№ 110
гр. Айтос, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело №
20252110100039 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „НИКОС-
ГАЛАКСИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Н. М. Б. - управител против „РИГЕЛ КОМЕРС“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ***, представляване от Я. И. Г. – управител.
С исковата молба дружеството-ищец „НИКОС-ГАЛАКСИЯ“ ЕООД моли да
бъде прието за установено спрямо ответника „РИГЕЛ КОМЕРС“ ООД, съществуването на
вземането в размер на сумата 1 464,00 лева (хиляда четиристотин шестдесет и четири лева),
представляваща главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК до изплащане на вземането, както и сумата 519,47 лева (петстотин и
деветнадесет лева и 47 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.10.2021
г. до 27.09.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 332 от 01.10.2024 г. по
ч.гр.дело № 778/2024г. на РС-Айтос.
Ищецът претендира заплащане на направените съдебно-деловодни разноски.
Сочи се, че вземането произтича от задължение на ответника по Договор за
доставка и монтаж на стока - 2 броя автомобилни гуми „Корморан“ 385/65R22.5T, на обща
стойност 1464.00 лева и съставлява дължима сума по фактура № **********/30.09.2019г.
С исковата молба е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415
от ГПК за установяване съществуването на вземането на ищеца против ответника,
съобразно дадените от съда указания по заповедно производство – ч.гр.дело № 778/2024 год.
на РС-Айтос.
Към исковата молба са приложени преписи за връчване на ответника. Направено
1
е доказателствено искане за служебно прилагане на ч.гр.дело № 778/2024 г. на РС-Айтос.
В съдебно заседание не се явява представител за ищцовото дружество. От
негово име, чрез управителя Н.Б. е изпратена молба-становище, с която се поддържа
заявената претенция за установяване на вземането. Моли се за постановяване на
неприсъствено решение по чл.238, ал.1 ГПК в случай на неявяване на ответника или негов
представител. Не се сочат доказателства и не се заявяват доказателствени искания въпреки
предоставената възможност.
В едномесечния срок от връчване на съобщението и по реда на чл.131 и сл. от
ГПК ответникът „РИГЕЛ КОМЕРС“ ООД не представя писмен отговор на и.м. Не оспорва
допустимостта на исковата претенция, не излага становище по иска. Не представя
доказателства и не заявява доказателствени искания. По делото е постъпил отговор с
вх.1338/05.03.2025г. Със същия, както и с молба – становище вх.№ 2315/15.04.2025г.
ответникът , чрез пълномощник адв.М. К. оспорва основателността на ищцовата претенция.
Моли за разглеждане на делото в отсъствие на техен представител. Признава, че в миналото
страните са имали търговски отношения, по които твърди, че всичко помежду им е
разплатено. Оспорва ползването на процесната услуга и доставка на посочената от ищеца
стока, за които се претендира установяване на вземането. Излага становище за
неоснователност на иска в цялост и моли за отхвърлянето му. Претендира заплащане на
съдебно-деловодните разноски. Не представя доказателства и не заявява доказателствени
искания.
С оглед на събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, че на 01.10.2024г. във връзка с образуваното
ч.гр.дело № 778/2024 г. по описа на РС-Айтос и по заявление на ищеца „НИКОС-
ГАЛАКСИЯ“ ЕООД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение пo чл. 410 от
ГПК за процесната сума от 1 464,00 лева (хиляда четиристотин шестдесет и четири лева),
представляваща главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК до изплащане на вземането, както и сумата 519,47 лева (петстотин и
деветнадесет лева и 47 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.10.2021
г. до 27.09.2024 г.
В заявлението по чл.410 ГПК е отразено, че вземането произтича от задължение
на ответника по Договор за доставка и монтаж на стока - 2 броя автомобилни гуми
„Корморан“ 385/65R22.5T, на обща стойност 1464.00 лева и съставлява дължима сума по
фактура № **********/30.09.2019г. Към ч.гр.дело № 778/2024г. е приложено копие от
цитираната фактура, подписана единствено от съставителя.
B законоустановеният срок ответникът „РИГЕЛ КОМЕРС“ ООД е подал
2
възражение пo чл.414 от ГПК срещу издадената Заповед за изпълнение. Оспорил е изцяло
претендираното от заявителя вземане както по основание, така и по размер, поради което и
в изпълнение на дадените от съда указания (с разпореждане № 1301/17.12.2024г.) ищцовото
дружество е счело, че за него е налице правен интерес съдът да постанови решение, с което
да се приеме за установено съществуването на вземането му против длъжника по ч.гр.дело
№ 778/2024г. на РС-Айтос.
При така изложените факти и след анализ на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че макар ответникът да признава наличието на предходни
търговки отношения между него и ищеца, съществуването на процесното облигационно
отношение между страните във връзка с Договор от 30.09.2019г. за доставка и монтаж на
стока - 2 броя автомобилни гуми „Корморан“ 385/65R22.5T, на обща стойност 1464.00 лева,
по фактура № **********/30.09.2019г. е недоказано, доколкото в тежест на ищеца е да
установи по безспорен и категоричен начин от една страна качеството си на кредитор, а от
друга - падежа и изискуемостта на вземането си (от какво основание произтича). В
конкретния случай единственото приложено както в заповедното, така и в исковото
производство доказателство е оспореното от ответника копие от фактура №
**********/30.09.2019г., която не носи подпис на ответника (негов представител), т.е.
липсва съществен реквизит от съдържанието й, поради което и не може да се направи извод
за наличие на насрещни съвпадащи волеизявления на страните, които да се довели до
сключване на процесния договор за предоставяне на стоки и услуги, за чието заплащане е
претендираното за установяване по основание и размер вземане на ищеца.
Въз основа на гореизложените съображения, съдът приема за недоказано
обстоятелството за наличие на ликвидно (установено по основание и размер) и изискуемо
вземане на ищеца спрямо посочения длъжника. След като ищецът не е изпълнил
процесуалното си задължение по чл.154, ал.1 от ГПК следва да понесе своеобразната
санкция на тежестта на доказване, като съдът приеме за несъществуващи фактите, които той
следва да установи с безспорни доказателства, т.е. да приеме за недоказано съществуване на
вземането му спрямо ответника, за което е издадена заповед по чл.410 от ГПК.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, при отхвърляне на иска на насрещната страна
се дължи заплащане на разноски, но предвид липсата на доказателства за реално направени
от ответника съдебно-деловодни разходи, съдът не следва да ги присъжда.
Мотивиран от горното, Айтоският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „НИКОС-ГАЛАКСИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н. М. Б. - управител, против
3
„РИГЕЛ КОМЕРС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представляване от Я. И. Г. – управител, за установяване съществуването на вземането по
издадена Заповед за изпълнение № 332 от 01.10.2024 г. по ч.гр.дело № 778/2024г. на РС-
Айтос в размер, както следва: - за сумата 1 464,00 лева (хиляда четиристотин шестдесет и
четири лева), представляваща главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; - за сумата 519,47 лева (петстотин и
деветнадесет лева и 47 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.10.2021
г. до 27.09.2024 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2-
седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4