№ 19048
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110135297 по описа за 2022 година
При условията на обективно комулативино съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са
предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.240 ЗЗД във връзка с чл.286
ТЗ.
Ищецът М.Ф.М.АД е предявил установи-телни искове да бъде признато със сила на
присъдено нещо , че ответницата му дължи следните суми : 2 431,59 лв, представляващи
главница по Договор за стоков кредит № 1111г. между ответницата и „Б.Д.АД, което е
прехвърлено от банката-кредитор на дружеството–ищец чрез Рамков договор за
прехвърляне на вземания от 02.06.2021г. и Допълнително споразумение от 16.06.2021г. , за
които ответницата е уведомена; 347,06 лв, представляващи договорна лихва по посочения
договор за кредит, начислена за периода от 20.10.2020г. до 27.03.2022г., и 34,47 лв,
представляващи наказателна лихва по посочения договор за кредит, начислена за периода
от 20.10.2020г. до 16.06.2021г., заедно със законовата лихва върху главницата, считано от
датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК- 16.02.2022г. до окончателното й
изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д.
№ 8133/2022г. по описа на СРС, 68 състав, срещу която е предявено възражение по
чл.414,ал.1 ГПК от длъжницата (ответница в настоящото исково производство).
В хода на съдебното производство , вкючително и в заседанието на 20.10.2023г. , в
което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на ищеца. С писмена
молба от 19.10.2023г. пълномощникът на ищцовото дружество е пледирал за уважаване на
1
исковете.
Ответната страна Л. В. С. оспорва изцяло по основание и по размер предявените
искове видно от изявленията на пълномощника й в представения на 11.08.2022г. отговор на
исковата молба. Предявени са възражения за нищожност на процесния договор за кредит
поради „противоречие с добрите нрави” по смисъла на чл.26,ал.1, предл.3 ЗЗД и поради
„неспазване на нормите на чл.11,т.9 и т.10 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК” във връзка с чл.23
ЗПК. Предявени са и възражения за частична нищожност на клаузите от договора за
кредит „относно определянето на процента на възнаградителната лихва и на ГПР /годишен
процент на разходите/” поради противоречие с доборите нрави и поради неравноправност
по смисъла на чл.143,т.19 ЗПК , тъй като в кредитния договор е посочен ГПР , различен от
действителния , и „не е установен механизмът , по който е изчислен този процент и по-
конкретно какви други разходи , освен възнаградителната лихва са включени в него”.
Според ответната страна нишожността на договорните клаузи за лихва и ГПР обславя
нишожност на целия договор за кредит. Излагат се доводи , според които процесният
договор за кредит не отговаря на изискванията на чл.11, т. 9, т.11, т. 12, т.15 и т.20 ЗПК, тъй
като в договора не се съдъръжа конкретизирана и ясна информация относно броя , размера и
падежа на погасителните вноски , на лихвата , на ГПР и дуги съществени елементи от
договора. Предявено е и възражение за нишожност на договора за цесия между ищеца и
кредитодателя поради липсата на съгласие с оглед липсата на посочена цена на продаденото
вземане.
В хода на съдебното производство , вкючително и в заседанието на 20.10.2023г. , в
което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на ответницата. С
писмена молба от 06.10.2023г. пълномощникът на ответницата е пледирал за отхъврляне на
исковете.
Подпомагащата страна „Б.Д.АД (конституирана с определението по чл.140 ГПК -
б.с.) изразява становище за основателност на предявените искове видно от изявленията на
пълномощника й в първото открито заседание на 12.05.2023г.
В заседанието на 20.10.2023г. , в което е даден ход по същество на делото , не се е явил
представител на подпомагащата страна , но с писмена молба от 20.10.2023г. пълномощникът
на подпомагащата страна е пледирал за уважаване на исковете.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им, тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1,т.2 ГПК , тъй като длъжницата е предявила възражение по
чл.414 ГПК срещу издадената заповед по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 8133/2022г. по
описа на СРС, 68 състав.
2
Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и
чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са ОСНОВАТЕЛНИ.
Към исковата молба е приложен Договор за стоков кредит № 111г., сключен от
„Б.Д.АД като кредитор и ответницата като кредитополучател. По силата на този договор
„Б.Д.АД е отпуснала на ответницата стоков кредит в размер на 2 449 лв з закупуване на
мобилен телефон APPLE IFONE 11 PRO MAX от „1111”ЕАД (чл.1 от договора). .
Срещу получения кредит по Договор за стоков кредит № 111г. ответницата се е
задължила да плати на ищцовото дружество общо 18 месечни погасителни вноски (чл.2 от
договора), всяка в размер от 160,54 лв (само последната в размер на 147, 23 лв), платима на
20- то число на съответния месец според чл.5 от договора (само последната платима на
27.03.2022г.), като датата на първото плащане е била 20.10.2020г., а на последното –
27.03.2022г. Общата дължима от ответницата сума е 2 876,41 лв и е посочена в
погасителния план , приложен към договора за кредит.
Погасителният план е подписан и от двете страни по кредитния договор, т.е. и от
ответницата като кредитополучател. Видно от погасителния план към договора
месечните вноски включват главницата по кредита и договорната лихва , които са
посочени по размери за всяка вноска.
В чл. 6 от Договор за стоков кредит № 111г. е уговорено, че кредитът се олихвява с
фиксиран лихвен процент към датата на сключване на договора , който е 21, 64 % годишно
или 0,0601% на ден , а в чл.7 от договора е посочено , че ГПР по кредита е 23, 96 % -
Следователно възраженията на ответната страна за липса на ясна и конкретна
информация относно размерите , сроковете за плащане и броя на погасителните вноски ,
както и относно лихвения процент и размера на ГПР са неоснователни и изрично се
опровергават от съдържанието на кредитния договор и на погасителния план към него ,
подписани от ответницата. Не са налице посочените от ответната страна основания за
нишожност на кредитния договор по смисъла на чл.11, т. 9, т.11, т. 12, т.15 и т.20 ЗПК във
връзка с чл.22 ЗПК и чл.23 ЗПК. Не е налице и противоречие на кредитния договор с
добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД , доколкото договорните клаузи
съответстват на преддоговорната информация , която е била предоставена на ответницата.
В т.10 от Договор за стоков кредит № 111г. е посочено , че с подписването на този
договор ответницата като кредитополучател заявява , че й е предоставена своевременно
преддоговорна информация по чл.5 ЗПК и общи условия с оглед вземане на информирано
решение за сключване на договора за кредит. Следователно възражението в обратния
смисъл на ответната страна е неоснователно.
С чл.3 от Договор за стоков кредит № 111г. уе уговорено, че сумата на кредита се
усвоява еднократно безкасово по сметка на търговеца. Плащането на сумата от 2 449 лв по
сметка на търговеца „1111”ЕАД е доказано с представения по делото фискален бон към
3
фактура № 1111
По делото няма доказателства за изпълнение от ответницата на задължението й за
плащане на дължимите от нея месечни погасителни вноски по Договор за стоков кредит
№ 111г. Поради това прилагайки правните последици, в които се състои доказателствената
тежест по чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК , съдът приема, че ответницата не е изпълнила
посоченото задължение към „Б.Д.АД.
Съгласно установеното от вещото лице по приетото в заседанието на 20.10.2023г.
заключение по съдебно-счетоводната експертиза , неоспорено от страните , ответницата
е извършвала плащания до сключването на договора за цесия, които са в общ размер от 51,
27 лв (на 20.11.2020г. е платена сумата от 1, 27 лв и на 12.05.2021г. е платена сумата от 50
лв).
Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза непогасената главница по
процесния договор е с общ размер от 2 431,59 лв, а дължимата договорна лихва е в
размер на 347, 06 лв за периода от 20.10.2020г. до 27.03.2022г. Според вещото лице
начислена е и наказателна лихва за периода от 20.10.2020г. до 16.06.2021г. в размер на
34,47 лв.
С исковата молба е представен и Договор за продажба на вземания (цесия) от
02.06.2021г. между ищеца и „Б.Д.АД, Допълнително споразумение за цедиране на
вземания към рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 16.06.2021г.
между ищеца и „Б.Д.АД, Приложение към този договор за цесия и Потвърждание за
сключена цесия на основание чл.99,ал.3 ЗЗД от „Б.Д.АД , от които се установява , че
вземанията „Б.Д.АД по процесния договор с ответницата са прехвърлени на ищцовото
дружество.
Неоснователно е възражението на ответната страна за нищожност на договора за
цесия поради липсата на съгласие относно цената на прехвърлените вземания. В чл.3 от
Допълнителното споразумение от 16.06.2021г. е уговорено , че цената на всяко вземане е 2%
от размера на вземането , който е определен в чл.4.1 от договора за цесия от 02.06.2021г.
Видно е , че има изрично постигнато съгласие относно цените на вземанията по договора за
цесия между ищеца и „Б.Д.АД.
С исковата молба е представено и Уведомително писмо, изх. № 1111г. от ищцовото
дружество като пълномощник на „Б.Д.АД , с което уведомява ответницата за
прехвърлянето на вземанията срещу нея по процесния договор за кредит , осъществено с
договора за цесия между ищеца и „Б.Д.АД. С исковата молба е представено и
пълномощното, с което „Б.Д.АД е упълномощила ищеца да отправя уведомленията по
чл.99,ал.4 ЗЗД до длъжниците по прехвърлените вземания с договора за цесия. Видно от
приложеното по настоящото дело Известие за доставяне на уведомително писмо, изх. №
1111г. , то е връчено на ответницата на 28.06.2021г. , което е удостоверено с подписа й.
Уведомлението по чл.99,ал.4 ЗЗД се счита връчено по настоящото дело на ответницата
с преписите от исковата молба и от приложенията към исковата молба (тъй като е
4
приложено към исковата молба), а това според правната доктрина и според съдебната
практика е редовно връчване на уведомоление по чл.99,ал.4 ЗЗД. Няма законова пречка
уведомлението по чл.99,ал.4 ЗЗД да се връчи от пълномощник на предишния кредитор, както
няма пречка и този пълномощник да е новият кредитор.
Тъй като по делото е доказано съществуването и изискуемостта на претендираните от
ищцовото дружество вземания, както и договора за цесия между първоначалния кридитор и
ищцовото дружество, както и уведомлението по чл.99,ал.4 ГПК, исковете по чл. 422 ГПК
във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл. 240 ЗЗД и
чл.86,ал.1 ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
Относно разноските по делото :
На ищцовата страна следва да бъдат присъдени направените от нея разноски по
настоящото исково производство – платените държавна такса (общо 140,70 лв) и депозит
за съдебно-счетоводна експертиза (400 лв).
Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско
възнаграждение, каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е
представлявана по настоящото дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено.
На ищеца следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение според действащата
редакция на чл.78,ал.8 ГПК и според претендираното от ищеца със списъка с разноските
(150 лв).
На ответницата не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете са
уважени изцяло.
Съдът не присъжда разноски на подпомагащата страна , тъй като не е предявено
съответно искане , а и не са представени доказателства за извършени от третото лице-
помагач разходи във връзка с настоящото дело.
С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъдат
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъдат присъдени
разноските, направени от него в заповедното производство – платената държавна такса
(56,26 лв), както и юрисконсултско възнаграждение (50 лв).
На ответницата (длъжница в заповедното производство) не следва да бъдат присъдени
разноски по заповедното дело, тъй като претенците срещу нея са уважени изцяло.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК, че Л. В. С., ЕГН: **********, Столична община , село 11111 със съдебен
5
адрес: град 1111 чрез адв. Е. И. , дължи на „111111”АД, ЕИК: 1111, със седалище и адрес
на управление: гр.София,бул. „1111 следните суми: 2 431,59 лв (две хиляди четиристотин
тридесет и един лева и петдесет и девет стотинки), представляващи главница по Договор за
стоков кредит № 1111г. между ответницата и „Б.Д.АД, което е прехвърлено от банката-
кредитор на дружеството–ищец чрез Рамков договор за прехвърляне на вземания от
02.06.2021г. и Допълнително споразумение от 16.06.2021г. , за които ответницата е
уведомена; 347,06 лв (триста четиридесет и седем лева и шест стотинки), представляващи
договорна лихва по посочения договор за кредит, начислена за периода от 20.10.2020г. до
27.03.2022г., и 34,47 лв (тридесет и четири лева и четиридесет и седем стотинки),
представляващи наказателна лихва по посочения договор за кредит, начислена за периода
от 20.10.2020г. до 16.06.2021г., заедно със законовата лихва върху главницата, считано от
датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК- 16.02.2022г. до окончателното й
изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д.
№ 8133/2022г. по описа на СРС, 68 състав.
ОСЪЖДА Л. В. С., ЕГН: **********, Столична община , село 11111 със съдебен
адрес: град 1111 чрез адв. Е. И. ДА ЗАПЛАТИ на „111111”АД, ЕИК: 1111, със седалище и
адрес на управление: гр.София,бул. „1111 следните суми: 540,70 лв (петстотин и
четиридесет лева и седемдесет стотинки), представляващи направените от ищеца разноски
по настоящото исково производство– платените държавна такса за предявяване на
исковата молба и депозит за съдебно-счетоводна експертиза(чл.78,ал.1 ГПК); 150 лв (сто
и петдесет лева), представляваващи полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско
възнаграждение в настоящото исково производство (чл.78,ал.8 ГПК); 56,26 лв (петдесет и
шест лева и двадесет и шест стотинки), представляващи направените от ищеца разноски по
заповедното производство по гр.д. № 8133/2022г. по описа на СРС,68 състав – платената
държавна такса за предявяване на заявлението по чл.410 ГПК (т.12 от ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС), и 50 лв (петдесет лева ), представляваващи полагащото се на
ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство
по гр.д. № 8133/2022г. по описа на СРС,68 състав (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС).
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Б.Д.АД,ЕИК:
1111 град София, район „Оборище”, 111, със съдебен адрес : град 1111
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6