописното съдържание на
искането за издаване на удостоверение за наследници е изпълнено от св.П.П.,
а подписът за подател на искането е положен от пълномощника-св.К.П.а.
Така изложените фактически положения, в случая изцяло съвпадащи и с
тези изложени в постановлението на ВРП, се установяват безпротиворечиво и
еднопосочно от всички приобщени от съда по съответния процесуален ред
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: обясненията на
подсъдимия, свидетелските показания на П.П.а, Т.С., Б.С., И.П., К.П.а, Ц.П.,
П.И., М.К., А.Д., О.Г., Ц.Ц., Д.Я., А.К., заключение на графическата
експертиза, справки с приложения от кметство с.****, Община-Враца, РДГ-
Берковица, СГКК-Враца и др., справка за съдимост и характеристика на
подсъдимия. Както вече се посочи по-горе, между страните не се спори
относно фактите по обвинението и доказателствената им обезпеченост
/спорът е само по приложимото право/, поради което и не се налага по-
2

детайлно обсъждане на наличния доказателствен материал.
При така възприетите фактически положения, съдът намира от правна
страна следното:
По делото безспорно се установи, че към инкриминираната дата-
06.07.20 г. подсъдимият е бил кмет на с.**** и е притежавал качество на
длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1,б.“б“ НК, като в това си качество е
бил компетентен да издава официални удостоверителни документи, които са
от естество да служат като доказателство относно отразените в тях факти, в
това число и удостоверения за наследници. Безспорно се установи също така,
че инкриминираното удостоверение за наследници №233/06.07.20 г. е било
подписано от подсъдимия в качеството му на длъжностно лице-кмет на с.****
и подпечатано от него с официалния печат на кметството. Няма спор и за
това, че удостоверените в инкриминираното удостоверение за наследници
данни са обективно неверни относно точния брой и кръг на законни
наследници на лицето Ц.Г.. При това положение следва да се приеме, че от
обективна страна са налице всички необходими признаци на основния състав
на престъплението по чл.311, ал.1 НК.
Същевременно обаче, по делото липсват достатъчно убедителни
доказателства, установяващи виновно поведение от страна на подсъдимия
при извършване на деянието:
Престъплението по чл.311, ал.1 НК е от категорията на формалните
такива, на „просто извършване“ и с едновременно предвидена законодателно,
специфична цел на извършване. Това означава, че осъществяването на това
престъпление е възможно само и единствено при форма на вина-пряк умисъл,
включващ съзнание и представи у дееца, че при съставянето на документа той
внася в него неверни обстоятелства и наред с това цели така съставения
документ да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства.
Включването в субективния състав на това престъпление на специфичната
цел, е обусловено от особеностите на този вид престъпления, чийто
обществено опасен характер е свързан с накърняване на удостоверителната
функция на официалните документи. Затова и в съдебната практика се
приема, че изпълнителното деяние на това престъпление може да бъде
осъществено по три основни начина:-длъжностното лице само да състави в
кръга на службата си официалния документ, в който отрази неверните
обстоятелства;- длъжностното лице да нареди на свой подчинен или му
продиктува съдържанието на официалния документ с тези неверни
обстоятелства, след което го подпише; - длъжностното лице да подпише
изготвен от друг документ с ясното съзнание, че отразените в него
обстоятелства са неверни, но го подпише с цел неговото бъдещо използване
като доказателство за неверните обстоятелства. В конкретния случай е
безспорно, че подсъдимият не е изготвил лично инкриминираното
удостоверение за наследници, а само го е подписал.Безспорно е също така, че
не е нареждал лично на техническия сътрудник-св.П.П. да го изготви, като
3

изрично разпореди в него да се внесат неверните данни. В същото време
липсват доказателства, че към момента на подписване на удостоверението,
подсъдимият е знаел, че в него са удостоверени неверни обстоятелства. При
това положение няма как да се приеме, че подсъдимият е осъществил от
субективна страна престъплението по чл.311, ал.1, вр.ал.2 НК. В подкрепа на
така изложените правни изводи е и константната съдебна практика на ВКС-
напр.Р№181/30.04.00 г. на ВКС по н.д.108/00 г.,ІІ н.о. и др.
При така възприетото от правна страна, съдът призна подсъдимия К.П.
за невиновен и на основание чл.378, ал.4,т.2 НПК го оправда изцяло по
повдигнатото му обвинение по чл.311, ал.2, вр.ал.1 НК.
При този изход от делото и на основание чл.190, ал.1 НПК, съдът
постанови направените по делото разноски да останат за сметка на
държавата.
При горните мотиви, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	59
Дата:	13 февруари 2023 г.
Съдия:	Стела Петрова Колчева

Дело:	20231420200061
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	17 януари 2023 г.

Решение по дело №61/2023 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите