№ 1292
гр. София, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110208364 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № Р-10-88 от 12.05.2023 година заместник-
председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, е
наложил на търговско дружество „************” ООД с ЕИК ********** имуществена
санкция в размер на 5000 /пет хиляди/лева на осн. чл.116, ал.1, т.3 от ЗМИП за извършено
нарушение по чл.54, ал.7, вр., чл. 54, ал. 7, вр. чл.10, т. 1 ЗМИП .
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което чрез процесуалния си представител- адвокат В., в срочно подадена жалба го
атакува с искане за отмяна. В жалбата се излагат оплаквания, за неправилно приложение на
материалния закон, несъответствие с целта на закона, както и противоречие с нормите и
целта на европейското законодателство в сферата на борбата срещу изпирането на пари.
При това на първо място се излагат доводи за неправилно установена фактическа
обстановка, като се твърди, че изводът на наказващия орган за допуснато от страна на
дружеството-жалбоподател нарушение, почива единствено на факта, че в представените при
проверката на КФН документи липса документ за самоличност на оторизираното лице
********, макар данни за проверка на паспорта на последния да се съдържат в
оторизационната форма, и в действителност копие от същия да се е намирало в
информационните масиви на инвестиционния посредник. В тази връзка се сочи, че
единствената причина за пропуска документа да бъде представен на контролната
администрация се явява големия обем от документи, като при всяко депозиране на такива,
изрично от страна на проверяваното дружество е отбелязвана възможността да разполага и с
допълнителни такива. При това се сочи, че от проверяващия екип в нито един момент не е
правено запитване за изискване на конкретния документ, като пропускът да се приложи се
дължи на техническа грешка, и личният документ на лицето е представен с възражението
срещу АУАН. Като се изтъква, че наказващият орган неправилно е заключил, че документът
е изготвен едва за нуждите на производството, респективно не е взел предвид представени
1
след издаването на АУАН писмени доказателства в нарушение на принципите на НПК и
ЗАНН. В допълнение се излагат доводи за недобра комуникация и разлика в използваните
понятия „потребител“, „клиент“, „пълномощник“, „оторизирано лице“, между служителите
на дружеството и проверяващия екип.
На следващо място се излагат доводи за неправилно приложение на материалния
закон, в частност квалифициране на деянието като нарушение на чл.54, ал.7 вр. чл.53, ал.7
ЗМИП, поради неправилното третиране на деловите взаимоотношения като установени без
присъствието на клиент, макар договорите между жалбоподателя „************“ ЕООД и
клиентът „**********“ ООД да са подписани на присъствено, с извършена лично от
представляващите заверка на представените официални документи и останалите книжа, а
оторизационните форми са подадени на място в офис на дружеството жалбоподател, където
е извършена и идентификацията на оторизираните лица, като не на последно място се
изтъква, че двете дружества се помещават в една и съща сграда. Наред с това се излагат
доводи за принципна неприложимостта на изискването на чл.54, ал.7 ЗМИП по отношение
на оторизираните от клиентите на „************“ ЕООД физически лица, предвид
ограничените правомощия на същите, които не включват разпореждания с активите на
клиента. В заключение се излагат доводи за маловажност на случая.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат
В., която поддържа искането за отмяна по съображенията изложени в жалбата. В
допълнение се прави възражения за некомпетентност на актосъставителя, доколкото същата
не е надлежно оправомощена от председателя на КФН, като се допълват и аргументите за
неправилно боравене с понятията от страна на длъжностните лица при КФН. Претендира
присъждане на разноски.
В правото си на реплика, процесуалният представител на жалбоподателя, сочи, че
изискването за надлежно легитимиране на актосъставителя произтича от специалния закон-
ЗКФН. Също така се допълва, че от жалбоподателя са изискани данни и лични документи за
над 1000 лица, като в представената пред наказващия орган декларация същият изрично е
посочил, че са възможни пропуски в представените документи, като при нарочно
допълнително искане същите ще бъдат депозирани.
В съдебно заседание въззиваемата страна- редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Герчева, която пледира за потвърждаване на наказателното постановление. В
тази връзка на първо място се сочи, че както АУАН, така и НП са издадени от органи, за
които са представени съответни заповеди за компетентност, като оправомощаването на
актосъставителя изхожда именно от наказващия орган- заместник председател на КФН,
както и се изтъква, че ЗАНН не предвижда предявяването им на нарушителя при съставяне
на АУАН или НП. На следващо място във връзка с изричното възражение в жалбата се
подчертава, че не деловите отношения между „************“ ЕООД и „**********“ ООД
са установени неприсъствено, а че идентификацията на оторизираното лице е извършена по
този начин, което се потвърждава от самата оторизационна форма, която не съдържа
саморъчен подпис на лицето. На следващо място се изтъква, че не е налице каквато и да е
неяснота в използваните при изискването на информацията понятия, като още в искане № 2
е посочен обема на информация, който се изисква по отношение на всеки от клиентите. В
заключение се излагат аргументи в противовес на твърдението за маловажност на
нарушението като се акцентира върху значението на поставените в опасност обществени
отношения, както и върху броя на установените нарушения. Претендира присъждане на
разноски под формата на възнаграждение за юрисконсулт, като прави и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено следното:
2
Жалбоподателят "************" ООД, ЕИК **********, е юридическо лице,
регистрирано на територията на Република България, със седалище гр. София и адрес на
управление бул. "******* ********“ № 20, представлявано заедно от управителите си.
Дружеството упражнявало дейност като инвестиционен посредник, с лиценз предоставен по
силата на Решение № 145-ИП/24.02.2011г. на КФН, вписано в регистъра по чл.30, ал.1, т.2
ЗКФН под № РГ-03-236, което го прави задължен субект по ч.4, т.8 ЗМИП.
На 11.01.2016г. между дружеството жалбоподател „************” ООД и търговско
дружество „**********“ ООД бил сключен Договор за брокерски услуги, по силата, на
който дружеството жалбоподател се задължавало да извършва дейност като инвестиционен
посредник, в частност приемане и предаване на нареждания за сключване на сделки с
финансови инструменти за сметка и риск на клиента. Предвид на това за „************”
ООД, възникнало задължение да прилага предвидените в чл.10 ЗМИП действия по
комплексна проверка на насрещната страна- „**********“ ООД, в частност да
идентифицира представители на клиента ЮЛ, включително чрез спазване изискванията на
чл.54, ал.7 вр.чл.53 ЗМИП, а именно чрез изискване на официален документ за самоличност
и снемане на копие от същия.
Със Заповед № З-26/19.01.2022г. на заместник председателя на КФН, ръководещ
управление "Надзор на инвестиционната дейност", изменена и допълнена със Заповед № З-
201/20.07.2022г., била възложена проверка на дейността на „************” ООД за
спазване на изискванията на ЗМИП. Проверката обхващала периода 01.01.2021г.-
30.06.2022г.
В рамките на проверката се установило, че при осъществяване на дейността си
инвестиционния посредник предлагал възможност на своите клиенти да оперират чрез
физически лица, на които са дали правомощия да извършват сделки с финансови
инструменти от името и за сметка на клиента на инвестиционния посредник. За тази цел, с
оглед създаване на акаунт на това оправомощено лице към съответния клиент, последният
депозирал пред инвестиционния посредник оторизационна форма, в която се посочвало
името на клиента на инвестиционния посредник; уникален идентификационен номер на
лицето, на което са предоставени права да извършва сделки от името и за сметка на клиента,
име на оторизираното лице, номер на документ за самоличност на оторизираното лице,
адрес на оторизираното лице, друга информация относно условията за извършване на сделки
от страна на оторизираното лице, от името и за сметка на клиента. Наред с това към
оторизационната форма се прилагало копие от документ за самоличност на
оправомощеното(оторизираното) лице.
С Искане № 6, изготвено от проверяващия екип и връчено на "************" ООД на
27.04.2022г., от инвестиционния посредник било изискано представяне на официалните
документи за самоличност на оторизираните лица, оправомощени от клиентите да
извършват сделки с финансови инструменти от тяхно име и за тяхна сметка, като
изисканите документи били представени с писмо вх. № РГ-03-236-5. Видно от същите на
10.01.2021г., клиентът "**********" ООД, с кл. № AL0000000197, е подал оторизационна
форма(trader details), с която е оправомощил лицето **********(*********) да извършва
сделки с финансови инструменти от името и за сметка на дружеството, като на същият е
зачислен уникален идентификационен номер ALA131. С оглед постъпилата информация с
Искане № 7 връчено на "************" ООД на 12.05.2022г., от инвестиционния посредник
било изискано представяне на оторизационната форма с която е оправомощено посоченото
лице- **********, като същата е представена с писмо вх. № РГ-03-236-5 от 30.05.2022г.
Видно от съдържанието й, в полето предвидено за отразяване номер на лична карта, паспорт
или друг документ за самоличност на оправомощеното лице липсва вписване, липсват данни
и за дата на раждане на лицето, а видно от съдържанието на формата същата е подадена и
попълнена по електронен път като не съдържа подпис нито на оторизираното лице, нито на
3
представителя на инвестиционния посредник. От друга страна от представената
представената с писмо вх. № РГ-03-236-5/13.07.2022г.справка е видно, че **********, лице
оправомощено да извършва сделки с финансови инструменти от името и за сметка на
клиента "**********" ООД, действително е осъществявало такива.
В тази връзка, и с оглед констатирани при проверката пропуск с АУАН Р-06-
432/30.11.2022г. съставен от свидетеля Ю. К.- главен експерт в отдел "Специализиран
надзор за мерките за превенция на изпирането на пари и финансирането на тероризма" в
управление "Надзор на инвестиционната дейност" на КФН, „************” ООД било
повдигнато административно-наказателно обвинение за това, че в качеството си на
задължено лице по смисъла на чл.4, т.8 ЗМИП, не е изпълнило задължението си да
идентифицира лицето **********, на което е дадена представителна власт да извършва
сделки с финансови инструменти от името и за сметка на "**********" ООД, чрез
представяне на официален документ за самоличност. Фактическата обстановка,
актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл.54, ал.7, вр. чл. 53, ал.7, вр. чл. 10, т. 1
ЗМИП.
Актът бил съставен с участието на и връчен на представител на дружеството- Д.Д.,
легитимирала се с изрично пълномощно.
Въз основа на акта било издадено наказателно постановление (НП) № Р-10-88 от
12.05.2023 година заместник- председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност“, е наложил на търговско дружество „************” ООД с ЕИК
********** имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/лева на осн. чл.116, ал.1, т.3
от ЗМИП за извършено нарушение по чл.54, ал.7, вр., чл. 54, ал. 7, вр. чл.10, т. 1 ЗМИП .
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите Ю. К. и Д.Д., както и на приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства - АУАН № Р-06-432/30.11.2022 година, Възражение срещу АУАН и
приложени към същото копие на страница от международен паспорт, Наказателно
постановление (НП) № Р-10-88 от 12.05.2023 година, Заповед № 3-320/08.11.2022г. на
заместник- председателя на КФН, Извлечение от Електронния регистър на КФН, разменена
между КФН и „************“ ООД кореспонденция, включително Искания от страна на
КФН, отговори, писмени обяснения, писма и други, Заповед № 3-26/19.01.2022 г. и Заповед
№ 3-201/20.07.2022 г. на заместник председателя на КФН, оторизационна форма(Trader
Details) за лицето **********, Справка за имуществените санкции наложени на
„************“ ООД в периода 01.01.2023г.-01.08.2023г., Договор за брокерски услуги от
11.01.2016г., както и останалите приложени към административно-наказателната преписка
подробно описани в съпроводителното писмо документи, включително съдържащите се
върху приложения към преписката оптичен носител.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Ю. К., която е била пряко и
непосредствено ангажирана с участие в назначената проверка спрямо дружеството-
жалбоподател, в което си качество е съставила и акта, с който е установено процесното
нарушение, като в хода на разпита си тя излага непосредствено придобитите впечатления от
събраните в хода на проверката данни и направените фактически изводи, като показанията й
недвусмислено се отнасят до обстоятелства от предмета на доказване в производството, в
частност липсата на надлежно изготвени копия на личните документи на третите лица,
участващи в деловите взаимоотношения на инвестиционния посредник. Показанията на
свидетеля К. съдът намира за последователни, логични и безпротиворечиви, и наред с това
съответни на приобщените по делото писмени доказателства, предвид, на което ги определя
като достоверни. На следващо място съдът не намери основания за съмнение в показанията
на свидетеля Д.Д.- участвала в проверката като представител на проверяваното дружество,
като същата е осъществила подготовката и представянето на нужните за целите на
инспекцията документи.
4
Настоящият съдебен състав кредитира напълно изброените по-горе писмени
доказателства. Същите по несъмнен начин установяват факти, включени в предмета на
доказване по делото. Съдът ги възприема в цялост като същите са логични, последователни,
съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице-адресат на обжалвания акт, в рамките на
преклузивния срок по чл.59, ал.1 ЗАНН, и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед, на
което е допустима, но разгледана по същество и в рамките на правомощията на съда да
извърши цялостна проверка на атакувания акт се явява неоснователна в искането за отмяна
на наказателното постановление по изложените по-долу съображения.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № Р-06-
432/30.11.2023година, който е съставен от компетентен орган- главен експерт в управление
„Надзор на инвестиционната дейност“, в рамките на материалната компетентност на същия.
Съгласно чл.123, ал.1, изр.1 ЗМИП „Актовете за установяване на нарушенията се съставят от
контролните органи на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция
"Национална сигурност", на Националната агенция за приходите, от определените
длъжностни лица на Българската народна банка, от определените от органите на Комисията
за финансов надзор длъжностни лица или от оправомощените от председателя на Комисията
за регулиране на съобщенията служители“ В настоящия случай със Заповед № З-
320/08.11.2022г. на заместник председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност“ изрично е определен кръга на служителите от съответната
структура на Комисията, оправомощени да съставят актове за установяване на
административно нарушение по ЗМИП, като свидетелят Ю. К. фигурира под № 1.5.6 в
цитираната заповед. Наред с това със Заповед № 3-201/20.07.2022г., с която е изменена и
допълнена Заповедта за възлагане на проверката, а именно Заповед № 3-26/19.01.2022г.,
изрично на длъжностните лица, включени в проверяващия екип е дадено правомощия да
съставят АУАН във връзка с установеното в хода на проверката. Всички заповеди свързани с
компетентността на актосъставителя са издадени от заместник председател на КФН,
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, който се явява орган на КФН
с изрични правомощия за контрол по ЗМИП, съгласно разпоредбата на чл.15, ал.1, т.6 и т.7
ЗКФН. Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен
орган- заместник председател на КФН съгласно чл.123, ал.1, изр.2 ЗМИП и цитираните по-
горе текстове от ЗКФН. В този смисъл възраженията на жалбоподателя за липса на
компетентност на актосъставителя и наказващия орган се явяват несъстоятелни.
Спазени са процесуалните срокове по чл.34, ал.2 и ал.3 ЗАНН, както и специфичните
изисквания за участие на нарушителя и свидетели при съставяне на АУАН, като изрично е
отбелязано качеството на същите, а на дружеството е предоставена възможност да подаде
възражения по акта в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН, които са били надлежно адресирани и
обсъдени в наказателното постановление.
На следващо място нито при съставянето на АУАН, нито на НП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила свързани с тяхното съдържание и
реквизити. И в двата процесуални документа са посочени време и мястото на извършване на
нарушението, надлежно описано е деянието, осъществено в случая чрез бездействие-
пропуск да се идентифицира чрез представяне на копие от официален документ за
самоличност, лицето, на което е дадена представителна власт да извършва сделки от името
и за сметка на клиент. В този смисъл съдържанието на НП отговаря на изискванията на
5
чл.57, ал.1 ЗАНН и не ограничава правото на защита на санкционирания субект. Следва
изрично да се отбележи, че нарушената законова разпоредба е посочена от наказващия
орган, както изисква чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН, а що се отнася до вината, то доколкото деянието
е извършено от юридическо лице, чиято отговорност е обективна, то въпросът за вината не
се поставя. Предвид на изложеното съдът намира, че в хода на административно-
наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените, които да обуславят отмяна на атакувания санкционен акт на това основание.
В хода на административно-наказателното производство на жалбоподателя-
търговско дружество „************” ООД е било повдигнато административно-наказателно
обвинение за извършено нарушение на чл. 54, ал. 7, вр. чл. 53, ал. 7 вр. чл. 10, ал. 1 ЗМИП , а
именно неизпълнение на задължението да извърши идентификация на физическо лице
действащо като представител на клиент юридическо лице, като не е изискало и приложило
копие на официален документ за самоличност.
Възприетата от актосъставителя фактическа обстановка, отразена и от наказващия
орган съответства на установеното от настоящия съдебен състав, при което нарушението
също се явява установено по безспорен начин. Дружеството- жалбоподател по дефиниция,
предвид своя предмет на дейност е лице, което по занятие извършва дейност като
инвестиционен посредник, предвид на това, както и по силата на сключения на 11.01.2016г.
с търговско дружество "**********" ООД Договор за брокерски услуги, дружеството-
жалбоподател съгласно чл.4, т.8 на ЗМИП попада в кръг на лицата, за които съществува
нормативно задължение, при осъществяване на своята дейност да прилагат мерките против
изпиране на пари, сред които съгласно чл.3 ал.1, т.1 ЗМИП се включва и изискването за
извършване на комплексна проверка на клиентите. Основание за приложение на посочените
мерка, чието съдържание е дефинирано в чл.10 ЗМИП, съгласно чл.11, ал.1, т.1 ЗМИП е
установяването на делови взаимоотншения. Съгласно легалната дефиниция на §1, т.3 от ДР
на ЗМИП е „е стопанско, търговско или професионално взаимоотношение, което е свързано
с дейността по занятие на задължените институции и лица по този закон и към момента на
установяването на контакт се предполага, че то ще има елемент на продължителност.” С
оглед конкретиката на настоящия казус като такова следва да се определи и отношението
възникнало на 11.01.2016г. между дружеството-жалбоподател и клиента по посочения
договор. Същото попада в рамките на основната дейност на дружеството и с оглед
естеството на сделката, правата и задълженията на страните по нея не се изчерпват към
момента на постигане на съгласието, а се характеризира с определена трайност във времето,
най-малко една година, съгласно текста на самия договор с опция за продължаване на
неговото действие.
При това в хода на деловите си взаимоотношения с клиента „**********“ ООД,
дружеството жалбоподател е следвало да прилага правилата и мерките срещу изпиране на
пари, в частност продължаващо през време на действие на договора прилагате на правилата
за комплексна проверка, включително идентифициране на клиента. Идентифицирането на
потребителя по правило се извършва в момента, в който съответният клиент на
инвестиционния посредник встъпи в делови взаимоотношения с него, което в настоящия
случай е извършено, като обаче дружеството-жалбоподател „************“ ООД е
санкционирано не във връзка с първичната оторизация на клиента, а поради последващото
бездействие при идентифициране на физическо лице, пълномощник на клиента, за когото
представителните функции са възникнали в последващ момент, като задължението за
продължаващо прилагане на мерките против изпиране на пари, в частност на комплексната
проверка произтича от изричното изискване на чл.16, ал.3, т.3 ЗМИП, доколкото с
включването на нови физически лица, пълномощници на дружеството, първоначално
предоставената информация става недостатъчна за целите на прилагане на комплексната
проверка.
6
В настоящи случай с приемане на оторизационната форма за лицето **********, с
която същият получава правомощия да извършва сделки, от името и за сметка на клиента
„**********“ ООД, за инвестиционния посредник е възникнало задължение в рамките на
комплексната проверка да извърши идентификация на физическото лице, което се явява
пълномощник.
Съгласно чл. 54, ал. 7 ЗМИП(настояща ал.8), по отношение на законните
представители на клиент - юридическо лице, пълномощниците и другите физически лица,
които подлежат на идентифициране във връзка с идентификацията на клиент - юридическо
лице, се прилага чл. 53 ЗМИП. От своя страна нормата на чл. 53, ал. 1 ЗМИП, предвижда, че
идентифицирането на физическите лица се извършва чрез представяне на официален
документ за самоличност по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗМИП и снемане на копие от
него. Според чл. 53, ал. 7 ЗМИП, когато идентифицирането се извършва без присъствието на
подлежащото на идентификация физическо лице(както в настоящия случай), може да се
извърши и чрез представяне на копие на официален документ за самоличност. В чл. 53, ал. 8
ЗМИП е предвидено, че в случаите по чл. 53, ал. 7 ЗМИП идентифицирането на клиента и
проверката на идентификационните данни може да се извършват и чрез средства за
електронна идентификация, съответни удостоверителни услуги, предвидени в Регламент
(ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на
вътрешния пазар, или по друг признат с нормативен акт начин за електронна идентификация
или квалифицирана удостоверителна услуга по смисъла на същия регламент, при условие,
че са изпълнени изискванията на ЗМИП и на правилника за прилагането му по отношение
на идентифицирането на клиента и проверката на идентификацията.
От установените по делото обстоятелства е видно, че при подаване на
оторизационната форма на 10.01.2021г., с която е дадена представителна власт на
физическото лице **********, без дата на раждане, да извършва сделки с финансови
инструменти от името и за сметка на клиента „**********“ ООД, кл. № AL0000000197,
„************“ ООД не е идентифицирало посоченото физическо съгласно изискванията
на чл. 54, ал. 7, изречение първо, хипотеза втора ЗМИП по начина, посочен в чл. 53, ал. 7
ЗМИП(в редакцията към тази дата), като липсва копие на официален документ за
самоличност и въобще данни за такъв вписани в оторизационната форма, което показва, че
въобще не е изискван.
Дружеството-жалбоподател обаче в рамките на задължението си за комплексна
проверка, на клиент с когото има продължаващи делови отношения, е следвало да
идентифицира оправомощеното въз основа на постъпилата на 10.01.2021г. оторизационна
форма, физическо лице по правилата на чл. 53 ЗМИП, като изиска представяне на копие от
официален документ за самоличност и данни от същия и като не е сторило това е допуснало
нарушение на цитираните по-горе разпоредби. При това е извършено нарушение по чл. 54,
ал. 7, изречение първо, хипотеза втора вр. чл. 53, ал. 7, вр. чл. 10, т. 1 ЗМИП. Дата на
извършването му е 10.01.2021 г. - моментът на подаване на оторизационната форма, а
мястото- гр. София, по седалището на инвестиционния посредник.
Съдът не споделя изложените в жалбата доводи за надлежно изпълнение на
задължението по идентификация на пълномощника физическо лице, и невъзможност копие
на официален документ да се представи по време на проверката единствено поради твърде
големия обем на изисканите документи. От една страна видно от приложената
оторизационна форма от 10.01.2021г., в същата липсват каквито и да е вписвания относно
документа за самоличност на лицето **********, с предоставен ID номер АLA 131,
респективно не може да се установи, че копие от същия е бил представен. Наред с това в
хода на проверката няколко пъти са изисквани документи във връзка с проверка
извършването на идентификация на клиентите на инвестиционния посредник и техните
7
представили, като дружеството жалбоподател изрично е отразило, че са изпратени всички
документи относими към прилагането на ЗМИП и ППЗМИП, в частност във връзка със
създаването на потребител към клиент.
На следващо място ирелевантни за съставомерността на нарушението са изтъкнатите в
жалбата доводи относно големия обем на изисканата от контролните органи информация,
както и досежно съдържанието на понятията „потребител“, „клиент“, „пълномощник“ и
„оторизирано лице“. Понятието „клиент“ е легално дефинирано в т. 9 от ДР НА ЗМИП, а
„оторизирано лице“ и „потребител“ са въведени в хода на проверката на „************“
ООД, като са използвани в документи на самото дружество, откъдето именно и в съответния
смисъл са възприети и от проверяващия екип.
Не на последно място, не може да бъде споделено възражението, че посоченото
оторизирано лице няма качеството на пълномощник по отношение на клиента-
„***********“ ООД. Напротив лицето ********** е определено за лице, което да отправя
нареждания за извършване на сделки с финансови инструменти, от името и за сметка на
посоченото дружество т.е. да оперира с паричните му средства и финансови активи, което
без съмнение го поставя в кръга на лица, които подлежат на идентификация по смисъла на
ЗМИП.
С оглед на това правилно е ангажирана административната отговорност за извършено
нарушение на чл. 54, ал. 7, изр. 1 вр. чл. 53, ал. 7 вр. чл. 10, т. 1 ЗМИП. Доколкото
нарушението е извършено от юридическо лице, не е необходимо обсъждане на субективната
страна.
За нарушаване на редица изчерпателно изброени разпоредби свързани с мерките
против изпиране на пари, включително чл. 54 ЗМИП, съгласно изричния текст на чл.116,
ал.1 ЗМИП се налага имуществена санкция или глоба, като по отношение на лицата по чл.4,
т.8 ЗМИП, т.е. инвестиционните посредници, нормата на чл.116, ал.1, т.3 ЗМИП предвижда
размер на имуществената санкция от 5000 до 50 000 лева. Санкцията наложена на
дружеството- жалбоподател е в размер на 5000 /пет хиляди/лева т.е. равен на минималния,
като предвид правомощията на съда в настоящото производство и с оглед ограничението на
чл. 27, ал.5 ЗАНН същият не се нуждае от допълнително обсъждане.
Съдът намира, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 вр. §1, т.4
ЗАНН, като липсват особености, които да го отличават от останалите случаи на нарушения
от същия вид. Представянето на копие от международен паспорт на оторизираното лице
********* /**********/, с възражението срещу АУАН по никакъв начин не рефлектира
върху обществената опасност на извършеното, която се явява типична за нарушение от
съответния вид. Нещо повече доколкото се касае за взаимоотношения с относително голяма
продължителност, както и предвид наличните по делото данни за други аналогични
нарушения, то и липсват конкретни обстоятелства, които да снижават обществената опасност
на установения пропуск, респективно да го отличават от обичайните нарушения от този вид.
По изложените съображения от фактическо и правно естество наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и направеното на основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Основанието за
това е нормата на чл.63д, ал.5 ЗАНН, в полза присъждането на възнаграждение определено
според правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ, в случай на
представителство на административен орган от страна на юрисконсулт. В настоящото
производство, въззиваемата страна- заместник- председател на КФН е била представлявана
от надлежно упълномощен за това юрисконсулт, като съдът намери, че справедливият
размер на възнаграждението, преценен в рамките указани на чл.27е Наредбата за
8
заплащането на правната помощ, относим именно към защита в производства по ЗАНН е 80
лева, доколкото по делото е проведено едно съдебно заседание разпитани са двама
свидетели, като делото не се отличава с особена фактическа или правна сложност,
доколкото касае едно деяние. Така определеното възнаграждение следва да бъде присъдено
в полза на администрацията към която се числи наказващия орган- КФН.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № Р-10-88 от 12.05.2023 година
заместник- председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност“, е наложил на търговско дружество „************” ООД с ЕИК **********
имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/лева на осн. чл.116, ал.1, т.3 от ЗМИП за
извършено нарушение по чл.54, ал.7, вр., чл. 54, ал. 7, вр. чл.10, т. 1 ЗМИП .
ОСЪЖДА „************” ООД с ЕИК ********** да заплати на КФН сумата от
80/осемдесет/ лева, съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9