Решение по дело №657/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.65, ал.4 от Закона за общинската собственост / ЗОС/ във връзка с чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по постъпили жалба от М. Х. Х. чрез адв. Т. Р. Х. против Заповед № РД-08-203 от 23.03.2024г. издадена от кмета на община Айтос с която е предоставен на М. Х. Ю. и Х. Р. Ю., 25-дневен срок, от връчването на настоящата заповед, доброволно да предадат владението върху общински имот - публична общинска собственост, представляващ част от [улица], находяща се пред [УПИ], кв.8 по плана на [населено място], за която се твърди, че държат без правно основание и след изтичане на срока да се изземе принудително описания недвижим имот – публична общинска собственост В жалбата твърди, че видно от нотариален акт за собственост върху недвижим имот по документи № 19, том I, per. № 344, дело № 18 от 24.01.2020г. на Ж. Д., нотариус peг. № 665 на НК, той и съпругата му са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на описания в нотариалния акт недвижим имот, а именно дворно място съставляващо [УПИ] по плана на [населено място], общ. Айтос, ведно с построените в него сгради и от 1983г., имота винаги се е стопанисвал и владеел в сега съществуващите граници, поради което има основание да се съмнява, че констатираното и описаното в заповедта не отговаря на обективната истина, но от съдържанието на самата заповед, е в невъзможност да преценя дали описаното в нея е действително така, което счита, че ограничава правото му на защита. Сочи, че по никакъв начин в обжалваната заповед, не се съдържат индивидуализиращи белези, и конкретика относно площта на неправомерно ползваната част от улицата, както и това дали става въпрос за неправомерно ползване на част от улицата по цялото протежение на регулационната линия разделяща имота на жалбаподателят от улицата или на част от нея, както и други характеризиращи белези, по които биха могли да преценят дали в действителност твърденията съдържащи се в заповедта отговарят на обективната истина. Счита, че административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, поради което обжалваната заповед се явява издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по см. на чл.146, т.З от АПК. Моли съдът да постанови решение с което да отмени изцяло обжалваната Заповед № РД-08-203 от 23.03.2024г. издадена от кмета на община Айтос. Претенидра направените разноски. С жалбата представя и н.акт № 19, том I, рег.№ 344, дело № 18/ 24.0.1.2020г. В съдебно заседание не се явява.

Ответникът – кметът на Община Айтос, черз процесуалния си представител юрисконсулт.представя становищи в което сочи, че заповедта е издадана от компетентен орган и съдържа всички небоходими реквизита. Моли жалбата да бъде отхвърлена. В съдебно заседание не се явява.

Жалбата, е подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от обжалване и отговаря на изискванията по чл.150 ал.1 и чл.151 АПК, поради което е процесуално допустима.

Съдът като взе придвид становищата на страните и събраните по делото доказателства нтамира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от представената преписка, че по подаден сигнал е започнала проверка с цел да установи дали М. Х. Ю. и Х. Р. Ю. са „завзели част от улица № 4“ и ползват без основание общинска имот – публична частна собственост.

Със Заповед № РД-08-84 /1//18.03.2024г. на кмета на Община Айтос, във връзка с постъпило възражение относно завземане общинско място – улица № 4 в [населено място] от А. А. и М. Х., е назначил комисия и е разпоредил същата да извърши оглед на място и да установи има ли неправомерно завземане на ул. № 4 в [населено място] пред УПИ II – 49, кв.8 и [УПИ], кв.8 . За извършената проверка комисията е съставила на 02.02.2024г. Констативен протокол в който е посочено, че част от [улица] находяща се пред УПИ II – 49 и [УПИ], кв.8 по плана на [населено място], се ползва неправомерно от А. Ш. А. и М. Х. Ю. и Х. Р. Ю., която е заградена чрез масивни огради, както следва: 5.44км. пред УПИ II – 49, кв.8 собственост на А. Ш. А. и 21.82км. пред [УПИ], кв.8 собственост на М. Х. Ю. и Х. Р. Ю.. В протокола се съдържа предложение да се направи до А. Ш. А. и М. Х. Ю. и Х. Р. Ю. предписание да освободят общинския имот като поставят оградите си в съответствие с регулационните граници на двата имота.

Изпратено е писмо с изх. № 94-00-418/13.02.2024г. до М. Х. Ю. и Х. Р. Ю. с което са уведомени за констатациите и че ползват без основание 21.82кв.м. общински имот – публична общинска собственост представляващ част от [улица] и че е започналото административно производство по принудително освобаждаване на имота. С оглед направените констатации на жалбаподателят и съпругата му е даден 30дневен срок да освободят имота част от [улица] пред УПИ I – 50, кв.8 по плана на [населено място], като поставят оградата в съответствие с регулационнита граници на имота. Писмото е получено на 16.02.2024г. от съпругата на М. Ю. видно от приложеното известие за доставка.

Кмета на О. А. е издал Заповед № РД-08-195/18.03.2024г. с която е назначил комисия която да извърши проверка изпълнени ли са предписанията в срока даден с писмо с изх. № № 94-00-418/13.02.2024г. Н. 18.03.2024г. комисията е съставил Констативен протокол в който е посочила, че част от улицата не е освободена и оградите не се поставени в съответствие с регулационните граници без правно основание се ползва част от имот публична общинска собственост.

Въз основа на констатациите на комисията, кмета е издал обжалваната Заповед № РД-08-203 от 20.03.2024г. с която на основание чл. 44, ал.1 т.1 от ЗМСМА във в р. с чл. 65, ал.3 от ЗОС е предоставил на М. Х. Ю. и Х. Р. Ю., 25-дневен срок, от връчването на настоящата заповед, доброволно да предадат владението върху общински имот - публична общинска собственост, представляващ част от [улица], находяща се пред УПИ 1-50, кв.8 по плана на [населено място] и е разпоредил ако в срока не предадат имота да се пристъпи към принудително отнемане. Заповедта е връчена на 20.03.2025г. и в нея е посочено, че обжалването не спира изпълнението й. В заповедта са изложени мотиви в смисъл, че М. Х. Ю. и Х. Р. Ю. ползват без правно основание общински имот – публична общинска собственост, представяващ част от [улица], находяща се пред [УПИ], кв. 8 по плана на [населено място], която е оградена чрез масивна ограда.

Заповедта е съобщена на 20.03.2024г. и в срок е обжалвана.

С жалбата е представен н.акт № 19, том I, per. № 344, дело № 18 от 24.01.2020г. на Ж. Д., нотариус per. № 665 на НК, от който се установява, че М. Х. Ю. и Х. Р. Ю. са придобили в режим на СИО, следния недвижим имот: дворно място по графични данни от 781кв.м. находящо се в [населено място], общ. Айтос, съставляващо [УПИ], кв. 8 по рег.план от 1989г. п ре граници : североизток [УПИ]; северозапад – улица; югозапад – улица; югоизток – УПИ – XI-51който УПИ е идентичен с част от бивш УПИ I – 27, кв.9, по стария план на селото от 1960г., ведно с построените в имота сгради / двуетажна масивна жилищна сграда и пристроена към нея масивна сграда – второстепенна постройка.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания съобразно чл.146 от АПК.

Заповед № РД-08-203 от 23.03.2024г. на кмета на О. А. е издадена от компетентен орган с оглед правомощията му по чл. 65, ал.1 от ЗОС.

Съдът обаче намира, че заповедта е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до противоречието й с матералния закон.

Съобразно разпоредбата на чл.35 от АПК при провеждане на административното производство, АО е длъжен да издаде административни акт след като изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая.

Фактическите основания за издаване на заповед по реда на чл. 65, ал., от ЗОС са налачие на общински недвижим имот – публична или частта собственост и същия да се владеде или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала.

За да бъде законосъобразна заповедта е необходимо тя да се отнася до общински имот и той да се владее или държи без основания. В случая не може да се направи извод, че заповедта се отнася до общински имот, тъй като не е представен акт за общинска публична собственост от който да се установи собствеността на общината. Дори да приемем, че следва да се приложи разпоредбата на чл.56, ал.2 от ЗОС, съгласно която за временните постройки, улиците, площадите, общинските пътища и др.линейни обекта на техническата инфраструктура на се съставят актове за общинска собственост, то следваше поне да се представи скица на имота с посочване на действащия план за [населено място] и означение на мястото което АО приема, че е част от улица и се владеее от жалбоподателя без основание.

В мотивите на заповедта, е посочено, че М. Х. Ю. и Х. Р. Ю. ползват без правно основание общински имот – представляващ част от улица, оградата не е поставена в съответствие с ре.гулационните граници на имота, но собствеността на общината на е установена по безспорен начин. Изясняването на фактите и обстоятелствата преди издаване на заповедта по чл.65, ал.1 от АПК е свързано с изясняването на правото на собственост, основанието от което то произтича, надлежното установяване чрез проверка на място, че общински имот се владее без правно основание. В конкретня случай каква реална част от улицата се владее от жалбаподатял не е посочено. Часта от имота публична общинска собственост следва да е индивидуализарана с посочване размера и съответните граници. Посочването само, че завзетия имот се намира пред [УПИ], кв.8 не е достатъчно за индивидуализацията на имота, а липсата на индивидуализация на имота който следва да се изземе, представлява допуснато съществено процесуално нарушение.

Установи се по делото, че жалбоподателят и съпругата му са придобили на 24.01.2020г. дв.масто с площ 781кв.м. съставляващо [УПИ], кв.8 по плана на с Поляново. Непосочването на конкретен размер на площа която се иска от жалбоподателят и съпругата му, да предадат и границите на тази площ е недостатък на заповедта, който не може да се отсрани в хода на съдебното производство и който е повод за спор между страните. Ползвания от жалбоподателя имот е следвало да бъде определен по начин не допускащ съмнение, че това е част от улицата и е следвало това да стане със скица на която е направено това отразяване и посочване на площ и граници. Нарушението е съществено, тъй като категорично не може да се отговори на въпроса владее ли жалбоподателят общински имот и в какъв размер и нарушава правата на жалбоподателя който следва да е наясно в какъв размер е претендиранато от общината място, а това есвързано и с въпроса налице ли е спор за материално право. Допуснатото нарушение е довело до неизясняване на релевантни за спора факти, а от там и до издаване на заповедта в нарушение на закона, поради недоказаност на предпоставките за издаване не заповед по реда на чл.65, ал.1 от ЗОС, поради което обжалваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна

С оглед изложеното жалбата на М. Х. Ю. е освователна и Заповед № РД -08-203 от 23.03. 2024г. издадена от кмета на О. А. като незаконосъобразна следва да бъде отменена.

Жалбоподателят претендира направените разноски, като по делото има доказателства за платена д. такса в размер на 10лв. и следва общината да бъде осъдена да ги заплати направените разноски.

Мотивиран от изложеното, А. съд – Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № РД -08-203 от 23.03. 2024г. издадена от кмета на О. А..

ОСЪЖДА Община Айтос да заплати на М. Х. Х., [ЕГН] сумата от 10 / десет/ лева направени разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението пред върховен административен съд.