№ 573
гр. Монтана, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. А.
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20251630101267 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.
Направено е искане по чл.537 ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, издаден
през 2022 година на нотариус **********.
Ищцата, В. В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
*************, общ. ****, обл. **********, чрез адвокат Е. Ц., вписана в АК
Монтана, е предявила иск
ПРОТИВ:
1.Т. И. П. с постоянен адрес: гр. ****, общ. ****, обл. ********* ЕГН
**********,
2.К. И. М. с постоянен адрес: гр. ***********, ЕГН **********,
3. Ж. ******** П., с постоянен адрес: с. *************, общ. ****, обл.
**********ГН **********.
С исковата си молба твърди, че с първата и втората ответници са
наследници на общия наследодател **********, починал на 01.04.1952 г., с
акт за смърт № 19/02.04.1952 г. съставен в гр. ****, обл. Монтана.
**********, по действащия кадастрален и регулационен план на с.
*************, общ. ****, обл. Монтана, одобрен със Заповед № 252 от
21.10.1992 г. е записан като собственик /без документ за собственост/ на
следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 343 /триста
четиридесет и три/, включен в част от УПИ ІІ /втори/, квартал 61 /шестдесет и
първи/ по плана на с. *************, общ. ****, обл. Монтана, с утвърдена
1
улична регулация съгласно заповед № 252 от 21.10.1992 г. , и дворищна
регулация утвърдена съгласно заповед № 252 от 21.10.1992 г., с площ на имота
150 /сто и петдесет/ кв.м., съгласно скица № 92/27.07.2022 г. издадена от
Община **** при граници: от една страна улица, ПИ с пл. № 276; ПИ с пл. №
277; имот с пл.№ 280- отреден за УПИ І; имот с пл. № 2279 - отреден за УПИ
ІV, ведно с построените в имота: двуетажна масивна жилищна сграда,
двуетажно паянтово жилище, както и други подобрения построени в имота.
********** е неин дядо, както и дядо на ответниците Т. И. П. и К. И.
М..
Тъй като са родени 7 деца от общия наследодател дядо й и поради
това, че фамилията е била многолюдна, баща й ********* като първородно
дете е построил двуетажно масивно жилище в същия парцел, в с.
*************, общ. **** през 1940 г., за да може да създаде собствено
семейство. Поддържан е имота от баща й, извършвал е подобрения,
обзавеждане и други такива, /без документ за собственост/, владеел е имота до
смъртта си през 2008 г., непрекъснато, спокойно, несъмнено, без това
владение да е оспорвано приживе от който и да било друг.
Твърди, че с ответниците са били в добри отношения през целия им
живот, но в последствие разбрала от друга братовчедка *********** че
ответниците Т. И. П. и К. И. М. са се снабдили с нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение въз основа
на обстоятелствена проверка № 185, том. ІV, рег. № 6920, дело № 515 от 02.09.
2022 г. на нотариус **********, рег. № 601 в регистъра на Нотариалната
камара, с район на действие Районен съд гр. Монтана, като ответниците Т. И.
П. и К. И. М. са признати за собственици при равни права на основание
наследство и давностно владение на описания по – горе недвижим имот.
С нотариален акт от 02.09.2022 г. за покупко-продажба на недвижим
имот № 186, том. ІV, рег. № 6921, дело № 516 от 2022 г. на нотариус
**********, рег. № 601 в регистъра на Нотариалната камара, с район на
действие Районен съд гр. Монтана, е обективирана сделка покупко-продажба
на имота, предмет на посочения по-горе нотариален акт, с продавачи: Т. И. П.
и К. И. М. и купувач: Ж. Ф. П., ЕГН **********.
Оспорва фактите, предмет на удостоверителното заявление на органа
издал документа /нотариуса/, че са се осъществили така, както се твърди в
него. В посочения по-горе нотариален акт е удостоверено от нотариуса след
извършване на обстоятелствена проверка с разпит на свидетели, че
ответниците са придобили по наследство и давност процесния имот. Към
момента на снабдяването им с нотариален акт не е настъпила такава
придобивна давност в тяхна полза, а на нея са и накърнение правата –
полагаемата и се наследствена идеална част от него, за която претендира и
счита, че е ощетена, тъй като имота е продаден на трето лице и тя не е
получила никакви пари като обезщетение, и не може да ползва частта от
имота.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено
на основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗС, по отношение на
2
ответниците Т. И. П. и К. И. М., всички законни наследници на общия
наследодател **********, че тя В. В. Г. притежава съответна идеална част от
гореописаният недвижим имот, предмет на исковата молба, а именно: 6/84
идеални части.
Моли, при уважаване на иска, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, да
бъде отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
наследство и давностно владение въз основа на обстоятелствена проверка №
185, том. ІV, рег. № 6920, дело № 515 от 02.09. 2022 г. на нотариус **********,
рег. № 601 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен
съд гр. Монтана.
Моли, след като докаже собствеността си да се отмени нотариален
акт № 185, том. ІV, рег. № 6920, дело № 515 от 02.09. 2022 г. на нотариус
**********, рег. № 601 в регистъра на Нотариалната камара, с район на
действие Районен съд гр. Монтана, да се осъди ответника Ж. ******** П.,
ЕГН ********** да и предаде владението върху собствения и недвижим имот,
описан в обстоятелствената част на исковата молба.
Ответниците, Т. И. П., с постоянен адрес: гр. ****, общ. ****, ул.
Д********л Ж." № 6, област Монтана, ЕГН ********* и К. И. М., с постоянен
адрес: гр. Монтана, общ. Монтана, ул. ,,Вардар" № 7, област Монтана, ЕГН
***********, в срока за отговор вземат становище по иска, чрез адвокат Н. А.,
вписана в АК - Монтана.
По допустимост на предявените искове:
Исковете са допустими, тъй като исковата претенция се предявява от
лице, което към момента на образуване на делото легитимира с претенция за
,,собственик“ на процесния недвижим имот.
По основателността на исковете:
Оспорват предявените от В. В. Г. искове. Ищецът твърди с въпросната
искова молба, че притежава по наследство от дядо си **********, починал на
01.04.1952 г. с акт за смърт № 19/02.04.1952 г. съставен в гр. **** недвижим
имот.
Процесният имот, който претендира, че тя притежава съответна
идеална част е описаният в исковата молба.
Видно от приложеното удостоверение за наследници общия им
наследодател **********, който е техен дядо, е починал още през 1952 г.
Съпругата му, баба им Т******** И. В. е починала 1983 г.
Истина е, че децата на Зарко и Т******** са 7 броя, които са оставили
свой наследници, починали отдавна. 1. *********, починал на 02.07.2008 г., 2.
П*******, починала 23.02.1987 г.; З. Г********, починал 29.07.2022 г.; 4.
К*********, починала 07.03.2017 г.; 5. Т********* починала, 29.08.2002 г., 6.
И********, починал на 13.02.2013 г. и 7. Р*********, починала на 06.07.2017
г.
Не е истина, че бащата на ищцата ********* като първородно дете е
построил двуетажно масивно жилище в същия парцел през 1940 г.
Постройките в имота са строени от дядо З**********, като всичките му деца
3
са помагали. След като са напуснали този дом те са се установили да живеят
на друго място.
Единственият, който остава да живее в имота е техния баща
И********, като той се грижел за майка си баба Т********, те я гледали в
селото в техния дом преди да почине.
Съгласно Удостоверение изх. № 503/29.07.2022 г. издадено от Община
**** е видно: ПИ с пл. № 343 в кв. 61, включен в УПИ имот ІІ- пл. № 277, 343
и 276, записан в разписния лист на Илия Зарков по действащия регулационен
план на с. *************, одобрени със Заповед № 252 от 21.10.1992 г., който
е идентичен с Част от УПИ VІ, с пл. № 81 в кв. 61 е записан в разписния лист
на И************, съгласно Договор от 30.08.1991 г. по предходния план на с.
*************, одобрени със Заповед № 1575 от 02.11.1910 г.
Бащата на ищцата не е извършвал никакви подобрения, няма
никакво обзавеждане в процесния имот. Къщата е стара. Тавана е паднал в
стаите. Няма вътрешна баня и тоалетна и никога не е имало. Майка им и баща
им имали една спалня. Те двете като се омъжили се притеснявали да водят
мъжете си там, защото нямало къде да спят и условията са били мизерни. От
дядо Зарко нищо не е останало в този имот. Чичо им В************ живял в
друг имот. Отглеждал приживе крави, като продавал мляко в селото и хората
си купували от него млякото. Пак казват, в тяхната къща отдавна не е живял.
След смъртта на техните родители те чистели и проветрявали къщата.
Ходели си там редовно. Дворчето им е малко, което е около 10 кв.м. и
е пред къщата. Чистели дворчето да не запустява. Но тьй като не могли да
поддържат повече имота, решили да го продадат на съседи си Ж. ******** П..
Заявяват, че единствено техните родители са останали да живеят в
процесния имот на ул. ,,**********“ № 2 в с. *************.
Оспорват изцяло изнесените факти в исковата молба.
Истина е констатацията в издадения Нотариален акт № 185, том 4, рег.
6920, дело № 515 от 02.09.2022 г. на нотариус ********** , рег. № 601 в
регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд Монтана.
Единствено те до момента на продажбата са ползвали и владяли
процесния недвижим имот. Удостовереното от Нотариуса, извършил
обстоятелствената проверка с разпит на свидетели е абсолютната истина.
Баща им И******** в този имот е роден, там е отрасъл, там е живял
със съпругата си и там са се родили те, двете им дъщери. Баща им е живял в
този имот от раждането си до смъртта си. Там са живели и те до като се
омъжили.
След смъртта на баща им продължили да се грижат и да поддържат
имота.
Непрекъснато през годините са посещавали имота.
Бащата на ищцата е построил къща на друго място в същото село на ул.
,,**********“ № 10, където живее от повече от 50 г. до смъртта си. И другия
им чичо също си е построил къща на друго място. Т.е. тримата братя имат
4
отделни къщи, които ползват до смъртта си. Най-голямата къща е на бащата
на ищцата.
Сестрите на баща им идвали на събора на селото като гостенки за по
един ден и си ходели. При тях стояли за малко, защото условията им са по -
лоши и ходели на тоалетна в леля им Кринка, която е най-обичаната им леля.
Докато била жива баба Т******** /преди 1983 г./ идвали за часове при тях да
я видят и ходели тогава при чичовците им и леля Кринка. Там било по - хубаво
и удобно. Чичо В*********** не е живял в имота, а откакто те са родени в
този имот са живели само те и техните родители. Баща им умира през 2013 г.,
а бащата на ищцата умира през 2008 г.
Чичо им В*********** живял на ул. ,,**********" № 10 в с.
*************. Не е живял при тях до смъртта си. Единствено баща им, а
след неговата смърт те са заплащали данъчните задължения за имота. Ищцата
до момента не се е интересувала от този имот. Тя няма никакви вещи в техния
дом, нито го е поддържала, нито стопанисвала. Стопанисвали го те, като баща
им до смъртта си, а след това те, двете сестри с помощта на мъжете си.
И тьй като ищцата В. В. Г. оспорва констативния акт за собственост на
този имот и твърди, че тя е собственик и притежава съответната идеална част
от техния имот и ги съди, считат, че следва да докаже правата си по
отношение на техния недвижим имот. Считат, че е нейна, а не тяхна е
доказателствената тежест.
Като считат, че тяхно е правото, то молят исковете да бъдат отхвърлен
ведно със законните последици от това.
Молят иска на ищеца да се отхвърли като неоснователен, и да им се
присъдят сторените в настоящето производство разноски.
Ответникът Ж. Ф. П., ЕГН **********, от с.*************, ул.
„**********, чрез адвокат К. А., вписана в АК - гр. Монтана, в срока,
предвиден за отговор взема становище.
Счита, че предявеният иск е неоснователен.
Заявява, че живее в с. ************* от 1983 г., бивш кмет е на селото
от 2007 до 2011 г. Познава и ищцата В. В. Г. и ответниците Т. И. П. и К. И. М..
Не е вярно твърдението на ищцата, че баща й *********, като
първородно дете е построил двуетажно масивно жилище в процесния парцел,
в с. *************, общ. **** през 1940 г., за да създаде собствено семейство.
********* до смъртта си през 2008 г. живял в с. *************, на ул.
,,**********“ № 10, а процесния имот се намира на ул. ,,**********“ № 2. На
този адрес живеел до смъртта си през 2013 г. бащата на ответниците -
И********. Имотьт никога не е бил поддържан от бащата на ищцата -
*********, той не е извършвал подобрения, обзавеждане и др. такива /без
документ за собственост/, не е владял имота до смъртта си през 2008 г.,
непрекъснато, спокойно, несъмнено. Напротив - И******** е владял имота от
много години /той знае от 1983 г. до смъртта му - 2013 г./, като свой,
поддържал го е, несъмнено само за себе си. След това само ответниците Т. И.
П. и К. И. М. се грижели за имота.
5
Във връзка с гореизложеното, счита, че Т. И. П. и К. И. М. са владяли
имота повече от 10 г. и съгласно чл.587, ап.2 от ГПК и чл.79 от ЗС Нотариусът
законосъобразно ги е признал за собственици, при равни права на основание
наследство и давностно владение на процесния имот.
Моли съда да постанови решение, с което да се остави предявеният иск
с правно основание чл.124 ГПК, във вр. с чл.79 СК, без уважение.
Алтернативно, ако се приеме, че предявеният иск по чл.124 ГПК, във
вр. с чл.79 СК е основателен, моли, на осн. чл.537, ап.2 ГПК да се измени
съставеният в полза на Т. И. П. и К. И. М. нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 185, том ІV,
рег. № 6920, дело № 515/ 02.09.2022 г. по описа на Нотариус рег. № 601
**********, с район на действие Районен съд - гр. Монтана, съобразно
признатите на ищцата права.
Претендира направените в производството разноски.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по
делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните
обстоятелства:
Производството е по предявен иск за признаване право на собственост
върху 6/84 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с пл. № 343 /триста
четиридесет и три/, включен в част от УПИ ІІ /втори/, квартал 61 /шестдесет и
първи/ по плана на с. *************, общ. ****, обл. Монтана, с утвърдена
улична регулация съгласно заповед № 252 от 21.10.1992 г. , и дворищна
регулация утвърдена съгласно заповед № 252 от 21.10.1992 г., с площ на имота
150 /сто и петдесет/ кв.м., съгласно скица № 92/27.07.2022 г. издадена от
Община **** при граници: от една страна улица, ПИ с пл. № 276; ПИ с пл. №
277; имот с пл.№ 280- отреден за УПИ І; имот с пл. № 2279 - отреден за УПИ
ІV, ведно с построените в имота: двуетажна масивна жилищна сграда,
двуетажно паянтово жилище, както и други подобрения построени в имота,
както и да бъде осъден третия ответник да отстъпи собствеността и предаде
владението на ищцата върху признатото право на собственост.
Няма спор между страните, че ищцата и първите двама ответници са
наследници на общия им наследодател ********** - техен дядо, е починал
през 1952 г. Съпругата му, Т******** И. В. е починала 1983 г.
Няма спор и относно факта, че двамата са имали седем деца, всички
вече покойници.
Установено е също така, че Т. И. П. и К. И. М. са се снабдили с
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и
давностно владение въз основа на обстоятелствена проверка № 185, том. ІV,
рег. № 6920, дело № 515 от 02.09. 2022 г. на нотариус **********, рег. № 601 в
регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд гр.
Монтана, като са признати за собственици при равни права.
С Нотариален акт от 02.09.2022 г. за покупко-продажба на недвижим
имот № 186, том. ІV, рег. № 6921, дело № 516 от 2022 г. на нотариус
6
**********, рег. № 601 в регистъра на Нотариалната камара, с район на
действие Районен съд гр. Монтана, е обективирана сделка покупко-продажба
на имота, предмет на посочения по-горе нотариален акт, с продавачи: Т. И. П.
и К. И. М. и купувач: Ж. Ф. П., ЕГН **********.
По исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК:
За основателността на исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е да докаже, че 1. е собственик на посочените от него идеални части от
описаните УПИ и сгради на твърдяното правно основание – по наследствено
правоприемство от своите баба и дядо както и от своя баща *********; както
и 2. Идентичността между построените в УПИ две сгради.
В тежест на първите две ответници по тези искове Т. и К. Илиеви е да
докажат възражението си, че са придобили правото на собственост върху
спорните идеални части от описаните УПИ и сграда на твърдяното в отговора
на исковата молба оригинерно правно основание – изтекла в тяхна полза 10-
годишна придобивна давност, за която следва да докаже: 1. упражняване на
фактическа власт върху целия имот и спорната сграда, което законът свързва с
владеене за времето от 30 години преди снабдяването с констативен
нотариален акт по обстоятелствена проверка; 2. изтеклия период от време на
непрекъснато упражняване на фактическата власт и 3. че са променили
намерението, с което са държали първоначално чуждите идеални части, като
са започнали да своят същите, както и че са манифестирали промененото си
намерение пред другия собственик – ищеца В. В..
Несъмнено се установи, а и страните не спорят, че това е наследствен
имот, останал от техните баба и дядо и те са били собственици на процесните
имоти – дворно място с построените в него сгради.
Безспорно е установено, че ********** е починал на 01.04.1952 г.
След неговата смърт в имота е останала неговата съпруга Т********,
починала през 1983 година.
Не е спорно също така, че ищцата е дъщеря на един от синовете на
Зарко и Т******** – *********, чиято смърт е настъпила на 02.07.2008 г., а
ответниците Т. и К. Илиеви – дъщери на друг техен син – И********, починал
на 13.02.2013 година.
Спорен между страните е въпросът дали ответниците К. и Т. Илиеви
са придобили на основание давностно владение правото на собственост и
върху притежаваните от ищеца идеални части от поземления имот и от сгради.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя /чл. 68, ал. 1 ЗС/. То се
характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на
фактическа власт върху вещта /corpus/ и субективен – намерението да се
държи вещта като своя /animus domini/. Обективният елемент се изразява в
7
упражняване на фактическата власт върху вещта и включва фактически
действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота по
съдържание като на собственик /в този смисъл ППВС № 6 от 1974/.
Субективният елемент на владението – намерението за своене е трудно
доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят
установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС, съгласно която
предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я
държи за другиго.
Съгласно указанията по тълкуване на закона, дадени с Тълкувателно
решение № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС,
презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията
между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически
факт, различен от наследяването. Когато обаче съсобствеността е възникнала
от наследяване, какъвто е настоящият случай, презумпцията по чл. 69 ЗС не
намира приложение, счита се оборена. В този случай съсобственикът е
започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, поради
което той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и
презумпцията се счита за оборена. Възможно е този от съсобствениците, който
упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор
за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за
себе си, т. е. следва да докаже своя animus domini.
Това е т. нар. interversio possessionis" – превръщането на държането
във владение.
Ето защо за да бъде прието, че ответниците са придобили
собствеността върху идеалните части на ищеца на основание давностно
владение, същите следваше да докажат не само, че са упражнявали постоянно,
спокойно, явно, несъмнително и непрекъснато фактическа власт върху вещта
/вкл. ид. части на ищеца/ в продължение на повече от 10 години, а освен това
да се докаже още и че са демонстрирали по отношение на съсобственика на
вещта – ищеца В., че упражняват собственически правомощия върху
собствените й идеални части само за себе си с намерение да придобият
собствеността върху тях. Това е така, защото както бе посочено, сънаследник,
който упражнява фактическа власт върху имота е държател на чуждите
идеални части в съсобствеността и за да ги придобие по давност, следва да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия
трябва по явен и недвусмислен начин да показват отричане владението на
останалите съсобственици, да е налице преобръщане на владението, но и
манифестиране на промяната в намерението му за своене на чуждите части,
като действията следва да са достигнали до знанието на съсобственика. При
наследяването владението преминава по право към наследниците независимо
от това, че е възможно само един от тях да остане в наследствения имот, като
8
това основание за започване на владение предполага съвладение с останалите
съсобственици /в този см. Решение № 45/15.04.2014 г. по гр. д. № 6619/2013 г.,
ВКС, ІІ г. о. /.
В трайната си практика по прилагане института на придобивната
давност, към която настоящият съдебен състав се придържа, ВКС приема, че
след като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане,
колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на
държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на
собственост по давност и само ако държателят промени намерението си и
превърне държането във владение, тогава в негова полза започва да тече
придобивна давност, но е необходимо промяната в намерението фактическата
власт да се упражнява изключително за себе си, да намери външна проява чрез
действия, които недвусмислено да отричат правата на съсобственика, което
следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. В такава
хипотеза в тежест на този, който се позовава на придобивната давност, е да
установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във
владение и демонстриране на тази промяна пред собственика на вещта.
Общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната
давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато
засегнатият собственик няма възможност /поради неведение/ да се брани,
поради което за да промени държането във владение, държателят трябва
открито да демонстрира спрямо съсобственика промяна в намерението
/interversio possessionis/ за своене на имота. Промяната в намерението не
трябва да остане скрита, а трябва да намери външна изява в предприемане на
конкретни действия, които да станат достояние на наследниците и да доказват
несъмнено, че наследникът, който упражнява фактическа власт, отрича
техните права върху вещта /Решение № 291/09.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009
г., ВКС, II г. о.; Решение № 270/20.05.2010 г. по гр. д. № 1162/2009 г., ВКС, II г.
о.; Решение № 145/14.06.2011 г. по гр. д. № 627/2010 г., ВКС, I г. о.; Решение
№ 12/19.02.2014 г. по гр. д. № 1840/2013 г., ВКС, I г. о. и много други/.
По делото се установи, че ответниците К. и Т. Илиеви са живели в
процесния имот до момента на омъжването си заедно със своите родители
И******** и Ана, който е живял в него до самата си смърт през 2013 г. Бащата
на ищцата притежава друг имот, в съседство от този и никога не е имал
претенции към него. Двете ответници след смъртта на родителите си са
поддържали къщата и двора. Не се спори и се установява, че ищцата не е
живяла в имота, след като братята са се разделили и бащата на ищцата и
самата тя не са живели в този имот. Самата тя след като се е омъжила не е
имала никакво отношение към имота на своите баба и дядо.
В отговора на исковата молба ответниците твърдят, че са
манифестирали пред ищеца В. промяната в своето намерение да своят целия
имот, вкл. и припадащите му се по наследство идеални части, излагат
конкретни фактически твърдения относно извършени от родителите им
конкретни действия, представляващи такова манифестиране. Разпитаните
9
свидетели, доведени и от двете страни заявиха, че след смъртта на родителите
на ответниците ищцата не е живяла в имота. Тя е омъжена в същото село от
много години, не са я виждали да посещава спорния имот. Същите установиха
първата предпоставка, обуславяща неоснователност на иска – че ответниците
са упражнявали фактическата власт върху имота повече от 10 години.
Свидетелите също така установиха, че ищецът е бил наясно с
намерението на първите две ответници да своят нейните идеални части, че са
демонстрирали това свое намерение с явни и категорични действия и са
отрекли нейните собственически права върху имота. Т. е. установи се, че
ответниците са довели до знанието на ищеца В., че намерението им е да
упражняват фактическата власт върху имота изцяло само за себе си, като са
отблъснали правата й върху имота. Упражнявали тази власт само за себе си и
че своят целия имот, и това е намерило необходимата външна проява чрез
техните действия, които недвусмислено да отричат правата на другите
наследници. Действията, доказващи такова намерение, трябва да показват по
явен и недвусмислен начин, че се отрича владението на собственика, да се
манифестират пред него и да се доведат до знанието му. Тези действия могат
да бъдат различни. Във всеки отделен случай, обаче, обстоятелствата,
установяващи преобръщане на владението, следва да бъдат доказани
конкретно /така Решение № 74/24.06.2015 г. по гр. д. № 6277/2014 г., ВКС, I г.
о. /. Владението на невладеещия съсобственик се счита отблъснато, когато с
действията си владеещия съсобственик, го отблъсква и препятства да
упражнява правото си на собственост. Такива действия могат да бъдат
недопускане до имота, заявяване пред самия него и пред трети лица, че владее
за себе си, както и други, които изключват недвусмислено властта върху вещта
/Решение № 276/20.11.2014 г. по гр. д. № 3036/2014 г., ВКС, І г. о. /.
В случая такива действия са налице.
Промяната в намерението за своене на чуждите идеални части следва
да стане чрез действия, препятстващи и отблъскващи възможността
останалите съсобственици да упражняват фактическа власт върху имота,
както и тази промяна да е станала тяхно достояние / Решение №
461/17.07.2025 г. по гр. д. № 1419/2024 г., ВКС, I г. о., Решение № 96/0
1.10.2019 г. по гр. д. № 4459/2018 г., ВКС, II г. о., Решение № 110/20.03.2012 г.
по гр. д. № 870/2011 г., ВКС, II г. о. /.
Снабдяването на сънаследник -съсобственик с констативен
нотариален акт за собственост на целия имот само по себе си също не е сред
действията, с които се довежда до знанието на останалите сънаследници
намерението на сънаследникасъсобственик да свои целия имот /Решение №
161/19.07.2013 г. по гр. д. № 1163/2013 г., ВКС, II г. о., Решение №
705/29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г., ВКС, I г. о. /.
С оглед всичко гореизложено съдът приема, че фактическата власт,
упражнявана от ответниците действително дори много повече от 10 години, е
била по съдържание владение на собствените на ищеца идеални части от
10
дворното място и от сградата, което е довело до придобиване по давност на
собствените на ищеца идеални части.
За да се приеме, че е налице промяна в намерението за своене, следва
да се докаже, че извършените действия излизат извън обикновените действия
на управление, с които разполага всеки съсобственик, че лицето извършва
действия, надхвърлящи обикновеното ползване на имота, като например дори
заключването на този имот, /както посочи един от свидетелите, брат на
ищцата/ и тези действия се възприемат от собственика, който не се
противопоставя. В случая такива действия са налице и са доказани.
С оглед всичко гореизложено, установителния иск, предявен от ищеца,
е неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен като такъв.
С исковата молба е заявено и искане за отмяна на констативен
Нотариален акт № 185, том IV, рег. № 6920, дело № 515/2022 г. за собственост
на недвижим имот по давностно владение и наследство на нотариус
**********, рег.№ 601 на НК, вписан в Служба по вписвания — Монтана.
Според Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. №
11/2012 г., ОСГК на ВКС, нотариалният акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с
материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията
на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е
присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване
на признатото с акта право на собственост, тежестта на доказване се носи от
оспорващата страна /в случая ищецът/, без да намира приложение редът на чл.
193 ГПК. При тези случаи Тълкувателно решение № 3/29.11.2012 г. по тълк. д.
№ 3/2012 г., ОСГК на ВКС, предвижда отмяна на констативния нотариален
акт по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, като се приема, че с тези актове се
констатира право на собственост въз основа на факти, които в исковото
производство са оборими и при уважаване на иск за собственост с предмет
установяването на принадлежността на същото това право, издаденият
констативен нотариален акт подлежи на отмяна.
След като ищецът не се легитимира като титуляр на горепосочените
ид. части от поземления имот и описаните сгради, предявените положителни
установителни искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК се явяват
неоснователни. Като последица от това на основание чл. 537, ал. 2 ГПК
издаденият констативен Нотариален акт № 145, том IV, рег. № 4263, дело №
474/2022 г. за собственост на недвижим имот по давностно владение и
наследство на нотариус Снежана П.а, вписан в СлВп — Враца вх. peг. №
6362/09.11.2022 г., дв. вх. peг. № 6360, акт 124, том 18, дело № 3357, на
09.11.2022 г., не следва да бъде отменен.
По исковете с правно основание чл. 108 ЗС:
За основателността на предявените искове с правно основание чл. 108
ЗС в тежест на ищеца е да установи при пълно и главно доказване елементите
11
на следния фактически състав: 1. че е собственик на претендираните идеални
части от описаните УПИ и сграда на твърдяното правно основание – по
наследствено правоприемство от своите баба и дядо, както и своя баща; 2.
Идентичността между построените в УПИ и сгради, както и 3. че
понастоящем последния ответник владее целия поземлен имот и сградите, в т.
ч. и притежаваните от нея идеални части.
В тежест на и на тримата ответници е да докажат възражението си
против предявения иск, че владеят спорните идеални части от УПИ и сградата
на годно правно основание, а именно, че са придобили валидно правото на
собственост върху същите въз основа на договор за прокупко – продажба,
сключен с действителния им собственик, т. е. че неговите праводатели –
продавачи по договора за продажба са придобила правото на собственост
върху спорните идеални части от описаните УПИ и сграда на основание
изтекла в тяхна полза 10-годишна придобивна давност, за която следва да
докаже: 1. упражняване на фактическа власт върху целия имот и спорната
сграда, което законът свързва с владеене за времето от 30 години преди
снабдяването с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка; 2.
изтеклия период от време на непрекъснато упражняване на фактическата
власт и 3. че са променили намерението, с което са държали първоначално
чуждите идеални части, като са започнали да своят същите, както и че са
манифестирали промененото си намерение пред другия собственик – ищеца
В..
Ревандикационният иск по чл. 108 ЗС е иск на невладеещия
собственик срещу владеещия несобственик. Същият съдържа в себе си
установителния иск за собственост /установителна част/ и осъдителния иск за
предаване на владението /осъдителна част/, поради което съдът се произнася с
два диспозитива: установителен – по него се формира сила на присъдено нещо
по правото на собственост и осъдителен – по него се формира сила на
присъдено нещо по притезанието за предаване на владението. Ако към
момента на предявяването на иска ответникът владее или държи имота,
ревандикационният иск е изцяло или частично основателен в установителната
част. В осъдителната част искът е основателен, ако не съществува правно
основание ответникът да владее или държи имота, съответно неоснователен,
ако такова основание съществува. /в този смисъл е Решение № 774 от
10.02.2011 г. по гр. д. № 643/2009 г., ВКС, IV г. о. /.
С оглед изложените по – горе мотиви, ответниците са придобили от
действителния им собственик 6/84 ид. части от поземлен имот и от сградата,
тъй като съдът прие, че праводателките на третия ответник са придобили на
основание давностно владение собствеността върху притежаваните по
наследство от ищеца идеални части.
Ето защо искът по чл. 108 ЗС е неоснователен в установителната му
част за посочените идеални части.
Безспорно се установи, че ответникът Ф., владее целия имот и е
12
налице правно основание да владее собствените на ищеца идеални части,
поради което искът по чл. 108 ЗС е неоснователен и в осъдителната му част за
притежаваните от ищеца идеални части.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/05.01.2022 г. по тълкувателно
дело № 3/2020 г., ВКС, ОСГК, при иск по чл. 108 ЗС, предявен от
съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен
недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване владението
върху претендираната идеална част, когато ответникът е установил
фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил
владението на ищеца.
В тази връзка, съдът намира, че и иска по чл.108 е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски възниква и за
тримата ответници.
Същите се претендират съгласно списък по чл. 80 ГПК
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от В. В. Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. *************, общ. ****, обл. **********, по отношение на Т. И.
П. с постоянен адрес: гр. ****, общ. ****, обл. ********* ЕГН ********** и
К. И. М. с постоянен адрес: гр. ***********, ЕГН **********, ЗА
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че е СОБСТВЕНИК ПО НАСЛЕДСТВО
на 6/84 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 343 /триста четиридесет
и три/, включен в част от УПИ ІІ /втори/, квартал 61 /шестдесет и първи/ по
плана на с. *************, общ. ****, обл. Монтана, с утвърдена улична
регулация съгласно заповед № 252 от 21.10.1992 г. , и дворищна регулация
утвърдена съгласно заповед № 252 от 21.10.1992 г., с площ на имота 150 /сто и
петдесет/ кв.м., съгласно скица № 92/27.07.2022 г. издадена от Община ****
при граници: от една страна улица, ПИ с пл. № 276; ПИ с пл. № 277; имот с
пл.№ 280- отреден за УПИ І; имот с пл. № 2279 - отреден за УПИ ІV, ведно с
построените в имота: двуетажна масивна жилищна сграда, двуетажно
паянтово жилище, както и други подобрения построени в имота, ИЗЦЯЛО,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от В. В. Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. *************, общ. ****, обл. **********, на основание чл.537,
ал.2 от ГПК, ДА се ОТМЕНИ Нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по наследство и давностно владение въз основа на
обстоятелствена проверка № 185, том. ІV, рег. № 6920, дело № 515 от 02.09.
13
2022 г. на нотариус **********, рег. № 601 в регистъра на Нотариалната
камара, с район на действие Районен съд гр. Монтана, ИЗЦЯЛО, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание чл.108 от ЗС от В. В. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. *************, общ. ****, обл. **********,
срещу Ж. Ф. П., ЕГН **********, от с.*************, ул. „**********, за
ПРИЗНАВАНЕ по отношение на него, че тя е СОБСТВЕНИК на 6/84
идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 343 /триста четиридесет и три/,
включен в част от УПИ ІІ /втори/, квартал 61 /шестдесет и първи/ по плана на
с. *************, общ. ****, обл. Монтана, с утвърдена улична регулация
съгласно заповед № 252 от 21.10.1992 г. , и дворищна регулация утвърдена
съгласно заповед № 252 от 21.10.1992 г., с площ на имота 150 /сто и петдесет/
кв.м., съгласно скица № 92/27.07.2022 г. издадена от Община **** при
граници: от една страна улица, ПИ с пл. № 276; ПИ с пл. № 277; имот с пл.№
280- отреден за УПИ І; имот с пл. № 2279 - отреден за УПИ ІV, ведно с
построените в имота: двуетажна масивна жилищна сграда, двуетажно
паянтово жилище, както и други подобрения построени в имота, както и ДА
СЕ ОСЪДИ Ж. Ф. П., ЕГН ********** да и предаде владението върху 6/84
идеални части от този имот, ИЗЦЯЛО като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В. В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
*************, общ. ****, обл. **********, ДА ЗАПЛАТИ на Т. И. П., с
постоянен адрес: гр. ****, общ. ****, обл. ********* ЕГН ********** и К. И.
М. с постоянен адрес: гр. ***********, ЕГН **********, сумата от 1 600.00
лв., представляващи изплатеното адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
*************, общ. ****, обл. **********, ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Ф. П., ЕГН
**********, от с.*************, ул. „**********, сумата от 1 000.00 лв. за
изплатеното адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД –
МОНТАНА в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
14