№ 11
гр. Е. 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Е. I -ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Пенка Н. Николова
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Гражданско дело №
20212310100614 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на СТ. ИЛ.
М. от с. Б., обл.Ямбол, като непълнолетен действащ със съгласието на своя
баща и законен представител ИЛ. Р. М., против Г. М. Д. от с. К., обл. Ямбол, с
която против ответника е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45,
вр. чл.52 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 15 000.00 лева, настъпили в резултат на непозволено увреждане
/причинена средна телесна повреда/ от престъпление, за което има влязла в
сила присъда, както и акцесорно искане за заплащане на законната лихва
върху сумата, считано от датата на увреждането- 07.03.2020г. до
окончателното плащане.
Ищецът излага, че с влязло в сила на 17.08.2021г. Определение №
266 от 17.08.2021г. по НОХД №***/2021г. по описа на Районен съд – Елхово,
съдът е одобрил споразумение, постигнато между Районна прокуратура-
Ямбол, ответникът Д. и защитникът му, с което ответникът е бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това,
че на 07.03.2020 година в периода от около 22.00 часа до около 23.00 часа в
с.Б., общ.Е. в сградата на читалище „****, чрез нанасяне на удар с юмрук в
областта на устата, причинил на СТ. ИЛ. М. от с.Б., общ.Е. средна телесна
повреда, изразяваща се в травматично избиване на два долни зъба-долен ляв
централен резец и долен десен страничен резец и разклащане от I-II степен на
1
десен долен централен резец, което е довело до затрудняване на дъвченето и
говоренето на пострадалия.
Ищецът твърди, че в резултат на извършеното от ответникът деяние
е претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в преживени
болки, страдания, уплах, стрес и неприятни душевни изживявания, както в
момента на нанасянето на удара на 07.03.2020г., така и впоследствие по време
на лечението и възстановяването му в продължение на няколко месеца, както
и неудобства при явяването му пред органите на разследването в РУ на МВР-
Е. които неимуществени вреди ищецът оценява общо стойност 15000.00.
Желае съдът да постанови решение, с което да осъди ответникът да му
заплати сумата от 15000.00 лв., представляваща обезщетение за причинените
му от деянието неимуществени вреди, в едно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 07.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът претендира и сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник, като
исковата молба се поддържа изцяло.
В срок по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
С влязло в сила на 17.08.2021 година Определение № 266 от
17.08.2021г. по НОХД №***/20221г. по описа на РС- Елхово ответникът Г. М.
Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.129, ал.2, вр.
ал.1 от НК, за това, че на 07.03.2020 година в периода от около 22.00 часа до
около 23.00 часа в с.Б., общ.Е. в сградата на читалище „****, чрез нанасяне
на удар с юмрук в областта на устата, причинил на ищеца СТ. ИЛ. М. от с.Б.,
общ.Е. средна телесна повреда, изразяваща се в травматично избиване на два
долни зъба- долен ляв централен резец и долен десен страничен резец и
разклащане от I-II степен на десен долен централен резец, което е довело до
затрудняване на дъвченето и говоренето на пострадалия.
2
За извършеното престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК на
ответникът Г.Д. е наложено наказание „пробация“.
Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на
исковата молба и като изходи и от петитума на същата, съдът квалифицира
предявеният от СТ. ИЛ. М. от с. Б., обл.Ямбол, като непълнолетен действащ
със съгласието на своя баща и законен представител ИЛ. Р. М., против Г. М.
Д. от с. К., обл. Ямбол, осъдителен иск като такъв с основание чл.45, вр. чл.52
от ЗЗД, за заплащане на сумата от 15 000.00 лева, представляващи
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, страдания, стрес, уплах и неприятни душевни
преживявания, настъпили в резултат на осъществено от ответникът
престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК – причинена средна телесна
повреда, както и иск по чл. 86, вр. с чл. 84, ал.3 от ЗЗД за заплащане на
законната лихва върху претендираната сума, считано от деня на увреждането
– 07.03.2020 година до окончателното изплащане.
Съдът намира предявеният иск за процесуално допустим като
предявен от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от воденето
на настоящия спор.
Разгледан по същество, искът се явява основателен и доказан по
размер по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен на поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. За да бъде основателен искът по
чл. 45 ЗЗД е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване
да установи наличието на следния фактически състав – извършено
противоправно деяние /действие или бездействие/, настъпили вреди,
причинна връзка между деянието и вредите. Наличие на вина не е необходимо
да се доказва, тъй като тя се предполага до доказване на противното, съгласно
презумпцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК и чл. 413, ал.2 и 3 от НПК,
влязлата в сила присъда, респ. акта на съда, постановен по реда на глава 29 от
НПК /определението за одобряване на споразумение/, са задължителни за
гражданския съд, който разглежда последиците от деянието относно тава
3
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. В процесният случай по категоричен начин е видно от приложеното по
делото влязло в сила Определение №266 от 17.08.2021г., постановено по
НОХД № ***/2021г. описа на РС – Е. че авторството и противоправността на
деянието, както и виновността на ответника, са безспорно установени.
Посочената разпоредба изключва свободната преценка на доказателствата
относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено с
влязлата в сила присъда. Съобразно това следва да се приеме, че по
настоящото дело е безспорно, че ответникът е извършил вмененото му с
присъдата противоправно деяние, като при това е действал виновно.
Причинната връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда с
неимуществен характер е установена пред гражданския съд с приложените
към наказателното дело писмени доказателства.
Съобразно правилото на чл.45 от ЗЗД претърпените от ищеца
неимуществени вреди следва да бъдат репарирани от деликвента.
Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД предвижда, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост. С ППВС №4/1968г.
са дадени задължителни за съдилищата указания относно понятието справедливост като
критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, което понятие не е
абстрактно, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства – обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания, физическите и психически последици
за увредения, преценени адекватно в тяхната съвкупност.
При определянето на размера на обезщетението и прилагането на
критерия за справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът
намира, че следва да се отчетат следните обстоятелства: на ищеца умишлено
чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на устата са причинени телесни
увреждания– травматично избиване на два долни зъба- долен ляв централен
резец и долен десен страничен резец и разклащане от I- II степен на десен
долен централен резец, причинявайки затруднявайки дъвченето и говоренето
на пострадалия. Вида, обема, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, са обстоятелства, относими към следващото
се обезщетение за неимуществени вреди. Безспорно е, че телесните
увреждания са довели до това ищецът да изпитва физически болки и
страдания както в момента на причиняване на телесното увреждане, така и
4
след това, както и да преживее стрес в резултат на деянието, извършено от
ответника. По делото не са събрани доказателства относно
продължителността на оздравителния процес на ищеца, поради което съдът
приема, че същият е протекъл нормално тъй като по делото няма данни да е
имало усложнения в здравословното състояние на ищеца. С оглед характера
на телесните увреждания, настъпилите в резултат на телесната повреда,
неудобствата, които безспорно са се отразили върху нормалния начин на
живот на ищеца, който освен, че е претърпял болки и страдания в резултат на
увреждането, е бил възпрепятстван да се храни и да говори нормално,
негативното отражение на телесното увреждане и върху емоционално
състояние на ищеца, на основание чл. 52 от ЗЗД, съдът преценява, че
обезщетение в претендирания размер от 15 000лв. е необходимо и адекватно
да възмезди ищеца за претърпените болки, страдания, стрес и дискомфорт от
травматичните увреждания. Ищецът е млад човек, роден на 23.07.2004
година, който към момента на извършване на деянието е бил на 15 години и 7
месеца. На същият са били избити два долни зъба – резци и е бил разклатен
друг долен резец, като независимо от това дали е проведено или не
стоматологично лечение загубата на двата долни зъба е безвъзвратна и тази
загуба, дори и да бъдат предприети действия от страна на ищеца за
поставянето на протези на мястото на избитите два зъба, ще продължи да
причинява дискомфорт на пострадалото лице.
С оглед на тези обстоятелства съдът счита, че за справедливо
репариране на претърпените от ищеца физически болки и страдания,
преживения стрес и дискомфорт, следва да бъде определено обезщетение в
претендирания размер на 15 000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължения от
непозволени увреждания, длъжникът се смята в забава и без покана, а
съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Ето защо претенцията на ищеца за
заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважена от датата на увреждането –
07.03.2020г. до окончателното изплащане.
По отношение на разноските:
Ищецът е удостоверил извършването на разходи за адвокатско
5
възнаграждение в размер на 800.00 лева, които на основание чл.78, ал.1 от
ГПК следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, предвид на това, че ищецът е
освободен от държавна такса и разноски по делото на основание чл.83, ал.1,
т.4 от ГПК, ответникът дължи в полза на бюджета съобразно уваженият
размер на исковата претенция държавна такса в размер на 600.00 лева.
С оглед гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. М. Д. с ЕГН **********, от с. К., обл. Ямбол, ул.
„**** №12, ДА ЗАПЛАТИ на СТ. ИЛ. М. с ЕГН **********, от с. Б., обл.
Ямбол, ул. „***“ №6, като непълнолетен действащ със съгласието на своя
баща и законен представител ИЛ. Р. М. с ЕГН **********, на основание
чл.45, вр. чл.52 от ЗЗД сумата от 15 000.00 /петнадесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и
страдания, стрес и дискомфорт, претърпени в резултат на причинената му от
ответника на 07.03.2020г. средна телесна повреда, изразяваща се в
травматично избиване на два долни зъба-долен ляв централен резец и долен
десен страничен резец и разклащане от I-II степен на десен долен централен
резец, което е довело до затрудняване на дъвченето и говоренето на
пострадалия, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането – 07.03.2020 година до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г. М. Д. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на СТ. ИЛ.
М., с ЕГН **********, като непълнолетен действащ със съгласието на своя
баща и законен представител ИЛ. Р. М. с ЕГН **********, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 800.00
/осемстотин/ лева.
ОСЪЖДА Г. М. Д. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ държавна
така в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Елхово в
размер на 600.00 /шестстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболският
окръжен съд чрез Елховският районен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
7