Решение по дело №1236/2017 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 584
Дата: 14 ноември 2017 г. (в сила от 11 декември 2017 г.)
Съдия: Михаил Александров Малчев
Дело: 20171510101236
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

14.11.2017

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

I I I, г. о.

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

18.10.

 

2017

 
 


на                                                                                                           Година

Михаил Малчев

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Сашка Вукадинова

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

 

1236

 

2017

 
 


                                      дело №                                     по описа за                               година.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Теленор България” ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. "Младост 4" Бизнес парк София, сграда 6, против К.И.К. с ЕГН:**********, с която са предявени обективно съединени искове при условията на кумулативност с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът иска от съда да бъде признато за установено по отношение на ответника, че му дължи вземане в общ размер на 465.97 лв., представляващи общ сбор на дължимите суми съгласно фактура № **********/18.04.2015г., фактура № **********/18.05.2015г. и фактура № **********/18.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на строените в заповедното и настоящото производство разноски.

Ищецът твърди, че между К.И.К. и „Теленор България" ЕАД е сключен договор за мобилни услуги № ********* от 02.08.2012г. Съгласно договора на клиента е предоставен мобилен телефонен номер 0898 662 652 и мобилен апарат Nokia С1-01. На 03.07.2014г. между страните са сключени допълнително споразумение № ********* по програма „Заедно" към договор за мобилни/фиксирани услуги и договор за лизинг.  Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер 0898 662 652 влиза в сила нов абонаментен план, като срокът на действие на условията по договора е до 02.08.2016г. На основание клауза от споразумението между страните е сключен н отделен договор за лизинг, който предвижда клиентът ла получи мобилен апарат  Nokia XL Dual Вlаск. Общата цена на лизинговата вещ е 149.50 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължава да извършва месечни вноски в размер на 6,50 лв. с вкл. ДДС за периода м 08.2014г. - м. 06.2016г., като е предвидено те да се фактурират чрез сметките за ползвани мобилни услуги. Към периода на издаване на процесите фактури спрямо ползваните от К.К. мобилни номера и лизннгови вещи се прилагат следните условия: за номер 0898 662 652 - условията, договорени в допълнително споразумение по програма „Заедно" № ********* от 03.07.2014 г. във връзка с договор за мобилни услуги № ********* от 02.08.2012г.; за мобилно устройство Nokia XL Dual Вlаск - условията, договорени в договор за лизинг от 03.07.2014г. Длъжникът не е изпълнил свои парични задължения, които са начислени  в 3 бр. фактури, издадени в периода м. април 2015г. - м. юли 2015г. Фактура № **********/18.04.2015г. е издадена за отчетния период 18/03/2015-17/04/2015 г. за задължения в общ размер на 73.41 лв., като след приспадане на 21.83 лв. надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период претендираното сума по фактурата е 51.58 лв. Фактура № **********/18.05.2015г. е издадена за отчетния период 18/04/2015-17/05/2015 г. за задължения в общ размер на 32.49 лв. След предсрочното прекратяване на договора за предоставяне па мобилни услуги чрез номер 089 866 2652 между „Теленор България" ЕАД и К.К. по вина на ответника - поради изпадането му в забава, на последния е издадена фактура № **********/18.07.2015г., която включва следните задължения: неустойка за предсрочно прекрачване на договора в размер на 303.90 лв. и предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилния апарат в общ размер на 78.00 лв., равняващ се на дванадесет вноски. Съгласно чл. IV, т. 6 от допълнителното споразумение от 03.07.2014 г. в случай на предсрочно (преди 02.08.2016г.) прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти от момента на прекратяването до края на първоначално предвидения срок на споразумението.

В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника. Оспорва, че е ползвал твърдените от ищеца мобилни услуги през процесния период. Поддържа, че процесиите фактури не са основание за плащане. Заявява, че липсват доказателства, че е абонат на мобилния оператор по посочения вьв фактурите клиентски номер и че мобилният оператор е доставил на ответника услугата. Липсват доказателства и относно основанието и размера на задълженията. Фактурата е частен свидетелстващ документ, който се ползва с доказателствена сила, само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти, какъвто не е настоящия случай. Твърди, че липсва съответствие между предмета на предявения установителен иск и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д№ 826/2017г. по описа на ДРС.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между К.И.К. и „Теленор България” ЕАД с предишно име "Космо България Мобайл” ЕАД са сключени следните договори: договор за мобилни услуги №*********/02.08.2012г., съгласно който на ответника се предоставя мобилен телефон с номер ********** и мобилен апарат със срок на договора 24 месеца до 02.08.2014г. и месечна абонаментна такса от 19.00 лв. Към договора за мобилни услуги е сключено допълнително споразумение №********* на 03.07.2014г. по програма „Заедно”, съгласно което: влиза в действие нов абонаментен план; срока на действие на условията по договора се удължава до 02.08.2016г.; стандартната месечна абонаментна такса става 25.99 лв. с ДДС. В допълнителното споразумение е посочено, че при неспазване на Общите условия на "Космо България Мо6айл" ЕАД, при които условия е подписан основния договор, потребителят/ответникът дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечен абонамент, в конкретния случай 25.99 лв. с ДДС, дължим до края на споразумението - 02.08.2016г.

На 03.07.2014г. е сключен и договор за лизинг, който предвижда ответникът да получи мобилен апарат Nokia XL Dual Вlаск с обща цена 149.50 лв. с ДДС. Определена е месечна вноска по лизинга в размер на 6.50 лв. с ДДС за периода от м.08.2014г. до м.06.2016г.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за извършване на мобилните услуги са издавани периодично данъчни фактури, като ответникът не изплаща издадените процесиите фактури, а именно: - фактура №*********/18.04.2015г. за отчетен период от 18.03.2015г. до 18.04.2015г. на стойност 223.47 лв.; фактура №********** от 18.05.2015г. за отчетен период от 18.04.2015г. до 17.05.2015г. на стойност 255.96 лв.; фактура № ********** от 118.07.2015г. за отчетен период от 18.06. до 17.07.2015г. на стойност 465.97 лв. Посочените фактури са надлежно осчетоводени в отчетните регистри на ищцовото дружество - Дневник Продажби в Справка - декларация по ЗДДС в месеца, когато са издадени. Ответникът е извършил плащане по фактура №*********/18.04.2015г. за отчетен период 18.03.2015г. до 18.04.2015г. на стойност 223.47 лв. в размер на 171.68 лв., от която: 150.00 лв. за погасяване потребени услуги, абонаметни такси, лизингови вноски за минал период и 21.68 лв., представляваща абонаментна такса за отчетния период. Дължим остатък по горецитираната фактура - 51.68 лв. Фактура №********** от 18.05.2015г. за отчетен период от 18.04.2015г. до 17.05.2015г. е на стойност 255.96 лв. Дължимият остатък по фактура №********** от 18.05.2015г. за отчетен период от 18.04.2015г. до 17.05.2015г е на стойност 32.39 лв. Общото неплатено задължение за извършване на мобилни услуги и лизингови вноски по фактурите №*********/18.04.2015г и №**********/18.05.2015г. е в размер на 84.07 лв. Дължимите лизингови вноски за период от  м.08 2015 до м.8.2016г. са 12 на брой за обща сума 78.00лв. Неустойката за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за периода от 18.08.2015г. до 02.08.2016г. е на стойност 303.90 лв. Фактура №********** от 18.07.2015г. за период от 18.06.2015г. до 17.07.2015г. е на стойност 465.97 лв. в т. ч.: 84.07 лв. - задължения за предходни периоди; 78.00 лв. - предсрочно изискуеми лизингови вноски и 303.90 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги.

От представените по делото писмени доказателства и експертното заключение се установява, че за процесния период между страните е било налице правоотношение, породено от сключени договори за мобилни услуги и договор за лизинг. Ответникът е ползвал до 18.06.2016г. предоставени от ищеца мобилни услуги, като не е заплатил част от тяхната стойност, а именно задължение в размер на 84.07 лв. за периода 18.04.2017г. до 18.06.2016г. Освен това ответникът е получил по силата на сключения договор за лизинг мобилен апарат Nokia XL Dual Вlаск, чиято стойност е следвало за заплати на вноски, които е преустановил да заплаща. Ето защо същият дължи на ищеца и сумата от 78.00 лв. за лизингови вноски, които дължи за ползване на мобилния апарат. Няма данни в производството, а и самия лизингополучател, не твърди да е развалил договора за лизинг и да е върнал лизинговата вещ. Ответникът не доказва, че е изплатил посочените дължими от него суми, поради което за тях предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.

Съгласно чл. IV, т.3 и т. 6 от сключеното между страните допълнителното споразумение от 03.07.2014г. до изтичането на срока на договора потребителят се задължава не извършва някое от действията, предвидени в т.3а от Общите условия на  Космо България Мобайл” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, като в противен случай последният дължи неустойка на оператора в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти от момента на прекратяването до края на първоначално предвидения срок на споразумението. В исковата молба ищецът се позовава на цитираните клаузи от допълнителното споразумение, като твърди предсрочно (преди 02.08.2016г.) прекратяване на договора по вина на потребителя и претендира неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти от момента на прекратяването до края на първоначално предвидения срок на споразумението (303.90 лв.). На първо място в настоящото производство ищецът въпреки, изричните указания на съда, не представи по делото относимите Общите условия на  Космо България Мобайл” ЕАД, за да може съдът да се запознае със съдържанието на т.3а от тях. Освен това ищецът не доказа и конкретно виновно поведение на ответника, поради което да бъде ангажирана отговорността на последния за неустойка. Също така при извършената служебна проверка за валидност (чл.146, ал.1 вр.чл.143, т.5 ЗЗП), каквато съдът дължи,  се констатира, че клаузата на уговорената неустойка, на която се позовава ищеца, е неравноправна. Това обуславя нищожността на тази клаузата. Съгласно чл.143, ал.1,  т.5 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестността и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. Видно от съдържанието на чл. IV, т.3 и т. 6 от сключеното между страните допълнителното споразумение е, че има препращане към Общите условия на  Космо България Мобайл” ЕАД, от което може да се заключи, че клаузата за неустойка в случая не е уговорена индивидуално. Поради всички гореизложени съображение претенцията за неустойка се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора ответникът следва  да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете в настоящото и заповедното производство. От друга страна на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника сторените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Така мотивиран съдът

Р     Е     Ш     И     :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.И.К. с ЕГН:**********, че същата има задължения към „Теленор България” ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. "Младост 4" Бизнес парк София, сграда 6, в размер на 84.07 лв., представляващо сбор от  незаплатена цена на предоставени мобилни услуги, и 78.00 лв., представляващо остатък от лизингови вноски за мобилния апарат, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (09.05.2017г.) до окончателното плащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Теленор България” ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. "Младост 4" Бизнес парк София, сграда 6, против К.И.К. с ЕГН:**********, за признаване на установено по отношение на последния, че дължи на „Теленор България” ЕАД сумата от 303.90 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (09.05.2017г.) до окончателното плащане на сумата.

ОСЪЖДА К.И.К. с ЕГН:********** да заплати на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. "Младост 4" Бизнес парк София, сграда 6, съразмерно с уважената част от исковете сторени разноски по настоящото делото  в размер на 189.74 лв., също сторените разноски в производството по ч.гр.д. №826/2017г. по описа на ДРС в размер на 133.91  лв.

ОСЪЖДА „Теленор България” ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. "Младост 4" Бизнес парк София, сграда 6, да заплати на К.И.К. с ЕГН:********** съразмерно с отхвърлената част от исковете сторени разноски по делото в размер на 195.66 лв.

Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: