РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Пловдив, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330108721 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба М. К. П. срещу „Вива Кредит“ ООД, с която е предявен
иск за прогласяване за недействителна на клауза за такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем, обективирана в чл.1, ал.3 от договор за кредит №
************** от 12.01.2022 г.,поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща чл.19,
ал.4 ЗПК, както и поради нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.
Излагат се твърдения, че между страните е сключен договор за кредит
************** от 12.01.2022 г., по който ответникът предоставил на ищеца сума в размер
на 200 лева, платими в срок от 14 седмици. В чл.1, ал.3 от договора била уговорена такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем във фиксиран размер.
Счита, че така уговорената клауза е недействителна, поради противоречие с добрите нрави и
поради заобикаляне на закона, а именно чл.19, ал.4 ЗПК, както и поради нарушение на чл.11,
ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва исковете
по същество с излагане на подробни съображения. Моли се за отхвърляне на исковете и
присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът предявява насрещен иск срещу ищцата за
присъждане на сума в размер на 200 лева – неплатена главница по договор за кредит №
************** от 12.01.2022 г., сключен с М. К. П. и 12.59 лева – договорна
възнаградителна лихва за периода 26.01.2022 г. до 20.04.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на насрещния иск – 21.07.2022 г. до окончателното
плащане. Претендират се разноски.
Искът ще се приеме за съвместно разглеждане , доколкото е допустим и има връзка с
първоначалния иск, заведен от ищеца, касае се за един и същи договор за заем.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на насрещния иск от ответника.
1
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск за признаване за недействителна клауза за неустойка за неизпълнение
на задължение за предоставяне на обезпечение, предвидена в договора, поради
противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона – чл.26, ал.1, пр.3 и пр.2 ЗЗД и
противоречие със закона, чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Предявени са насрещни осъдителни искове с правна квалификация чл.240, ал.1 и ал.2
ЗЗД.
Предявено е възражение за прихващане с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
С определение от 17.10.2022 г., като безспорно между страните е отделено, че са
сключили договор за кредит № ************** от 12.01.2022 г. с посоченото от ищеца
съдържание, в който е уговорена клауза за такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем, така както е посочена като съдържание в исковата молба.
Безспорно е, че по договора за кредит на М. П. е предоставен кредит в размер на 200
лева, че по същия договор са останали непогасени сума в размер на 200 лева – главница и
12.59 лева – договорна възнаградителна лихва за периода 26.01.2022 г. до 20.04.2022 г.,
както и че е настъпил падежа на всички задължения по договора.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Вива Кредит“ ООД
представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По иска за недействителност на клаузата за таксата за експресно разглеждане на
документи
На първо място ищецът е посочил като основание за недействителност на клаузата
за такса за експресно разглеждане противоречие с добрите нрави.
В чл.1, ал.3 от договора е предвидена такса за експресно разглеждане на документи
в размер на 158.06 лв. Посочената клауза съдът счита за нищожна поради противоречие с
добрите нрави, доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на
насрещната престация на кредитора. Опциите при сключване на договора за паричен заем са
или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на
заявката и получаване на становище до 20 минути след подаване на предложението за
сключване на договор за заем или обикновена заявка без такса Обикновената заявка
означава заемодателят да вземе становище в срок от 10 дни. Следователно при
необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок заемателят е принуден да избере
опция приоритетно разглеждане. Тази такса е уговорена в договора, едва след като е
направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължава да плати
такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата е
2
във фиксиран размер – 158.06 лева или в случая близо 1/2 от размера на получения заем,
както и е в по-голям размер от възнаграждението, което кредитора получава за отпуснатия
кредит. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от
заемодателя. С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза противоречи на
добрите нрави, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит
разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и
усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4
ЗПК, поради което е нищожна.
Предвид изложеното искът ще бъде уважен.
Предвид уважаване на иска на първото посочено от ищеца основание, съдът не дължи
обсъждане на другите посочени основания за недействителност на клаузата за неустойка.
По насрещния иск на ответника:
Предявени са насрещни осъдителни искове с правна квалификация чл.240, ал.1 и ал.2
ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Безспорно е, че по договора за кредит са останали непогасени сума в размер на 200
лева – главница и 12.59 лева – договорна възнаградителна лихва за периода 26.01.2022 г. до
20.04.2022 г., както и че е настъпил падежа на всички задължения по договора.
Видно от договора на ответника е предоставен кредит в размер на 200 лева, което
обстоятелство същият не е оспорил. Предвидена е възнаградителна лихва във фиксиран
размер за целия срок на кредита в размер на 12.59 лева.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил дължимите суми, като
неблагоприятните последици от недоказването са за него. Предвид изложеното исковете
като доказани по основание и размер ще бъдат уважени.
Като законна последица от уважаване на иска за главница, ще се уважи и претенцията
за присъждане на законна лихва върху нея от датата на подаване на насрещния иск в съда –
21.07.2022 г. до окончателното плащане, каквото искане е заявено още в насрещния иск.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на
спора право на разноски се пораждат и за двете страни.
Ищецът по първоначалния иск доказа следните разноски – 50 лева, платена държавна
такса, която ще му се присъди изцяло.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие /л.15/, съгласно който на
ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. С. Н.. Съгласно
чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение
за адв. С. Н. в размер на 300 лева /с оглед интереса/, с оглед уважената част от претенцията,
ще се присъди в пълен размер.
Ищецът по насрещните искове доказа следните разноски – 50 лева, платена държавна
такса и 400 лева, платено адвокатско възнаграждение по насрещния иск /л.48/ Общо
разноски за ищеца по НИМ е 450 лева.
3
Ответникът по насрещния иск е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца. Съгласно Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения чл.7, ал.1, т.2, редакцията към датата на сключване на
договора за правна защита, минималния размер на адвокатското възнаграждение за
предявения интерес е 400 лева, поради което уговореното възнаграждение не е прекомерно.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за такса за експресно разглеждане на документ,
обективирана в чл.1, ал.3 от договор за кредит № ************** от 12.01.2022 г., сключен
между М. К. П., ЕГН ********** и „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, като
противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Люлин-7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет.2,
офис 73Г, представлявано от Д. С. Д. – управител ДА ЗАПЛАТИ НА М. К. П., ЕГН
**********, с адрес: **********************, сумата в размер на 50 лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Люлин-7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет.2,
офис 73Г, представлявано от Д. С. Д. – управител ДА ЗАПЛАТИ НА адв. С. К. Н.,
БУЛСТАТ **********, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 300 лева - адвокатско
възнаграждение по първоначалния иск.
ОСЪЖДА М. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ******************** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Люлин-7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет.2, офис 73Г
сумата в размер на 200 лева – неплатена главница по договор за кредит № **************
от 12.01.2022 г. и 12.59 лева – договорна възнаградителна лихва за периода 26.01.2022 г. до
20.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
насрещния иск в съда – 21.07.2022 г. до окончателното плащане, както и сума в размер на
450 лева – разноски по насрещния иск.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4