Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр.
София, 27.03.2019 г.
В И М Е ТО
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря С. Калоферова, като разгледа т.д. № 1585/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът В. ЕООД твърди, че по силата на договор за изработка от 12.09.2014 г., сключен с ответника М.на М.и спорта, изпълнил точно възложените СМР, а именно – ремонт на съществуваща площадка в ОУ ******, обл. Добрич. За дължимото възнаграждение в общ размер на 79 814,02 лв. ищецът издал фактура № 1-631/2014 (на стойност 71 832,62 лв.) и фактура № 1-632/2014 (на стойност 7981,40 лв.). Поддържа, че ответникът-възложител приел изпълнението на работата с Констативен акт обр. 15 от 09.12.2014 г. и приемо-предавателен протокол от 15.12.2014 г., но не погасил фактурираното задължение. Ето защо ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати дължимото възнаграждение в горепосочения размер, ведно със законна лихва от предявяване на иска и разноски. Оспорва насрещното възражение за прихващане с вземане за неустойка за забава, като оспорва наличието на забава с оглед момента на откриване на строителната площадка, както и възразява за погасяването му по давност.
Ответникът М.на М.и с.оспорва иска, като твърди, че документите, удостоверяващи точното изпълнение и приемането на работата, са с невярно съдържание (не са изготвени на местостроежа и не е извършен оглед на СМР), както и че работата е изпълнена със забава. В евентуалност прави възражение за прехващане със сумата от 17 967,44 лв., представляваща неустойка за забава за периода 11.11.2014 г. – 30.04.2015 г. съгласно уточнителна молба от 14.01.2019 г. (л. 212) и изявление в о.с.з. на 23.01.2019 г. (л. 214). Поддържа, че давностният срок за това вземане тече от момента на реалното завършване на обекта. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявеният иск е за реално изпълнение на задължението на възложителя по договор за изработка за заплащане на възнаграждение за изработеното. За основателността му следва да се установи наличие на договор между страните, по който ищецът-изпълнител е изпълнил възложената работа по начин, който я прави годна за приемане.
Безспорно между страните е, че 1). по силата на договор от 12.09.2014 г. ответникът възложил, а ищецът приел да изпълни СМР („ремонт на съществуваща спортна площадка“) срещу възнаграждение в размер, не по-голям от 79 855,31 лв. с ДДС, и 2). ответникът е осчетоводил издадените фактури и е включил същите в дневника за покупко-продажба за 2014 г.
От заключението на СТЕ (л. 194) се установява, че към настоящия момент обектът е изпълнен съобразно договореното, като стойността на изпълнените СМР възлиза на 79 814,02 лв. с ДДС. При огледа е установено, че няма изграден нов пясъчник, но и изграждането на такъв не е актувано в строителната документация. Вещото лице заключава, че извозването на строителните отпадъци е било на разстояние над един метър, като документираният обем на отпадъците съответства на размерите на спортните площадки.
Видът, количеството и качеството на изпълнените работи са удостоверявани регулярно чрез актове за хода на строителството (за скрити работи обр. 12, актове за установяване на подлежащите на закриване СМР и за постигане изискванията на проекта), както и окончателно – с Констативен акт обр. 15 и Приемо-предавателен протокол. Впрочем – че работата е изпълнена точно от гледна точка на количеството и качеството – е факт, който не се оспорва от ответника към момента на устните състезания. Твърди се неточно във времево отношение изпълнение, но това възражение е свързано с възникване на насрещно вземане за неустойка за забава и не се отразява на дължимостта на възнаграждението – вземането за възнаграждение възниква в пълен обем при точно в качествено и количествено изпълнение, а евентуалното забавено изпълнение може да доведе до погасяване чрез прихващане на това вземане с насрещно вземане за неустойка.
Ето защо и доколкото размерът на дължимото възнаграждение за изпълнените СМР не е спорен, а и се установява от заключенията на СТЕ и ССчЕ, съдът приема, че в полза на ищеца към момента на устните състезания съществува вземане за възнаграждение в претендирания размер. Същото е изискуемо, тъй като е настъпил уговореният срок за плащане и работата е предадена (чл. 5, ал. 1 и 2 от договора).
По възражението за прихващане:
Ответникът е направил възражение за съдебно прихващане с вземане за неутойка за забава, уточнено с уточнителна молба от 14.01.2019 г. (л. 212) и изявление в о.с.з. на 23.01.2019 г. (л. 214), както следва: за сумата от 17 967,44 лв. и за периода 11.11.2014 г. – 30.04.2015 г. С оглед формирания правен извод за наличие на изискуемо задължение за възнаграждение, се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по възражението за прихващане.
За основателността му е необходимо да се установи наличие на забавено изпълнение, което може да се вмени във вина на изпълнителя, и наличие на неустоечна уговорка. Спорен е въпросът налице ли е забава (виновно неизпълнение във времево отношение). За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 2 от договора срокът за изпълнение е 60 календарни дни, считано от подписването му. Същият е подписан на 12.09.2014 г. Ето защо срокът за изпълнение би следвало да изтече на 11.11.2014 г. Установява се обаче, че строителната площадка е открита на 10.10.2014 г., за което е съставен протокол по чл. 7, ал. 3, т. 2 от Наредба 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (л. 16). Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора възложителят има задължението да въведе изпълнителя на строителната площадка, като това е сторено едва със съставения протокол. В същия е удостоверено, че „с настоящия протокол възложителят предава, а строителят приема строителната площадка за изпълнение на работите по договора“ (чл. 3). Това означава, че до 10.10.2014 г. възложителят не е изпълнил задължението си да окаже съдействие на изпълнителя, като му предаде строителната площадка – поради това с аргумент от чл. 96, ал. 1, пр. 2 ЗЗД периодът на изпълнение следва да се удължи с периода от включване на договора до предаване на обекта за извършване на договорените СМР.
Съгласно чл. 17, ал. 5 от договора окончателното приемане на обекта се извършва след подписване на приемо-предавателен протокол от изпълнителя, възложителя и лицето, осъществяващо надзор. Като писмени доказателства са приети приемо-предавателен протокол от 15.12.2014 г. и Констативен акт обр. 15 от 09.12.2014 г., в които е удостоверено, че строежът е завършен към 09.12.2014 г. (т.е. в рамките на 60 дни, считано от предаване на строителната площадка). Тези актове са подписани от представител на възложителя и поради това обективират изходящо от него изявление – относно датата и мястото на съставянето им и относно констатираните обстоятелства във връзка със СМР. Неизгодните за страната (ответника) изявления я обвързват до доказване на противното, което не беше сторено – за опровергаване верността на изявленията на представителя на ответника в настоящия процес са представени други отново изходящи от него документи (докладна записка от 20.02.2015 г. и удостоверение от 24.08.2018 г. относно обстоятелството, че представителят на ответника инж. М.В., подписала констативния акт и приемо-предавателния протокол, не е била командирована на съответните дати до мястото на изпълнение). Представен е и Доклад на Агенцията за държавен финансов контрол (л. 76), но видно от съдържанието му, констатациите в него са формирани на база документална проверка и на база съставената от самия ответник докладна записка (т.е. възпроизвежда съдържанието на съставените от възложителя и изгодни за него документи).
Ето защо съдът приема, че констативният акт и приемо-предавателният протокол като частни свидетелстващи документи, изходящи от страната, на които се противопоставят, са годни да удостоверят, че към посочената в тях дата СМР са били изпълнени (определение № 409 погр.д. № 975/2016 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО). Нещо повече – същите са подписани и от трето за процеса лице, а именно – лицето, осъществяващо строителен надзор по възлагане на ответника, и това засилва тяхната доказателствена стойност.
От своя страна ищецът е ангажирал множество доказателства в подкрепа достоверността на датата на завършване на строителството към установената в приемо-предавателния протокол дата – така според Акт 1 и Акт 29 почистването на площадката и фрезоването за изравняване на нивото са извършени на 15.10.2014. г. и 16.10.2014 г., а съгласно Акт 11 отпадъците са извозени на 06.11.2014 г. Както сочи вещото лице Т. „не са установени документи, удостоверяващи друг момент на изпълнение, различен от посочения в актовете и констативния протокол (т. 6, л. 201). Наред с това вещото лице Т. потвърждава, че изпълнението на всички СМР би могло да се осъществи и в рамките на седем календарни дни - вкл. в периода 02.12.2014 г. – 09.12.2014 г.
От заключението на ССчЕ (л. 207) се установява, че ищецът е осчетоводил разходи за изпълнение на СМР, направени по договори с трети лица – за доставка на асфалтобетон, изработка на оградна система, баскет-табло и т.н. Фактурите са осчетоводени в периода 15.12.2014 г. – 18.11.2015 г., но като разход за финансовата 2014 г. относно фактурите от 2014 г. (получени и вложени в производството) и като намаление на печалбата относно фактурите от 2015 г. (вж. разясненията на вещото лице Г., дадени в о.с.з. на 23.01.2109 г.). Изводът на вещото лице, че самото осчетоводяване е извършено по-късно спрямо сключването на договорите, се потвърждава и от изисканите от третото неучастващо по делото лице документи, от които е видно че искане за предоставяне на материали и оборудване за баскетболен кош и аксесоари, тенис маса, пейки и волейболна мрежа е отправено до Русе-спорт-К ЕООД на 20.10.2014 г. и стоките са предадени на ищеца на същата дата (възражението на ответника, че протоколът няма подпис, е неотносимо към определяне на доказателствената стойност на документа, тъй като представеният препис е екземпляр от протокола за доставчика и поради това върху неговия екземпляр подпис е положен от купувача).
Показанията на свидетеля С.(л. 218) също потвърждават, че обектът е изпълнен точно в качествено и количествено отношение, както и че изпълнението е приключило за около месец, считано от началото на октомври.
Поради изложеното съдът приема, че ищецът не е изпълнил със забава и поради това не дължи неустойка. Дори обаче да се приеме, че е налице забава за периода 11.11.2014 г. – 09.12.2014 г., то вземането за неустойка не би могло да бъде прихванато поради погасяването му по давност, възражение за което ищецът е направил своевременно. Давностният срок е тригодишен и тече за всеки ден забава, поради което е изтекъл на 09.12.2017 г. (а дори забавата да е продължила до сочения от ответника момент 30.04.2015 г., давностният срок и за последния забавен ден би бил изтекъл на 30.04.2018 г.). Не се установяват факти, които да са довели до спиране и прекъсване на давността преди изтичането му (съдебният процес за това вземане е образуван на 27.08.2018 г. с отговор).
Ето защо възражението за прихващане следва да бъде отхвърлено.
По разноските:
Съобразно изхода от делото ответникът следва да заплати на ищеца разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер на 6492,56 лв. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно – възнаграждение в размер на 3192,56 лв. не е прекомерно от гледна точка на извършените процесуални действия по защита срещу направените от ответника оспорвания и възражение за прихващане, както и от гледна точка на размера на иска и минималния размер на адвокатското възнаграждение, изчислен съгласно Наредба 1/2004 г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.на М.и с., гр. София, бул. ******, да заплати на В. ЕООД, ЕИК ******, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 79 814,02 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор от 12.09.2014 г. за изпълнение на строително-монтажни дейности на обект „Ремонт на съществуваща спортна площадка в ОУ ******, общ. Крушаре, обл. Добрич, съгласно фактура № 1-631/2014 (на стойност 71 832,62 лв.) и фактура № 1-632/2014 (на стойност 7981,40 лв.), ведно със законната лихва от 25.07.2018 г. до погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 6 492,56 лв. разноски.
ОТХВЪРЛЯ направеното от М.на М.и с., гр. София, бул. ******, възражение за прихващане с вземане за неустойка за забава в размер на 17 967,44 лв., дължима по договор от 12.09.2014 г. за изпълнение на строително-монтажни дейности на обект „Ремонт на съществуваща спортна площадка в ОУ ******, общ. Крушаре, обл. Добрич, за периода 11.11.2014 г. – 30.04.2015 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: