Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, 05.11.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 863 по описа за 2018 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са от всеки от ищците “Б.Ф.”
ЕООД, ЕИК 1. “С.П.Х.1”
ЕООД, ЕИК ********, “П.В.И.Б.”
ЕООД, ЕИК ********, “М.К.С.”
ЕООД, ЕИК ********, “К.1
С.”
ЕООД, ЕИК********, “К.С.”
ЕООД, ЕИК 2. “Х.2
С.”
ЕООД, ЕИК********, “С.Е.С.”
ЕАД, ЕИК*******, “К.”
ЕООД, ЕИК********, “С.П.Х.2”
ЕООД, ЕИК ********, “С.”
ЕООД, ЕИК ********, против
ответника Р.Б., представлявана от М. на Ф., искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД, при условията на евентуалност иск с правно основание чл.
59 от ЗЗД и при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 49 вр. с
чл. 45 от ЗЗД вр. с чл. 7 от Конституцията на Р.Б..
Ищците твърдят, че всеки от тях има качеството на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, както следва:
1. “Б.Ф.”
ЕООД притежава фотоволтаична централа с инсталирана мощност от 0,4623 MW,
находяща се в УПИ VI, VII и X,
кв. 96, в землището на гр. С., община С. (“ФтЕЦ Б.Ф.”),
въведена в експлоатация и присъединена към електроразпределителната мрежа на “ЕВН
Б.Е.” АД, като дружеството има сключен
договор № 580/24.07.2012 г. с “ЕВН Б.Е.”
ЕАД за изкупуване на произведената електрическа енергия от тази централа по
преференциална цена от 485,60 лева без ДДС за МВтч.
2. “С.П.Х.1”
ЕООД притежава
фотоволтаична централа с инсталирана мощност от 0,49 MW,
находяща се в ПИ 000446, в местността “Т.”,
с. Копривлен, община Х. (“ФтЕЦ Т. 1”),
въведена в експлоатация и присъединена към електроразпределителната мрежа на “ЧЕЗ
Разпределение България” АД, като
дружеството има сключен договор № 339/26.07.2012 г. с “ЧЕЗ
Е.Б.” АД за изкупуване на
произведената електрическа енергия от тази централа по преференциална цена от
485,60 лева без ДДС за МВтч.
3. “П.В.И.Б.”
ЕООД притежава фотоволтаична централа с инсталирана мощност от 0,4999 MW,
находяща се в ПИ 000574, местност “Под свинарника”,
в землището на с. Черногор, община Главиница, област Силистра (“ФтЕЦ
ЧЕРНОГОР”), въведена в експлоатация и
присъединена към електроразпределителната мрежа на “Енерго
– Про Мрежи” АД, като дружеството има сключен
договор № 321/2012 г. с “Енерго – Про
Продажби” АД за изкупуване на
произведената електрическа енергия от тази централа по преференциална цена от
237,05 лева без ДДС за МВтч.
4. “М.К.С.”
ЕООД притежава фотоволтаична централа с инсталирана мощност от 1,7 MW,
находяща се в УПИ I-7,
масив 29, в землището на с. Меден Кладенец, местност “До
село”, община Тунджа, област Ямбол (“ФтЕЦ
М.К.С.”), въведена в експлоатация и
присъединена към електроразпределителната мрежа на “ЕВН
Б.Е.” АД, като дружеството има сключен
договор № 453/29.05.2012 г. с “ЕВН Б.Е.”
ЕАД за изкупуване на произведената електрическа енергия от тази централа по
преференциална цена от 485,60 лева без ДДС за МВтч.
5. “К.1
С.”
ЕООД притежава фотоволтаична централа с инсталирана мощност от 4 MW,
находяща се в УПИ I-126, 127,
199, 200, масив 1, в землището
на с. К., местност “Велев бряст”,
община Тунджа, област Ямбол (“ФтЕЦ К. 1 С.”),
въведена в експлоатация и присъединена към електроразпределителната мрежа на “ЕВН
Б.Е.” АД, като дружеството има сключен
договор № 452/29.05.2012 г. с “ЕВН Б.Е.”
ЕАД за изкупуване на произведената електрическа енергия от тази централа по
преференциална цена от 485,60 лева без ДДС за МВтч.
6. “К.С.”
ЕООД притежава фотоволтаична централа с инсталирана мощност от 2,2 MW,
находяща се в УПИ I-73, 87, масив
10, в землището на с. Каравелово, община Тунджа, област Ямбол (“ФтЕЦ
К.С.”), въведена в експлоатация и
присъединена към електроразпределителната мрежа на “ЕВН
Б.Е.” АД, като дружеството има сключен
договор № 454/29.05.2012 г. с “ЕВН Б.Е.”
ЕАД за изкупуване на произведената електрическа енергия от тази централа по
преференциална цена от 485,60 лева без ДДС за МВтч.
7. “Х.2
С.”
ЕООД притежава фотоволтаична централа с инсталирана мощност от 1,5 MW,
находяща се в УПИ I-178, масив
15, в землището на с. Ханово, община Тунджа, област Ямбол (“ФтЕЦ
Х. 2 С.”), въведена в експлоатация и
присъединена към електроразпределителната мрежа на “ЕВН
Б.Е.” АД, като дружеството има сключен
договор № 451/29.05.2012 г. с “ЕВН Б.Е.”
ЕАД за изкупуване на произведената електрическа енергия от тази централа по
преференциална цена от 485,60 лева без ДДС за МВтч.
8. “С.Е.С.”
ЕАД притежава фотоволтаична централа с инсталирана мощност от 0,4427 MW,
находяща се в УПИ III-39 и IV-39,
кв. 176, в землището на гр. Любимец, община Любимец, област Хасково (“ФтЕЦ
С.Е.С. - ЛЮБИМЕЦ”), въведена в
експлоатация и присъединена към електроразпределителната мрежа на “ЕВН
Б.Е.” АД, като дружеството има сключен
договор № 583/24.07.2012 г. с “ЕВН Б.Е.”
ЕАД за изкупуване на произведената електрическа енергия от тази централа по
преференциална цена от 485,60 лева без ДДС за МВтч.
9. “К.”
ЕООД притежава фотоволтаична централа с инсталирана мощност от 0,2750 MW,
находяща се в ПИ 076012, в
местността “Карабатак”,
в землището на с. Капатово, община Петрич, област Благоевград (“ФтЕЦ
СКАЙ С.”), въведена в експлоатация и
присъединена към електроразпределителната мрежа на “ЧЕЗ
Разпределение България” АД, като
дружеството има сключен договор № 340/26.07.2012 г. с “ЧЕЗ
Е.Б.” АД за изкупуване на
произведената електрическа енергия от тази централа по преференциална цена от
485,60 лева без ДДС за МВтч.
1. “С.П.Х.
2”
ЕООД притежава фотоволтаична централа с инсталирана мощност от 0,49 MW,
находяща се в ПИ 000447, в местността “Т.”,
с. Копривлен, община Х. (“ФтЕЦ Т. 2”),
въведена в експлоатация и присъединена към електроразпределителната мрежа на “ЧЕЗ
Разпределение България” АД, като
дружеството има сключен договор № 337/25.07.2012 г. с “ЧЕЗ
Е.Б.” АД за изкупуване на
произведената електрическа енергия от тази централа по преференциална цена от 485,60
лева без ДДС за МВтч.
11. “С.”
ЕООД притежава фотоволтаична централа с инсталирана мощност от 0,2696 MW,
находяща се в ПИ 303003, ПИ 303315, ПИ 301003, ПИ
301004, ПИ 301006, ПИ 301008, ПИ 282008, ПИ 282009, ПИ 282011, ПИ 282014, в
землището на с. Алино, община Самоков, област Софийска (“ФтЕЦ
С. ПЛАНА”), въведена в експлоатация и
присъединена към електроразпределителната мрежа на “ЧЕЗ
Разпределение България” АД, като
дружеството има сключен договор № 341/26.07.2012 г. с “ЧЕЗ
Е.Б.” АД за изкупуване на
произведената електрическа енергия от тази централа по преференциална цена от
485,60 лева без ДДС за МВтч.
Ищците твърдят, че с Решение № 13 от
31.07.2014 г. по к.д. № 1/2014 г. на Конституционния съд, обнародвано в ДВ, бр.
65 от 06.08.2014 г. и влязло в сила на 10.08.2014 г., КС е обявил за
противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от Заключителните разпоредби на Закона
за държавния бюджет на Р.Б.за 2014 г., с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и
3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35в, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от
ЗЕВИ. Твърдят, че по този начин е отпаднало задължението на обществения
доставчик и съответно крайните снабдители да удържат от производителите на
електрическа енергия и внасят в държавния бюджет такса за производство на
електрическа енергия от вятър и слънчева енергия в размер на 20% от
преференциалната цена по чл. 31, ал. 1 от ЗЕВИ без ДДС. Твърдят, че доколкото
внасянето на таксата е предвидено да става на тримесечие (до 15-то число на
месеца, следващ тримесечието, за което се отнася), то след решението на КС за
третото тримесечие на 2014 г. (включително за периода от 01.07.2014 г. до
10.08.2014 г.) таксата не следвало да се удържа и внася в КЕВР, съответно в
държавния бюджет.
Ищците твърдят, че въпреки това крайните
снабдители са удържали таксата от всеки от ищците, с който имат договор за
изкупуване, за периода от 01.07.2014 г. до 09.08.2014 г. и са я внесли в
държавния бюджет след влизане в сила на решението на КС. Сочи се за всеки от
ищците, че таксата от 20% е изчислена върху съответното количество произведена
електрическа енергия от съответното ФтЕЦ за периода от 01.07.2014 г. до
10.08.2014 г. включително. Твърди се, че това е извършено без основание за
процесния период и плащането е довело до неоснователно обедняване на ищците
като производители на електрическа енергия, за сметка на обогатяването на
държавата без правно основание. Посочено е в исковата молба, че фактическият
състав за внасяне на таксата е смесен и се състои от четири юридически факта:
1. Удържане на таксата от крайните снабдители по отношение на ищците; 2.
Изготвяне на тримесечни справки; 3. Подаване на справките в КЕВР до 15-то число
на месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят; и 4. Внасяне на таксата
съгласно справките по бюджетната сметка на КЕВР на основание чл. 35б от ЗЕВИ.
Ищците твърдят, че към датата на влизане в сила на решението на КС не бил
завършен фактическият състав, тъй като справката за периода не била подадена и
след 10.08.2014 г. не би могъл на годно основание да бъде довършен фактическия
състав, поради което събраните от производителите суми би следвало да се
върнат, а не да се превеждат съгласно правилата на обявените за
противоконституционни норми.
По претенцията за обезвреда за настъпили
вреди ищците твърдят, че на всеки от ищците са причинени вреди от незаконни
актове и действия на държавни органи и длъжностни лица. Твърдят, че народните
представителни са действали противоправно, като са приели норми, които
противоречат на Конституцията на Р.Б., като с приемането на горепосочените
разпоредби на ЗЕВИ са нарушили разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и чл. 19, ал. 2 и
ал. 3 от КРБ. Твърдят, че с приемането на посочените законови разпоредби на
ЗЕВИ народните представители съществено са нарушили и разпоредбите на чл. 107,
ал. 1 от ДФЕС, определяща като несъвместима с вътрешния пазар всяка помощ от
държава-членка, нарушаваща или заплашваща конкуренцията, освен когато е
предвидено в договорите. Ищците сочат, че чл. 7 от КРБ представлява конституционна
гаранция за гражданите срещу понесените от тях вреди от такива закони. За
процесния период 01.07.2014 г. – 10.08.2014 г. ищците били понесли вреди
(пропуснати ползи), тъй като били пропуснали да получат в цялост дължимата им
се цена на произведената от тях електрическа енергия (20% е удържана), т.е.
пропуснали да реализират този доход.
Всеки от ищците предявява против
ответника Р.Б.иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, при
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, и при условията
на евентуалност иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД вр. с чл. 7
от Конституцията на Р.Б., да бъде осъден ответника заплати на всеки от ищците
сумата, представляваща такса за производство на електрическа енергия от вятърна
и слънчева енергия в размер на 20% за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014
г., заплатена от ищеца върху произведената електрическа енергия от съответната
ФтЕЦ и удържана от крайния снабдител и внесена в държавния бюджет, а именно:
1. на ищеца “Б.Ф.”
ЕООД – сумата от 89 390,41 лева;
2. на ищеца “С.П.Х.1”
ЕООД –
сумата от 104 721,39 лева;
3. на ищеца “П.В.И.Б.”
ЕООД – сумата от 48 858,85 лева;
4. на ищеца “М.К.С.”
ЕООД – сумата от 34 225,76 лева;
5. на ищеца
“К.1
С.”
ЕООД – сумата от 83 263,11 лева;
6. на ищеца “К.С.”
ЕООД – сумата от 45 119,72 лева;
7. на ищеца “Х.2 С.”
ЕООД – сумата от 30 414,49 лева;
8. на ищеца
“С.Е.С.”
ЕАД – сумата от 91 604,75 лева;
9. на ищеца
“К.”
ЕООД – сумата от 51 186,70 лева;
10. на ищеца “С.П.Х.2”
ЕООД – сумата от 102 769,47 лева;
11. на ищеца “С.”
ЕООД – сумата от 49 388,33 лева,
както и иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба (04.05.2018 г.)
до окончателното й изплащане.
Ищците претендират разноски по делото.
Ответникът Р.Б.оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Въвежда доводи за неподведомственост на спора на гражданския съд, доколкото в случая се касае за публични държавни вземания по силана на чл. 162, ал. 1, т. 3 от ДОПК. Сочи, че не са приложими правилата за неоснователно обогатяване. Сочи, че актовете и действията на Народното събрание във връзка с осъществяваната законодателна дейност не подлежат на контрол за законосъобразност и нямат характер на подзаконови нормативни актове, поради което не отговаряли на условието на чл. 7 от КРБ. Сочи, че националната уредба не предвижда възможност да бъде ангажирана отговорността на НС във връзка с осъществяваната законодателна дейност, поради което не е налице деликтна отговорност. Излага доводи, че отношенията между НС и останалите гражданскоправни субекти не са нито частни граждански отношения, нито административни отношения, нито подлежат на съдебен контрол. Сочи, че в обхвата на актовете, за които държавата носи отговорност категорично не поподат актовете на законодателната дейност на НС. Сочи, че българската правна система не допуска възможността друг орган (включително гражданския съд) да се произнася пряко или косвено по претенции за ангажиране отговорността на държавата за вреди, произтичащи от законодателната дейност на НС. Единствено КС е органът, който е компетентен да се произнася по искания за установяване на противоконституционност на законите и другите актове на НС. Сочи, че например, в АПК е предвиден ред и процедура за обжалването на подзаконовите нормативни актове. Сочи, че възникналите последици от противокноституционен акт се уреждат от органа, който го е постановил, съгласно чл. 22, ал. 4 от ЗКС.
Ответникът сочи, че държавата, представлявана от М. на Ф., не разполага с правна легитимация да отговаря по иск, обоснован на гаранционно-обезпечителната й отговорност, доколкото тя не може да се счита като “възложител” на работата на НС, нито НС може да се приеме за “лице”, на което е възложена работата, по смисъла на чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Ответникът излага доводи, че основанието, въз основа на което ищците дължат плащането на държавна такса – разпоредбата на чл. 35а от ЗЕВИ, е в сила до 10.08.2014 г., поради което за всеки от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, включително ищците, е налице публичноправно задължение за заплащане на държавна такса до 10.08.2014 г. Сочи, че решението на КС има действие занапред и не преурежда със задна дата вече възникнали и приключили публични правоотоншения във връзка с таксата за производство на електрическа енергия от вятър и слънце. Твърди, че задължените за таксата лица са производителите на енергията, а доколкото удържането й и внасянето й в бюджета е вменено в задължение на обществения доставчик, съответно крайния снабдител, то за основанието за удържането й е ирелевантно в кой момент третото за настоящия спор лице е превело същата към държавата. Сочи, че сумите са дължими и внесени в полза на държавата на валидно правно основание, пради което не е налице основна материалноправна предпоставка за реализиране на фактическия състав на неоснователно обогатяване – липсата на основание. Оспорва твърдението на ищците, че в случая е налице смесен фактически състав относно удържане и внасяне на таксата. Ответникът сочи, че дължимите за процесния период 01.07.2014 г. – 10.08.2014 г. държавни такси са платени на основание действащ и обвързващ ищците нормативен акт с ранг на закон, т.е. на валидно правно основание, поради което били неоснователни исковете по чл. 55 от ЗЗД и при условията на евентуалност по чл. 59 от ЗЗД. Сочи, че не се установява обедняването на ищците и обогатяването на дръжавата, чрез постъпването на твърдените такси в държавнитя бюджет. Оспорва, че исковете като недоказани по размер, доколкото не се установявало произведената и продадена от ищците електрическа енергия от възобновяеми източници, начина, по който е изчислена таксата по реда на чл. 35а от ЗЕВИ, удържането на таксата и внасянето й в държавния бюджет, размера на удържаната такса на месечна база и за целия период, обстоятелството, че ищците не са получили вземанията си по представените фактури в пълен размер.
По исковете с
правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД вр. с чл. 7 от КРБ ответникът
оспорва наличието на противоправно действие или бездействие. Оспорва
твърдението на ищеца, че процесните норми били приети от НС в противоречие с
нормите на основния закон. Сочи, че за да е налице противоправно деяние, следва
да е извършено в нарушение на нормативни разпоредби, а в случая КРБ
постановява, че за периода до влизане в сила до обявяването му за противоконституционен
нормативният акт продължава да се прилага валидно, то не могло да се приеме, че
същият е приет противоправно или че е незаконосъобразен. Сочи, че дори и да се
приеме наличието на нарушение, което оспорва, то същото не е достатъчно сериозно,
тъй като ищците продават произведената енергия на преференциални цени, които и
след удържане на таксата са по-високи от тези на свободния пазар, ползват
стимулиращи мерки, имат намалени инвестиционни разходи, и др. Оспорва като
неоснователно и необосновано твърдението на ищците, че НС незаконосъобразно не
било упражнило правомощието си по чл. 22, ал. 4 от ЗКС, да уреди правните
последици, възникнали при влизането в сила на Решението на КС. Сочи, че
разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от ЗКС не е императив и е изключително в
дискрецията на законодателния орган за определи дали от обявения за
противоконституционен закон има правоотношения, които се нуждаят от
допълнителан регулация след влизане в сила на решението на КС и евентуално по
какъв начин да бъдат регулирани същите. Сочи, че държавата не може да е
възложител на НС по смисъла на чл. 49 от ЗЗД, а народните представители се
избират от народа в лицето на избирателите и няма друг акт, освен изборът,
който делегира власт на парламента. Сочи, че в случая не следва да се прилага
презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, доколкото народното събрание е колективен
орган от една страна, а от друга страна законодателната инициатива принадлежи
на правни субекти, различни от твърдения делинквент (народните представителни и
Министерски съвет). Оспорва твърдението на ищците, че са възникнали вреди, тъй
като ищците не установявали, че сумите са удържани и внесени в държавния
бюджет. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка. Сочи, че поради
неоснователността на главните и евентуалните искове, то неоснователни са и
акцесорните претенции за заплащане на законната лихва върху главниците. Излага
доводи по съществото на спора.
Ответникът претендира разноски по делото,
включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
С определение от 30.07.2018 г., необжалвано от
страните, съдът е оставил без уважение възражението на ответника за
липса на подведомственост на съда на спора по търговско дело № 863/2018 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че всеки от ищците като производител на електрическа енергия от ВЕИ (вятър или слънце) експлоатира гореописаните ФтЕЦ и продава електрическа енергия на посочените дружества крайни снабдители.
По делото са представени разрешения за ползване и договори за изкупуване на електрическа енергия, произведена от ФтЕЦ на съответния ищец.
По делото са представени протоколи за произведена електрическа енергия за месец юли и месец август 2014 г. за всеки от ищците и съответни фактури.
С
Решение № 13 от 31.07.2017 г. по к.д. № 1/2014 г. на Конституционния съд на Р.Б.са
обявени за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от заключителните
разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г., с които са създадени чл.
35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал.
1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници. Решението е обнародвано
в Държавен вестник бр. 65 от 06.08.2014 г.
и влязло в сила на 10.08.2014 г., съгласно чл.151, ал. 2 от Конституцията на Р.Б.и
чл.14, ал. 3 от Закона за Конституционен съд.
Представена е писмена справка от КЕВР относно прехвърляне
към централния бюджет на постъпилите по бюджетните сметки на КЕВР таксите по
отменената разпоредба на чл. 35а от ЗЕВИ.
Изискани са от КЕВР и са представени справки на основание
чл. 35б, ал. 2 от ЗЕВИ за третото тримесечие на 2014 г.
По делото е
изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза на вещото лице Р.С.. Вещото лице е посочило количествата
произведена, респ. продадена електрическа енергия за периода месец юли 2014 г.
и за периода 01.08.-10.08.2014 г. от всяко едно от ищцовите дружества и общо от всички 11 дружества, по
счетоводни данни на ищците и съответното електроразпределително дружество.
Вещото лице е изчислило размера на
таксата за достъп, дължима от всяко едно от ищцовите дружества за месец юли,
2014 г. и съответно и за периода 01.08.-10.08.2014 г., на база методиката й за изчисление
по чл.35а на ЗЕВИ.
Вещото лице дава заключение, че по
предоставени счетоводни данни от “Е.-П.П.” АД, “ЧЕЗ Е.Б.” АД и съответно “ЕВН Б.Е.” ЕАД, тези дружества са удържали такса
за достъп от ищците по делото, отнасяща се за периида от 01.07.2014 г. до
10.08.2014 г., както следва: удържана такса от “Б.Ф.”
ЕООД – общо от 89 390,41 лева; удържана такса от “К.С.”
ЕООД – общо от 45 119,72 лева; удържана такса от “К.1
С.”
ЕООД – общо от 83 263,12
лева; удържана такса
от “М.К.С.”
ЕООД – общо от 34 225,76 лева; удържана такса от “С.Е.С.”
ЕООД – общо от 91 604,75 лева; удържана такса от “Х.2 С.”
ЕООД – общо от 30 414,49 лева; удържана такса от “П.В.И.Б.”
ЕООД – общо от 48 858,85 лева; удържана такса от “С.”
ЕООД – общо от 49 388,34 лева; удържана такса от “С.П.Х.1”
ЕООД – общо от 104 721,39 лева; удържана такса от “К.”
ЕООД – общо от 51 186,71 лева; удържана такса от “С.П.Х.2”
ЕООД – общо от 102 769,47 лева.
Вещото лице дава заключение, че от
представените данни следва, че на 15.10.2014 г. “Е.-П.П.” АД е превело на КЕВР удържаните Такси
за достъп за третото тримесечие на 2014 г., включително и таксата за ищеца “П.В.И.Б.”
ЕООД.
Вещото лице дава заключение, че от
предоставените данни следва, че на 24.09.2014 г. “ЧЕЗ Е.Б.” АД е превело на КЕВР удържаните Такси
за достъп за третото тримесечие на 2014 г., включително и таксата за ищците - “С.П.Х.1”
ЕООД, “К.”
ЕООД, “С.П.Х.
2”
ЕООД и “С.”
ЕООД.
Вещото лице дава заключение, че от
представените данни следва, че на 15.10.2014 г. “ЕВН Б.Е.” АД е превело на КЕВР удържаните Такси
за достъп за третото тримесечие на 2014 г., включително и таксата за ищците - “Б.Ф.”
ЕООД, “М.К.С.”
ЕООД, “К.
1 С.” ЕООД, “К.С.”
ЕООД, “Х.2
С.”
ЕООД, “С.Е.С.”
ЕАД.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. първо от ЗЗД:
Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, в чл. 55 от ЗЗД са уредени три фактически състава – получаване на нещо без основание, на неосъществено основание или на отпаднало основание. При първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго лице още при самото получаване. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение. Начална липса на основание е налице също така когато след изпълнението на едно солидарно задължение в неговия пълен размер от едно от солидарно задължените лица същото задължение бъде изпълнено и от друг солидарен съдлъжник; при плащане на по-големи от нормираните цени за стоки, услуги или лихви; при плащане на задължение след неговото погасяване, освен в случаите на чл.118 ЗЗД, и т.н.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД всеки от ищците следва да докаже удържаната такса по чл. 35а от ЗЕВИ за процесния период 01.07.2014 г. – 10.08.2014 г., както и да установи плащане към държавния бюджет на таксата за процесния период, чието връщане претендира. В тежест на ответника е да докаже основание за плащането на сумите, както и обстоятелството, че ищците са получили вземанията си по представените фактури за процесния период в пълен размер за произведената и продадена електрическа енергия по преференциални цени.
С § 6 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Р.Б.за 2014 г. (ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) са приети изменения и допълнения на Закона за енергията от възобновяеми източници. Въведена е такса от 20% за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, която се заплаща от производителите на такава енергия (чл.35а от ЗЕВИ - нов - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.). Таксата се определя върху количеството изкупена електрическа енергия от обществения доставчик и от крайните снабдители по преференциални цени по чл. 31, ал. 1 от ЗЕВИ, без данъка върху добавената стойност.
Съгласно чл. 35б от ЗЕВИ (нов - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.), таксата се удържа и внася от обществения доставчик, съответно от крайния снабдител. Лицето, задължено да удържи и внесе таксата, подава пред ДКЕВР тримесечна справка за дължимата такса, в срок до 15-то число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася. Съгласно чл. 35б, ал. 4 от ЗЕВИ, дължимата такса се внася в държавния бюджет в срока на подаване на справката.
До обявяване на 35а-35в от ЗЕВИ за
противоконституционни с Решение № 13 от 31.07.2017 г. по
к.д. № 1/2014 г. на Конституционния съд, тези норми са
представлявали действащо право. Това следва от изричната норма на чл. 151, ал.
2 от Конституцията на Р.Б., че актът, обявен за
противоконституционен, не се прилата от деня на влизането на решението в сила,
т.е. три дни след обнародването му, т.е. в случая от 10.08.2014 г.
От събраните
по делото писмени доказателства и от изслушаното и прието заключение на вещото
лице се установява, че за процесния период от 01.07.2014
г. до 10.08.2014 г. таксата по чл. 35а от ЗЕВИ е удържана от всеки от ищците
като производители на електрическа енергия и е внесена в държавния бюджет. В
процесния период разпоредбите на глава IV, раздел
V
от ЗЕВИ са били действащо право, поради което ищците са дължали определената
такса, т.е. не е налице плащане без основание.
Неоснователни
са доводите на ищците, че без основание таксата за процесния период е удържана
от крайните снабдители, въз основа на механизъм, който е бил обявен за
противоконституционен. Доколкото таксата е дължима за процесния период, то
същата е удържана и внесена правомерно в държавния бюджет по същия ред за този
период. Поради това не може да се направи извод, че за процесния период липсва
елемент от сложния фактически състав на възникналото правоотношение. В
противен случай би се стигнало до признаване на обратно действие на решението
на Конституционния съд – в случая за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г.,
част от третото тримесечие на 2014 г. А нормата на чл. 151, ал. 2 от Конституцията на Р.Б.изрично определя действието занапред на решението на
Конституционния съд.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По предявените при условията на евентуалност искове с
правно основание чл. 59 от ЗЗД:
Неоснователното обогатяване може да се дефинира като правоотношение, възникнало от разместване на имуществени блага, като това обогатяване не е с основание. Неоснователното обогатяване се основава на липсата на основание, разбирано като липса на правоотношение, което да оправдава разместването на имуществените блага.
За да е основателен така
предявеният иск е необходимо да се установи, че ответникът е обогатил своето
имущество, ищецът е обеднял и това имуществено
разместване произтича от един и същ факт или група факти (така в Постановление №
1 от 28.05.1979 г. на Пленум на ВС).
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса по иска с правно основание всеки от ищците следва да докаже, че обогатяването на ответника, обедняването на ищеца със сумата, чието връщане претендира, както и причинната връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца.
В случая следва да се разгледа дали получаването на държавната такса по чл. 35а от ЗЕВИ е довело до твърдяното разместване на имуществените блага между всеки от ищците и ответника, за да възникне за последния задължението да върне полученото при липса на основание.
В случая не се установява да е налице липса на основание за обогатяването на ответника, доколкото, както е посочено по-горе, за процесния период таксата по чл. 35а от ЗЕВИ е дължима от всеки от ищците като производители на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия. Това е така предвид действието на нормата преди влизането в сила на решението на Конституционния съд за обявяването й за противоконституционна.
По изложените съображения, съдът намира, че предявените
искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД вр. с чл. 7 от Конституцията на Р.Б.:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД, следва да бъдат установени от ищеца елементите на фактическия състав на отговорността за поведението на лице при или по повод изпълнението на възложена му от ответника работата: деяние (действие или бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина, както и че твърденото деяние (действие или бездействие) е извършено от лице, за поведението на което ответникът отговоря по смисъла на чл. 49 от ЗЗД. Отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и безвиновна и следва да се ангажира както при виновно противоправно поведение, изразяващо се в действие от страна на лице, на което е възложено изпълнението на определена работа.
В случая ищецът претендира от държавата обезвреда за акт на Народното събрание, обявен за противоконституционен от Конституционния съд.
Народното събрание е орган на законодателната власт. Негова основна дейност е законодателната. Актовете на Народното събрание са резултат от неговата дейност по осъществяване на законодателната му дейност и са израз на волята на парламентарното мнозинство, формирана като волеизявление на законодателния орган.
Доколкото нормативния акт, който е обявен да противоконституционен, не се прилага занапред, то за претендирания период на обезщетяване на вредите от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г. нормите на чл. 35а-35в от ЗЕВИ са били част от действащото българско законодателство. Поради това за процесния период не се установява противоправност на деянието, тъй като ищците са дължали таксата съгласно действащия закон. Не е налице елемент от фактическия състав на деликта, поради което предявеният иск се явява неоснователен (така в Решение № 1060/30.04.2018 г. по т.д. № 4164/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, невлязло в сила).
В допълнение, възникналите правни последици от акта, обявен за неконституционен, се уреждат от органа, който го е постановил, съгласно чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционен съд.
Редът за уреждане на възникналите правни последици от обявения за противоконституционен закон или част от него е уреден в чл. 90, ал. 4 от Правилника за дейността на Народното събрание от 2014 г. Народното събрание е органът, който урежда възникналите правни последици в срок до два месеца от влизането в сила на решението на Конституционния съд.
Поради това не може да се приеме, че държавата, представлявана от М. на Ф., отговаря като възложител за вреди, причинени от актове на Народното събрание, обявени за противоконституционни. Държавата, представлявана от М. на Ф., отговаря за вреди от дейността на администрацията, но не и от действия или бездействия на законодателната власт – Народното събрание. Държавата не е възложител по смисъла на чл. 49 от ЗЗД на народните представители, а същите действат в рамките на предвидените правомощия съгласно Конституцията на Р.Б.. С оглед на изложеното, държавата, представлявана от М. на Ф., не е пасивно легитимиран ответник да отговаря за вредите от обявявяването на законовите разпоредби за противоконституционни.
По изложените съображения, съдът намира, че предявените
искове по чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД вр. с
чл. 7 от Конституцията на Р.Б.са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По исковете с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Поради неоснователността на главните и евентуалните искове, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и акцесорните искове за присъждане на законната лихва за забава.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответникът има право на разноски по делото. Ответникът претендира разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. - ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. Съгласно чл. 25, ал. 2 от същата наредба, възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максималния предвиден размер за защита по дела с материален интерес, продължила повече от три съдебни заседания, или когато материалният интерес е над 10 000 лева.
Като взема предвид фактическата и правна сложност на делото, извършените действия и материалния интерес, настоящият състав намира, че в полза на ответника следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер от 445,50 лева съгласно чл. 25, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
С оглед изхода на спора и предвид гореизложеното, всеки от ищците следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,50 лева, т.е. общо в определения размер от 445,50 лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Б.Ф.”
ЕООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, “********, против Р.Б.,
представлявана от М. на Ф., със
съдебен адрес:***, искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 89 390,41 лева (осемдесет и девет хиляди триста и
деветдесет лева и четиридесет и една стотинки), представляваща удържана и
внесена в държавния бюджет без основание такса за
производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на
20% върху произведената електрическа енергия от ФтЕЦ, находяща се в УПИ VI, VII и
X,
кв. 96, в землището на гр. С., община С. (“ФтЕЦ Б.Ф.”),
за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г., и за присъждане на
законната лихва върху главницата за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Б.Ф.”
ЕООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, “********, против Р.Б.,
представлявана от М. на Ф., със
съдебен адрес:***, искове с правно
основание чл. 59 и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 89 390,41
лева (осемдесет и девет
хиляди триста и деветдесет лева и четиридесет и една стотинки), представляваща удържана
и внесена в държавния бюджет такса за
производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на
20% върху произведената електрическа енергия от ФтЕЦ, находяща се в УПИ VI, VII и
X,
кв. 96, в землището на гр. С., община С. (“ФтЕЦ Б.Ф.”),
за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г., и за присъждане на
законната лихва върху главницата за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Б.Ф.”
ЕООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, “********, против Р.Б.,
представлявана от М. на Ф., със
съдебен адрес:***, иск с правно
основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД вр. с чл. 7 от Конституцията на Р.Б., за сумата от 89 390,41 лева (осемдесет и девет хиляди триста и
деветдесет лева и четиридесет и една стотинки), представляваща обезщетение за
причинени вреди от обявени за противоконституционни норми на ЗЕВИ, по които е удържана
и внесена в държавния бюджет такса за
производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на
20% върху произведената електрическа енергия от ФтЕЦ, находяща се в УПИ VI, VII и
X,
кв. 96, в землището на гр. С., община С. (“ФтЕЦ Б.Ф.”),
за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г., и за присъждане на
законната лихва върху главницата за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “С.П.Х.1”
ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, “********, против Р.Б.,
представлявана от М. на Ф., със
съдебен адрес:***, искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 104 721,39 лева (сто и четири хиляди седемстотин
двадесет и един лева и тридесет и девет стотинки), представляваща удържана и
внесена в държавния бюджет без основание такса за
производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на
20% върху произведената електрическа енергия от ФтЕЦ, находяща се в ПИ 000446,
в местността “Т.”,
с. Копривлен, община Х. (“ФтЕЦ Т. 1”),
за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г., и за присъждане на
законната лихва върху главницата за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “С.П.Х.1”
ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, “********, против Р.Б.,
представлявана от М. на Ф., със
съдебен адрес:***, искове с правно
основание чл. 59 и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 104 721,39
лева (сто и четири хиляди
седемстотин двадесет и един лева и тридесет и девет стотинки), представляваща
удържана и внесена в държавния бюджет такса
за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер
на 20% върху произведената електрическа енергия от ФтЕЦ, находяща се в ПИ
000446, в местността “Т.”,
с. Копривлен, община Х. (“ФтЕЦ Т. 1”),
за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г., и за присъждане на
законната лихва върху главницата за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “С.П.Х.1”
ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, “********, против Р.Б.,
представлявана от М. на Ф., със
съдебен адрес:***, иск с правно
основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД вр. с чл. 7 от Конституцията на Р.Б., за сумата от 104 721,39 лева (сто и четири хиляди седемстотин
двадесет и един лева и тридесет и девет стотинки), представляваща обезщетение
за причинени вреди от обявени за противоконституционни норми на ЗЕВИ, по които
е удържана и внесена в държавния бюджет такса
за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер
на 20% върху произведената електрическа енергия от ФтЕЦ, находяща се в ПИ
000446, в местността “Т.”,
с. Копривлен, община Х. (“ФтЕЦ Т. 1”),
за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г., и за присъждане на
законната лихва върху главницата за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “П.В.И.Б.”
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, против Р.Б.,
представлявана от М. на Ф., със
съдебен адрес:***, искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 48 858,85 лева (четиридесет и осем хиляди осемстотин
петдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща удържана и
внесена в държавния бюджет без основание такса за
производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на
20% върху произведената електрическа енергия от ФтЕЦ, находяща се в ПИ 000574,
местност “Под свинарника”,
в землището на с. Черногор, община Главиница, област Силистра (“ФтЕЦ
ЧЕРНОГОР”), за периода от 01.07.2014 г. до
10.08.2014 г., и за присъждане на законната лихва върху главницата
за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “П.В.И.Б.”
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, против Р.Б.,
представлявана от М. на Ф., със
съдебен адрес:***, искове с правно
основание чл. 59 и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 48 858,85
лева (четиридесет и осем
хиляди осемстотин петдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки),
представляваща удържана и внесена в държавния бюджет такса
за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер
на 20% върху произведената електрическа енергия от ФтЕЦ, находяща се в ПИ
000574, местност “Под свинарника”,
в землището на с. Черногор, община Главиница, област Силистра (“ФтЕЦ
ЧЕРНОГОР”), за периода от 01.07.2014 г. до
10.08.2014 г., и за присъждане на законната лихва върху главницата
за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “П.В.И.Б.”
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, против Р.Б.,
представлявана от М. на Ф., със
съдебен адрес:***, иск с правно
основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД вр. с чл. 7 от Конституцията на Р.Б., за сумата от 48 858,85 лева (четиридесет и осем хиляди осемстотин
петдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за
причинени вреди от обявени за противоконституционни норми на ЗЕВИ, по които е
удържана и внесена в държавния бюджет такса
за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер
на 20% върху произведената електрическа енергия от ФтЕЦ, находяща се в ПИ
000574, местност “Под свинарника”,
в землището на с. Черногор, община Главиница, област Силистра (“ФтЕЦ
ЧЕРНОГОР”), за периода от 01.07.2014 г. до
10.08.2014 г., и за присъждане на законната лихва върху главницата
за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “М.К.С.”
ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, “********, против Р.Б.,
представлявана от М. на Ф., със
съдебен адрес:***, искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 34 225,76 лева (тридесет и четири хиляди двеста
двадесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща удържана и
внесена в държавния бюджет без основание такса за
производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на
20% върху произведената електрическа енергия от ФтЕЦ, находяща се в УПИ I-7,
масив 29, в землището на с. Меден Кладенец, местност “До
село”, община Тунджа, област Ямбол (“ФтЕЦ
М.К.С.”), за периода от 01.07.2014 г. до
10.08.2014 г., и за присъждане на законната лихва върху главницата
за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “М.К.С.”
ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, “********, против Р.Б.,
представлявана от М. на Ф., със
съдебен адрес:***, искове с правно
основание чл. 59 и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 34 225,76
лева (тридесет и четири
хиляди двеста двадесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща
удържана и внесена в държавния бюджет такса
за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер
на 20% върху произведената електрическа енергия от ФтЕЦ, находяща се в УПИ I-7,
масив 29, в землището на с. Меден Кладенец, местност “До
село”, община Тунджа, област Ямбол (“ФтЕЦ
М.К.С.”), за периода от 01.07.2014 г. до
10.08.2014 г., и за присъждане на законната лихва върху главницата
за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “М.К.С.”
ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, “********, против Р.Б.,
представлявана от М. на Ф., със
съдебен адрес:***, иск с правно
основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД вр. с чл. 7 от Конституцията на Р.Б., за сумата от 34 225,76 лева (тридесет и четири хиляди двеста
двадесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение
за причинени вреди от обявени за противоконституционни норми на ЗЕВИ, по които
е удържана и внесена в държавния бюджет такса
за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер
на 20% върху произведената електрическа енергия от ФтЕЦ, находяща се в УПИ I-7,
масив 29, в землището на с. Меден Кладенец, местност “До
село”, община Тунджа, област Ямбол (“ФтЕЦ
М.К.С.”), за периода от 01.07.2014 г. до
10.08.2014 г., и за присъждане на законната лихва върху главницата
за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “К.1 С.”
ЕООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, “********, против Р.Б.,
представлявана от М. на Ф., със
съдебен адрес:***, искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 83 263,11 лева (осемдесет и три хиляди двеста
шестдесет и три лева и единадесет стотинки), представляваща удържана и внесена
в държавния бюджет без основание такса за
производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на
20% върху произведената електрическа енергия от ФтЕЦ, находяща се в УПИ I-126,
127, 199, 200, масив 1, в землището
на с. К., местност “Велев бряст”,
община Тунджа, област Ямбол (“ФтЕЦ К. 1 С.”),
за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г., и за присъждане на законната
лихва върху главницата за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “К.1 С.”
ЕООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, “********, против Р.Б.,
представлявана от М. на Ф., със
съдебен адрес:***, искове с правно
основание чл. 59 и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 83 263,11
лева (осемдесет и три
хиляди двеста шестдесет и три лева и единадесет стотинки), представляваща
удържана и внесена в държавния бюджет такса
за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер
на 20% върху произведената електрическа енергия от ФтЕЦ, находяща се в УПИ I-126,
127, 199, 200, масив 1, в землището
на с. К., местност “Велев бряст”,
община Тунджа, област Ямбол (“ФтЕЦ К. 1 С.”),
за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г., и за присъждане на
законната лихва върху главницата за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “К.1 С.”
ЕООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, “********, против Р.Б.,
представлявана от М. на Ф., със
съдебен адрес:***, иск с правно
основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД вр. с чл. 7 от Конституцията на Р.Б., за сумата от 83 263,11 лева (осемдесет и три хиляди двеста
шестдесет и три лева и единадесет стотинки), представляваща обезщетение за
причинени вреди от обявени за противоконституционни норми на ЗЕВИ, по които е
удържана и внесена в държавния бюджет такса
за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер
на 20% върху произведената електрическа енергия от ФтЕЦ, находяща се в УПИ I-126,
127, 199, 200, масив 1, в землището
на с. К., местност “Велев бряст”,
община Тунджа, област Ямбол (“ФтЕЦ К. 1 С.”),
за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г., и за присъждане на
законната лихва върху главницата за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “К.С.”
ЕООД, ЕИК ********със
седалище и адрес на управление ***, “********, против Р.Б.,
представлявана от М. на Ф., със
съдебен адрес:***, искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 45 119,72 лева (четиридесет и пет хиляди сто и
деветнадесет лева и седемдесет и две стотинки), представляваща удържана и
внесена в държавния бюджет без основание такса за
производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на
20% върху произведената електрическа енергия от ФтЕЦ, находяща се в УПИ I-73,
87, масив 10, в землището на с. Каравелово, община Тунджа, област Ямбол (“ФтЕЦ
К.С.”), за периода от 01.07.2014 г. до
10.08.2014 г., и за присъждане на законната лихва върху главницата
за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “К.С.”
ЕООД, ЕИК ********със
седалище и адрес на управление ***, “********, против Р.Б.,
представлявана от М. на Ф., със
съдебен адрес:***, искове с правно
основание чл. 59 и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 45 119,72
лева (четиридесет и пет
хиляди сто и деветнадесет лева и седемдесет и две стотинки), представляваща
удържана и внесена в държавния бюджет такса
за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер
на 20% върху произведената електрическа енергия от ФтЕЦ, находяща се в УПИ I-73,
87, масив 10, в землището на с. Каравелово, община Тунджа, област Ямбол (“ФтЕЦ
К.С.”), за периода от 01.07.2014 г. до
10.08.2014 г., и за присъждане на законната лихва върху главницата
за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “К.С.”
ЕООД, ЕИК ********със
седалище и адрес на управление ***, “********, против Р.Б.,
представлявана от М. на Ф., със
съдебен адрес:***, иск с правно
основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД вр. с чл. 7 от Конституцията на Р.Б., за сумата от 45 119,72 лева (четиридесет и пет хиляди сто и
деветнадесет лева и седемдесет и две стотинки), представляваща обезщетение за
причинени вреди от обявени за противоконституционни норми на ЗЕВИ, по които е
удържана и внесена в държавния бюджет такса
за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер
на 20% върху произведената електрическа енергия от ФтЕЦ, находяща се в УПИ I-73,
87, масив 10, в землището на с. Каравелово, община Тунджа, област Ямбол (“ФтЕЦ
К.С.”), за периода от 01.07.2014 г. до
10.08.2014 г., и за присъждане на законната лихва върху главницата
за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Х.2 С.”
ЕООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, “********, против Р.Б.,
представлявана от М. на Ф., със
съдебен адрес:***, искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 30 414,49 лева (тридесет хиляди четиристотин и
четиринадесет лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща удържана и
внесена в държавния бюджет без основание такса за
производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на
20% върху произведената електрическа енергия от ФтЕЦ, находяща се в УПИ I-178,
масив 15, в землището на с. Ханово, община Тунджа, област Ямбол (“ФтЕЦХ.2
С.”),
за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г., и за присъждане на
законната лихва върху главницата за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Х.2 С.”
ЕООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, “********, против Р.Б.,
представлявана от М. на Ф., със
съдебен адрес:***, искове с правно
основание чл. 59 и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 30 414,49
лева (тридесет хиляди
четиристотин и четиринадесет лева и четиридесет и девет стотинки),
представляваща удържана и внесена в държавния бюджет такса
за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер
на 20% върху произведената електрическа енергия от ФтЕЦ, находяща се в УПИ I-178,
масив 15, в землището на с. Ханово, община Тунджа, област Ямбол (“ФтЕЦХ.2
С.”),
за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г., и за присъждане на
законната лихва върху главницата за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Х.2 С.”
ЕООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, “********, против Р.Б.,
представлявана от М. на Ф., със
съдебен адрес:***, иск с правно
основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД вр. с чл. 7 от Конституцията на Р.Б., за сумата от 30 414,49 лева (тридесет хиляди четиристотин и
четиринадесет лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща обезщетение
за причинени вреди от обявени за противоконституционни норми на ЗЕВИ, по които
е удържана и внесена в държавния бюджет такса
за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер
на 20% върху произведената електрическа енергия от ФтЕЦ, находяща се в УПИ I-178,
масив 15, в землището на с. Ханово, община Тунджа, област Ямбол (“ФтЕЦХ.2
С.”),
за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г., и за присъждане на
законната лихва върху главницата за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “С.Е.С.”
ЕАД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление ***, против
Р.Б., представлявана от М. на Ф., със съдебен адрес:***, искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 91 604,75
лева (деветдесет и една хиляди
шестстотин и четири лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща удържана
и внесена в държавния бюджет без основание такса за
производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на
20% върху произведената електрическа енергия от ФтЕЦ, находяща се в УПИ III-39
и IV-39,
кв. 176, в землището на гр. Любимец, община Любимец, област Хасково (“ФтЕЦ
С.Е.С. - ЛЮБИМЕЦ”), за периода
от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г., и за присъждане на законната
лихва върху главницата за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “С.Е.С.”
ЕАД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление ***, против
Р.Б., представлявана от М. на Ф., със съдебен адрес:***, искове с
правно основание чл. 59 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата
от 91 604,75 лева (деветдесет и една хиляди шестстотин и
четири лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща удържана и внесена в
държавния бюджет такса за производство на
електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на 20% върху
произведената електрическа енергия от ФтЕЦ, находяща се в УПИ III-39
и IV-39,
кв. 176, в землището на гр. Любимец, община Любимец, област Хасково (“ФтЕЦ
С.Е.С. - ЛЮБИМЕЦ”), за периода
от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г., и за присъждане на законната
лихва върху главницата за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “С.Е.С.”
ЕАД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление ***, против
Р.Б., представлявана от М. на Ф., със съдебен адрес:***, иск с
правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД вр. с чл. 7 от Конституцията на Р.Б., за сумата от 91 604,75 лева (деветдесет и една хиляди шестстотин и
четири лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за
причинени вреди от обявени за противоконституционни норми на ЗЕВИ, по които е
удържана и внесена в държавния бюджет такса
за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер
на 20% върху произведената електрическа енергия от ФтЕЦ, находяща се в УПИ III-39
и IV-39,
кв. 176, в землището на гр. Любимец, община Любимец, област Хасково (“ФтЕЦ
С.Е.С. - ЛЮБИМЕЦ”), за периода
от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г., и за присъждане на законната
лихва върху главницата за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “К.”
ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, против
Р.Б., представлявана от М. на Ф., със съдебен адрес:***, искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 51 186,70
лева (петдесет и една
хиляди сто осемдесет и шест лева и седемдесет стотинки), представляваща
удържана и внесена в държавния бюджет без основание такса за
производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на
20% върху произведената електрическа енергия от ФтЕЦ, находяща се в ПИ 076012,
в местността “Карабатак”,
в землището на с. Капатово, община Петрич, област Благоевград (“ФтЕЦ
СКАЙ С.”), за периода от 01.07.2014 г. до
10.08.2014 г., и за присъждане на законната лихва върху главницата
за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “К.”
ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, против
Р.Б., представлявана от М. на Ф., със съдебен адрес:***, искове с
правно основание чл. 59 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата
от 51 186,70 лева (петдесет и една хиляди сто осемдесет и
шест лева и седемдесет стотинки), представляваща удържана и внесена в държавния
бюджет такса за производство на
електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на 20% върху
произведената електрическа енергия от ФтЕЦ, находяща се в ПИ 076012,
в местността “Карабатак”,
в землището на с. Капатово, община Петрич, област Благоевград (“ФтЕЦ
СКАЙ С.”), за периода от 01.07.2014 г. до
10.08.2014 г., и за присъждане на законната лихва върху главницата
за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “К.”
ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, против
Р.Б., представлявана от М. на Ф., със съдебен адрес:***, иск с
правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД вр. с чл. 7 от Конституцията на Р.Б., за сумата от 51 186,70 лева (петдесет и една хиляди сто осемдесет и
шест лева и седемдесет стотинки), представляваща обезщетение за причинени вреди
от обявени за противоконституционни норми на ЗЕВИ, по които е удържана и
внесена в държавния бюджет такса за
производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на
20% върху произведената електрическа енергия от ФтЕЦ, находяща се в ПИ 076012,
в местността “Карабатак”,
в землището на с. Капатово, община Петрич, област Благоевград (“ФтЕЦ
СКАЙ С.”), за периода от 01.07.2014 г. до
10.08.2014 г., и за присъждане на законната лихва върху главницата
за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “С.П.Х.2”
ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, “********, против Р.Б.,
представлявана от М. на Ф., със
съдебен адрес:***, искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 102 769,47 лева (сто и две хиляди седемстотин шестдесет
и девет лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща удържана и внесена
в държавния бюджет без основание такса за
производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на
20% върху произведената електрическа енергия от ФтЕЦ, находяща се в ПИ 000447, в
местността “Т.”,
с. Копривлен, община Х. (“ФтЕЦ Т. 2”),
за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г., и за присъждане на
законната лихва върху главницата за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “С.П.Х.2”
ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, “********, против Р.Б.,
представлявана от М. на Ф., със
съдебен адрес:***, искове с правно
основание чл. 59 и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 102 769,47
лева (сто и две хиляди
седемстотин шестдесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки),
представляваща удържана и внесена в държавния бюджет такса
за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер
на 20% върху произведената електрическа енергия от ФтЕЦ находяща се в ПИ 000447, в
местността “Т.”,
с. Копривлен, община Х. (“ФтЕЦ Т. 2”),за
периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г., и за присъждане на
законната лихва върху главницата за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “С.П.Х.2”
ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, “********, против Р.Б.,
представлявана от М. на Ф., със
съдебен адрес:***, иск с правно
основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД вр. с чл. 7 от Конституцията на Р.Б., за сумата от 102 769,47 лева (сто и две хиляди седемстотин шестдесет
и девет лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за причинени
вреди от обявени за противоконституционни норми на ЗЕВИ, по които е удържана и
внесена в държавния бюджет такса за
производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на
20% върху произведената електрическа енергия от ФтЕЦ, находяща се в ПИ 000447, в
местността “Т.”,
с. Копривлен, община Х. (“ФтЕЦ Т. 2”),
за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г., и за присъждане на
законната лихва върху главницата за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “С.”
ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, против
Р.Б., представлявана от М. на Ф., със съдебен адрес:***, искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 49 388,33
лева (четиридесет и девет
хиляди триста осемдесет и осем лева и тридесет и три стотинки), представляваща
удържана и внесена в държавния бюджет без основание такса за
производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на
20% върху произведената електрическа енергия от ФтЕЦ, находяща се в ПИ 303003, ПИ
303315, ПИ 301003, ПИ 301004, ПИ 301006, ПИ 301008, ПИ 282008, ПИ 282009, ПИ
282011, ПИ 282014, в землището на с. Алино, община Самоков, област Софийска (“ФтЕЦ
С. ПЛАНА”), за периода от 01.07.2014 г. до
10.08.2014 г., и за присъждане на законната лихва върху главницата
за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “С.”
ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, против
Р.Б., представлявана от М. на Ф., със съдебен адрес:***, искове с
правно основание чл. 59 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата
от 49 388,33 лева (четиридесет и девет хиляди триста
осемдесет и осем лева и тридесет и три стотинки), представляваща удържана и
внесена в държавния бюджет такса за
производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на
20% върху произведената електрическа енергия от ФтЕЦ, находяща се в ПИ 303003, ПИ
303315, ПИ 301003, ПИ 301004, ПИ 301006, ПИ 301008, ПИ 282008, ПИ 282009, ПИ
282011, ПИ 282014, в землището на с. Алино, община Самоков, област Софийска (“ФтЕЦ
С. ПЛАНА”), за периода от 01.07.2014 г. до
10.08.2014 г., и за присъждане на законната лихва върху главницата
за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “С.”
ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, против
Р.Б., представлявана от М. на Ф., със съдебен адрес:***, иск с
правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД вр. с чл. 7 от Конституцията на Р.Б., за сумата от 49 388,33 лева (четиридесет и девет хиляди триста
осемдесет и осем лева и тридесет и три стотинки), представляваща обезщетение за
причинени вреди от обявени за противоконституционни норми на ЗЕВИ, по които е
удържана и внесена в държавния бюджет такса
за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер
на 20% върху произведената електрическа енергия от ФтЕЦ, находяща се в ПИ 303003, ПИ
303315, ПИ 301003, ПИ 301004, ПИ 301006, ПИ 301008, ПИ 282008, ПИ 282009, ПИ
282011, ПИ 282014, в землището на с. Алино, община Самоков, област Софийска (“ФтЕЦ
С. ПЛАНА”), за периода от 01.07.2014 г. до
10.08.2014 г., и за присъждане на законната лихва върху главницата
за периода от 04.05.2018 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “Б.Ф.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, “********, да заплати на Р.Б., представлявана от М. на Ф., със съдебен адрес:***, сумата от 40,50 лева (четиридесет лева и петдесет стотинки), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “С.П.Х.1” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, “********, да заплати на Р.Б., представлявана от М. на Ф., със съдебен адрес:***, сумата от 40,50 лева (четиридесет лева и петдесет стотинки), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “П.В.И.Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Р.Б., представлявана от М. на Ф., със съдебен адрес:***, сумата от 40,50 лева (четиридесет лева и петдесет стотинки), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “М.К.С.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, “********, да заплати на Р.Б., представлявана от М. на Ф., със съдебен адрес:***, сумата от 40,50 лева (четиридесет лева и петдесет стотинки), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “К.1 С.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, “********, да заплати на Р.Б., представлявана от М. на Ф., със съдебен адрес:***, сумата от 40,50 лева (четиридесет лева и петдесет стотинки), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “К.С.” ЕООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***, “********, да заплати на Р.Б., представлявана от М. на Ф., със съдебен адрес:***, сумата от 40,50 лева (четиридесет лева и петдесет стотинки), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “Х.2 С.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, “********, да заплати на Р.Б., представлявана от М. на Ф., със съдебен адрес:***, сумата от 40,50 лева (четиридесет лева и петдесет стотинки), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “С.Е.С.” ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Р.Б., представлявана от М. на Ф., със съдебен адрес:***, сумата от 40,50 лева (четиридесет лева и петдесет стотинки), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “К.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Р.Б., представлявана от М. на Ф., със съдебен адрес:***, сумата от 40,50 лева (четиридесет лева и петдесет стотинки), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “С.П.Х.2” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, “********, да заплати на Р.Б., представлявана от М. на Ф., със съдебен адрес:***, сумата от 40,50 лева (четиридесет лева и петдесет стотинки), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “С.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Р.Б., представлявана от М. на Ф., със съдебен адрес:***, сумата от 40,50 лева (четиридесет лева и петдесет стотинки), представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :