Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.01.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-18,
в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря ТАНЯ С.и като разгледа докладваното от съдията т. д. №
2591 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 127 от ТЗ във връзка с чл. 125, ал.3 от ТЗ.
Ищцата
Р.Д. Д.– С.поддържа, че на 03.09.2014г. починал съпруга й – Д.П.С., чийто
единствен законен наследник е тя. Сочи, че Д.С.е бил съдружник в „Ф.“ ООД,
чийто капитал е разпределен в 51 дяла, всеки по 100лв., като към момента на
смъртта си, той е притежавал 17 дяла от дружеството. Твърди, че е провела
разговори с останалите съдружници по повод наследените от нея дружествени
дялове, но без резултат. Сочи, че установила при справка в ТР, че на
14.01.2016г. било проведено заседание на ОС на дружеството, на което било
решено дяловете да бъдат поети от другите съдружници, а на нея да й бъде
изплатена паричната равностойност по балансова стойност към 30.09.2014г. Сочи,
че не била уведомена за ОС, въпреки че и двамата други съдружници разполагали с
телефонния й номер, както и цялостното поведение на ответника, избягващ контакт
с нея, сочи според ищцата, че той би предприел мерки за пренасочване на
имуществото си с цел избягване на погасяване на задълженията към нея. Предвид
горното претендира присъждане на сумата от 32 340
лв., представляваща парична равностойност на притежаваните от
наследодателя й търговски дялове в дружеството съобразно счетоводен баланс към
края на месец септември 2014г., като претендира и законната лихва върху сумата
от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. В допълнителната
искова молба от 18.01.2018г. сочи, че обстоятелството дали, кой и как е поел
дяловете на съдружника Д.С.е ирелевантно за отговорността на дружеството по
предявения иск. Оспорва твърдението на ответника, че капиталът му е отрицателна
величина, като твърди, че развива успешна търговска дейност и разполага с
имущество. В хода на съдебното производство поддържа исковата си претенция чрез
процесуалния си представител – адв. П., като претендира уважаването й и
присъждане на разноски. Излагат
се подробни доводи и в писмени бележки.
Ответникът „Ф.“ ООД е
подал писмен отговор от 29.11.2017г. и допълнителен отговор от 12.02.2018г.,
като оспорва иска и в хода на съдебното
производство чрез процесуалния си представител – адв. Б.. Заявил е
възражение за наличие на арбитражна клауза – раздел ІХ, 83 от дружествения
договор, а именно, че споровете между съдружниците се отнасят за решаване пред
АС при БТПП, което впоследствие е уточнил,
че е по друг дружествен договор и не поддържа. Твърди, че не трябва да
отговаря по предявения иск, тъй като дяловете на починалия съдружник били поети
от другите двама съдружници съгласно решението на ОС от 14.01.2016г. Оспорва и
основателността на иска, като твърди, че сумата на активите на дружеството е
по-ниска от сумата на пасива му. Подробни
съображения излага и в писмена защита, като претендира ако бъде уважен иска
това да бъде по вариант 2 на заключението на допълнителната съдебно-счетоводна
експертиза, а именно делът на починалия съдружник да бъде определен на сумата
от 1459,45 лв. Изтъква, че не може да бъде възприет варианта на експертизата,
на който се позовава ищцата, тъй като това означава да се определи изкуствена
стойност, същият противоречи на материалния закон и счетоводните стандарти.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото и се
установява от справка в публичния ТР и удостоверението за наследници №
01749/16.06.2014г., че Д.П.С., починал на 03.09.2014г. и оставил като наследник
по закон – съпругата си ищцата Р.Д. Д.– С., е бил съдружник в ответното дружество
„Ф.“ ООД към момента на смъртта си, като е заличен в ТР на 10.03.2016г. Към
заявлението за вписване на заличаването му е приложен протокол от 14.01.2016г.
на ОС на съдружниците на ответното дружество, с който е решено дяловете му,
общо 17 на брой, всеки на стойност 100 лв. да бъдат поети от другите
съдружници, а на наследницата на Д.П.да се изплати паричната равностойност на
притежаваните от починалия съдружник дялове съгласно балансова стойност към
30.09.2014г.
На
стр. 6 и следващите е представен дружествения договор на „Ф.“ ООД от
01.08.2011г., съгласно който Д.П.участва с 17 дяла, равняващи се на 1700 лв. В
чл. 16 от Устава е регламентирана специална процедура по отношение на
наследници на починал съдружник, които могат да станат съдружници при заявено
писмено желание до управителя с писмена молба в тримесечен срок от смъртта на
наследодателя, а в противен случай могат да получат дела му. В чл. 22 от Устава
е регламентирано, че участието на съдружника се прекратява по т. 2 – при смърт,
като съгласно ал. 5 имуществените последици се уреждат въз основа на баланс,
съставен в края на месеца, през който е настъпило прекратяването, като
заплащането на дела следва да стане в срок от една година, считано от деня на
определяне на стойността му.
С
исковата молба е представен счетоводния баланс на ответното дружество към
31.12.2014г., по който са отразени краткотрайни активи в размер на 50 хил.лв. – продукция и стоки, 18 хил. лв.
–вземания от клиенти, 39 хил.лв. – касови наличности и сметки в страната, или
общо 107 хил. лв. активи. Отразен е записан капитал 49 хил.лв., неразпределена
печалба – 57 хил.лв., и задължения 4 хил.лв., текуща загуба -3 хил.лв.
С
представеното на стр. 17 от делото писмо от 16.07.2015г. ищцата е искала предоставяне
на описаните документи от ответното дружество, като същото е доставено чрез
Еконт на 20.07.2015г.
От
ответника е представен счетоводен баланс към 30.09.2014г. – стр. 71 и
следващите от делото, по който е отразено, че дружеството има основен капитал
5 100 лв. и основен капитал, неизискващ регистрация 44 862,89 лв.,
неразпределена печална от минали години в размер на 56 627,47 лв.,
описаната компютърна техника, транспортни средства, други ДМА, стоки
40 398,90 лв., отразен е дебит клиенти 20 324,81 лв. В същия е
отразено, че текущия финансов резултат към 30.09.2014г. е загуба -730,69 лв.,
но се компенсира с неразпределена печалба от минали години. Посочено е, че по
счетоводна сметка 102 Основен капитал, неизискващ регистрация, има салдо
44 862,89 лв., представляваща стойностния израз на вложени в дейността на
дружеството парични средства от съдружника М.Б.. В този документ е извършено
разпределение на приноса на съдружниците, като е прието, че М.Б. има 93,20%, а
другите двама – по 3,40%, като е извършено разпределение на печалбата съгласно
горните проценти и е посочено, че наследствения дял на съдружник №3 възлиза на
3600,49 лв. Документът е оспорен от ищцата по съображения, подробно изложени от
процесуалния й представител в постъпилите становища.
На
стр. 110 и следващите са представени 19 броя приходни касови ордери, както са
описани в становището, за направени вноски от М.Б., които са оспорени от
ищцовата страна. Съдът е констатирал за част от тях съгласно отразеното в
протоколите идентичност на представените оригинали с ксерокопията по делото,
като по отношение на ордера от стр. 123 под № 6-8/10.06.2013г., който е за
сумата от 1500 лв. – захранване от лични средства, не е представен оригинал и
не е установена идентичност. На вещото лице е представен в оригинал ордер 6-9
от същата дата, но той не съответства на приложения към становището от
19.06.2018г. и представен по делото. В някои от ордерите, които са подписани
само от М.Б., но не и от касиер и счетоводител е отразено, че сумите са
например за даване на заем за преглед Пежо / №17/12.03.2010г., даване заем за
плащане на данък автомобил /18/23.03.2010г./, като в други е отразено
захранване на сметка и каса, без допълнително основание. В някои от тях е
записано, че парите са от ОК кредит или личен кредит, а три от ордерите са без
подпис от нито едно лице, нито от касиер, нито от вносител или получил сумата.
Върху останалите има по един подпис, но само за вносител, липсва такъв за
получил сумата / напр. ордера на стр.113, стр. 122, на стр. 128, на стр.110 и
др./
Във
връзка с оспорването е допусната съдебно-почеркова експертиза, изпълнена от
вещото лице Е.С.. Той е представил първоначално заключение от 14.12.2018г., в
които е изследвал 60 броя ордери, които както посочва не е сравнявал с
представените по делото, тъй като не бил разбрал кои са процесните и това
заключение не е прието. Прието е експертното му заключение от 09.01.2019г., от
което се установява, че са изследвани общо деветнадесет
разходни и приходни касови ордера, съдържащи подписите - обекти на
експертизата, които са били са изготвени на стандартни бланки с правоъгълна
форма и отпечатани реквизити и предоставени под формата на оригинали, като
ръкописните попълнения и подписите - обекти са изписани и положени с химикална
паста в нюанси на виолетово и синьо. Експертът е установил, че в три от тях, а именно ПКО № 7-5/11.02013г.,
ПКО № 6-10/11.06.2013г. и ПКО № 11-35/16.11.2011г., липсват подписи в
съответните графи. При извършен визуален оглед на положените в останалите
шестнадесет ордера подписи - обекти, вещото лице е изследвало цялостната им
графична структура за наличие на следи от техническа манипулация и не е
установило такава. Според експертизата подписите в ордерите се характеризират с
няколко варианта на графичното си построение: първи вариант — с прост строеж,
средна степен на обработеност, среден размер, десен наклон и смесена
транскрипция, състояща се от първоначален елемент стилизирано изписана буква
„М“, буква „Б“ и дъговидна, примковидна и вълнообразна парафна част; втори
вариант - с прост строеж, средна степен на обработеност, среден размер, десен
наклон и смесена транскрипция, състояща се от главна буква „М“ и
дъговидно-вълнообразна щрихова част с дъговиден или щриховиден край; и трети
вариант - с прост строеж, средна степен на обработеност, среден размер, десен
наклон и смесена транскрипция, състояща се от главна буква „М“, поредица от
примковидни елементи и вертикален възходящ парафен елемент с удължен край, като
и трите варианта се характеризират с еднакъв строеж, степен на обработеност,
размер, наклон и вид на транскрипцията, като същата варира в съдържанието си в
средната и парафна части и са положени с нормален темп на движение на пишещия
прибор. Според вещото лице въпреки описаните варианти, в подписите се
проследяват и достатъчно количество съвпадения в частни графически признаци,
проявени във формата, количеството, посоката и относителното месторазположение
на движенията при изписване на елементите, относителното
топографско месторазположение на елементите спрямо мислената редова линия, като
установеното дава основание за извода, че всички общо шестнадесет подписа -
обекти, са положени от едно и също лице с варираща графична структура в рамките
на оформеният му писмено - двигателен навик. Снетите като сравнителни образци
лично от вещото лице подписи на М.Г.Б., се характеризират с прост строеж,
средна степен на обработеност, среден размер, десен наклон и смесена
транскрипция, също в няколко варианта, подробно описани в заключението. Според
вещото лице при сравнителното изследване по метода на съпоставянето, проведено
между гореописаните и онагледени подписи - обекти и сравнителните образци в техните
варианти, се установяват съвпадения в общи признаци като строеж, степен на обработеност,
размер, наклон, вид и съдържание на транскрипцията в нейната вариантност. Налице
са и съвпадения в частни графически признаци, проявени във формата, посоката и
размера на движенията при изписване и свързване на елементите от букви „М“ и
„Б“, относителното месторазположение и взаимен размер на елементите от средната
и парафна части във вариантите им. Според експертът установеният комплекс от
съвпадения в общи и частни графически признаци, оценен в съвкупност с липсата
на признаци за техническа подправка и имитация, е съществен, индивидуален и по
количество достатъчен за извода, че изследваните общо шестнадесет подписа -
обекти, положени в графи за „вносител“ и „получил сумата“ в предоставените на
експертизата шестнадесет броя ордери - ПКО № 24/02.01.2010г., ПКО № 17/12.03.2010г.,
ПКО № 18/23.03.2010г., ПКО № 5-17/17.05.2011г., ПКО № 6-23/14.06.2011г., ПКО №
26/13.07.2011г., ПКО № 29/01.08.2011г., ПКО № 30/22.08.2011г., РКО № 6-
7/26.06.2012г., ПКО № 9-2/04.09.2012г., РКО № 9-3/12.09.2012г., ПКО №
9-10/12.09.2012г., ПКО № 6-9/10.06.2013г., РКО № 6-3/10.06.2013г., РКО №
6-4/11.06.2013г. и ПКО № 7- 9/15.07.2013г., са положени от лицето М.Г.Б..
По
делото е изслушана съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице Е.А.М.,
която се кредитира от съда като дадена обективно, безпристрастно и компетентно.
Съгласно заключението му и след преглед на описаните справки за складова
наличност при ответното дружество, сметки 304 / Стоки/ за процесните години,
както и Сметка 411 – Вземания от клиенти, обезценка на стоките и вземанията в
дружеството за трите отчетни периода – 2012г.,2013г. и 2014г. не е извършвана,
като е видно, че има индикации както за просрочени вземания, така и за застояли
стоки. В таблица на стр. 3-6 от заключението си от 17.09.2018г. вещото лице е
описало стоките, които се явяват складова наличност към дата 30.09.2014г., като
отчитайки характера на имуществото – краткотрайни активи и по метода на
отчетната /придобивна/ стойност, е определил нетната реализируема стойнсот на
стоките към датата на оценка по описаната форма в следващата таблица – на стр.
6-9 от експертното заключение, като същата възлиза общо на сумата от
44 357,65 лв. По отношение на вземанията, вещото лице е приело че следва
да се отчитат по стойността на оригиналната фактура, намалена с размера на
обезценка за несъбираеми суми, тъй като методът на възрастовия анализ е
обичайния такъв. В таблица на стр.10 от заключението експертът е описал
вземанията на дружеството от клиенти към процесната дата, а във втората таблица
на стр. 11 от заключението е дал актуалната им стойност към 30.09.2014г. на
вземанията на „Ф.“ ООД и същата възлиза на сумата от 17 689,79 лв. В
таблица на стр. 12 и 13 от заключението са описани вземанията по дати на
възникване по фактури и по клиенти, като повечето са по фактури от 2013г. и
2014г., а има няколко вземания, които са по счетоводна справка от 01.01.2012г.
като това са спрямо „В.К.“ ЕООД с оценка по таблицата в размер на 370,01 лв.,
„Бонус 96“ ООД с оценка 258,60лв., „В.“ ООД, „Б.Д.А.Г.“ ООД с оценка в размер на 128,30лв., „Н.“ ЕООД,
което е с оценка 100лв. и „Р.Х.К.“ ЕООД / с оценка 80,38 лв., или общо 937,29
лв.
По делото е изслушано основно заключение на
съдебно-счетоводна експертиза от 21.05.2018г. от вещото лице П.Д. и
допълнително такова от 17.09.2018г., които се кредитират от съда като дадени
обективно и безпристрастно. В първото заключение вещото лице сочи, че на вещото
лице във връзка с изготвянето на междинен баланс към
30.09.2014г. и необходимото събиране на информация за салдата по всички
счетоводни сметки към 30.09.2014г., са
били представени обортни ведомости към
30.09.2014г. със съдържание, отразено в таблица на стр.2 от
заключението. Вещото лице сочи, че е изискало оборотни ведомости за всеки месец поотделно в периода от
01.01.2014г. до 31.12.2014г. и данните от
тях са били съпоставени с тези
към 30.09.2014г. и към
31.12.2014г. и годишен баланс
към 31.12.2014г., като е установило пълно
съответствие на информацията. Експертът сочи, че от данните по оборотната
ведомост е видно, че ответното дружество е притежавало дълготрайни материални
активи (ДМА), които са с първоначална
стойност 32306,14лв., но същите са с
начислена амортизация в общ
размер 32 033,07лв. и балансова (остатъчна) стойност в общ
размер 273,07лв., поради което в актива на междинен баланс към 30.09.2014г. (цифрите в баланс се посочват в хиляди лева) е посочено, че ДМА са с нулева
стойност. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че активите са лаптоп,
автомобил „Пежо Партнер“, два автомобила „Рено Клио“, които са придобити
2007г., и газова уредба. Видно от таблицата на стр.2 от допълнителното
заключение, активите са заприходени 2007г., 2008г. и само агу комплекта с газов
инжекцион през 2010г., поради което след начислена амортизация, балансовата
стойност на ДМА е 326,56 лв., което в баланса следва да се запише като 0. Вещото
лице е установило, че в пасива на междинен баланс към 30.09.2014г. е посочено, че записаният
капитал е в общ размер 50 000лв. Сумата е сбор от: Основен
капитал, изискващ регистрация (сметка 101)-5100лв. и Основен капитал, неизискващ
регистрация (сметка 102) - 44862,89лв. Вещото лице е установило, че установи,
че съдружникът М.Б. е направил
допълнителни парични вноски в размер
44862,89лв., чиито стойностен
израз е увеличението на капитала, отразен по сметка 102 „Основен
капитал неизискващ регистрация“. В този
вариант на заключението на експертизата вещото лице Д. е приела, че делът на
починалия съдружник следва се определи на база нетната стойност на активите, намалена със задълженията и тъй
като в случая се касае за ООД, т.е.
търговско дружество, което регистрира капитал, то делът на починалия съдружник
следва да се определя, съобразно с участието му като процент от регистрирания основен капитал, поради
което следва от пасива на баланса да се изключи нерегистрирания основен
капитал, а от актива на баланса да се
изключат съответстващите вложени парични
средства от съдружника М.Б.. Предвид
това от наличната парична сума (в каса и по разплащателната сметка), която е
в общ размер 36 101,95лв., с
разликата до пълния размер от 44862.89лв. следва да се
намали наличността по сметка 304“Стоки“. От сметка 304“Стоки“ да се намалят 8760.94лв. и същата остава
с преизчислен размер от
40437.88лв. (49198,82лв. наличност към
30.09.2014г. по оборотна ведомост – 8760.94лв. намаление = 40437.88лв. преизчислена
сума), като е съставило вариант на баланса на стр. 5 и 6 от експертното
заключение, като съобразно същото сочи, че делът на починалия съдружник се определя като 1/3 част от собствения
капитал на дружеството към 30.09.2014г.,
който е равен на нетната стойност на активите, намалена със задълженията, както
следва: Собствен капитал на дружеството: нетна стойност на активите 66 000лв. – задължения
5 000лв. = 61 000лв. (по-точно 60 996,78лв.); Приспадане
направените първоначални вноски от съдружниците в основния капитал на дружеството:
60 996,78лв. – 5100лв. = 55 896,78лв. и се получава стойност на 1 дружествен дял: 55 896,78лв. / 51
дяла = 1096,01лв, поради което делът на
починалия съдружник 17 дяла = 1/3 част от собствения капитал: = 1096,01
х 17 дяла е равен на 18
632,26лв., която сума не включва
първоначалната вноска от 1700лв. на съдружника в регистрирания основен капитал. Сумата
18632,26лв. представлява припадащия се дял
в резултат на нараснали печалби от
дейността на дружеството. В т.6 от заключението вещото лице сочи, че общият размер на дружествения дял на починалия съдружник е: Дялов капитал
за възстановяване на първоначалното му участие в регистрирания основен
капитал:1700лв. и припадащ се дял в
резултат на дейността на дружеството: 18632,26лв., или общо 20 332,26лв. В
допълнителното заключение на ССЕ по задача на ищцата, вещото лице в таблица на
стр.2 от заключението е дало описани активите на дружеството, като е посочило,
че ответното дружество притежава дълготрайни материални активи (ДМА), които са
с цена на придобиване 32306,14лв. и съответно тази стойност ще бъде включена
в междинния баланс към 30.09.2014г. В таблица на 3 и 4 от
заключението вещото лице подробно е посочило каква е пълната хронология на
сметка 102 „Основен капитал, нерегистриран“ от момента на създаването й до
30.04.2014г., като сочи, че за периода М.Б.
е направил вноски, които са отразени
по сметка 102“Основен капитал, нерегистриран“ в общ
размер 90 658,80лв., но са му възстановени 45 909,91лв. и по сметката е останало крайно салдо в размер 44 748,89лв. В таблицата е посочено
за всеки ордер какво е вписаното счетоводно окснование, като видно от това
първоначално има зареждане на начално салдо с 13 500 лв., а два от
ордерите са с основание – даден заем. При изслушване на заключението вещото
лице сочи, че не е изисквала първичните документи от 2009г., 2010г. и 2011 г., а
е работила на база на счетоводни регистри. При изслушване на допълнителното
заключение в съдебно заседание на 2509.2018г. вещото лице сочи, че хронологията,
която е по сметка № 102 в таблицата, започваща на стр. 3 и завършваща на стр. 4,
показва внесените и възстановените суми на един от съдружниците М.Б., за всички
внесени суми първичните документи са му представени и е видяла, че съответстват
на внесените суми. Тези първични документи, които са и представени по делото, в
4 случая са използвани грешни бланки от този, който е извършвал надписите в
документите, тук се касае за това, че всички документи са за внесени суми, но в
четири случая вместо в бланка за приходен касов ордер е използвана бланка за
разходен касов ордер, което е абсолютно погрешно, но това че сумата е внесена
се потвърждава след самия ордер, който е по делото отдолу е посочена и снимана
вносната бележка от която се вижда, че сумата която е внесена в касата и която
е ордера след това е внесена и е захранила разплащателната сметка на
дружеството, така че абсолютно и категорично става въпрос за внесени суми,
въпреки, че бланката е погрешно използвана. По същия начин е и осчетоводяването
в ответното дружество, като според вещото лице вносната бележка го потвърждава,
че е за внасяне, а не за теглена от сметката на дружеството. Вещото лице сочи,
че това са следните четири ордера: единият е за 3 500 лева от 26.06.2012
г., като на ордера пише захранване на сметка, но бланката е на разходен касов
ордер, но под него се вижда снимана вносната бележка, с която сумата е внесена
по разплащателната сметка, вторият случай е за 9 990 лева от 12.09.2012 г.
също с грешна бланка, но плюс приложена вносна бележка, третият случай е за
1 500 лева от 10.06.2013 г. с абсолютно същите документи и четвъртият
случай е за 2 800 лева от 11.06.2013 г. Вещото лице сочи, че има дублиране
на суми (например 2 800 лв.) и става въпрос за две съвсем различни вноски.
На таблица 3 има две суми, които са по 9 990 лв. и двете са внесени и
едната е на приходен ордер тя е приходен ордер № 42, а втората е на ордер № 68,
на същия ден два пъти господинът е внесъл по 9 990 лв., но едната сума си
е с приходен ордер, която е в хронологията, а втората сума е пак приход към
дружеството, но погрешно е използвана бланка на разходен касов ордер, но към
сумата, която е за разходен касов ордер се вижда и вносната бележка и е видно,
че става въпрос за внос. Той е внесъл в каса 9 990 лв. веднъж за което е
издал приходен касов ордер и втори път отново е внесъл на каса 9 900 лв. и
той си е издал сам разходен касов ордер. Уточнява, че съдружникът М. Б. единствен
работи в дружеството, там няма други служители (няма касиер, главен счетоводител)
и всъщност той сам си е попълвал тези документи, за това те в много случай не
съдържат никакви реквизити и не може да каже какво е наложило на една и съща
дата да са два различни ордера (да има две вноски за една и съща сума) това е
било 2012 г., 2013 г. В отговор на т.3 по задача на ищцовата страна вещото лице
е съставило вариант на междинен баланс към 30.09.2014г., представен на стр. 4 и
5 от допълнителното заключение, като при изчисляване на дела на починалия
съдружник по този вариант се получава следното: без да извършва счетоводни
операции по изключване на нерегистрирания основен капитал от пасива на баланса.
Възприема се като собствен капитал на дружеството („чисти активи“): нетна
стойност на активите 143 000лв. –
задължения 5 000лв. = 138 000лв., извършва се приспадане направените
първоначални вноски от съдружниците в
основния капитал на дружеството: 138 000лв. – 5100лв. = 132 900лв. Определя
се стойност на 1 дружествен дял в размер
на 132 900лв. / 51 дяла = 2605,88лв. и делът
на починалия съдружник 17 дяла се равнява на 1/3 част от собствения
капитал или 2605,88 х 17 дяла в размер на сумата от 44 300лв., която не включва първоначалната вноска от 1700лв. на
съдружника в регистрирания основен
капитал, а изчисленият общият размер на
дружествения дял на починалия съдружник
с включен дялов капитал за възстановяване на първоначалното му
участие в регистрирания основен капитал в размер на 1 700лв. и припадащ се
дял в резултат на дейността на
дружеството в размер на 44 300лв., възлиза общо на 46 000лв. По поставена от
ответника задача да се калкулира приноса на М.Б. с личен труд, експертизата е
изискара хронологично извлечение по счетоводна сметка 421“Разчети с персонала“
за периода от 01.01.2014г. до
30.09.2014г., представена в таблица на стр.6 и 7 от допълнителното заключение,
от която е видно, че за периода до 30.09.2014г. само М.Б. е полагал труд в ответното дружество и са му начислени
трудови възнаграждения в общ размер 21 124,36лв., а заплатените суми за трудови възнаграждения в общ размер 18 832,25лв. са получени от
него, т.е. приносът на М.Б. с личен труд
е заплатен от ответното дружество. По поставена от ответника задача да се
калкулира приноса на М.Б. и въз основа на заложената оценка на активите от
съдебно-оценителната експертиза, вещото лице Д. е изготвила вариант на междинен
баланс към 30.09.2014г. в таблица на стр.7-9 от заключението. При възприемане
на предоставянето на допълнителни парични средства на ответното дружество за
дълъг период от време чрез вноските на
М.Б. вещото лице е изчислило, че записаният капитал е в
общ размер 49 962,89лв. и
включва Основен капитал, изискващ регистрация, представляващ сбор от 3 равни вноски по 1700лв. всяка, направени
от тримата съдружници (сметка 101) - 5
100лв. и основен капитал, неизискващ регистрация, представляващ допълнителни
парични вноски от М.Б. (сметка 102):44 862,89лв.,
при което М.Б. е внесъл
46 562,89лв.(представляващи 93,20% от капитала или 47,53 дяла), а всеки от останалите двама
съдружници е внесъл по 1700лв.(представляващи 3,40% от капитала или 1,735 дяла).
При този вариант, възложен от ответника, изчислението на дружествения дял е
извършено на база целия регистриран и нерегистриран капитал (без изключване на нерегистрирания капитал), е по
следния начин: Собствен капитал на дружеството („чисти активи“): нетна
стойност на активите 98 000лв. –
задължения 5 000лв. = 93 000лв. ;Приспадане направените първоначални
вноски от съдружниците в основния
капитал на дружеството: 93 000лв. – 5100лв. = 87 900лв. Стойност
на 1 дружествен дял: 87 900лв. / 51 дяла = 1723,53лв. Дял на М.Б., при
отчитане приноса му: 47,53 дяла х
1723,53лв. = 81919,35лв. Дял на
починалия съдружник, при отчитане приноса на М.Б.: 1,735 дяла
х 1723,53лв. = 2 990,32лв.,като
се уточнява, че в тази сума не е включена
първоначалната вноска от 1700лв. на
всеки съдружник в регистрирания
основен капитал. Вещото лице е изготвило и втори вариант по задачата на
ответника, като изчислението на
дружествения дял е извършено само на база регистрирания капитал, който е
следният: собствен капитал на дружеството („чисти активи“): нетна стойност на активите 53 000лв. – задължения
5 000лв. = 48 000лв.; приспадане направените първоначални вноски от
съдружниците в основния капитал на
дружеството: 48 000лв. – 5100лв. = 42 900лв.; Стойност на 1 дружествен дял: 42 900лв. / 51 дяла =
841,18лв. Дял на М.Б., при отчитане приноса му: 47,53 дяла х 841,18лв. = 39981,10лв., Дял на починалия съдружник, при отчитане приноса
на М.Б.: 1,735 дяла х
841,18лв. = 1 459,45лв., в която сума не е включена първоначалната вноска от 1700лв. на всеки съдружник в регистрирания основен капитал. Вещото лице е
изготвило и вариант на междинен баланс към 30.09.2014г., който е представен на
стр. 10 и следващите от допълнителното заключение, в който ДМА са по цена на
придобиване, стоките и вземанията по стойност от оценителната експертиза. В
резултат на така изготвения баланс са дадени два варианта на изчисление на
стойността на един дружествен дял, а именно без отчитане и при отчитане на
приноса на М.Б., като в първия вариант в
собствен капитал на дружеството („чисти активи“): нетна стойност на активите 130 000лв. – задължения
5 000лв. = 125 000лв. ; Приспадане направените първоначални вноски
от съдружниците в основния капитал на
дружеството: 125 000лв. – 5100лв. = 119 900лв. Стойността на 1 дружествен дял
се определя 119 900лв. / 51 дяла и възлиза на 2350,98лв, а делът на починалия съдружник 17 дяла = 1/3 част от
собствения капитал: = 2350,98 х 17
дяла, възлиза на 39 966,67лв., която сума не включва първоначалната вноска от 1700лв. на
съдружника в регистрирания основен
капитал. Във втория вариант с отчитане приноса на М.Б. с допълнителни парични
средства: Собствен капитал на дружеството („чисти активи“): нетна стойност на активите 130 000лв. – задължения
5 000лв. = 125 000лв. ; Приспадане направените първоначални вноски от
съдружниците в основния капитал на
дружеството: 125 000лв. – 5100лв. = 119 900лв. Стойност на 1 дружествен дял: 119 900лв. / 51 дяла =
2350,98лв., делът на М.Б., при отчитане приноса му: 47,53 дяла х 2350,98лв. = 111 742,08лв., а дела на починалия съдружник, при отчитане приноса
на М.Б.: 1,735 дяла х
2350,98лв. възлиза на 4 078,95лв., която сума не включва първоначалната
вноска от 1700лв. на всеки съдружник
в регистрирания основен капитал. При
изслушването си в съдебното заседание вещото лице уточнява, че не знае да има
счетоводни правила за калкулиране на принос, но така е поставена задачата и е отговорила
във вариант.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно
чл. 125, ал. 1 т.1 от Търговския закон участието на съдружника се прекратява със смъртта му. Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал.3 от ТЗ
имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило
прекратяването, като с дружествения договор на ответното дружество са
възпроизведени горепосочените разпоредби, т.е. не е предвидено друго,
единствено е регламентиран едногодишен срок за заплащане на дела. С настъпване
на събитието смърт за определен съдружник се стига до хипотезата на чл. 125,
ал. 3 от ТЗ, като на практика наследниците му придобиват притезание към дружеството
за изплащане на равностойността на дяловете. Принципно дяловата вноска се
заплаща от съдружника, срещу която той придобива дружествен дял от имуществото
на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в капитала -
чл. 127 ТЗ. В този смисъл, под "имуществени последици", съгласно чл.
125, ал. 3 ТЗ, следва да се разбира възможността съдружникът, прекратил
участието си /респективно неговите наследници/, да получи част от капитала на
дружеството към момента на прекратяването. Тази част от капитала, наричана
равностойност на дружествения дял, съответства на неговия дял по чл. 127 ТЗ,
независимо от вида на вноската - парична или непарична и от размера й към
момента на възникване на членственото правоотношение на този съдружник.
Ответникът
оспорва пасивната си легитимация, тъй като с решение на ОС на дружеството
дружествения дял на починалия съдружник бил поет от други двама съдружници.
Съдът намира, че горното е неоснователно. Съгласно чл. 127 ТЗ
всеки съдружник има дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на
който се определя съобразно дела му в капитала, ако не е уговорено друго. Тази
равностойност е облигационна последица от прекратяване на членството. Дали е
извършено поемане или преразпределение на дела на капитала по реда на чл. 149 или 153 от ТЗ няма
връзка с облигационното право на напусналия съдружник. Капиталът на
едно търговско
дружесство изразява стойността на вноските на съдружниците, но има разлика между него
и имуществото на дружеството. Капиталът изразява само стойност, докато
имуществото наред със стойностния израз има и веществен състав. При създаването
на дружеството капиталът като стойностна величина съвпада със стойностния израз
на имуществото на ООД. От започване на стопанската дейност обаче тези две
стойности започват да се разминават, като капиталът е относително стабилна
величина, докато имуществото е динамично и в процеса на икономическа дейност
непрекъснато се изменя по вид, съдържание и размер. Понятието дружествен дял
е многопластово понятие. На първо място с него се означава съответната на дела
в капитала част от чистото имущество на дружеството съгласно чл. 127 от ТЗ.
Това е тясното
значение на понятието дружествен дял, като при прекратяване на едно дружество
дружествения дял се трансформира в ликвидационен дял. На второ място
дружествения дял може да се разглежда, като синоним на членството в
дружеството, т.е. той е равнозначен на членството като съвкупност от права и
задължения на съдружниците. Според чл. 129 от ТЗ дружественият дял може да
се прехвърля и наследява, следователно той може да се разглежда, като
субективно право, като комплексно имуществено право. На
наследствено правоприемство обаче подлежи само дружествения дял в тесен смисъл
на думата, а именно имуществените права на съдружника, като израз на участието
в имуществото на дружеството като стопанска величина, като прехвърлянето поради
смърт на това право на наследниците може да се счете като възникване на право
на ликвидационен дял за тези лица. При преразпределението на дяловете от
капитала ще се запази разпределението и броя на дяловете. Това
което притежават лицата правоприемници на починалия съдружник е вземане към
дружеството, т.е. право върху част от имуществото на юридическото
лице-търговско дружество. Предвид горното наследниците по закон на
починал съдружник не стават съдружници в ответното търговско дружество, освен ако не бъдат приети за
такива при изразена воля, но независимо от решението на самото дружество как да
продължи дейността си – чрез намаляване на капитала, чрез поемане на дяловете
от другите съдружници или по друг начин, те остават титуляри на имущественото
притезание срещу дружеството за заплащане на равностойността на дела на
починалия съдружник – техен наследодател. Предвид горното това, че по решение
на ОС от 14.01.2016г. било извършено поемане на дяловете на починалия Д.С.от
другите двама съдружници е изцяло ирелевантно за имуществените последици и
притезанието на ищцата като наследник на Д.С.и тя има право да й бъде изплатена
паричната равностойност на притежаваните от него дружествени дялове по стойност
към 30.09.2014г., като пасивно легитимиран ответник по тази претенция е именно
търговското дружество, което е ответник.
По делото е спорен реда, по който
следва да се определи дружествения дял и в тази връзка са изготвени няколко
варианта от вещото лице по ССЕ. Съдът намира, че заявеното по отговора на
ответника възражение, че стойността на активите на ответното дружество е
по-голяма от стойността на неговите задължения и е налице отрицателна величина,
поради което не следва да се изплаща равностойност на дела, е неоснователно и
не се подкрепя от събраните доказателства, тъй като в нито един от вариантите
на изготвения баланс и изчисления не е налице такъв резултат. По реда на
чл. 290 ГПК са постановени решения от ВКС относно начина на уреждане на
имуществените последици при прекратяване на участието на съдружник в дружество
с ограничена отговорност: Решение № 64/09.06.2009 г. по т.д. № 504/08 г. на
ВКС, ТК, ІІ отд., Решение № 224/10.09.2010 г. по т.д. № 765/08 г. на ВКС, ТК,
ІІ отд. и Решение № 81/18.07.2011 г. по т.д. № 809/10 г. на ВКС, ТК, І отд. и др. Съобразно
практиката на ВКС при определяне на равностойността на дружествения дял на
съдружник при прекратяване на членството му в дружество с ограничена отговорност, в
междинния баланс активите и пасивите се отразяват по историческата им цена,
която е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена
според приложимите счетоводни стандарти - Решение № 64/09.06.09 г. по т.д. №
504/08 г. на ІІ т.о. и Решение № 87/06.06.2012 г. по т.д. № 468/11 г. на ІІ
т.о. В компонентите за формиране на равностойността на дела не се включват
записванията в пасива на баланса на собствения капитал и резервите, а
изчислението се извършва въз основа на т.нар. чист актив / без собствения
капитал, резерви и финансов резултат/ - Решение № 224/10.09.10 г. по т.д. №
765/08 г. на ІІ т.о. Законодателят императивно е определил конкретния момент,
към който следва да се изготви счетоводен баланс на дружеството, служещ за база
на уреждане на имуществените отношения на съдружника - също и Решение №
120/10.07.2012 г. по т.д. № 781/11 г. на ІІ т.о. Дяловата вноска на
съдружника намира счетоводно отражение в пасива на баланса в раздела
"Собствен капитал" поради което не се включва в чистия актив и при
формиране на равностойността на дружествения дял на съдружника, прекратил
участието си. Разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ предвижда уреждане на
имуществените последици при прекратяване на участието на съдружника, но не и
връщане на размера на дяловата му вноска. Дяловата вноска се заплаща от
съдружника, срещу която той придобива дружествен дял от имуществото на
дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в капитала - чл.
127 ТЗ.
В
конкретния случай ответникът е представил счетоводен баланс към 30.09.2014г.,
който е оспорен и за който безспорно се установява, че не е съставен съгласно
изискванията на ЗСч. Счетоводният баланс е частен документ,
изходящ от ответника и съдържанието му подлежи на оборване с всички
доказателствени средства допустими по ГПК, включително и чрез заключение на
съдебно-счетоводна експертиза. Съобразно практиката на ВКС при определяне
равностойността на дружествения дял в междинния баланс активите и пасивите се
отразяват по историческата им цена на придобиване, която е цена на придобиване,
справедлива цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарт. При
определяне на стойността на дружествените активи се използва метода
"справедлива цена", чието легално определение се съдържа в ПЗР на Закона за
счетоводството, а именно в § 1, 3 - сумата, за която един актив може да
бъде заменен или един пасив да бъде погасен при пряка сделка между информирани
и желаещи осъществяване на сделката купувач и продавач, т.е. тя е
продажна цена, бордова цена или пазарна цена. По отношение цената на ДМА т.нар. историческа цена е регламентирана в
стария Закон за счетоводството в чл. 13.2, като с измененията му към настоящия
момент липсва изрична дефиниция за нея. Съобразно годината на придобиване на ДМА счетоводното им отчитане се е
подчинявало на правилата съответно на НСС, приети с ПМС No 192 от 1996 г.
(отм.), на НСС 16, приет ПМС № 65 от 25.03.1998 г. (отм.) и на СС 16,
приложение към ПМС № 46 от 21.03.2005 г., обн., ДВ, бр. 30 от 7.04.2005 г., в
сила от 1.01.2005 г., изм. и доп., бр. 86 от 26.10.2007 г., в сила от
01.01.2008 г. Съобразно визираните счетоводни стандарти, след първоначалното признаване
като актив, ДМА е следвало да се отчита по цена на придобиване, намалена с
начислените амортизации и натрупана загуба от обезценка /препоръчителен подход/
или по преоценена стойност към датата на преоценката, намалена с начислените
амортизации и натрупана загуба от обезценка /допустим алтернативен подход, при
който преоценките е следвало да се правят достатъчно редовно, така че
балансовата стойност на дълготрайните материални активи да не се различава
съществено от тази, която би била определена при използването на справедливата
стойност/. Съгласно счетоводната политика първоначално всеки ДМА се оценява по цена на
придобиване, като впоследствие предприятието преразглежда балансовата стойност
на актива и се определя неговата възстановима стойност. Съгласно СС
36 дружеството е длъжно най - малко веднъж годишно да извършва обезценка на
активите, което обикновено е към датата на съставяне на годишния финансов
отчет. В
конкретния случай съдът констатира, че обезценка и амортизация на ДМА е
извършена и то последователно в годините още преди процесния период – септември
2014г., а именно още в счетоводния баланс на ответното дружество към
31.12.2012г., обявен в ТР на 04.11.2012г.
и в счетоводния баланс към 31.12.2013г., обявен в ТР на 21.12.2013г. ДМА
на същото са с балансова стойност 0, т.е. амортизация е извършена преди и не по
повод съставянето на баланса във връзка със смъртта на съдружника С.. Към
31.12.2011г. ДМА са били със стойност 5 хил.лв., но впоследствие същата е
намаляла. По делото не се установи по отношение на ДМА каква е тяхната
справедлива цена с помощта на заключение на вещо лице и дали към 30.09.2014г.
ДМА имат стойност по-висока от начислената по баланса след надлежно извършена
амортизация, тъй като такава задача не е поискана и поставяна от ищцата. Съдът
намира, обаче, че по гореизложените съображения не може да бъде възприета в
баланса и стойността на ДМА да бъде по цена на придобиване, тъй като както е
посочило вещото лице при изслушването си, се касае за активи, които са
придобити много години преди процесния период, обезценени са и не може да бъдат
записани с тази цена. В случая, въпреки заявеното оспорване на баланса, съдът
намира, че същото не е надлежно осъществено от ищцовата страна, тъй като
безспорно се установи, че амортизация на ДМА е извършена още предходните
години, а именно и към 31.12.2012г. тяхната остатъчна стойност е нулева, т.е.
няма основание към 30.09.2014г. да се приеме, че справедливата им пазарна цена
би била тази на придобиване, която е значително отдалечена във времето / години
по-рано/. Предвид горното съдът намира, че категорично не може да се кредитира
варианта на експертното заключение, който е в първия по допълнителното
заключение и съставен по задачи на ищцата. Съдът намира, че следва да кредитира
втория вариант на баланса, изчислен от вещото лице по ССЕ, но само в частта, в
която се определя стойността на един дружествен дял, а не се извършва
преразпределение на размера на дяловете на съдружниците съобразно приноса на М.Б..
В този вариант ДМА са с включената амортизация, а стоките и вземанията са със
стойността по приетата и неоспорена съдебно-оценителна експертиза, включени са
и паричните средства, а именно това е баланса на стр. 7 -9 от допълнителното
заключение на ССЕ, в който нетната стойност на активите е 98000 лв., приспадат
се задълженията в размер на 5 хил. лв. или нетната стойност на активите е
93 000 лв., като след приспадане на първоначалните вноски, стойността на
един дружествен дял се определя в размер на сумата от 1723,53 лв. за дял. При
това положение притежаваните от наследодателя на ищцата 17 дяла са на обща
стойност 17 по 1 723,53 лв. или общо сумата от 29 300,01 лв. Съдът
намира, че при изчисляване на дружествения дял не следва да се отчита т.нар.
нерегистриран капитал, който както се установи се формира от направени вноски
от съдружника М.Б., тъй като изрично в практиката, цитирана по-горе, ВКС
посочва, че в компонентите за формиране на равностойността на дела не
се включват записванията в пасива на баланса на собствения капитал и резервите,
а изчислението се извършва въз основа на т.нар. чист актив. Този извод
съответства на практиката на съдилищата и конкретно решение № 466 от
30.06.2008 г. на ВКС по т. д. № 112/2008 г., II о., ТО и мн.др., в които се приема,
че за да се определи стойността на дяловете на прекратилия участието си
съдружник в дружество с ограничена отговорност, следва от актива по счетоводния
баланс да се вземе стойността на дълготрайните материални активи на дружеството
(напр. земя, сгради), други нематериални активи и краткотрайни материални
активи, а от пасива - задълженията на дружеството. При съпоставяне на двете
величини, ако сумата на активите е по-висока от задълженията, се получава
условно наречен чист актив, стойността на който се разделя на броя на дяловете,
формиращ капитала на дружество. Паричната равностойност на дяловете на
прекратилия участието си съдружник се равнява на произведението от броя на
притежаваните дялове и определената стойност на един дружествен дял. Капиталът на търговското
дружество е константна величина и той се
образува от вноските на съдружниците и не се променя, освен по ред, определен
от закона съгласно чл. 148 и сл. ТЗ и трябва да се разграничава от имуществото
като динамична величина. В баланса на дружеството имуществото му се отделя от
вложения в предприятието капитал. Съдружниците се третират като кредитори на
капитала, които влагат в дружественото предприятие. Насрещната страна по
провоотношението е дружеството. То се е задължило с вложения в него капитал. Ето защо дори и да е
направил вноски за подпомагане на дейността на дружеството, това би
легитимирало съдружника Б. като негов кредитор, но в никакъв случай не води до
промяна на размера на дружествения му дял. Такова решение на ОС на дружеството
не е взимано преди смъртта на съдружника С. и не се установява да има промяна
на дружествените дялове на тримата съдружници към септември 2014г., към който
момент наследодателят на ищцата притежава 17 дяла. Още повече, че съдът
намира, че по делото не се установи т.нар. вноски от М. Б. да са предприети в
изпълнение на решения на ОС на съдружниците за допълнителни парични вноски,
респ. същите не са надлежно оформени счетоводно и в този смисъл оспорването им
от ищцовата страна се явява основателно. Безспорно се установи, че са
представени като доказателство по делото само част от ордерите за вноски от Б.,
които макар да не се установи да са неавтентични, не носят подпис на длъжностно
лице от ответното дружество, различно от самия съдружник М. Б.. Както посочи и
самото вещо лице Д. при изслушването си, съдружникът М. Б. единствен е работил
в дружеството, там няма други служители (няма касиер, главен счетоводител) и
всъщност той сам си е попълвал тези документи, за това те не съдържат никакви
реквизити и не може да каже какво е наложило на една и съща дата да са два различни
ордера (да има две вноски за една и съща сума) това е било 2012 г., 2013 г.,
като видно от данните по таблицата на един и същи ден има и ПКО и РКО за едни и
същи суми, т.е. реално са теглени и „внасяни“ едни и същи средства. Независимо
от горното, доколкото това касае правата на съдружника М. Б. спрямо ответното
дружество, същото по никакъв начин не влияе на дружествените дялове и техния
размер на съдружниците, доколкото липсва изрично решение на ОС на дружеството
за тяхното изменение. Ето защо дружественият дял като част от имуществото,
определен съобразно практиката на ВКС, без да се включват нерегистрирания
капитал, възлиза на сумата от 1723,53 лв., поради което на починалият съдружник
Д. С., притежаващ 17 дяла, се следва сумата от 29 300,01 лв., за която
сума съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен, а отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 32 340 лв.
С оглед изхода на спора и разноски
се следват и на двете страни съобразно съотношението между отхвърлен и уважен
размер на претенцията. Ищцата е представила списък на разноските, които
възлизат общо на 3 340,87 лв., като от тях спорен е размера на включеното
адвокатско възнаграждение, възлизащо на 1560 лв., като е заявено възражение за
прекомерност от страна на ответника. Ответникът също претендира разноски, като
по списък неговите възлизат на 3 660 лв., в които е включена сумата от
2560 лв. – адвокатско възнаграждение, за което също е заявено възражение за
прекомерност. С оглед цената на предявения иск и съобразно Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, следващото се такова
възлиза на 1500,20 лв. Следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 7, ал.8 от
Наредбата, че при защита по дела с повече от две съдебни заседания, се следва
възнаграждение от 100 лв. за всяко следващо, т.е. към горната сума следва да се
прибави и сумата от 400 лв. Предвид горното минималният размер на адвокатското
възнаграждение съобразно Наредбата възлиза на 1900,20 лв. При това положение
адвокатския хонорар, заплатен от ищцовата страна не се явява прекомерен, а този
на ответника следва да бъде намален съобразно възражението на сумата от 1900,20
лв. вместо сумата 2560лв.,т.е. с 659,80лв. При това положение разноските на
ответника възлизат на 3000,20 лв. Съобразно изхода на спора на ищцата се
следват разноски за уважения размер на претенцията й, а на ответника – за
отхвърления, като процентното съотношение е 90,6% срещу 9,4%. Предвид горното
на ищцата се следват разноски в размер на сумата от 3 026,83 лв., а на
ответника в размер на 282,02лв. Не е заявено искане за компенсация, поради
което на всяка от страните следва да бъдат присъдени разноски съобразно изхода
на спора.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Ф.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
***, и със съдебен адрес *** – адв. С.Б., да заплати на Р.Д. Д.– С., ЕГН **********,
със съдебен адрес *** – адв. В.П., на основание чл. 125, ал.3 от ТЗ във връзка
с чл. 127 от ТЗ сумата от 29 300,01 лв. / двадесет и девет хиляди и триста
лева и една стотинка/, представляваща равностойността на дела на починалия
съдружник и наследодател на ищцата Д.П.С., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба – 25.08.2017г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер.
ОСЪЖДА „Ф.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
***, и със съдебен адрес *** – адв. С.Б., да заплати на Р.Д. Д.– С., ЕГН **********,
със съдебен адрес *** – адв. В.П., на основание чл.78 от ГПК сумата от 3 026,83
лв. / три хиляди двадесет и шест лева и осемдесет и три стотинки/ -
съдебно-деловодни разноски по производството.
ОСЪЖДА Р.Д. Д.– С.,
ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адв. В.П., да заплати на „Ф.“ ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, и със съдебен адрес *** – адв. С.Б., на
основание чл. 78 от ГПК сумата от 282,02лв./ двеста осемдесет и два лева и две
стотинки/, съдебно-деловодни разноски по производството за настоящата
инстанция.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Да се връчат преписи от решението на страните.
СЪДИЯ: