Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав в публично съдебно
заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ИВАН КИРИМОВ
при
участието на секретаря Таня Митова и в присъствието на прокурора Кристиян
Александров, като разгледа докладваното от съдия Манолова ВАХД № 1022/2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК:
С решение
от 10.02.2020 г., постановено по АНД № 11969/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 104-ти състав, обвиняемата Т.А.М. е
призната за невиновна в това, че в периода 03.03.2014 г. до 03.04.2014 г. в гр.
София, в качеството й на представляващ и управляващ търговско дружество „И.И.“
ЕООД, ЕИК: ******, със седалище в гр. София и адрес на управление: район
„Младост“, п.к. 1784, бул. „******“, 7-ми километър, АТМ-Център АД, ет. ******,
в тридесетдневен срок от спирането на плащанията на търговското дружество по
данъчни задължения в размер на 107 156,20 (сто и седем хиляди сто петдесет
и шест лева и двадесет стотинки) лева, установени с РА № *********/31.01.2014
г., не е поискала от съда по регистрация на дружеството – Софийски градски съд,
да открие производство по несъстоятелност – престъпление по чл. 227б, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2, вр. чл. 304
от НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпил въззивен протест
от прокурор при Софийска районна прокуратура, в който се релевират доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на решението на първоинстанционния съд.
Иска се отмяна на съдебния акт, като обвиняемата се признае за виновна по така
повдигнатото й обвинение.
В
проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание на 02.07.2020 г.
въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит
на обвиняемата, както и събирането на други доказателства.
В
откритото съдебно заседание представителят на СГП не поддържа протеста на СРП,
но не го и оттегля. Счита, че първоинстанционният съд правилно е оправдал
обвиняемата, но не споделя изложените от СРС мотиви. Излага доводи в насока, че
обвиняемата не е осъществила престъплението, за което й е било повдигнато
обвинение, от обективна страна, тъй като не е била годен субект на същото, доколкото
след изтичане на визирания в закона 30-дневен срок, обвиняемата не е управлявала
или представлявала „И.И.“ ЕООД.
Защитникът
на обвиняемата моли да не бъде уважаван протестът и да се потвърди първоинстанционното
решение, като споделя изложеното от представителя на СГП по отношение на
несъставомерността на престъплението от обективна страна.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във
въззивният протест, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и
след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното
решение, констатира следното.
Въззивният
протест е подаден в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна
срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е
допустим.
Разгледан
по същество, протестът е неоснователен.
Обосновано
районният съд е приел, че с решение от 06.03.2013 г. на СГС, ФО е регистрирано
„И.И.“ ЕООД със седалище в гр. София и адрес на управление: бул. „******“, 7-ми
километър, АТМ – център, ет. 3, офис 317, с управител и едноличен собственик на
капитала обв. Т.А.М..
С
ревизионен доклад № 1309135/18.11.2013 г. на Национална агенция за приходите,
Териториална дирекция – гр. София, изготвен на основание чл. 117 от ДОПК
съгласно Заповед за възлагане на ревизия № 1304570/17.05.2013 г., изменена със
Заповед за възлагане на ревизия № 1308164/03.09.2013 г., изменена със Заповед
за възлагане на ревизия № 1309135/03.10.2013 г., е предложено с ревизионен акт
на задълженото лице „И.И.“ ЕООД да бъдат определени задължения в общ размер 107 156,20
(сто и седем хиляди сто петдесет и шест лева и двадесет стотинки) лева,
представляващи ДДС за периода 01.03.2013 г. – 30.04.2013 г., както и лихви в
размер на 5 867,12 (пет хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и
дванадесет стотинки) лева, като в рамките на ревизията са установени основания
за отказ на право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1,
т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. чл. 6 от ЗДДС. Ревизионният доклад е връчен на
обв. Т.А.М. в качеството й на представляващ дружество на 05.12.2013 г., като с
молба от 18.12.2013 г. е изискано продължение на срока за представяне на
доказателства срещу ревизионния доклад. С решение от 19.12.2013 г. на
ръководителя на ревизията М.П.Б.е определен срок до 17.01.2014 г. На 17.01.2014
г. е подадено писмено възражение по регистър на НАП, ТД – гр. София от „И.И.“
ЕООД чрез С.Ц.К.качеството й на упълномощено лице, като след преценка на
изложените аргументи и приложените документи, както и мотивите на ревизиращия
екип, К.И.С.– началник сектор „Ревизии“ към НАП, ТД – гр. София, възложила
ревизията, и М.П.Б.– главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията,
издали ревизионен акт № **********/31.01.2014 г., с който отхвърлили подаденото
от дружеството възражение като неоснователно и потвърдили установените в
ревизионния доклад данъчни задължения. Ревизионният акт бил връчен лично на
обв. Т.А.М. на 17.02.2014 г.
С
договор от 24.03.2014 г. обв. Т.А.М. на основание чл. 129, ал. 2 от ТЗ продала
всичките си 10 (десет) дружествени дяла на правоприемника С.Й.С., като заявлението
за прехвърляне е подадено по електронен път от адв. Ж.К.С., която била
упълномощена от С.Й.С., в Агенция по вписванията, Търговски регистър на
24.03.2014 г. и е било вписано на 28.03.2014 г. Заявлението е било обработено по
електронен път от св. Д.Т.Д.– длъжностно лице по регистрация в Търговски
регистър – гр. Добрич, като на същия не са представяни документи на хартиен
носител.
След
като дружеството било прехвърлено на С.Й.С. по отношение на „И.И.“ ЕООД били извършени
още данъчни ревизии, в резултат на което са констатирани следните задължения:
- С ревизионен акт № Р-2210-1403492-091-01/07.10.2014 г. на НАП, ТД – гр.
София са установени задължения в размер на 110 972,62 (сто и десет хиляди
деветстотин седемдесет и два лева и шестдесет и две стотинки) лева,
представляващи ДДС, за периода 01.12.2013 – 07.01.2014 г., както и лихви в
размер на 8 218,35 (осем хиляди двеста и осемнадесет лева и тридесет и пет
стотинки) лева. Актът бил връчен на основание чл. 32 от ДОПК, т.е.
неприсъствено;
- С
ревизионен акт № Р-2210-1311243-091-001/10.07.2015 г. на НАП, ТД – гр. София са
установени задължения в общ размер 663 988,29 (шестстотин шестдесет и три
хиляди деветстотин осемдесет и осем лева и двадесет и девет стотинки) лева,
представляващи ДДС, за периода 01.05.2013 г. – 30.11.2013 г., както и лихви в
размер на 120 601,52 (сто и двадесет хиляди шестстотин и един лева и
петдесет и две стотинки) лева. Актът бил връчен на основание чл. 32 от ДОПК,
т.е. неприсъствено.
Въззивният
съд установи изложената по-горе фактическа обстановка на основание чл. 378, ал.
2 от НПК от събраните в хода на досъдебното производство обяснения на
обвиняемата Т.А.М. (л. 94-95, л. 153, 284-285, 290 от ДП), показания на
свидетелите С.Й.С. (л. 72, 136-138, 145 от ДП), Г.Д.Ц.(л. 90, 166 от ДП), С.Ц.К.(л.
91, 164 от ДП), П.В.В.(л. 146 от ДП), З.Г.З.(л. 165 от ДП), П.Г.Г. (л. 167 от
ДП), Д.Т.Д.(л. 256 от ДП), Н.Г.С.(л. 263, 266-267 от ДП), Ж.К.С. (л. 272-273 от
ДП) и писмените доказателствени материали от различен вид, а именно:
уведомление от НАП, ТД – гр. София на основание чл. 205,ал. 2 от НПК, вр. чл.
626 от ТЗ с опис на приложените документи (л. 12-14 от ДП), справка за общите
задължения на „И.И.“ ЕООД към 26.05.2017 г. (л. 15-16 от ДП), справка за
проучено имуществено състояние и категоризация на задълженото лице „И.И.“ ЕООД
(л. 17-22 от ДП), протоколи за посещение на адрес на „И.И.“ ЕООД – 2 бр. (л.
23-24 от ДП), постановления за налагане на обезпечителни мерки на „И.И.“ ЕООД –
2 бр. (л. 25-26 от ДП), ревизионен акт № **********/31.01.2014 г., издаден от
НАП, ТД – гр. София, и разписка за получаването му (л. 27-30 от ДП), ревизионен
доклад № 1309135/18.11.2013 г., издаден от НАП, ТД – гр. София, и разписка за
получаването му (л. 31-38 от ДП), ревизионен акт №
Р-2210-1403492-091-01/07.10.2014 г., издаден от НАП, ТД – гр. София, и
съобщение за връчването му по чл. 32 от ДОПК (л. 39-42 от ДП), ревизионен
доклад № 1403492/14.08.2014 г., издаден от НАП, ТД – гр. София, и съобщение за
връчването му по чл. 32 от ДОПК (л. 43-50 от ДП), ревизионен акт №
Р-2210-1311243-091-001/10.07.2015 г., издаден от НАП, ТД – гр. София, и съобщение
за връчването му по чл. 32 от ДОПК (л. 51-55 от ДП), ревизионен доклад №
Р-22101311243-092-01/15.05.2015 г., издаден от НАП, ТД – гр. София, и съобщение
за връчването му по чл. 32 от ДОПК (л. 56-68 от ДП), справка СГС, ТО,
че няма образувано производство за откриване/обявяване в несъстоятелност на „И.И.“
ЕООД (л. 77, 103 от ДП), справка от Търговски регистър за „И.И.“ ЕООД (л. 78-79,
л. 104-107 от ДП), обща справка за задълженото лице „И.И.“ ЕООД, издадена от
НАП, ТД – гр. София (л. 81 от ДП), пълномощно от Т.А.М., с което се
упълномощава С.Ц.К.(л. 82 от ДП), разпечатка от
информационната система на НАП на заявление за подаване на документи по
електронен път и ползване на електронните услуги, предоставени от НАП с КЕП на
упълномощено лице „И.И.“ ЕООД от „Ф.“ ООД чрез Г.Д.Ц.(л. 83-84 от ДП), удостоверение за
актуално състояние и удостоверение с история на „И.И.“ ЕООД от 06.07.2017 г.
(л. 86-89 от ДП), доклад на управителя на „И.И.“ ЕООД за дейността на
дружеството през 2013 г. (л. 96, 161 от ДП), годишен финансов отчет на „И.И.“
ЕООД за 2013 г. (л. 97-100, 157-160 от ДП), договор за прехвърляне на
дружествените дялове от капитал на „И.И.“ ЕООД (л. 98, 162-163 от ДП), икономическа
експертиза (л. 169-172 от ДП), писма от Агенция по вписванията във връзка с
изискана информация (л. 178, 252 от ДП), определение от 12.04.2018 г.,
постановено по адм. д. № 3913/2018 г. по описа на Административен съд –
София-град, Първо отделение, 26-ти състав (л. 181 от ДП), писма от НАП, ТД –
гр. София, за предоставяне на информация и документи за „И.И.“ ЕООД и приложени
документи (л. 184-204, 230-250, 305-306 от ДП), писмо от Агенция по вписванията
за предоставяне на информация и документи за „И.И.“ ЕООД и приложени документи
(л. 206-228 от ДП), графическа експертиза на почерк (л. 293-295 от ДП), съдебно-графическа
експертиза (л. 311-313 от ДП)
Този
доказателствен материал беше възприет от въззивния съд в частта му относно
всички писмени доказателства, тъй като в огромната си част са официални
документи, съставени по надлежния ред от компетентни лица и не са оспорени от
страните. Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение. От заключенията на изготвените графическа
експертизи се установи, че подписите на документите, които са били обект на
експертизите, са действително на лицата, които са ги подписали, а от
заключението на икономическата експертиза се установява датата на която е
настъпила неплатежоспособността на „И.И.“ ЕООД. Цялостната релевантна към
предмета на доказване фактология се изяснява последователно и в пълнота от обясненията
на Т.А.М. и показания на свидетелите С.Ц.К., З.Г.З., Д.Т.Д.и Ж.К.С., които
настоящата инстанция цени като подредени, логични, последователни и
информативни. Като неотносими към предмета на делото, съдът причисли
показанията на останалите свидетели, като в същите не се съдържат
доказателствени факти, относими към предмета на делото и допринасящи за
изясняването му. С оглед липсата на съществени противоречия в доказателствената
съвкупност, по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, не се
налага и детайлното обсъждане на всяко едно доказателство поотделно. Въззивният
съд след цялостна проверка на проверявания съдебен акт намери, че процесуалната
дейност на първата съдебна инстанция по установяване на фактите е
законосъобразна, а извършеният доказателствен анализ позволява да се проследи
начинът, по който районният съд е формирал фактическите си констатации, които
съвпадат с тези на настоящия съдебен състав.
Въз
основа на направения доказателствен анализ и установената чрез него фактическа
обстановка, настоящата инстанция споделя крайния правен извод на
първоинстанционния съд, че обвиняемата Т.А.М. не е осъществила от обективна
страна състава на престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Съображенията на настоящата инстанция са, че посоченото престъпление се явява
съставомерно след изтичане на визирания в закона 30-дневен срок, който
съобразно събраните по делото доказателства е изтекъл на 03.04.2014 г., когато
обвиняемата не е била управител или представляващ „И.И.“ ЕООД, т.е. не е била
годен субект на престъплението. Престъпление е това общественоопасно деяние,
което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо, а тежестта да се
докаже обвинението е върху прокурора и разследващите органи. След като в
производството по адм.н.д. № 11969/2019 г. по описа на СРС, НО, 104-ти състав
не е доказано обвиняемата да е извършила престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК от обективна страна, доколкото същата не е била негов годен субект,
правилно районният съд я е признал за невиновна и я е оправдал по така
повдигнатото й обвинение.
Несъставомерността
на деянието от обективна страна обуславя и невъзможността за осъществяването на
признаците на състава на престъплението от субективна страна, поради което
обсъждането наличието на умисъл у обвиняемото лице се явява безпредметно.
Не
могат да бъдат споделени доводите на СРС, че задължителна предпоставка за
наказателна отговорност за посоченото престъпление е да има влязло в сила
решение за обявяване в несъстоятелност, доколкото престъплението е формално и
за съставомерността му е без значение дали неплатежоспособността е само
фактическа или е обявена от съд (в този смисъл Решение № 554 от 13.02.2001 г.
по н.д. № 503/2000 г., ВКС, I НО). Също така в наказателния процес критерият за
неплатежоспособността на търговеца може да бъде само фактически и е недопустимо
да се внасят критериите от материалното право, дори и в специалните закони,
какъвто е Търговския закон, към тези в процеса, където аналогиите на закона са
напълно недопустими (Решение № 183 от 05.06.2001 г. по н.д. № 121/2001 г., ВКС,
III НО).
В
заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314
от НПК цялостна служебна проверка на обжалваното решение, въззивната инстанция
не констатира неправилно приложение на материалния закон или съществени
нарушения на процесуалните правила, с оглед на което съдебният акт следва да
бъде потвърден.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от
10.02.2020 г., постановено по адм.н.д. № 11969/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 104-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протестиране. Да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.