Р E Ш Е Н И Е
№ 145
гр.Плевен, 24.02.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като
разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно
дело № 1231 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 618 от 17.09.2019
год., постановено по НАХД № 1339/2019 год., Районен съд – гр. Плевен потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К №2132731, издаден от ОД на МВР -
ПЛЕВЕН, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. с чл. 182 ал. 2 т. 3 от Закона
за движението по пътищата, на Б.А.Г. ЕГН: ********** е наложено административно
наказание – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по смисъла
на чл.21, ал.1 ЗДвП.
Против горното решение постъпила
касационна жалба от адв. К.П. от САК, в качеството му на пълномощник на Б.А.Г., в която се твърди, че решението на
въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Излагат се доводи, че
в оспореното решение не са налице убедителни доводи защо касаторът следва да понесе административнонаказателната
отговорност, тъй като Б.Г. е оспорил качеството си на собственик на процесното
МПС, поради което не са налице предпоставките на чл.186, ал.4 от ЗДвП за
издаване на ЕФ по отношение на него, а той няма как да посочи лицето, което е
управлявало автомобила, респ. да представи декларация по смисъла на чл.186,
ал.5 от ЗДвП. Развиват се и подробни доводи, обосноваващи твърдението, че
касаторът не е собственик на автомобила, с който е осъществено
административното нарушение. В заключение се прави искане да бъде отменено
въззивното решение и да бъде постановена отмяна на оспорения ЕФ. Допълнително е
депозирана молба, с която са направени доказателствени искания пред
касационната инстанция.
В съдебно заседание касаторът не се явява или представлява.
Ответникът не изпраща процесуален
представител и не ангажира доводи във връзка с основателността на касационната
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен изразява
становище, че решението на РС- Плевен е законосъобразно и правилно, поради
което следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни
оплакванията, свързани с твърденията, че касаторът не е собственик на
автомобила, с който е осъществено административното нарушение. В хода на
производството пред РС- Плевен е изискана административната преписка и от
материалите по същата е видно, че съобразно Договор с нотариална заверка на
подписите рег. № 928/23.01.2017 г., заверен на 23.01.2017 г. от С.Д., нотариус
в район РС- София Б.А.Г. е закупил от Б.Б.К.
л.а. „Фолксваген Лупо“ с рег. № ***. Горният договор е сключен при спазване
изискванията на чл.144, ал.2 от ЗДвП. Твърденията на жалбоподателя, че
договорът за покупко- продажба е развален не намират опора в събраните по
делото доказателства. Съобразно разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗЗД развалянето
на този вид договори следва да бъде извършено чрез отправяне на писмено
предупреждение, каквото по делото не е приложено, респ. няма данни такова да е
достигнало до продавача. Твърдяното обстоятелство, че по отношение на
автомобила е имало вписан запор към момента на сключване на горния договор на
първо място е недоказано, а на следващо място е ирелевантно, тъй като
сключената сделка със запорирана движима вещ не е нищожна, а относително
недействителна, но само по отношение на кредитор, в чиято полза е наложен
въпросния запор, т.е. тя е породила правното си действие за страните по
сделката.
При тези съображения и с оглед разпоредбата на чл.188,
ал.1 от ЗДвП правилно ЕФ е бил издаден
по отношение юридическия собственик на автомобила към момента на извършване на
нарушението. По делото е установено, че
оспореният ЕФ е връчен на касатора, което е в съответствие с разпоредбата на
чл.189, ал.5 от ЗДвП. Единствената предвидена от закона възможност същият да не
понесе административнонаказателната отговорност за констатираното по този ред
административно нарушение е визирана във второто изречение на същата
разпоредба, а именно когато собственикът предостави в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство. След като такава декларация не е била предоставена
от касатора в указания 14- дневен срок от връчване на ЕФ, то
административнонаказващият орган не е имал основание да анулира процесния ЕФ.
Съдът намира,
че направените доказателствени искания пред касационната инстанция с представената
писмена молба вх. рег.№ 313/21.01.2020 г. са неоснователни и извън предмета на
доказване по делото. Обстоятелствата кое лице е обичаен фактически ползвател на
превозното средство и от чие име е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ са неотносими към правния спор, тъй като съобразно чл.189 ал.5 вр.чл.188
ал.1 ЗДвП електронния фиш се издава по отношение на собственика, какъвто е
настоящия случай, а по отношение на ползвател може да бъде издаден само в
случаите на подадена в законния срок декларация от страна на собственика, съдържаща
посочените в съответната разпоредба обстоятелства.
Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че
при издаване на оспорения ЕФ не са допуснати нарушения на закона, до каквито
изводи е достигнал и РС- Плевен. Не са налице посочените в касационната жалба
основания за отмяна на въззивното решение.
Същото е постановено от родово и местно компетентен
съд, при спазване на процесуалните правила за разглеждане на производството,
поради което АС- Плевен намира, че то е валидно, допустимо и съответно на
материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
618 от 17.09.2019 год., постановено по НАХД № 1339/2019 год. по описа на
Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.