Решение по адм. дело №426/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от К. Б. О., от [населено място], обл. Шумен против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1729-000085/22.08.2025г. по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, издадена от Началник РУ-Шумен към ОДМВР-Шумен, с която на К. Б. О. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, а именно – „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 21.08.2025г.“.

Жалбоподателят оспорва наличието на фактическото основание за издаване на процесната заповед, като сочи, че на 21.08.2025 г. около 16:00 ч. в [населено място] управлявал автомобил, собственост на В. О. и бил спрян за проверка от органи на РУ - Шумен. При проверката бил тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с Дръг тест 5000, който отчел положителна употреба на амфетамин. Водачът изразил несъгласие с показанието на техническото средство в каквато връзка е издаден талон за медицинско изследване. Оспорващият дал кръвна проба, но резултатите от пробата не били готови. Твърди, че с оглед липсата на резултати от кръвните изследвания и експертизи не е безспорно наличието на основание за налагане на процесната ПАМ. Счита, че органът не е доказал по безспорен начин предпоставките за прилагане на ПАМ, както и че издадената ЗППАМ е несъразмерна с целта на закона и ограничава в значителна степен правото му на управление на МПС за срок повече от 18 месеца и затруднява придвижването му до работното му място в [населено място] и възможността да полага грижи за болните си родители. По изложените съображения, моли за отмяна на ЗППАМ. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с упълномощен представител адв.Л.А., която заявява, че поддържа жалбата на сочените касационни основания. Представя писмени бележки, в които доразвива доводите си по съществото на спора и отправя искане за отмяна на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ, претендира разноски.

Ответникът –Началник на РУ-Шумен при ОДМВР-Шумен, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмена молба с рег.№ДА-01-2777/28.10.2025 г., депозирана от процесуалния му представител-гл.юрк.В.Д. оспорва жалбата като неоснователна и отправя искане за отхвърлянето й като такава, претендира разноски. Релевира довод, че обжалваната заповед за прилагане на ПАМ е постановена от компетентен административен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на относимите материалноправни разпоредби на приложимия закон, в съответствие с целта на ЗДвП.В условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Шуменският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-1729-000085/22.08.2025 г. по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, издадена от Началник РУ-Шумен към ОДМВР-Шумен, на К. Б. О. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, а именно – „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 21.08.2025 г.“и е отнето СУМПС№*********.

Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи наличието на издаден АУАН № [рег. номер]/21.08.2025 г., съставен против, К. Б. О. за това, че на 21.08.2025 г., около 16,00 часа в [населено място], на [улица], в посока към магазин „Практикер“, управлява лек автомобил „Тойота РАВ 4“ с рег. №[рег. номер], собственост на В. О. след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство Дръг тест 5000, с фабричен номер ARRC-0071, който е отчел наличие на амфетамин.Издаден му е талон за кръвно изследване№0185576. Констатираното деяние е квалифицирано като административно нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.

Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 22.08.2025 г.

Недоволен от нея, К. Б. О. я оспорил пред Административен съд - гр.Шумен с жалба рег. № УРИ 372000-19862 /02.09.2025 г. по описа на ОДМВР-Шумен.

Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед, доказателства за компетентността на органа, за сервизна проверка на използваното техническо средство и доказателства за собственост на МПС.

Видно от приложен Талон за изследване №0185576 водачът е насочен за медицинско и химическо изследване.

Назначена е съдебно – химическа експертиза по ДП №797/2025 г. по описа на РУ-Шумен, заключението по която до датата на приключване на съдебните прения не е изготвено.Последното се установява от представеното от ответника писмо с рег.№УРИ 372-00024172/27.10.2025 г. на Районна прокуратура-Шумен.От последното се установи още, че ДП№797/2025 г. се намира на стадия разследване и е била назначена физико-химическа експертиза, която към момента на изготвяне на информацията все още не е изготвена.

Въз основа на събраните по делото доказателства и съгласно определение на съда с оглед отделяне на спорното от безспорното, се установява по безспорен начин, че на посочената в ЗППАМ дата и място К. Б. О. като водач на МПС, бил спрян за извършване на проверка. С техническото средство – Дръг тест 5000 е извършен тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози, като същият е отчел положителен резултат за употреба на амфетамин. На жалбоподателя бил връчен талон за изследване, резултатът от което не е изготвен до датата на съдебното заседание.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП № 25-1729-000085/22.08.2025 г., издадена от Началник РУ-Шумен към ОДМВР-Шумен - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. ЗППАМ е връчена на нейния адресат на 22.08.2025 г., поради което настоящата жалба, подадена на 02.09.2025 г., се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд формира следните правни изводи:

С обжалваната заповед е наложена ПАМ на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП , а именно – „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца,считано от 21.08.2025 г.“.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на основание чл.165, ал.1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил полицейските органи, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със Заповед № 372з-3937/24.10.2024 г. директорът на ОДМВР -Шумен е оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл.171, т.1 от ЗДвП), в т.ч. и началника на Районно управление-Шумен, с компетентност на територията на РУ–Шумен (т.1.4,б.а от заповедта).От представеното удостоверение рег.№372000-24312/28.10.2025 г. се установява, че главен инспектор И. С. Н. заема длъжността началник на РУ-Шумен при ОДМВР-Шумен от 29.06.2015 г. и към 22.08.2025 г. не е бил в платен годишен отпуск или в отпуск поради временна нетрудоспособност. Видно от съдържанието на обжалвания административен акт, заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от И. С. Н. на длъжност Началник на РУ-Шумен при ОДМВР –Шумен, оправомощен със заповед№372з-3937/24.10.2024 г., с оглед на което съдът приема, че заповедта е постановена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в изискуемата от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл.59, ал.2 от с.к. реквизити. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на МПС след употреба на наркотици или техни аналози, установено с техническо средство Дръг тест 5000. Административният орган е възпроизвел обстоятелствата, релеванти за приложението на процесната ПАМ, като е посочил и относимото правно основание – чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП.

Въз основа на изложеното заповедта се преценява като отговаряща на изискванията, очертани от законовия ѝ статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган и в предвидената от закона форма.

При направената преценка за съответствие на обжалваната ЗППАМ с материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП ,ПАМ- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство се налага на водач, „който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи“.

Анализът на цитираната правна норма обуславя извода, че необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярка от вида на процесната е установено по надлежен ред управление на МПС от собственика му след употреба на наркотични вещества или техни аналози, защото това именно е основният съставомерен факт и без неговото осъществяване , респективно установяване по надлежния ред не е налице нарушение на ЗДвП, а следователно липсва и нормативна основа за прилагане на мярка от процесния вид.

Предвид доказателствата по делото, че след проверката с техническо средство, водачът е получил талон за изследване, като е дал по надлежен ред необходимия биологичен материал, за правилното разрешаване на спора следва да се съобразят и правилата, разписани в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието (Наредбата).

Според чл.23, ал.1, изр. второ и трето от Наредбата употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръв и урина, а при липса на проба урина, се изследва пробата кръв. При наличието на данни за назначено лабораторно изследване, то резултатите от него следва да бъдат съобразени, в противен случай се нарушава правото на защита на лицето, спрямо което се налага ПАМ. Това произтича и от разпоредбата на чл.6, ал.9 от Наредбата, която също следва да бъде съобразена при определяне материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ – показанията от техническото средство са достатъчни за налагане на ПАМ само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

В настоящия случай е установено, че при проверката на жалбоподателя на 21.08.2025 г. за употреба на наркотични вещества с Дръг тест 5000, с фабричен номер ARRC-0071 е отчетено наличие на амфетамин, но водачът е изразил несъгласие с този резултат, като пояснил, че приема медикаменти и е дал незабавно, в рамките на необходимото технологично време, биологични проби за извършване на медицинско изследване за наличието на наркотични вещества. Това е и нормативният ред, съгласно чл.3а, т.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и / или употребата на наркотични вещества или техни аналози, според чийто текст, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста, употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване.

По аргумент за противното от чл.6, ал.10 от Наредба № 1/19.07.2017 г., резултатът за употреба на наркотични вещества следва да се установи от медицинското (химико-токсикологично) изследване и само в случай на отказ на водача да получи талона за медицинско изследване и при неявяване в определения срок, както и при отказ за изследване, се вземат предвид показанията на техническото средство - Drager Test 5000, какъвто настоящият случай не е. При това положение административният орган не е следвало да приема безкритично показанията на последния, а да изчака резултата от медицинското изследване, за което жалбоподателят е дал надлежни проби. В настоящото производство, предвид разпоредбата на чл.3а, т.2, във връзка с чл.6, ал.10 от Наредба № 1/19.07.2017 г. и във връзка с чл.174, ал.4 от ЗДвП, с приоритет следва да бъде ценен резултатът от съдебно-химическата експертиза, посредством който би се оборила или потвърдила презумптивната доказателствена сила на АУАН, серия GA № [рег. номер]/21.08.2025 г, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП. След като към датата на приключване на устните състезания по настоящото дело такава експертиза не е представена, то следва да се приеме, че отчетеният резултат от „Drager Test 5000“ при процесната проверка, е неотносим към повдигнатия спор. И доколкото липсват доказателства за потвърждаване на неговия резултат за употреба на наркотични вещества, от медицинско изследване на биологичните проби, дадени от водача, не са налице посочените в заповедта фактически основания за нейното издаване. Липсата на заключение на съдебно-химическата експертиза, назначена от разследващия орган по ДП № 797/2025 г. по описа на РУ – Шумен, не може да бъде обсъждана в тежест на оспорващия.

От изложеното следва, че липсва материалноправно основание за прилагане на процесната ПАМ по отношение на оспорващия, който в случая е и водач на лек автомобил „Тойота РАВ 4“ с рег. №[рег. номер], собственост на В. О., управлявал го на 21.08.2025 г. в [населено място], но при отсъствие на надлежни доказателства за употреба на наркотични вещества. В тази насока са и данните от прил. по преписката Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози, видно от който от отразените в протокола данни досежно начина на управление на МПС и поведението на водача по време на проверката, не са налице данни за употреба на наркотични вещества или на техните аналози.Провереният водач е шофирал сигурно, имал е нормално поведение, сигурна походка и ясно произношение с нормално състояние на очите, без особености.

Съдът намира, че наложената ПАМ се явява несъразмерна на целта, преследвана от закона. Касае се за водач на МПС, който е съдействал на контролните органи, проявил е добросъвестност, като е дал проба за изследване. В този смисъл съдът приема, че мярката засяга жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото за целта на преустановяване на нарушението. Наред с това съдът отчита обстоятелството, че срокът на ограничаване правата на водача посредством прилагане на процесната ПАМ, е обусловен от срока, в който лабораторията ще извърши изследването на биологичния материал. В Наредба №1/19.07.2017 г. липсва нормативно регламентиран срок за извършване на изследването. Липсата на такова ограничение води до забавянето във времето на извършването на изследването и на оформянето на протокола с данните за резултатите, поради което и предвид срока на наложената ПАМ, налага извод за несъразмерност на същата.

Вярно е, че при издаване на ЗППАМ длъжностното лице действа в условията на обвързана компетентност, но за да възникне същата нарушението по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП следва да бъде доказано по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. След като фактическото основание за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя не е доказано по предвидения от законодателя ред, т.е. с положителен резултат за наличието на наркотични вещества или техните аналози в дадените за изследване биологични проби след проведено химико-токсикологично лабораторно изследване, оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта му – отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

В обобщение на изложеното съдът приема, че ЗППАМ е издадена в нарушение на административно производствените правила поради неизясняване на фактите и обстоятелствата по случая и неизчакване на резултатите от кръвната проба, които са решаващи, както и в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена.

В съответствие с резултата от оспорването и на основание чл.143,ал.1 от АПК, в полза на оспорващия следва да се присъдят сторените по делото съдебни разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер на 500лева, заплатени в брой , съобразно прил. по делото адв.пълномощно, Договор за правна защита и съдействие и 10лв.-заплатена държавна такса за водене на делото.

Водим от горното Шуменският административен съд

РЕШИ:

OТМЕНЯ по жалба на К. Б. О., от [населено място], обл. Шумен Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1729-000085/22.08.2025 г. по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, издадена от Началник РУ-Шумен към ОДМВР-Шумен, с която на К. Б. О. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, а именно – „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 21.08.2025 г.“.

ОСЪЖДА Областна дирекция на вътрешните работи-Шумен да заплати на К. Б. О., [ЕГН] от [населено място], обл. Шумен, [улица] РАЗНОСКИ по делото в размер на 510лв. / петстотин и десет лева/.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото по реда на чл.138, ал.3 от АПК.