№ 182
гр. Търговище, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ
Членове:ЙОРДАН П. ИВАНОВ
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора Д. П. С.
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20233500600278 по описа за 2023
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 313 и сл. НПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от адвокат С. А. – защитник
на подсъдимите К. Г. К. и В. С. В. против Присъда № 17 от 22.06.2023 г.,
постановена по НОХД № 209/2022 г. по описа на Районен съд – Попово.
С нея съдът е признал подсъдимия К. К. за виновен в това, че на
10.07.2021 г. в гр. Попово, пред комплекс „Макао“, е причинил средна
телесна повреда на Г. Т. С., изразяваща се в счупване на първи горен ляв
резец до нивото на венеца на коронковата му част и на втори горен ляв резец
до 1/3 от коронковата му част, което е довело до трайно затрудняване на
дъвченето във фазата на отхапването и говора, поради което и на основание
по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода
за срок от три години, изпълнението на което, на осн. чл. 66 от НК отложил с
изпитателен срок от четири години. Със същата присъда съдът признал
подсъдимия В. В. за виновен в това, че на 10.07.2021г. в гр. Попово, пред
комплекс „Макао“, в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93,
т. 1, буква „б“ от НК - управител на ресторант „Макао“ в „Ди Ви“ ЕООД - гр.
Попово, при изпълнение на службата и функциите си, при условията на
независимо съпричиняване с подс. К. Г. К., е причинил средна телесна
повреда на Г. Т. С., изразяваща се в счупване на левия долночелюстен клон в
1
областта на ъгъла, което е довело до трайно затрудняване на дъвченето и
говора, поради което на основание чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал.
1 от НК, му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години,
изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложил с
изпитателен срок от четири години.
Със същата присъда РС – Попово е осъдил подс. К. К. да заплати на
гражданския ищец Г. Т. С. сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от гражданския ищец в резултат на инкриминираното деяние
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението, като за разликата до пълния
претендиран размер от 15000 лв. е отхвърлил иска като неоснователен. Подс.
К. е осъден да заплати на гражданския ищец Г. С. и сумата от 4177,40 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от гражданския ищец в резултат
на инкриминираното деяние имуществени вреди /разходи за възстановяване
на двата счупени зъба/, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2021г., до
окончателното изплащане на задължението.
Първоинстанционният съд е осъдил подс. В. В. да заплати на Г. С.
сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
гражданския ищец в резултат на инкриминираното деяние неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението, като за разликата до пълния претендиран размер
от 15000 лв. е отхвърлил иска като неоснователен.
Със същата присъда на РС – Попово подсъдимият К. е осъден да
заплати на Г. С. и разноските по делото в размер на 437,13 лева,
пропорционално на уважената част от гражданския иск. Подс. К. е осъден да
заплати и по сметка на РС – Попово държавна такса върху уважения иск в
размер на 447,10 лв., а също и сумата от 100 лева – разноски направени в хода
на съдебното производство.
РС – Попово е осъдил подс. В. да заплати на Г. С. и разноските по
делото в размер на 250 лева, пропорционално на уважената част от
гражданския иск. Подс. В. е осъден да заплати и по сметка на РС – Попово
държавна такса върху уважения иск в размер на 200 лв., а също и сумата от
100 лева – разноски направени в хода на съдебното производство.
С първоинстанционната присъда всеки от подсъдимите е осъден да
заплати по сметка на ОДМВР – Търговище сумата от 307,58 лв.,
представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски.
В жалбата си защитникът на подсъдимите сочи, че
първоинстанционната присъда е неправилна, незаконосъобразна и
несправедлива. Жалбоподателят моли да бъде отменена присъдата на Районен
съд – Попово и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд. Алтернативно, адв. А. моли да бъде постановена
нова присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за невиновни или да
бъдат изменени присъдите им.
Срещу първоинстанционната присъда е постъпила жалба и от частния
2
обвинител и граждански ищец Г. С. Т. чрез адв. Р. Р. в частта относно
определеното обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта относно
присъдените разноски в полза на Г. Т.. Жалбоподателят моли да бъде
изменена първоинстанционната присъда, като бъдат увеличени дължимите от
подсъдимите обезщетения до претендирания размер с гражданските искове от
всеки един от тях.
В съдебно заседание въззивната жалба, подадена от защитника на
подсъдимите се поддържа изцяло от адв. С. А. и лично от подсъдимия В. В..
Подсъдимият К. К., редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
Защитникът моли наложеното на подсъдимия К. наказание да бъде намалено.
По отношение на подсъдимия В., адв. А. счита постановената присъда за
необоснована, доколкото от доказателствата по делото не се установява В. да
е нанесъл удар на пострадалия. Защитникът изразява несъгласие с приетото в
присъдата, че В. е признат за виновен за нанесена при условията на
независимо съпричиняване с подс. К. телесна повреда. По отношение на
подадената от повереника на гражданския ищец въззивна жалба адв. А. счита
същата за неоснователна.
Подсъдимият В. поддържа казаното от защитника си. В последната си
дума, подсъдимият В. заявява, че не е нанасял удар на пострадалия и е
невинен.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител адв. Р. Р.
поддържа подадената от него въззивна жалба. Счита, че вината на двамата
подсъдими е безспорно установена. По отношение на размера на присъденото
обезщетение, счита че първоинстанционният съд не е взел предвид
претърпените болки и страдания, тяхното естество, процедурите и
манипулациите, през които е преминал пострадалият. Моли съдът да уважи
пълния размер на предявените граждански искове.
Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище счита, че не се
касае за несправедливо определено наказание по отношение на подсъдимия
К.. По отношение на подс. В. сочи, че подадената жалба е частично
основателна, доколкото при умишлено престъпление няма как да се касае за
независимо съпричиняване и в тази част присъдата е незаконосъобразна.
Според прокурора, не е налице квалифициращия елемент, приет относно
втория подсъдим, че се касае за телесна повреда причинена от него в
качеството му на длъжностно лице. Според представителя на ОП –
Търговище наказанието на подс. В. следва да бъде определено под средния
размер, доколкото причинената от него телесна повреда е със значително по-
нисък интензитет. По отношение на жалбата от гражданския ищец,
прокурорът счита, че не се касае за явна несправедливост на определените
размери на обезщетенията, поради което присъдата в тази част следва да бъде
потвърдена.
Въззивният съдебен състав, като обсъди доказателствената съвкуност,
след преценка на съображенията и доводите, изложени от страните, както и
след цялостна преценка на правилността на обжалваната присъда, съгласно
чл. 314, ал. 1 НПК, констатира следното:
3
По делото е допуснато съществено процесуално нарушение, което е от
категорията на абсолютните и не може да бъде отстранено от въззивната
инстанция, поради което присъдата на РС – Попово следва да бъде отменена и
делото да бъде върнато на районния съд за ново разглеждане от друг състав.
В проведеното на 06.03.2023 г. открито съдебно заседание
първоинстанционният съд е дал ход на делото в отсъствието на подсъдимия
К. К. (л. 71 от НОХД № 209/2022 г. на РС – Попово). Подсъдимият К. К. е бил
редовно уведомен за датата и часа, за която е било отложено разглеждането
на делото – 06.03.2023 г. в 10 часа в предишното съдебно заседание, на което
се е явил лично, видно от протокола от същото, проведено на 19.01.2023 г. (л.
58-59 от делото). В съдебното заседание на 06.03.2023 г. защитникът на
подсъдимия К. е заявил, че подзащитният му не може да се яви в съдебно
заседание, тъй като майка му му се е обадила, че е катастрофирал и е в
болница в Кралство Белгия. Адв. А. е изложил съображения против даването
на ход на делото в отсъствие на подс. К., с оглед гарантиране правото му на
защита. Въпреки това, съдът е дал ход на делото, като в съображенията си е
посочил единствено, че липсват доказателства за твърдените обстоятелства,
че подс. К. е в чужбина и хоспитализиран. В същото съдебно заседание е
даден ход на съдебното следствие, като са разпитани множество свидетели и
вещи лица.
В проведеното на 13.04.2023 г. съдебно заседание, адв. С. А. е
представил в превод от нидерландски език медицински удостоверения,
издадени от д-р Лотте Верстойфт и д-р Жил Верстрате, от които се
установява, че в периода от 01.03.2023 г. до 08.03.2023 г., включително, както
и в периода от 09.03.2023 г. до 06.2023 г. К. Г. К. е бил неработоспособен
поради злополука. Същите удостоверения са приети от РС – Попово като
доказателства по делото.
С оглед заявеното от защитника на подсъдимия за претърпяна
злополука, съдът е следвало да не дава ход на делото, а да го отложи за
разглеждане за друга дата и час, като задължи подсъдимия да представи
доказателства за това дали е имал уважителна причина да не се яви в съдебно
заседание.
Първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално
нарушение, което е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия
К. К.. Това е така, защото районният съд е дал ход на делото в отсъствието на
подсъдимия, въпреки че той е имал уважителна причина да не се яви в
съдебно заседание. Макар да не го е посочил изрично в определението си,
съдът е дал ход на делото в заседанието на 06.03.2023 г. в отсъствие на
подсъдимия К.. Разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия е
уредено в чл. 269 НПК, но в случая не е била налице нито една от хипотезите
на чл. 269, ал. 3 НПК. Съдът също така, не е посочил и дали отсъствието на
подсъдимия няма да попречи за разкриването на обективната истина по
делото. При разглеждане на делото в отсъствие на подсъдим съдът следва да
посочи конкретно коя от хипотезите на чл. 269, ал. 3 НПК е налице. В този
смисъл е и практиката на ВС и ВКС - Решение № 61 от 29.05.1992 г. по н.
4
надз. д. № 50/1992 г., ВК на ВС, Решение № 462 от 20.11.2009 г. по н. д. №
453/2009 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС и др. Още повече, че присъствието на подс.
К. е било задължително в случая, съгласно чл. 269, ал. 1 НПК, с оглед
повдигнатото му обвинение за тежко престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1
НК.
За пълнота следва да се посочи, че първоинстанционният съд още
веднъж е дал ход на делото в отсъствието на подсъдимия К. без да го посочи
изрично - този път в проведеното о.с.з. на 11.05.2023 г. (л. 102 от делото). В
този случай е могло да бъде даден ход на делото по реда на чл. 269, ал. 3, т. 3
НПК при преценка, че това няма да попречи на разкриването на обективната
истина. Съдът обаче отново е пропуснал да се позове на обстоятелството, че
дава ход на делото в отсъствието на подсъдимия К., конкретната хипотеза
позволяваща разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия, както и
дали са били налице кумулативно предвидените предпоставки за това,
съгласно чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК: подсъдимият е редовно призован, не е
посочил уважителни причини за неявяването си и е изпълнена процедурата по
чл. 247в, ал. 1 НПК.
Давайки ход на делото в отсъствие на подс. К. без да са били налице
предпоставки за това, съдът е лишил подсъдимия от възможност да участва
пълноценно в процеса. Макар подсъдимият да е имал упълномощен
защитник, то правата му на самостоятелна страна в процеса не са били
гарантирани в конкретния случай. Подсъдимият не е имал възможност да
участва в съдебното заседание на 06.03.2023 г., да изложи обяснения по
обвинението в това заседание, нито да участва в проведените разпити на
свидетели и вещи лица в това заседание. По този начин е било накърнено
правото на защита на подсъдимия К., като това нарушение не е било санирано
с допуснатия впоследствие преразпит по делегация на част от свидетелите,
разпитани в заседанието, проведено на 06.03.2023 г.
Предвид така посоченото, настоящият съд намира, че като е лишил
подсъдимия К. от лично участие в проведеното на 06.03.2023 г. съдебно
заседание без да е било налице някое от основанията за това,
първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в ограничаване правата на подсъдимия, поради което и на
основание чл. 335, ал. 2, във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК постановената
присъда на РС – Попово следва да се отмени и делото да бъде върнато за ново
разглеждане на първата инстанция от етапа на съдебното заседание.
С оглед това, че е допуснато съществено процесуално нарушение,
довело до ограничаване правата на един от подсъдимите, е безпредметно да
се обсъждат останалите доводи относно правилността и законосъобразността
на присъдата. При новото разглеждане на делото те следват да намерят своя
отговор.
Водим от горното и на основание чл. 335, ал. 2, във вр. с чл. 348, ал. 3, т.
1 НПК, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Присъда № 17/22.06.2023 г., постановена по НОХД №
209/2022 г. по описа на Районен съд - Попово, VI състав и
ВРЪЩА НОХД № 209/2022 г. по описа на Районен съд - Попово, VI
състав на Районен съд - Попово за ново разглеждане от друг състав на съда от
етапа на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6