РЕШЕНИЕ
№ 8986
гр. София, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.П.Л.
при участието на секретаря С.АЛ.Р.
като разгледа докладваното от Н.П.Л. Гражданско дело № 20211110133480 по
описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ,
чл. 213, ал. 2 КТ, чл. 226, ал. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.
Ищецът Р. СТ. Г. моли да бъде отменено уволнението му, извършено със
заповед № 7/09.04.2021г. на управителя на „Р.и.В.“ ООД, връчена му на 01.06.2021г. по
пощата. Твърди незаконосъобразност на уволнението - не бил извършил нарушение на
дисциплината, изразяващо се в злоупотреба с доверие и умишлено унищожаване на
интелектуална собственост, наложеното му наказание било несъразмерно тежко, в т.ч.
допуснатото на 01.04.2021г. закъснение за работа не можело да обоснове налагането на
най-тежкото дисциплинарно наказание, заповедта не съдържала необходимите
реквизити по чл. 195, ал. 1 КТ, липсвали мотиви – време, място, начин на извършване
на твърдените нарушения унищожаване на интелектуална собственост на
работодателя, нарушения имало и във връзка с приложението на нормата на чл. 193 КТ
и връчването на уволнителната заповед. Моли да му бъде присъдено обезщетение за
оставането му без работа поради уволнението за периода от 01.06.2021г. до
01.12.2021г. в размер на 5 598 лева. Отделно твърди, че на 01.04.2021г. му бил
прекратен достъпът до офиса на дружеството, изискани му били ключовете, предвид
на което за времето от 02.04.2021г. до 01.06.2021г. претендира обезщетение за
незаконното недопускане до работа в размер на сумата 1 822 лева (уточнителна молба
от 16.09.2021г.). Претендира и обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ за незаконно
задържане на трудовата книжка от работодателя в размер на сумата 1 823.59 лева за
периода от 01.06.2021г. до 29.07.2021г. (уточнителна молба от 16.09.2021г.). За
1
неизползвания платен годишен отпуск за периода от 15.02.2021г. до 01.06.2021г.
претендира обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на сумата 254.45 лева
(уточнителна молба от 16.09.2021г.). Претендира разноски.
Ответникът „Р.и.В.“ ООД в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на
исковата молба, като оспорва предявените искове. Излага, че ищецът бил
законосъобразно уволнен. Същият извършил описаните нарушения на трудовата
дисциплина, които били тежки и обосновавали дисциплинарно уволнение.
Уволнителната заповед била достатъчно добре мотивирана. Излага подробни
съображения. Оспорва твърденията на ищеца за недопускане до работа и за задържане
на трудовата книжка от работодателя. Обезщетението за неизползван платен годишен
отпуск заплатил на ищеца към датата на уволнението. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага, когато е налице виновно
неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя наложеното
наказание се явява съответно. Същевременно законът поставя изисквания към
процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на
служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове и получаване на
разрешение/мнение от компетентни органи, когато са налице предпоставките за това.
Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за работодателя.
Между страните по делото няма спор и от представения по делото трудов
договор с условие за обучение по време на работа по реда на чл. 230, ал. 1 и сл. от КТ,
свързано с договор № МЗ-3-01-07-2857 за осигуряване на заетост по реда на чл. 230,
ал. 1 КТ по проект „Нова възможност за младежка заетост“ по заявка № МЗ-
3/03.04.2006г., допълнителни споразумения от 09.10.2006г., 31.10.2008г. И01-01-5544,
от 15.02.2021г. се установява, че между страните съществувало валидно трудово
правоотношение, в рамките на което ищецът изпълнявал при ответника длъжността
„изпълнителен продуцент-телевизия“.
Трудовото правоотношение между страните било прекратено от ответника с
процесната заповед № 7/09.04.2021г., с която на ищеца било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ за това, че не се явил на работа без уважителна причина и без
разрешение от работодателя от дата 01.04.2021г. (посочената дата 01.03.2021г. съдът,
при съобразяване цялостното съдържание на документа, намира да съставлява
допусната техническа грешка), когато престоят му в офиса на ответника бил под два
часа за целия ден, до 09.04.2021г.; упражнил въздействие над останалите служители да
2
не се явят на работа през въпросния ден без уважителна причина, както и да не
отговарят на телефонните обаждания на управителя, с което лишил ответника от
възможността да извършва част от основната си дейност – създаване на телевизионна
програма; злоупотребил с доверието на работодателя, като насърчил останалите
служители към унищожаване на интелектуална собственост, с оглед бламиране на
цялостната дейност на работодателя и унищожаване на собствеността му чрез
изтриване на работните файлове с леъри от компютрите в офиса. Сочи се, че
нарушенията били установени от преглед на видеоматериала от поставената в офиса на
ответника видеокамера за наблюдение и нагледно проследяване на липсата на файлове
на твърдия диск на поверения на ищеца компютър. От видеозаписите се установявало,
че ищецът и служителите В.А. и М.Т. пристъпили към унищожаване. Сочат се и
предишни постъпки на ищеца – безпричинно и често закъсняване за работа с
обяснения, че бил творец, а не счетоводител, опити за проявяване на надмощие над
работодателя – неуважително поведение и повишаване на тон. Упоменати са и негови
постъпки към трети лица по време на обучението на ищеца в НАТФИЗ, писани от него
жалби до МОН и др. В заповедта е отбелязано, че работодателят събрал писмени
обяснения за липсващите файлове и бил съставен писмен протокол, че били съобразени
писмените и устни обяснения на ищеца.
Работодателят, видно от съдържанието на заповедта преценил, че с поведението
си ищецът извършил нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187 КТ, както следва:
т. 1 – Закъснение, преждевременно напускане на работа и неявяване на работа в
продължение на 7 работни дни; т. 8 – Злоупотреба с доверието на работодателя; т. 9 –
Увреждане на интелектуалното имущество на работодателя и разпиляване на
материали, суровини, енергия и др.; т. 10 – Неизпълнение на трудови задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов
ред, определени при възникването на трудовото правоотношение.
Работодателят преценил, че така вменените на ищеца дисциплинарни
нарушения, ценени по реда на чл. 190, ал. 2 КТ, обуславят най-тежкото дисциплинарно
наказание, съобразно разпоредбите на чл. 190, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 КТ, както следва: по
чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – Неявяване на работа в продължение на 7 работни дни за
времето от молбата за прекратяване на договора на 01.04.2021г. до 09.04.2021г., която
била датата на отказа на ищеца да подпише заповедта за уволнение; по т. 4 –
Злоупотреба с доверието на работодателя и унищожаване на интелектуалната му
собственост посредством изтриване на работни файлове на създадената продукция,
представляващи електронно многопластово изображение, съставено от множество
леъри, съхранявано на локалния диск на компютъра. Без наличието на тази част от
работния файл на практика не можело да се извършват последващи корекции за
финализирането на готовия продукт и той бил практически неизползваем, трябвало да
се създаде наново, за да може да се променя; т. 7 – друго тежко нарушение било
3
умишленото унищожаване на интелектуална собственост на продуцента с цел той да
бъде лишен от законното си право на собственост, упражненото въздействие над
подчинените си служители да не полагат труд по сключените си трудови договори и
лишаването на продуцента от възможността да извършва част от своята основна
дейност – създаване на телевизионна програма.
В началната част на документа се сочи, че на 01.04.2021г., при започване на
работния ден в 09:30 часа, в офиса била само служителят И.Д., на която управителят
на ответното дружество М.А. заплатила дължимото възнаграждение за отработения
м.03.2021г. В 09:45 часа управителят направила опит да осъществи контакт по
телефона поотделно с всеки служител, но безуспешно. Написала съобщение в общия
чат, което било прочетено от всички, но било оставено без коментар. В същия ден –
01.04.2021г. било установено, че ищецът, нает на ръководна длъжност, въздействал
над подчинения си екип от трима служители и на още две лица, които следвало да
бъдат наети от работодателя, да не се явят на работа в знак на протест, тъй като според
него ответникът не платил навреме заплатите за м.03.2021г. От записа на камерата в
офиса било видно, че ищецът се явил в 12:50 часа, със закъснение два часа и половина
след началото на работния ден, заедно с подчинените му служители И.И., М.Т. и В.А..
Лицата не започнали работен процес, а събрали личните си вещи в раниците си. Чрез
разговор по телефона ищецът уведомил управителя, че желае веднага да бъдат
изплатени възнагражденията за м.03.2021г. на служителите. Тя платила
възнагражденията и изслушала служителите, след което те по собствена инициатива си
тръгнали, а на следващия ден подали молби за прекратяване на трудовите им
правоотношения по взаимно съгласие. Впоследствие на 05.04.2021г. било установено
изтриването на файловете от работните станции в офиса. Деянието съставлявало
престъпление против интелектуалната собственост по смисъла на НК.
От съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът приема, че
уволнителната заповед, била връчена на ищеца на 09.04.2021г., от която дата на
основание чл. 195, ал. 3 КТ дисциплинарното наказание било наложено. От същата
дата предвид нормата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, вр. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ изявлението на
работодателя проявило преобразувателния си ефект на прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца. Освен от оспорения от ищеца удостоверителен запис,
извършен върху заповедта за уволнение от управителите на ответното дружество,
връчването на уволнителната заповед на ищеца Р.Г. на 09.04.2021г. се установява с
категоричност от показанията на свидетеля А.. Свидетелят А. излага, че имали
уговорка с управителя на ответното дружество М.А. на 09.04.2021г. да си оправят
документите за освобождаване по взаимно съгласие и да си получат трудовите книжки.
Вместо това на свидетеля А. и на ищеца Р.Г. били връчени заповеди за дисциплинарно
уволнение. Свидетелят А. излага, че ищецът взел заповедта и я прочел. Не е сигурна
дали той отказал да се подпише за връчването на заповедта, но е категорична, че
4
ищецът Р.Г. я взел в ръце, прочел заповедта и разбрал, че във въпросния ден го
уволняват. Поради това и логично работодателят оформил в трудовата книжка на
ищеца прекратяването на трудовото правоотношение между страните, считано от
09.04.2021г.
По делото е представено искане за обяснения изх. № 001/05.04.2021г.,
неоспорено от страните, от което се установява, че съгласно чл. 193 КТ работодателят
изискал от ищеца обяснения за това, че на 01.04.2021г. от 09:30 часа отсъствал от
работа без предупреждение и насърчил подчинените си служители също да отсъстват,
както и да извършат груба кражба и унищожаване на собствеността на продуцента,
изтривайки работните файлове на работните варианти на създадената аудиовизуална
продукция, собственост на продуцента. Поради това съдът намира, че
дисциплинарното наказание било наложено при спазване установената в чл. 193 КТ
процедура по отношение на вменените на ищеца нарушения от 01.04.2021г. - отсъствие
от работа, въздействие върху подчинените си служители също да отсъстват, както и да
изтрият работните файлове на работните варианти на създадената аудиовизуална
продукция, собственост на продуцента. За останалите, описани в заповедта нарушения
на трудовата дисциплина – неявяване на работа за дните след 01.04.2021г. до
09.04.2021г., въздействие върху други лица, които предстояло да бъдат наети по
трудов договор по делото не са представени доказателства работодателят да е искал
обяснения на ищеца по реда на чл. 193 КТ, предвид на което съдът приема, че в тази си
част заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ се явява
незаконосъобразна.
Ищецът, видно от писменото обяснение пред работодателя, депозирано чрез
адв. Георгиев, се възползвал от правото си по чл. 193 КТ на 07.04.2021г. Изложил е
общо твърдение, че до отстраняването от работното му място на 01.04.2021г. съвестно
изпълнявал трудовите си задължения.
С императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ законодателят въвежда
изисквания към съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Задължителни реквизити на същата са: имената на наказваното лице - нарушителят,
конкретното нарушение на дисциплината, описано чрез обективните и субективните
му признаци, времето на извършването му, наказанието и законовата норма за
налагането му. От съдържанието на оспорваната заповед се установява, че в
изпълнение на чл. 195, ал.1 КТ ясно са посочени имената на наказваното лице,
наказанието, законовите норми и подробно са описани нарушенията на трудовата
дисциплина. В достатъчна степен са индивидуализирани конкретните деяния и времето
на извършването им.
По гореизложените мотиви за спазена процедура за налагане на
дисциплинарното наказание по отношение на вменените със заповедта нарушения
5
отсъствие от работа без предупреждение на 01.04.2021г. в 09:30 часа, упражняване на
въздействие над подчинените си служители да не се явят на работа през въпросния ден
и злоупотреба с доверието на работодателя, като насърчил останалите служители към
унищожаване на интелектуална собственост на ответника чрез изтриване на работните
файлове с леъри от компютрите в офиса, съдът следва да се произнесе по въпроса
извършил ли е ищецът твърдените със заповедта нарушения на трудовата дисциплина.
При преценка законността на дисциплинарното уволнение съдът следва да
извежда вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци,
посочени в мотивите на заповедта за уволнение и да преценява дали събраните по
делото доказателства установяват фактическия състав на визираното в мотивите
нарушение.
От представения по делото трудов договор с условие за обучение по време на
работа съдът приема за установено, че работодателят установил на ищеца 8 часово
работно време от 09.30 часа до 18.30 часа, с един час обедна почивка от 13.00 часа до
14.00 часа и две допълнителни почивки в рамките на работния ден от 11.00 до 11.10
часа и от 16.00 до 16.10 часа. Ищецът следвало да провежда обучението си по договора
в офиса на ответника или друго подходящо място за изпълнение (хоум офис) и нямал
право да напуска работното си място без разрешението на прекия си ръководител. От
събраните посредством разпитите на свидетелите И. и А. гласни доказателства се
установява, че във въпросния ден 01.04.2021г. ищецът Г. и свидетелите отишли на
работа в офиса на ответното дружество около обяд. По делото не се твърди и не се
установява ищецът Р.Г. да получил предварително разрешение от своя ръководител да
се яви на работа след началото на установеното за него работно време, респ. че във
въпросния ден му било определено друго място за полагане на труд (хоум офис).
Фактът, че ищецът не се намирал на работното си място в офиса на ответника в 09.30
часа на 01.04.2021г. се потвърждава и от видеозаписите от камерата в офиса на
ответника, налични върху приобщения по делото информационен носител. Ето защо от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че
визираното в уволнителната заповед на ищеца нарушение отсъствие от работа без
предупреждение на 01.04.2021г. в 09:30 часа се установява от доказателствата по
делото.
По делото не се установява изложеното в уволнителната заповед твърдение, че
ищецът Р.Г. упражнил въздействие върху своите подчинени да не се явят на работа на
01.04.2021г. Напротив – от показанията на свидетелите А. и И. се установява, че
служителите И., А., Т. и ищеца Г. във въпросния ден се явили на работа, макар и не в
09:30 часа, а по-късно. Разпитан свидетелят И. излага, че нямал определено работно
време. Имал определено количество работа, която трябвало да свърши. На 01.04.2021г.
отивал на работа към обяд. Навън пред офиса срещнал свидетеля А., ищеца Р.Г. и
служителя М.Т.. Всички влезли заедно. При разпита си свидетелят А. излага, че във
6
въпросния ден се успала. Отивала сама, когато пред сградата се „засякла“ с колегите си
свидетеля И., ищеца Р.Г. и М.Т.. Поведение на ищеца за въздествие върху същите лица
да не се явяват на работа не би било установено по делото дори и съдът да приеме за
доказано твърдението на ответника, че управителят А. написала съобщение в общия
чат, което било прочетено от лицата, но не последвал отговор. Такова поведение на
ищеца не се установява и от факта, че влизайки в офиса лицата поставили в раниците
си свои лични вещи.
Относно вмененото с уволнителната заповед нарушение, че ищецът Г. насърчил
останалите служители към унищожаване на интелектуална собственост на „Р.и.В.“
ООД чрез изтриване на работните файлове с леъри от компютрите в офиса по делото
са ангажирани видеозаписи от камерата в офиса на ответника. Изслушани са основно и
допълнително заключение на СТЕ, от които се установява, че върху записите не е
осъществявана манипулация и човешко въздействие.
В основното си заключение вещото лице-компютърен експерт излага, че било
невъзможно от видеозаписите да бъдат установени конкретните действия, които
заснетите лица извършват в компютърните системи, на които работят. При разпита си
по чл. 200 ГПК вещото лице пояснява, че дори и при максимално приближаване на
образа и максимално изчистване на записа не може да бъде различено какво точно се
визуализира на монитора на работния компютър. Вещото лице, при отговора на
задачата да посочи точните думи на ищеца Р.Г. излага, че звукът бил с лошо качество и
местата, на които не се чувало, в заключението си поставил многоточие. Посочва
следните думи на ищеца (в о.с.з. на 25.02.2022г. по реда на чл. 153 ГПК съдът е
отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че мъжът с
черната шапка и без очила на записите е ищецът Р.Г.), снети от запис
20210401_120854_tp00067.mp4 в интервала 12:12:43 – 12:13:00 часа: „Да дойде тука аз
ще ги и...триря, аз ще ги изтрия ... имате си прав...ник“ и в интервала 12:22:54 –
12:23:08 часа: „Да ги спазваме всичките, сериозно, да види колко и е весело. Взимаме
готовите файлове, работили сме... изтрихме“.
Съдът, по искане на ответника, в о.с.з. на 03.06.2022г. е извършил и оглед на
части от записите. На същите е видно, че около 12:12 часа ищецът води разговор по
мобилен телефон и е емоционално негативно превъзбуден. Звукът на записите е с
лошо качество. Чува се, че ищецът иска лицето, с което разговаря, да дойде в офиса и
да плати на служителите дължимите заплати. В разговора ищецът отговаря: „Добре,
прекратете, ОК, няма проблем, но искам днес да си получим всичките заплати!“. След
приключването на телефонния разговор ищецът изрича думите, установени от вещото
лице в основното заключение на СТЕ – „Да дойде тука, аз ще ги изтрия“. Последната
част от думите на ищеца при огледа на видеоматериала е възприета от съда като
„Имаме ли право?“, докато вещото лице е посочило „имате си прав...ник“.
7
Разпитан свидетелят И. излага, че след като влезли в офиса на 01.04.2021г. се
развил разговор, че не никой от присъстващите 4 служители не бил получил заплата.
Тогава ищецът Р.Г. решил да се обади на управителя на ответното дружество М.А.. В
разговора си по телефона те започнали да спорят, повишили си тон. Р. казал, че
служителите няма да напуснат офиса, докато не им се изплатят заплатите. Ищецът Г.
съобщил от името на А. на служителите в офиса, че били уволнени. Когато дошла при
тях управителят М.А. и ищеца отново спорили, разправяли се, че докато не им плати
заплатите няма да си тръгнат. А. излязла, но по-късно се върнала и им платила.
Поискала от ищеца Г. ключовете от офиса и той й ги върнал. Ищецът Р.Г. и останалите
служители си тръгнали преди свидетеля И.. Последният останал, за да направи бек-ъп
на работните файлове, налични на работния му компютър, където имал и файловете на
своите колеги. На въпроса на управителя М.А. защо прави това отговорил, че било
заради работата на сървъра и опасението му да не се изгубят файловете. Свидетелят И.
е категоричен, че ищецът Р.Г. не е приканвал служителите да трият служебни файлове
и ако нещо било изтрито, това били лични файлове на служителите и техни акаунти в
социалните мрежи. На 02.04.2021г. същите служители отишли заедно в Бюрото по
труда да подадат оплакване във връзка с програмата за младежка заетост, по която
били назначени. После заедно отишли до офиса да пуснат молби за прекратяване на
договорите си по взаимно съгласие. Офисът бил заключен и те пуснали молбите си под
вратата. В същия ден свидетелят И. получил обаждане от управителя на ответното
дружество М.А., която му потърсила сметка за сигнала в Бюрото по труда. Казала да се
явят на 09.04.2021г. в офиса, за да си уредят отношенията по взаимно съгласие. Всички
отишли заедно. Трудовото правоотношение на свидетеля И. било прекратено по
взаимно съгласие и на 09.04.2021г. управителят на ответното дружество М.А. върнала
трудовата му книжка. Останалите лица останали след него и свидетелят не знае какво
се случило след като си тръгнал от офиса.
Гореописаните от свидетеля И. събития от 01.04.2021г. се установяват и от
показанията на св. А.. Същата излага, че след като станало ясно, че никой от
присъстващите не си бил получил заплатата, ищецът Р.Г. се обадил на управителя
М.А.. Говорил с нея, но в един момент започнали да си „крещят“ заради заплатите.
След като приключил разговора с А. Р. им съобщил, че всички били уволнени.
Свидетелят започнала да си събира личните вещи. Когато А. дошла в офиса с Р.
продължили да си крещят, като ставало дума за заплатите. М.А. излязла, но по-късно се
върнала и им платила. Потвърдила им, че са уволнени. Докато чакали управителя А. да
се върне свидетелят А. изтрила свои лични файлове от работния си компютър.
Свидетелят е категорична, че на нея никой не й бил казвал да трие. В офиса се
заговорило за триене, но ставало въпрос за лични файлове, които всеки държал на
компютъра си. Служителите си тръгнали, като останал само свидетелят И., който
правел бек-ъп.
8
При преценката на показанията на двамата разпитани по делото свидетели в
обсъдените части по реда на чл. 172 ГПК съдът кредитира същите, доколкото те са
непосредствени, логични и безпротиворечиви и кореспондират напълно както помежду
си, така и с останалите събрани по делото доказателства, в т.ч. видеоматериал от
камерата в офиса на работодателя и заключения на СТЕ.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът намира,
че работодателят не е провел дължимото пълно и главно доказване на твърдението си,
че ищецът Г. насърчил останалите служители към унищожаване на интелектуална
собственост на „Р.и.В.“ ООД чрез изтриване на работните файлове с леъри от
компютрите в офиса. Приканване на подчинените му служители – св. И., св. А. и М.Т.
към такива действия не се установява от никое от събраните по делото доказателства.
На видеоматериала ищецът изрича думите „аз ще ги изтрия“ и „изтрихме“, но тези
думи обективно не са от естество да насърчат (мотивират) останалите, присъствали в
офиса служители, в какъвто смисъл са вменените на ищеца нарушения на трудовата
дисциплина. По делото изобщо не се установява, че ищецът е изрекъл думите „аз ще ги
изтрия“ и „изтрихме“ по повод на работни файлове. Дори и съдът да приеме, че ищецът
е употребил същите думи относно работни файлове, не се установява твърдението на
ответника, че работни файлове въобще били изтрити. За доказване на същия твърдян
факт ответникът е ангажирал констативен протокол, изходящ от трето неучастващо по
делото лице – „С.“ ЕООД. Документът е частен и своевременно е оспорен от ищеца.
Изходящият от „С.“ ЕООД констативен протокол не представлява доказателство по
ГПК, годно само по себе си да установи изложените в същия документ обстоятелства.
Годно доказателствено средство, предвид посоченото в уволнителната заповед на
ищеца, че освен от видеоматериала от камерата, изтриването било установено от
нагледно проследяване на липсата на файлове на твърдия диск на поверения на ищеца
компютър, би се явила съответна компютърна експертиза, при която вещо лице
компютърен специалист изследва работните станции при ответника. Такава експертиза
по делото не е поискана и не е изслушана. Изречените от ищеца думи, записани от
видеокамерата в офиса, дори и съдът да приеме, че се отнасяли до работни файлове,
сами по себе си, неподкрепени от други годни по делото доказателства, не установяват
при дължимото по делото пълно и главно доказване на твърдението на работодателя.
Нещо повече - настоящият съдебен състав намира, че те не биха могли да бъдат
тълкувани и като несъмнено признание на ищеца за извършено нарушение (нито за
насърчаване на други хора, нито за лично извършено изтриване на файлове), предвид
емоционално превъзбуденото състояние на ищеца по повод разразилия се спор с
управителя на ответното дружество и току-що съобщеното му решение на
работодателя да уволни него и подчинените му служители.
При носена от работодателя тежест за пълно и главно доказване, изрично
указана му с доклада на делото, да установи в процеса твърдените в уволнителната
9
заповед нарушения на трудовата дисциплина, извършени от ищеца, по делото се
установява единствено закъснението на ищеца за работа на 01.04.2021г. Същото обаче
не е достатъчно тежко по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ да обуслови дисциплинарното
наказание „уволнение”, предвид на което уволнението се явява незаконосъобразно.
По горните мотиви предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ като основателен
следва да бъде уважен и дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със заповед
№ 7/09.04.2021г. на управителя на „Р.и.В.“ ООД - признато за незаконосъобразно и
отменено.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Съобразно нормата на чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът
има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното трудово
възнаграждение за времето през което е останал без работа поради това уволнение, но
за не повече от 6 месеца, който период започва да тече от датата на уволнението. Видно
от извършената в о.с.з. на 03.12.2021г. констатация по трудовата книжка на ищеца през
периода след уволнението до заседанието на 03.12.2021г. ищецът не е полагал труд по
трудов договор. По горните мотиви на съда на основание чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, вр. чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ изявлението на работодателя произвело преобразувателния си ефект
на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на 09.04.2021г., от която дата
тече и 6 месечния срок по чл. 225, ал. 1 КТ. Ищецът претендира обезщетение за
времето от 01.06.2021г. до 01.12.2021г., а има право на такова за периода до
09.10.2021г.
Съобразно заключението на изслушаната по делото ССчЕ брутното трудово
възнаграждение на ищеца, определено по реда на чл. 228, ал. 1 КТ е в размер на сумата
933 лева, като ищецът има право на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1
КТ само за част от заявения с исковата молба период, а именно от 01.06.2021г. до
09.10.2021г. Дължимото обезщетение за същия период от 01.06.2021г. до 09.10.2021г.,
определено при спазване чл. 228 КТ съдът по реда на чл. 162 ГПК определя в размер на
брутната сума 3 053.46 лева, до който размер следва да бъде уважен искът по чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Искът следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от сумата 5 598 лева и за периода след 09.10.2021г. до края на
заявения по делото период.
По иска по чл. 224, ал. 1 КТ:
С прекратяването на трудовото правоотношение възникнало правото на вземане
на ищеца за обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползвания платен годишен отпуск.
Съобразно неоспореното заключение на изслушаната по делото ССчЕ за времето от
сключването на трудовия договор на 15.02.2021г. до прекратяването на
правоотношението между страните на 09.04.2021г. на ищеца се полагали 3 дни платен
годишен отпуск, обезщетението за които неизползвани такива възлиза в брутен размер
10
на 127.23 лева. При носена от ответника тежест да установи в процеса положителния
факт на погасяването на дълга, същият не е провел дължимото пълно и главно
доказване. Ето защо искът по чл. 224, ал. 1 КТ следва да бъде уважен до размер на
сумата 127.23 лева. Искът следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер от 254.45 лева и за периода след 09.04.2021г.
По иска по чл. 213, ал. 2 КТ:
Предвид нормата на чл. 213, ал. 2 КТ работодателят дължи обезщетение на
работника или служителя, когото незаконно не го е допуснал на работа през времето,
докато трае изпълнението на трудовото правоотношение. Това обезщетение е в размер
на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на
незаконното недопускане на работа.
Относно тълкуването на чл. 213, ал. 2 КТ, с решение № 518 от 08.07.2010г. по
гр.д. № 374/2009г. на IV г.о., решение № 683 от 21.12.2010г. по гр.д. № 1130/2009г. на
IV г.о., и решение № 246 от 28.12.2018г. по гр.д. № 4719/2017г., IV г.о., ГК, ВКС се е
произнесъл, че за да се ангажира отговорността на работодателя за недопускане до
работа, следва по делото да бъде установено, че работникът или служителят поне
веднъж е посетил предприятието, като изявил готовност да престира труд по трудовото
правоотношение. По този начин последният би изпълнил задължението си за явяване
на работа, на което съответства задължението на работодателя да го допусне да
изпълнява трудовите си функции.
Установява се от показанията на двамата разпитани по делото свидетели, че на
01.04.2021г. ищецът Г. предал ключовете от офиса на управителя на ответното
дружество М.А.. Свидетелят И. излага, че тъй като всички възприели изявлението на
управителя, че са уволнени, приели, че повече няма да работят там и си тръгнали. На
02.04.2021г. всички заедно отишли в Бюрото по труда да подадат сигнал, след което
заедно отишли до офиса да подадат молби за прекратяване на трудовите им договори
по взаимно съгласие. Понеже офисът бил заключен, пуснали молбите си под вратата.
За всички уговорката била на 09.04.2021г. да си уредят отношенията с ответника
документално. По делото не са събрани доказателства, от които да се установява
ищецът да се е явявил в офиса на ответника с готовност да престира труд в периода от
02.04.2021г. до уволнението на 09.04.2021г., вкл. и че на 02.04.2021г., когато отишъл до
офиса да подаде молбата си за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника
по взаимно съгласие, имал готовност да престира труда си за ответника. Следва да се
отбележи, че предаването на ключа от офиса не препятства ищеца да заяви готовност
да полага труд (останалите служители не са разполагали с ключ от офиса през
времетраенето на трудовите им правоотношения). Ето защо предявеният иск за
присъждане на обезщетение за недопускане на работа е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен от съда.
11
По иска по чл. 226, ал. 2 КТ:
Нормата на чл. 350, ал. 1 КТ вменява на работодателя задължение при
прекратяване на трудовото правоотношение да впише в трудовата книжка данните,
свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя.
Според разпоредбата на чл. 226, ал. 2 КТ работодателят и виновните длъжностни лица
отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял
поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото
правоотношение е било прекратено.
За основателността на иска е необходимо и достатъчно кумулативно наличие на
следните предпоставки: прекратено трудово правоотношение, незаконно задържане на
трудова книжка и вреди, които са в причинно-следствена връзка с незаконното
задържане. Размерът на вредите е определен от КТ. На обезщетение подлежат
имуществените вреди, които се съизмерват с брутното трудово възнаграждение за
времето на задържане на трудовата книжка.
С постановеното ТР № 1/02.12.2019 г. на ОСГК, ВКС приема, че: 1.
Задължението по чл. 350, ал. 1 КТ на работодателя да предаде незабавно на работника
или служителя надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото
правоотношение възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение.
Когато трудовата книжка се намира при работодателя, неговото задължение става
изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото
правоотношение. Когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя,
задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 КТ става изискуемо от момента на
предоставяне на трудовата книжка за оформянето й. Когато в деня на прекратяване на
трудовото правоотношение трудовата книжка не се намира при работодателя, той
изпада в забава за изпълнение на задължението по чл. 350, ал. 1 КТ от деня на
предоставяне на трудовата книжка за оформянето й и за да се освободи от последиците
на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж, като съобщи на работника или служителя с писмо с
обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. 2. Незаконно
задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ е налице, когато
работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за
вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно. За
работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3,
изр. 2 КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата
книжка се намира при него, и от деня на предоставяне на трудовата книжка за
оформянето й, когато тя се съхранява от работника или служителя. Обезщетението се
дължи до предаването на трудовата книжка, съответно до изпълнение на процедурата
по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.
12
По делото е представен имейл, изпратен от управителя на ответното дружество
М.А. до ищеца Р.Г. на 08.04.2021г. на адрес *************, съдържащ покана да се яви
пред офиса на дружеството на 09.04.2021г. в 09:05 часа, за да получи надлежно
оформената си трудова книжка и други документи, свързани с прекратяването на
трудовото правоотношение между страните. По делото не се установява достигането
на имейла до знанието на ищеца. В отговора на исковата молба ответникът признава,
че на 09.04.2021г., когато трудовото правоотношение между страните било прекратено,
ищецът предал трудовата си книжка за оформяне. Не се твърди и не се установява, че
незабавно на същата дата работодателят изпълнил задължението си да предаде на
ищеца надлежно оформената трудова книжка, предвид на което съдът приема, че
работодателят изпаднал в забава за изпълнение на задължението си по чл. 350 КТ в
същия ден.
Нормата на чл. 6, ал. 3, изр. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж
(НТКТС) предвижда, че когато трудовата книжка не бъде получена от работника или
служителя, работодателят му съобщава с писмо с обратна разписка да се яви, за да я
получи лично. Съобразно изр. 2 на същия текст трудовата книжка може да бъде
изпратена по пощата или предадена на определено от него лице само ако за това има
писмено съгласие.
Съобразно мотивите към т. 1 от ТР № 1/02.12.2019 г. на ОСГК на ВКС във
всички случаи, за да се освободи работодателят от последиците на забавата си, той
следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от НТКТС като съобщи на работника или
служителя с писмо с обратна разписка кога следва да се яви, за да получи лично
трудовата си книжка. След като работодателят е изпълнил добросъвестно
задълженията си чрез процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата, задържането на
трудовата книжка не е незаконно. Работодателят се освобождава от последиците на
забавата когато на свой ред работникът или служителят изпадне в забава, защото не
оказва необходимото съдействие или неоправдано не приема предложеното
изпълнение.
По делото е представено електронно писмо, именовано „Уведомително писмо
относно статус на трудовата Ви книжка, молим да предприемете действия, за да можем
да Ви я изпратим в най-кратък срок“, изпратено от управителя на ответното дружество
М.А. до ищеца Р.Г. на 19.07.2021г., в 21:24 часа, на адрес ***************************.
Видно от съдържанието на документа, твърди се, че ответникът изпратил на ищеца на
15.04.2021г. писмо с декларация за съгласие трудовата му книжка да му бъде
изпратена по пощата на адреса на ищеца в гр. София, ул. „Г.М.“ № ***** вх. Б, ет. 6,
ап. **** от където пратката се върнала, като непотърсена от адресата. Връщането на
пратката като непотърсена от адресата се установява и от представените по делото
писмени доказателства – известие за доставяне от 15.04.2021г. и обратна разписка на
Български пощи.
13
В имейла си от 19.07.2021г., озаглавен „Уведомително писмо относно статус на
трудовата Ви книжка, молим да предприемете действия, за да можем да Ви я изпратим
в най-кратък срок“, управителят на ответното дружество М.А. излага още, че след
комуникация с ищеца и предоставен нов адрес, на 26.05.2021г. му било изпратено ново
писмо, което било получено от ищеца, но той не депозирал пред своя работодател
декларацията за съгласие. По делото е представен касов бон за заплатена на
26.05.2021г. от ответника пощенска услуга, но не е ангажирана обратна разписка за
получаването й. Приложеният по делото имейл от 19.07.2021г. е едностранно съставен
от ответника, предвид на което не е годен да установи благоприятното за него
собствено твърдение, че ищецът получил пощенската пратка, изпратена му на
26.05.2021г., съдържаща покана да депозира пред ответното дружество декларация за
съгласие трудовата му книжка да му бъде изпратена по пощата. По делото ищецът не е
признал този твърдян от насрещната страна факт, предвид на което съдът намира
същото обстоятелство за недоказано.
С имейла от 19.07.2021г. ищецът бива поканен да депозира пред работодателя
декларация за съгласие трудовата му книжка да му бъде изпратена по пощата. Съдът
приема, че същото електронно съобщение било получено от ищеца, доколкото като
отговор на така озаглавеното писмо ищецът отговорил на управителя М.А. с такова от
22.07.2021г. в 16:58 часа (л. 46 от преписката на делото). Ето защо съдът приема, че с
поканата от 19.07.2021г. ответникът се освободил от последиците на своята забава (арг.
от мотивите по т. 2 от същото ТР), поради неоказаното съдействие от страна на ищеца
да подпише и изпрати на ответника декларацията за съгласие. Последното ищецът
сторил по електронен път едва на 26.07.2021г., след нова покана от А., отправена
отново по имейл от 23.07.2021г. Незабавно още в деня на получаването на писменото
съгласие ответникът изпратил трудовата книжка на ищеца с пощенска пратка от
26.07.2021г.
Съобразно мотивите към т. 2 от ТР № 1/02.12.2019 г. на ОСГК на ВКС
изпълнението на задължението на работодателя незабавно да върне трудовата книжка е
от значение за упражняване на трудови и осигурителни права на работника или
служителя, следващи прекратяването на трудовото правоотношение. Неправомерното
задържане на трудовата книжка може да доведе до ограничаване на конституционното
право на труд, защото без нея работникът или служителят не може да постъпи на друга
работа, както и до ограничаване на негови социално осигурителни права, с оглед
невъзможността да получава обезщетения за безработица. Съгласно т. 12 от ТР № 4 от
5.04.2006 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 4/2005 г. - „задържането на трудовата книжка,
след като трудовото правоотношение е било прекратено, е една от формите на
нарушение на задълженията по трудовия договор между страните“. Причинените на
работника или служителя вреди, в резултат на това задържане, подлежат на
14
обезщетяване съгласно чл. 226, ал. 2 КТ, при наличие на следните четири
предпоставки: 1.прекратено трудово правоотношение, 2. незаконно задържане на
трудовата книжка на работника или служителя, 3. наличие на причинени вреди и 4.
причинна връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и причинените
вреди. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника
или служителя за времето на задържане на трудовата книжка. Работникът или
служителят не е длъжен да доказва размера на конкретно претърпените от него вреди,
защото той е нормативно определен. Наличието на незаконно задържане на трудовата
книжка по чл. 226, ал. 2 КТ не се предпоставя от виновно поведение на длъжностни
лица.
С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение, че
задържането на трудовата книжка не било довело до реално настъпване на вреди за
ищеца. Възражението е неоснователно. Законът презумира настъпилите от незаконното
задържане на трудовата книжка вреди. Презумпцията е оборима, като тежестта за
оборването й, и то при условията на пълно доказване, е за ответника – работодател. За
да обори презумпцията, работодателят следва да докаже, че в периода на задържането
на трудовата книжка работникът е реализирал доход и в какъв размер (така например
решение № 519/09.01.2012 г. по гр. д. № 1741/2010 г. на ВКС, ІV ГО). Такова доказване
не е проведено по делото от страна на ответника. Противно на доводите на последния
ищецът не носи тежест да доказва възпрепятстване да полага труд поради
непредставяне на трудова книжка.
По горните мотиви на съда за ответника-работодател е възникнало задължение
да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 от КТ от деня на прекратяване
на трудовото правоотношение до отпадането на забавата му на 19.07.2021г. Искът на
ищеца е основателен за част от заявения по делото период, а именно от 01.06.2021г. до
19.07.2021г, вкл. (съдът съобразява последния ден, доколкото съобщението било
получено от ищеца след края на работното време). При кредитиране на заключението
на изслушаната по делото ССчЕ в частта относно среднодневното брутно трудово
възнаграждение и на основание нормата на чл. 162 ГПК съдът определя
обезщетението в размер на брутната сума 1 484.33 лева. До последния размер и за
периода от 01.06.2021г. до 19.07.2021г. предявеният иск по чл. 226, ал. 2 КТ е
основателен и следва да бъде уважен. Искът следва да бъде отхвърлен за горницата до
пълния предявен размер и за периода от 20.07.2021г. до 29.07.2021г.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва разноски за сумата 800 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение. Съобразно уважената част на исковете има право на 336.90 лева,
които следва да му бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК (страните не са
15
уговорили отделно възнаграждение по неоценяемия иск, като по същия съдът
съобразява пропорционална част от възнаграждението на адвоката).
Ответникът доказва разноски за сумата 1 880 лева, от които 1200 лева за
адвокатско възнаграждение, 650 лева за експертизи и 30 лева за свидетел съгласно
представен списък по чл. 80 ГПК. Възражението на ищеца за прекомерност на същото
с оглед минималния размер на възнаграждението, определен по реда на Наредба № 1
от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, фактическата и
правна сложност на делото, съдът намира за неоснователно. На основание чл. 78, ал. 3
ГПК следва да му се присъдят 837.63 лева разноски (страните не са уговорили отделно
възнаграждение по неоценяемия иск, като по същия съдът съобразява пропорционална
част от възнаграждението на адвоката).
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК на ответника следва да бъде
възложена дължимата по делото държавна такса и направени разноски по уважените
искове. Същите възлизат в общ размер на 542.37 лева, от които 266.60 лева – държавна
такса (80 лева за неоценяемия иск и 186.60 лева за оценяемите) и 275.77 лева –
разноски за експертизи.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Р. СТ. Г., ЕГН **********,
извършено със заповед заповед № 7/09.04.2021г. на управителя на „Р.и.В.“ ООД, ЕИК
***********, и го ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ОСЪЖДА „Р.и.В.“ ООД, ЕИК ***********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 225, ал. 1 КТ, да заплати на Р. СТ. Г., ЕГН **********, сумата 3 053.46 лева –
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е
останал без работа поради уволнението, за периода от 01.06.2021г. до 09.10.2021г., на
основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата 127.23 лева, представляваща брутен размер на
полагащото му се обезщетение за неизползвани 3 дни платен годишен отпуск, на
основание чл. 226, ал. 2 КТ сумата 1 484.33 лева, представляваща обезщетение за
незаконно задържане на трудовата му книжка за периода от 01.06.2021г. до
19.07.2021г., вкл., и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 336.90 лева – разноски по
делото, сторени пред СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал.
1 КТ за горницата до пълния предявен размер от 5 598 лева и за периода от 09.10.2021г.
до 01.12.2021г., иска по чл. 224, ал. 1 КТ за горницата до пълния предявен размер от
254.45 лева, иска по чл. 226, ал. 2 КТ за горницата до пълния предявен размер от 1
823.59 лева и за периода от 20.07.2021г. до 29.07.2021г., и иска по чл. 213, ал. 2 КТ за
16
сумата 1 822 лева – обезщетение за недопускане до работа за времето от 02.04.2021г.
до 01.06.2021г., като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Р. СТ. Г., ЕГН **********, да
заплати на „Р.и.В.“ ООД, ЕИК ***********, сумата 837.63 лева, представляваща
разноски по делото, сторени пред СРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Р.и.В.“ ООД, ЕИК ***********, да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата 542.37 лева – държавна такса и
разноски по делото.
Банкова сметка на Софийски районен съд за държавни такси, разноски и
глоби – „бюджетна сметка“: IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC –
CECBBGSF.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17