Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 25.10.2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на девети октомври през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр. дело №6816 по описа за 2016
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Е.И.Ф. срещу З. „Л.И.“
АД обективно съединени искове с правна квалификация чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, вр. с § 22 от ПЗР на КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 200000лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод ПТП възникнало на
26,06,2015год., както и за сума в размер на 3300лв.- обезщетение за имуществени вреди /разходи за лечение/,
ведно със законна лихва за забава от датата на ПТП до окончателното плащане на
вземането.
Излагат се доводи, че на 26,06,2015год., около
7:50 часа на 66.200км. от главен път II-86, при 62+300км., в посока с. Хвойна, при управление на л.а.„Субару Легаци“, с рег.№ *******,
С.Д.Д., е нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което е
реализирал ПТП с л.а. марка „Форд“, модел „Маверик“, с рег. № *******. Твърди
се вследствие на реализираното ПТП на ищеца- пътник на задна седалка в л.а.
„Субару Легаци“, да са причинени имуществени и неимуществени вреди подлежащи на
обезщетяване. Поддържа се деликтната отговорност на виновния водач да е
застрахована при ответното дружество по застраховка Гражданска отговорност,
валидна към датата на застрахователното събитие. Налице е влязла в сила на 10,03,2016год.
присъда от 23,02,2016год. постановена по
НОХД № 3 по описа на ОС- гр. Смолян за 2016год., с която е призната вината на деликвента.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответното дружество – З. „Л.И.“ АД, в указания законоустановен срок за
отговор по реда на чл.367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата
претенция. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение, с което се покрива гражданската отговорност на
деликвента към датата на застрахователното събитие.
Оспорва механизма на настъпване на пътнотранспортното
произшествие, вида, характера и интензитета на твърдените увреждания, както и наличието на причинна връЗ.а между тях и
ПТП. Оспорва претенцията за
имуществени вреди. При условията на евентуалност релевира възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия, който е нарушил -чл.137а, ал.1 от ЗДВП,
като е пътувал без предпазен обезопасителен колан. Оспорва размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди като иЗ.лючително завишен и
несъобразен с изискването на чл.52 от ЗЗД. Излага доводи за недължимост
претендираната лихва.
Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не
е спорно между страните настъпването
на процесното
ПТП на 26,06,2015год.,
около 7,50часа, на главен път
ІІ-86, при 62+300км. В посока с.Хвойна между лек автомобил, с марка “Субару
Легаци“, с рег.№*******, управляван
от С. Д. Д. и лек автомобил Форд Маверик, с рег. №*******, управлан от С.Т.Б., при
което на пътуващия в лек автомобил Субару Легаци пътник- Е.И. Ф.
са причинени травматични увреждания.
Постановена е влязла в сила на 10,03,2016год.
присъда от 23,02,2016год., по НОХД
№3/2016год. по описа на Окръжен съд Смолян, с която С.Д. Д. е признат за
виновен в това, че на 26,06,2015год. при управление на МПС лак автомобил
Субару Легаци, с рег.№******* нарушил правилата за движение-чл.20, ал.1 от
ЗДВП, чл.21, ал.2 от ЗДВП и по непредпазливост причинил средни телесни повреди
на Е.И. Ф.-престъпление по чл.343, ал.4,
вр.ал.3, б.Б, пр.1, вр.ал.1, б.Б и б.В, вр.чл.342, ал.1 от НК.
Безспорно между страните съгласно определение постановено по реда на чл.146
от ГПК на 04,01,2017год., е наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност,
покриващ деликтната отговорност на виновния водач, с ответното дружество за
релевирания период.
От изслушаното по делото заключение на комплексна съдебно-медицинска
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съд.акт, се установява, че при ПТП ищецът е
получил следното травматично увреждане: Травматичен шок, лека по тежест черепно-мозъчна травма/мозъчно сътресение/ протекла с
количествена промяна в съзнанието/зашеметяване, объркване/, без медицински данни за настъпване на пълно
безсъзнателно състояние/кома/, счупване на дясна
бедрена кост, счупване на дясна предмишница-на лъчевата
и лакътна кости, счупване на таза-
горно и долно рамо на дясната срамна кост. Травматичния шок е реализирал
медико-биологичния признак- временно
разстройство на здравето опасно за живота. Леката по тежест черепно-мозъчна травма/мозъчно
сътресение/ протекла с количествени промени в съзнанието е реализирала медико- биологичния признак временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Счупването на дясното бедро е
причинило на ищеца трайно затруднение
на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от тридесет дни, приблизително между 6-8месеца. Счупването на дясната предмишница е причинило трайно затрудняване на движенията на горния десен крайник за срок по-
дълъг от тридесет дни или около 3-5месеца. Счупването на таза е довело до трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от тридесет дни. По отношение на ищеца е проведено комплексно болнично лечение включващо постелен режим, активно неврологично наблюдение, медикаменти и оперативни интервенции.
Първоначално е бил приет в отделение
по реанимация и интензивно лечение /ОАИЛ/ поради травматичния
шок. Лечението се е водело по реанимационен лист с мониториране на дихателна и
сърдечно-съдова дейност. След стабилизиране на жизнено
важните функции на 01.07.15 г. е бил преведен за продължаване на лечението в
ортопедо-травматологично отделение. Проведени са оперативните интервенции за счупванията на дясно бедро и дясна предмишница, със съпътстващо медикаментозното лечение. Най-интензивни болки Ф. е търпял
по време на стационарното лечение
непосредствено след оперативните интервенции и по време на рехабилитацията.
Към момента на изготвяне на заключението на съдебно- медицинската
експертиза ищецът е в добро общо състояние с ясно съзнание, всестранно ориентиран
и адекватен. Черепно-мозъчната травма е протекла без отпадна
неврологична симптоматика, без настъпили усложнения. Във връЗ.а с
ортопедичния статус на ищеца се констатира, че се движи с помощни средства и затруднена
походка поради нова фрактура на дясна бедрена шийка, за която е проведено оперативно
лечение, а диафизарната фрактура на бедрената кост, която е последица от
процесното ПТП е зараснала, с ограничение на сгъването в ДТБС и ДКС. По отношение на дясна
предмишница се констатират ограничени въртеливи
движения в дясна гривнена става, с невъзможност за сгъване. Поддържа се да е налице причинно-следствена
връЗ.а на травматични увреждания и процесното ПТП. Извършените разходи в размер
на 3300лв. са в причинно -следствена връЗ.а с ПТП-необходими за лечебния и
възстановителен период.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез показанията
на св. Андрияна Сергеева Узунова, от които се установяват претърпените от ищеца
неимуществени вреди. От показанията на свидетеля С.Д. се установява към момента
на ПТП ищецът да е бил с поставен предпазен колан.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с
пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр.чл.45
от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
С оглед приложената
влязла в сила присъда и на основание чл.300 от ГПК, съдът приема за установено
извършено виновно, противоправно деяние от водача на лек автомобил Субару
Легаци -С.Д. Д., който нарушил чл.20, ал.1 и чл.21,
ал.2 от ЗДВП.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в
пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е
налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото
задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва
да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по
реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на
пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г.,
в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че
претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер 65000,00лв. При определяне на същите, съдът съобрази характера на причинените физически увреждания- Травматичен шок, лека по тежест черепно-мозъчна травма/мозъчно сътресение/, протекла без отпадна
неврологична симптоматика, с възстановителен период от около 30дни, счупване
на дясна бедрена кост, с възстановителен срок до 8
месеца, фрактура на дясна предмишница-на лъчевата и лакътна кости, с възстановителен срок
от 3-5месеца и фрактура на таза- горно и долно рамо на дясната
срамна кост с възстановителен период около 30дни. Съдът съобрази проведеното оперативно лечение на фрактурата на дясна бедрена кост и предмишница, проведената втора
операция на горен крайник, предвид недоброто срастване, обстоятелството, че пострадалия
е бил ограничен в придвижването и ежедневието си относно битово обслужване,
предвид което е имал необходимост от
чужда помощ, ползването на помощни
средства, възрастта на пострадалия - 33г. към датата
на ПТП, както и последиците в психологичен план /при всички случаи участието в
ПТП е свързано с негативни последици в психо-емоционален план, установени и от
събраните свидетелски показания, сочещи на ограничаване на социалните контакти,
деперсивни състояния, страх от придвижване с автомобил/. Съдът съобрази и обстоятелството, че към момента на изготвяне на
заключението по съдебно-медицинската експертиза се наблюдават ограничени
движения, както в долен десен крайник, така и относно въртеливи движения на
гривнената става, които предвид активна рехабилитация биха могли да бъдат
преодолени в известна степен/ съдът не взема предвид последвалата фрактура на
дясна бедрена става от м.01,2017год. и ограниченията на крайника обусловени от
това-не е в пряка връзка с ПТП/, изпитваните болки от пострадалия при промяна
във времето или натоварване, видно и от свидетелските показания. Съобразявайки
горното и икономическата конюнктура в страната и
лимитите на ГО за релевирания период съгласно чл.266, ал.1, т.1,
б."а" от КЗ/отм./, съдът намира, че горният размер на обезщетението
отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Съдът намира
за неоснователно релевираното възражение от ответника за съпричиняване, поради
непоставянето на обезопасителен колан. Съобразно правилата на чл.154 от ГПК от ответната страна не се
ангажираха категорични доказателства да е извършено нарушение на чл.137а от
ЗДВП/твърдението се опровергава от събраните свидетелски показания/.
Като законна
последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи законна
лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
По
претенцията за имуществени вреди:
Видно от
фактура №30255/01,07,2015год. и приложен фискален бон от 01,07,2015год. се
установява от ищеца да са извършени разходи в размер на 3300лв.за медицински
консумативи, които съгласно заключението на СМЕ са в пряка причинно- следствена
връзка с процесното увреждане. Ето защо исковата претенция като основателна следва
да бъде уважена в пълен размер.
По иска с пр.кв.чл.86,
ал.1 от ЗЗД:
Предвид основателността на
исковата претенция основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата
на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и
законната лихва. Същата е дължима от датата на деликта -26,06,2015год. до
окончателното изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента, който
отговаря на осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226,
ал.2, изр.1 от КЗ /отм./. Върху обезщетението за причинени имуществени
вреди се дължи законна лихва от датата на извършване на съответния разход до
изплащане на вземането. Ето защо претенцията за забава е
основателна от 01,07,2015год. до изплащане на вземането и неоснователна от датата- 26,06,2015год. до
30,06,2015год.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК.
Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК, в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски
по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят общо в размер на 2897,00лв., от които 2732,00лв.-
държавна такса и 165,00лв.-в.л. от общо 500,00лв.
На ответника на осн.чл.78, ал.3 от ГПК се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 99,00лв., от общо 150,00лв.,
от които 100,00лв.-юрисконсултско възнаграждение и 50,00лв.-депозит свидетел.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв. Р.М. се дължи адв.хонорар,
определен по чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатски
възнаграждения и съобразно уважената част от иска, в размер на 2187,57лв. от
общо 6629,00лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК„Л.и.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на Е.И.Ф., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 411А на осн.чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 65000,00лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на 26,06,2015год.
ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 26,06,2015год.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за горницата над 65000лв. до пълния предявен размер от 200000,00лв. като
неоснователна.
ОСЪЖДА ЗК„Л.и.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на Е.И.Ф., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 411А на осн.чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 3300,00лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на
26,06,2015год. ПТП имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума
от 01,07,2015год. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за периода от
26,06,2015год. до 30,06,2015год. като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗК„Л.и.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 2897,00лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА Е.И.Ф., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 411А да заплати на ЗК„Л.и.”
АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в размер на 99,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА ЗК„Л.и.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на адв. Р.М.
на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв., сумата
от 2187,57лв.
– адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: