Р Е
Ш Е Н
И Е
№ІІІ-6 27.01.2020 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети
въззивен граждански състав
на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година,
в открито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ : КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
ЙОРДАНКА МАЙСКА
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от
съдия Майска
в.гр.дело № 1905 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба
вх.№ 2442/28.03.2019г. на РС-Несебър от „Крис Травел” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Самоков, ул.„Рилски скиор” № 5,
представлявано управителя от Илиян Михайлов Николов заявена чрез пълномощник
адв.Емилия Атанасова от САК против Решение № 196/28.02.2019г. по гр.д.№
810/2018г. по описа на НРС, с което е оставено без уважение искането на
въззивника за тълкуване на Решение № 222/11.12.2018г. по гр.д. № 810/2018г.по
описа на НРС.
Посочва се в жалбата, че с Решение № 222/11.12.2018г. по
гр.д. № 810/2018г.по описа на НРС съдът е отменил на основание чл.344, ал.1,т.1
от КТ уволнението на К.К.А. с ЕГН-**********, извършено със Заповед от 11.06.2018г.
на управителя на въззивника, в качеството му на работодател за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните на осн.чл.71, ал.1 КТ-без предизвестие
до изтичане на срока за изпитване.
Въззивникът е депозирал молба за тълкуване на решението,
тъй като съдът е посочил в мотивите на това решение, че при признаване на
уволнението на работника за незаконно, то за работодателя съществува задължение
да отрази коректното основание и коректната дата за прекратяване на трудовото
превоотношение, то въззивника желае по пътя на тълкуването съдът да му укаже
коя сторед съда е коректната дата за прекратяване на трудовото правоотношение –
17.06.2018г., 15.06.2018г. или някоя друга дата, както и кое според съда е
коректното основание за прекратяване на труводото правоотношение, тъй като
работникът не е възстановен на работа.
Въззивника счита искането си за тълкуване на решението за
основателно и моли за отмяна на Решение № 196/28.02.2019г. по гр.д.№ 810/2018г.
по описа на НРС, с което е оставено без уважение искането на въззивника за
тълкуване на Решение № 222/11.12.2018г. по гр.д. № 810/2018г.по описа на НРС и
връщане на делото на РС-Несебър за извършване на исканото тълкуване. Претендира
разноски за въззивното производство. Няма доказателствени искания. Моли за
присъждане на разноски.
Въззиваемият К.К.А., редовно уведомен е депозирал
отговор, с който оспорва въззивната жалба като просрочена, недопустима и
неоснователна. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане, а в случай, че се
намери, че е подадена в срок, то да бъде отхвърлена като неоснователна, тъй
като с обжалваното Решение № 196/28.02.2019г. по гр.д.№ 810/2018г. по описа на
НРС молбата за тълкуване е правилно отхвърлена поради липсата на неясноти в решението, чието тълкуване се
иска. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания. Не е
отправено искане за разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу решение на съда, което подлежи на въззивно
обжалване и е допустима, а по същество – неоснователна по следните съобрашения:
С решение с Решение № 222/11.12.2018г. по гр.д. №
810/2018г.по описа на НРС съдът е отменил на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ
уволнението на К.К.А. с ЕГН-**********, извършено със Заповед от 11.06.2018г.
на управителя на въззивника, в качеството му на работодател за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните на осн.чл.71, ал.1 КТ-без предизвестие
до изтичане на срока за изпитване.
Ответника е депозирал молба
по чл.251 ГПК до съда за тълкуване на така постановеното решение, с искане съда
да му даде указания относно задължението му като работодател да изпълни
правилно решението като отрази в трудовата книжка на работника коректното
основание и коректната дата за прекратяване на трудовото правоотношение. Като
основание за така отправеното искане за тълкуване са посочени мотивите в
съдебния акт по същество, че при признаване уволнението на работника за
незаконно, за работодателя ще съществува задължение да отрази коректното
основание и коректната дата за прекратяване на трудовото правоотношение.
С обжалваното решение Решение № 196/28.02.2019г. по
гр.д.№ 810/2018г. по описа на НРС, с което е оставено без уважение искането на
въззивника за тълкуване на Решение № 222/11.12.2018г. по гр.д. № 810/2018г.по
описа на НРС като неоснователно. Районният съд е изложил хронологично и
последователно мотиви за това, като е съпоставил съдържанието на отправеният в
исковата молба петитум и диспозитива на съдебният акт по съществото на спора;
основанията по смисъла на чл.251 ГПК, включително е цитирал множество съдебни
решения ВКС и обосновано е постановил решение, в което е отхвърлил молбата на
въззивника като неоснователна. Настоящият съдебен състав напълно споделя на
осн.чл.272 ГПК мотивите на първоинстанционния съд в тази насока. В допълнение към
извода на първоинстанционния съд и по изложените във въззивната жалба
оплаквания следва да се каже: в практиката си съдилищата са последователни в извода,
че разпоредбата на чл. 251 ГПК
предвижда ред за тълкуване на постановените от съдилищата съдебни актове при
възникването на неяснота относно вложения в тях смисъл, която води до затруднение
или невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който ги е
постановил. Предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци, обуславящи
двусмислието на съдебния акт, и съдържащи
се в неговия диспозитив. В настоящият случай диспозитива на съда е ясен,
съдържанието му отговаря на отправеното към него искане за разрешаване на
възникналия спор и не съдържа изрази, които да водят до каквото и да било
затруднение при установяването на вложения в него смисъл. Независимо че е
отправено искане до съда, излизащо от правомощията му – да укаже на
работодателя как да отрази коректното основание и коректната дата за
прекратяване на трудовото правоотношение, районният съд е насочил в мотивите си
страната към съответните материално правни норми.
Искането на въззивника, както пред районния съд, така и
видно от допълнително постъпила към въззивната жалба молба вх.№
911/17.01.2020г. по описа на БОС е за тълкуване на мотивите на съдебното
решение и то в цитираната им в молбата част.
На тълкуване по чл.251 ГПК подлежи само
диспозитивът на съдебното решение, и то както бе посочено по-горе - когато той
е неясен или двусмислен. Мотивите на съдебното решение не подлежат на тълкуване,
съобразно постоянната практика на ВКС,
цитирана в решение № 68/20.03.2018г. по гр.д. № 5098/2016г., ВКС, ГК, I г.о.,
решение № 76 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 880/2011 г., II г. о., решение
№ 769 от 17.01.2011 г. по гр. д. № 236/2010 г., III г. о., решение № 148 от 25.05.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1269/2009 г., II г. о., решение № 8 от 22.01.2015 г. по
гр. д. № 3921/2014 г., II г. о., решение № 165 от 28.07.2017 г. по т. д. №
2495/2015 г., II т. о.; определение № 200 от 9.05.2014 г. по т. д. № 508/2012
г., I т. о., определение № 75 от 17.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4945/2014 г.,
I г. о..
По изложените съображения
въззивната жалба се намира неоснователна, а обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното Бургаският
окръжен съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
196/28.02.2019г. по гр.д.№ 810/2018г. по описа на РС-Несебър.
Решението подлежи на обжалване на осн.чл.251, ал.5,
вр.чл.280, ал.3, т.3 ГПК в едномесечен срок от съобщаването пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.