МОТИВИ
към присъдата по НОХД N 125/2017 г. по описа на Районен съд гр.Девня , трети състав
Девненският районен прокурор е повдигнал обвинение срещу:
Е.Д.Д., ЕГН ********** за това, че на
27.08.2016 г. в гр.Д., обл.В. в съучастие като
съизвършител с Е.И.И., отнел чужди движими вещи - 1 бр.
мобилен телефон марка „*” на стойност 142 лева, 1 бр.
СИМ карта на Теленор на стойност 6.99 лева и 1 бр. СД карта 4 ГБ на стойност
3.60 лева , всички вещи на обща стойност 152.59 лева, от владението на Т.Х.Д.,
собственост на В.К.Т., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои – престъпление по чл.194 , ал.1 вр. чл.20
ал.2 НК.
Е.И.И., ЕГН ********** за това, че на
27.08.2016 г. в гр.Д., обл.В. в съучастие
като съизвършител с Е.Д.Д., отнела чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон
марка „*” на стойност 142 лева, 1 бр. СИМ карта на Теленор
на стойност 6.99 лева и 1 бр. СД карта 4 ГБ на стойност 3.60 лева, всички вещи
на обща стойност 152.59 лева, от владението на Т.Х.Д., собственост на В.К.Т.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194 , ал.1 вр. чл.20
ал.2 НК.
В хода на съдебното следствие
прокурорът е изменил обвинението по отношение на подс.И., като и е възвел
такова за извършено престъпление по
чл.215 ал.1 пр.3 НК - за това , че на
27.08.2016 г. в гр.Девня, Варненска област,
с цел да набави за себе си и за Е.Д.Д. имотна облага, спомогнала да бъде
отчуждена чужда движима вещ - мобилен телефон марка „*” на стойност 142 лева,
собственост на В.К.Т., за който знаела, че е придобит от Е.Д.Д. чрез
престъпление – кражба.
Производството се води по реда на чл.371 т.1 НПК ,
като защитникът на подсъдимите заявява, че не държи на разпита на всички свидетели и
на вещото лице.
В хода на съдебните прения,
прокурорът поддържа обвиненията срещу двамата подсъдими като счита същите за
безспорно доказани.Счита, че в хода на съдебното следствие са събрани
достатъчно безспорни и категорични доказателства за вината на подсъдимите Е.Д.Д.
и Е.И.И. за извършването на деянията за които им е възведено обвинение.Твърди,
че от проведените в с.з разпити на свидетели, както и
от обясненията дадени от подс.Д. по безспорен начин се установява, че подс.Д.
сам е отнел мобилния телефон, като след това подс.И., която е знаела за
извършеното от Д. престъпление е заложила телефона в гр.Варна.Моли на
подсъдимите да бъдат наложени следните наказания по вид и размер- за подс.Е.Д.Д.
наказание „лишаване от свобода” с приложението на чл.54 ал.1 НК за срок от осем
месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим, а за подс.И. –
наказание „лишаване от свобода” с приложението на чл.55 ал.1 т.1 НК- срок от 4
месеца, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимият Е.Д.Д. редовно
призован се явява в съдебно заседание.Зявява, че се признава за виновен, дава
обяснения и описва подробно кога и как е извършил инкриминираното деяние.Твърди,
че подс.И. не е участвала в кражбата и не е знаела, че мобилния телефон е
откраднат, когато го е предавала в заложната къща в гр.В.. Възползва се от правото си на последна дума,
признава вината си и моли съда за по - ниско наказание.Подсъдимата Е.И.И., също
се явява в с.з.Заявява, че не е извършила деянието за което и е повдигнато
обвинение и, че не е знаела ,че телефона който залага е краден.Възползва се от
правото си на последна дума и моли съда да я признае за невиновна.
Защитникът на подсъдимия Е.Д.Д. – адв.Д. ***, твърди, че неговият подзащитен, съдейства за
разкриване на обективната истина като прави самопризнания.Също така твърди, че
към момента на извършване на деянието подс.Д. следва да се счита неосъждан, тъй
като е реабилитиран за предходните си осъждания, на основание чл. 88а НК.Моли
съда да приеме, че по отношение на подс.И. е налице хипотезата на чл.218 б НК, тъй като
стойността на отнетата вещ е под две минимални работни заплати за страната. на
подс.Иванов наказание „лишаване от свобода” при приложението на чл.55 ал.1 НК-
под минимума предвиден в закона.По отношение на другата своя подзащитна – подс.И., адв.Д.
заявява, че в хода на съдебното следствие не са събрани достатъчно ясни и
безспорни доказателства, че И. е извършиля деяние
по чл. 194 ал.1 НК, така и такова по чл. 215 ал.1 НК.Моли подс.И. да бъде
призната за невиновна.
Пострадалото лице В.К.Т.,
редовно призована се явява в с.з. Заявява, че не желае да се конституира като
граждански ищец , тъй като е получила от подс.Е.Д.Д. сумата от 142 лева, като
равностойност на стойността на отнетия и мобилен телефон.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:подсъдимите Е.Д.Д.
и Е.И.И. *** на семейни начала.Св.Т.Х.Д. ***.На 16.11.2015г. сестра му – св.В.К.Т.,
закупила на лизинг мобилен телефон от „*” марка „*” , заедно със
СИМ карта и СД карта с 4 ГБ памет. След това дала на св.Т. да ползва
мобилния телефон.
На 27.08.2016г. вечерта св.Т.Д. ***.Малко
след това в същото заведение дошли подс.Е.Д.Д. и подс.Е.И.И..Те се познавали
със св.Т.Д. и седнали на неговата маса.Всички заедно консумирали бира и си
говорили.В около 18.00 часа в заведението дошла св.В.Т..Тя също седнала на
масата и постояла около 5 минути, след което си тръгнала.Св.Т. и двамата
подсъдими останали в заведението.Още като пристигнал в заведението , св.Т. извадил
мобилния си телефон и го оставил на масата.В около 22.00 часа св.Т. отишъл до
тоалетната.Веднага щом станал от масата подс.Д. решил да вземе мобилния му
телефон, което и направил.След това напуснал заведението заедно с подс.И.,
която също видяла какво е направил подс.Д..Щом се върнал на масата, св.Т. видял, че
мобилния му телефон го няма.Видял също така и, че двамата подсъдими също ги
няма в заведението.Попитал някои от хората на съседните маси дали са забелязали
кой е взел мобилния му телефон, но след като не могъл да го намери си
тръгнал.От друг телефон набрал своя телефонен номер, но телефона давал
заето.Малко по – късно вечерта телефона вече бил изключен.
На 28.08.2016г. сутринта подс.И. *** в
заложната къща на св.М.А. А..Казала, че и трябват пари и
иска да заложи мобилния си телефон.Св.А. и дал сумата от 30.00 лева и взел
телефона.След това го продал.
На същият ден св.В.Т. се опитала да се
свърже с брат си – св.Т. по мобилния телефон , но той
бил изключен.След обяд тя отишла в дома на брат си и той и разказал какво се е
случило.Св.Т. се досетила , че може би подс.Д. и подс.И. са взели телефона на
брат и.Тогава тя отишла в дома на подсъдимите и казала на подс.Д., че е видяла
на камерите в заведението как вземат телефона на св.Т.. Отначало
подс.Д. отричал, но после си признал, че е взел телефона а подс.И. го е
заложила в заложна къща в гр.В.. Обещал, че ще отидат да
откупят телефона и да го върнат. След това подс.И. отишла в заложната къща и
помолила св.М. А. да си откупи телефона обратно но той
и отказал, тъй като вече бил продал телефона.На същият ден след обяд св.В.Т.
отново отишла в дома на подсъдимите, но те казали, че не могат да и върнат
телефона. Върнали само СИМ картата и СД картата, които св.Т. си взела. След това
подала жалба в РУ Девня за случилото се. По случая било образувано ДП. Преди
приключването на съдебното следствие подс.Д. е заместил отнетата вещ, като
изцяло е заплатил на св.Т. сумата от 142 лв., представляваща стойността на
отнетия мобилен телефон.
В хода на разследването по досъдебното
производство е
назначена и изготвена съдебно - оценителна експертиза /в. л. Й.С.К./ от чието заключение е видно, че
стойността на 1 бр. мобилен телефон марка „*” е 142 лева,
1 бр. СИМ карта на * струва 6.99 лева и 1 бр. СД карта 4
ГБ е на стойност 3.60 лева, като всички вещи са на обща стойност 152.59 лева.Тъй
като производството по делото се води по реда на чл.371 т.1 НПК, страните приемат
заключението на вещото лице, без да са го изслушали в с.з.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът приема за установена след анализ и преценка на всички събрани
по делото гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност.Относно авторството на престъплението по чл.194 ал.1 НК,
съдът изцяло кредитира гласните доказателства, каквито са обясненията на подс.Д.,показанията
на свидетелите Т.Х.Д. и В.К.Т.. Свидетелят Т.Х. Т. описва как е бил в едно
заведение, заедно с двамата подсъдими, излязъл за малко и след като върнал от
масата на която бил седял по- рано липсвал мобилният му телефон.Двамата
подсъдими също си били отишли.След като се досетил какво се е случило , то
провел разгоров с дватмата подсъдими, от който станало ясно, че подс.Д. е взел
мобилния телефон, а подс.И. го е продала в заложна къща. Този свидетел описва и
подробно и ясно съдържанието на проведения разговор с подсъдимите и направеното
от тях устно признание, как са взели телефона и как след това подс.И. го е
продала в заложна къща. Св.Т. също описва подробно в показанията си като свидетел във фазата на
разследването по ДП, как като собственик на телефона е провела разговор с
подсъдимите и те са си признали как и по какъв начин са взели телефона и след
това са го продали в заложна къща в гр.В..В потвърждение за
авторството на извършената кражба е факта, че СИМ картата и СД картата на
телефона са се намирали във владението на подс.Д. и именно той ги е предал
доброволно на св.Т.. Показанията на тези свидетели са последователни, ясни и
непротиворечиви и категорично описват кога, къде и по какъв начин е била отнета
и предадена в заложната къща инкриминираната вещ.Показанията на свидетелите и
обясненията на подсъдимият Д. кореспондират също така и със заключението на вещото
лице по СОЕ, което съдът кредитира като безпристрастно и компетентно дадено.
По отношение на
извършеното престъпление по чл.215 ал.1 пр.3 НК от страна на подс.Е.И.И., съдът кредитира
обясненията на подс.Д. и показанията на свидетелите М.А. А., Т.Х.Д.
и В.К.Т.. Подс.Д. твърди, че подс.И. не е участвала във фактическите действия по
отнемането на веща, като такива доказателства в действителност няма събрани нито
в хода на разследването по ДП, нито в хода на съдебното следствие.От
показанията на свидетелите Д. и Т. е видно, че докато са водели разговори с
подсъдимите да бъде върнат мобилния телефон, винаги е присъствала и подс.И. ,
която недвусмислено е показала, че знае, че мобилният телефон е откраднат от
подс.Д., още повече, че тя най- вероятно е станала очевидец на конкретните
действия по отнемането на телефона, извършени от подс.Д.. Видно от показанията на
св.М. А. – собственик на заложната къща ,където подс.И. е
оставила телефона за да се продава, е, че подсъдимата лично е занесла телефона
в заложната къща, а след няколко дни се върнала и поискала да го вземе , като
споделила със св.А., че телефонът е краден.
Налице е както фактическа, така и логическа връзка
между събраните по делото доказателства - заключенията на извършената оценителна
експeртиза, свидетелските показания, обясненията на подсъдимият Д., водещи
недвусмислено до извода, че деянията са осъществени от подсъдимите по начин, съгласно установената по
делото фактическа обстановка.
Писмените доказателства,
потвърждаващи приетата за установена фактическа обстановка са приобщените по
реда на чл.283 НК документи: писма, протоколи за извършени следствени действия, свидетелства за съдимост,
декларации за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимите.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С действията си на 27.08.2016г.подс.Е.Д.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава
на престъпление по чл.197 ал.1 т.1вр.чл.194 ал.1 НК
като в гр.Девня, обл.Варна, отнел чужди
движими вещи- 1 бр. мобилен телефон марка „*” на стойност
142 лева, 1 бр. СИМ карта на Т. на стойност 6.99 лева и 1 бр.
СД карта 4 ГБ на стойност 3.60 лева , всички вещи на обща стойност 152.59 лева,
от владението на Т.Х.Д., собственост на В.К.Т., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд откраднатите вещи
-1 бр. СИМ карта на Теленор на стойност 6.99 лева и 1 бр. СД карта 4 ГБ на
стойност 3.60 лева били възстановени , а 1 бр. мобилен телефон марка „*” на стойност
142 лева бил заместен.
Съдът призна за невиновен подс.Д. по първоначално
възведеното обвинение за извършено престъпление по чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК
- за това, че е отнел чуждата движима вещ в съучастие като извършител с подс.И.,
поради неустановяване, че деянието е извършено от подсъдимия. Разпоредбата на чл.303
от НПК указва, че присъдата не може да почива на предположения и, че съдът
признава подсъдимият за виновен само тогава, когато обвинението е доказано по
несъмнен начин. От доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, по
предвидения в НПК ред се установява единствено, че лично подс.Д. е взел мобилния
телефон на св.Д. от масата в заведението където пребивавали.В хода на съдебното
следствие не са събрани никакави доказателства относно каквито и да е действия,
които подс.И. да е извършила във връзка с отнемането на веща. Напротив, сърани
са само такива доказателства които сочат по- късното и участие в действия по
укриването и отчуждаването на веща, които пък са обусловили и повдигнатото и
обвинение за извършено престъпление по чл.215 ал.1 НК.
Деянието по чл.197 ал.1 т.1 вр. чл. 194 ал.1 НК е осъществено от подс.Е.Д.Д. при форма на
вината пряк умисъл - той е съзнавал, че пострадалото
лице не е съгласно да му се отнема движимата вещи, но въпреки всичко е искал да
му я отнеме.
Квалификацията на деянието е по чл. 197 ал.1 НК , тъй като
преди приключване на съдебното следствие подс.Д. върнал СИМ картата и СД
картата на св.Т., а по късно в с.з е заместил отнетата вещ , като изцяло е
заплатил на св.Т. сумата от 142 лв., представляваща стойността на отнетия
мобилен телефон.
Причини за извършване на престъплението –
грубо
незачитане неприкосновенноста
на частната собственост, ниска правна култура.
Отегчаващи вината обстоятелства – висока степен на
обществена опасност на деянието и на дееца.
Смекчаващи вината обстоятелства –направени самопризнания,
ниска стойност на отнетите вещи, критично отношение към извършеното.
С действията си на 27.08.2016г. подсъдимата Е.И.И.
е осъществила от обективна и от субективна страна състава на престъпление по
чл. 215 ал.1 пр.3 НК като в гр.Д., В. област
, с цел да набави за себе си и за Е.Д.Д. имотна облага , спомогнала да бъде
отчуждена чужда движима вещ - мобилен телефон марка „*” на стойност 142 лева,
собственост на В.К.Т., за който знаела, че е придобит от Е.Д.Д. чрез
престъпление – кражба.
Деянието по чл.215 ал.1
пр.3 НК е осъществено от подсъдимата И. при форма на вината пряк умисъл- тя е знаела, че мобилния
телефон е придобит от подс.Д. чрез престъпление – кражба и въпреки това е
спомогнала за отчуждаването му. Съдът приема, че липсват доказателства подс.И. да е осъществила, който
и да е бил от фактическите елементи на състава на деянието кражба, поради което
не може да и бъде търсена наказателна отговорност за извършването на такова
престъпление.Съобразно събраните по делото доказателства ,подс.И. може да носи
наказателна отговорност единствено за извършването на деяние по чл.215 НК.
Причини за извършване на престъплението –
грубо
незачитане неприкосновенноста
на частната собственост, ниска правна култура.
Отегчаващи вината обстоятелства – липса на критично
отношение към извършеното.
Смекчаващи вината обстоятелства – липса на предходни
осъждания,сравнително ниска стойност на веща която подсъдимата е спомогнала да
бъдат отчуждена.
При определяне размера на наказанието за подсъдимият Е.Д.Д.,
съдът прецени степента на обществената опасност на престъплението като висока
предвид съществено засегнатото от деянието му право на собственост на пострадалото
лице и неприкосновенността на личното имущество.Това се явява и отегчаващо
вината обстоятелство.Като висока съдът прецени степента на обществена опасност
на подсъдимият предвид наличието на предходни осъждания.Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът прецени направените самопризнания от страна
на подсъдимия ,сравнително ниската стойност на инкриминираните вещи и
проявеното критично отношение към извършеното.Съдът прие, че поради превеса на смекчаващите
над отегчаващите вината обстоятелства на подс.Е.Д. следва да бъде наложено
наказание при приложението на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК – „пробация” с
пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една
година , два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от една година.
При определяне размера на наказанието за подсъдимата Е.И.И.,
съдът прецени степента на обществената опасност на престъплението като висока
предвид съществено засегнатото от деянието му право на собственост на пострадалото
лице и неприкосновенността на личното имущество.Като отегчаващо вината
обстоятелство съдът прецени и липсата на критично отношение към извършеното.Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени ниската стойност на
инкриминираните вещи, липсата на предходни осъждания и раждането на дете от
страна по подс.И., което налага наличието на семейство и подходяща среда за
възпитание и живот на детето.Предвид горното съдът прие че на подс.И. следва да
бъде наложено наказание при приложението на чл.55 ал.1 т.1 НК към минималния
размер предвиден в специалната част на НК а именно „лишаване от свобода” за
срок от четири месеца, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен
срок от три години на основание чл. 66 ал.1 НК.
На
основание чл.189 ал.3 НПК, съдът възложи на подсъдимите направените по делото разноски.
Съдът
счита, че с това наказание и по този начин ще бъдат постигнати целите на специалната
и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: