Решение по дело №489/2022 на Районен съд - Момчилград

Номер на акта: 334
Дата: 29 декември 2022 г. (в сила от 29 декември 2022 г.)
Съдия: Сунай Юсеин Осман
Дело: 20225150100489
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 334
гр. Момчилград, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20225150100489 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.79 ал.1 от вр.чл.138 от ЗЗД, и
цена на иска 9 623,71лева.

В исковата молба на *************, дружество, учредено по правото
на ФРГ, предявена чрез пълномощник- адв.Нели Гюмова от АК- Бургас,
срещу „********“ ЕООД- Момчилград, с ЕИК: *******, с управител С. К.
Г., и С. К. Г., ЕГН: **********, се твърди че на 03.06.2022г. между
„************* /УТА/“ и „********“ ЕООД, е бил сключен договор за
предоставяне на услуга за безкасово разплащане при покупка на услуги и
продукти, свързани с превозни средства, чрез предоставяне на 3 броя
(сервизни) УТА карти тип ,,UTA Full” за автомобили с per. № *******, per. №
******* и per. № ******, собственост на ответното дружество, за който
договор „********“ ЕООД, представлявано от управителя С. К. Г. е подало
Заявление от нов клиент, и е приело общите търговски условия на издателя на
картите /УТА/. В заявлението от нов клиент „********“ ЕООД чрез
управителя, е посочил регистрационни номера на МПС, за които желае да
бъдат издадени сервизни карта като е посочило тип сервизна карта, която
желае да получи за съответното превозното средство. Заявено е било
1
фактуриране чрез електронна фактура, която да бъде получавана на посочен
ел.адрес. В последната част от заявлението отв.дружество е поръчало
обвързващо горепосочената услуга, а именно 3 бр. сервизна карта тип „UTA
Full” и заявило, че ще отговаря за плащанията на всички задължения,
свързани с ползването на картите, в съответствие с Общите условия на УТА.
Управителят на дружеството собственоръчно е подписал Заявлението от нов
клиент с дата 03.06.2022г. в гр.Момчилград, ОТУ на УТА с дата 03.06.2022г.
и указания във връзка със защита на личните данни /приложение №1/.
В исковата молба се посочва, че Заявлението е било прието от
дружеството-ищец на 03.06.2022г. с входящ № 264258, и считано от тази дата
договорът се считал за сключен. На тази дата са били издадени и картите с
клиентски № 264258. Посочва също така, че Договорът, представляващ
Заявление от нов клиент, Общи условия на УТА, и Декларация във връзка с
регламента за защита на личните данни, получавал същия номер, с който
ползвателят на картите е бил въведен в системата на УТА, и този клентски
номер, както и номера на картата и номера на МПС, се отразявали и по всяка
една фактура.
Ищцовото дружество се позовава на приложени товарителници
/приложение № 2/, и на 17.06.2022г. и на 18.06.2022г. отв.дружество-
„********“ ЕООД е получило пластиките на картите и пин кодовете и се е
възползвал от услугите на УТА, като в тази насока прилага и справка от
системата на УТА за издадените в полза на ответника сервизни карти
/Приложение № 3/. Чрез получените от ************* /УТА/ сервизни карти
дружеството „********“ ЕООД е използвало услуги, изразяващи се в картово
заплащане на участници в системата на УТА КАРТ на всякакви горива и
масла; други стоки, свързани с превозното средство (течност за чистачки,
спирачна течност); услуги, свързани с превозното средство (ремонт, сервизно
обслужване); пътни, тунелни и мостови такси; фериботни такси; глоби на
пътните власти в Западна Европа, ако техните терминали четат картите.
Касаело се за покупки от страна на клиента, отчетени с електронно средство,
които се извършвали в различни обекти, в различни държави и при които
купувачът се индивидуализирал чрез представяне на УТА карта и въвеждане
на съответен персонален ПИН код. Картата се въвеждала в електронно
устройство с фискална памет, което разчитала информацията, съхранявана на
картата, и по този начин се индивидуализирал купувачът. Тази информация е
2
била свързана с данните за закупените стоки, и така се извършвало
отчитането на стойността на конкретните покупки за плащане. Този
механизъм на закупуване чрез използване на карта и въвеждане на
индивидуален код, гарантирало осчетоводяване на цената по съответния
клиентски номер на купувача, притежател на картата при получаване на
стоките. Гаранция за узнаването и евентуалното оспорване на дължимите
суми е било задължението на УТА да включва към фактурите издавани от
него и информация за транзакциите с картите- т.е. информация за картата,
както и закупените стоки, датата и мястото на покупката.
В исковата молба се посочва, че съгласно чл.9 от ОТУ, продажбата
възниквала с приемането на стоките/услугите, но за улеснение на клиента във
всяка фактура (списък от фактури) е бил посочен конкретен падеж на
плащане. За ползваните услуги, УТА издавала колективни фактури, които
били качени в онлайн- платформата, и получени от клиента на посоченият от
него ел.адрес. По правило се фактурирало 2 пъти в месеца. Фактурите
съдържали подробна информация за транзакциите с картите, извършени през
периода, за който се отнасяло фактурирането, като от същите е било видно
кое превозно средство, на коя дата, с коя карта, къде и какви стоки и услуги е
закупило. Наличен е бил опис на документи, съдържащи обобщените суми на
извършените транзакции по държави за периода на фактуриране, както и
банковата сметка по която следва да се погаси задължението. В колективната
фактура е бил посочен падеж на плащане.
Твърди се, че всяка една фактура е получена от Дружеството- ответник
по електронен път на посочения от него електронен адрес в заявлението. В
тази насока се прилага справка от системата на електронно фактуриране, от
която е бил видно датата на изпращане на електронната фактура, /приложение
№ 4/. В исковата молба се твърди, че след сключване на договора на
отв.дружество са били издадени и изпратени общо 3 бр.фактури, като не е
била заплатена нито една, а именно: 1/ Списък фактури №
47323802/30.06.2022 г., с падеж на плащане 15.07.2022 г. в размер на - 1167,76
лв., която сума включвала покупки- конкретно посочени, платени с карти на
УТА, но останали неизплатени от клиента.; 2/ Списък фактури №
47510886/15.07.2022г., с падеж на плащане- 30.07.2022г., с дължима сума: 7
427,18 лв., която сума включвала конкретно посочени покупки, платени с
карти на УТА, но останали неизплатени от клиента; 3/ Списък фактури №
3
47582612/31.07.2022г., с падеж на плащане- 15.08.2022г., с дължима сума:
1028,77 лв., която сума включвала конкретно посочени покупки, платени с
карти на УТА, но останали неизплатени от клиента. Така общо дължими
главници по фактурите е в размер на 9 623,71 лв.
Ищцовото дружество твърди, че съгласно чл.9 буква “d” от ОТУ на
УТА, след получаване на фактура, клиентът е бил длъжен незабавно да я
провери и да съобщи писмено или по мейл своето възражение, най-късно в
рамките на два месеца от датата на фактурата като посочи всички данни от
фактурите, срещу които има възражение. При липса на рекламация,
фактурираното салдо се считало за прието. Дружеството-ответник е имал
възможност да се запознае с списъците от фактури и при несъгласие да
направи рекламация, като такава не била направена, поради което закупените
и осчетоводени стоки се считали за получени и приети. Ищцовото
дружеството посочва, че на 02.06.2022г. е подписан договор за
поръчителство, съгласно който С. К. Г. се задължавал да отговаря солидарно
за всички задължения на клиента към УТА до определен в чл.1 ал.З размер-
10 000 евро. Съгласно чл.4 ал.2 от Договора за поръчителство, поръчителят
оставал задължен по договора и след падежа на главното задължение по
договора с УТА, без да е било необходимо УТА да предявява иск срещу
поръчителя в шестмесечен срок от настъпване на падежа, за да запази правата
си спрямо него. При подписване на договора за поръчителство ответникът
Ст.Г. декларирал, че е получил Договор № 264258/03.06.2022г., който
представлявал Заявление от нов клиент, общи условия и Правила за защита на
лични данни.
Съгласно т.9, от Общите условия, които били получени от клиента,
плащането ставало дължимо, при получаване от клиента на фактурите, като
крайният срок за плащане е бил посочен във фактурата и по правило е бил 2
седмици след получаването й. Закъснението за плащане настъпвало без
отделно предупреждение, след настъпването на договореният срок за
плащане. В случай на неплащане на падежа, клиентът е дължал обезщетение
за забава в размер на законната лихва, до изплащане на вземането. Към
настоящия момент останала незаплатена обща сума по вземанията в размер на
9 623,71 лева- главници по горепосочените фактури.
Посочват, че от произтича правния интерес на дружеството да търси
4
вземането си по принудителен път и да предяви съответните осъдителни
искове за солидарно осъждане на „********“ ЕООД и С. К. Г. за изплащане
на задължението. В исковата молба се посочва, че местната компетентност е
била уредена в чл.16 буква „б“ от ОТУ, където е било посочено, че за всички
спорове, произтичащи от договора, местно компетентен е и съда с обща
компетентност по седалището на ответника. В чл.16 буква „а“ от ОТУ е било
посочено, че УТА може да избере приложимото право на държавата на
сезирания съд, ако правния спор се води пред съда по седалището на
ответника. С предявената искова молба ищцовото дружество заявява, че УТА
избира за приложимо българското право. Предвид изложеното моли съда да
постанови решение, с което да бъдат осъдени: 1.„********“ ЕООД с ЕИК:
*******, с управител С. К. Г., със седалище и адрес на управление: гр.
Момчилград, п.к. 6800, ул. "********" № 46, и 2.С. К. Г., ЕГН: **********,
постоянен адрес: с ******, общ. Момчилград, ул. „Първа“ № 50, ДА ПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО НА *************, дружество, учредено по правото на ФРГ,
със седалище и адрес на управление в гр. ********, ул. Майнпаркщрасе 2-4
63801, ********, вписано в Търговски регистър А при Районен съд
Ашафенбург, под номер HRA 835, и в Търговски регистър Б, под номер HRB
129, представлявано от Карстен Бетерман -управител, роден на 01.03.1968 г. в
Швейцария, СЛЕДНИТЕ СУМИ: 9 623,71лева, представляваща сбор от
неизплатени главници, дължими по: 1/ Списък фактури №
47323802/30.06.2022г., с падеж на плащане 15.07.2022г. в размер на - 1167,76
лв., която сума включва следните покупки, платени с карти на УТА, но
останали неизплатени от клиента, а именно: -дизелово гориво, закупено от
бензиностанция в Германия на дата 20.06.2022г.-79,73 л.;- добавка Adblue,
закупена от Германия на дата 20.06.2022г. - 35,17 л.;-дизелово гориво,
закупено от бензиностанция в Холандия на дата: 22.06.2022г. - 181,33 л.;
2/Списък фактури № 47510886/15.07.2022г., с падеж на плащане 30.07.2022г.,
с дължима сума: 7 427,18 лв., която сума включва следните покупки, платени
с карти на УТА, но останали неизплатени от клиента, а именно:- дизелово
гориво, закупено от бензиностанция в Германия на дата:01.07.2022г.-948,38
л.;- добавка Adblue, закупена от Германия на дата 01.07.2022 г. - 47,84 л.- два
пъти заплатена пътна такса в Чехия, Прага и пътна такса в Чехия Розвадов -
на 06.07.2022г.- дизелово гориво, закупено от бензиностанция в Словакия на
дата:08.07.2022г. -208,26 л.;- добавка Adblue, закупена от Словакия на дата
5
08.07.2022г. - 50,15 л.-дизелово гориво, закупено от бензиностанция Лукойл,
София на дата: 1.07.2022г. -466 л.; - дизелово гориво, закупено от
бензиностанция Газпром, Кърджали на дата: 12.07.2022г. -53,35 л.; 3/ Списък
фактури № 47582612/31.07.2022г., с падеж на плащане 15.08.2022г., с
дължима сума: 1028,77 лв., която сума включва следните покупки, платени с
карти на УТА, но останали неизплатени от клиента, а именно; дизелово
гориво, закупено от бензиностанция в Дунавци, България на дата: 16.07.2022
г. - 317,09 л.; Претендира се и законна лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането, дължими
въз основа на Договор № 264258/03.06.2022г. и Общи условия към него, като
за солидарната отговорност се позовават на Договор за поръчителство от
02.06.2022г. Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство. Представени са писмени доказателсства-
описаните в исковата молба и приети по настоящото производство.
В съдебно заседание ищцовото дружество, представлявано от адв.Н.Г.
от АК- Бургас, поддържа така предявената искова молба, като прави искане за
постановяване на съдебно решение по реда на чл.238 и сл. от от ГПК
/неприсъствено решение/, т.к. били налице предпоставките за това- по
изложените съображения.
Ответниците- „********“ ЕООД- Момчилград с управител вторият
ответник, и С. К. Г., уведомени за исковата молба- дружеството, чрез
работник и физическото лице- лично, в срока за отговор по смисъла на чл.131
от ГПК, не са представили писмен отговор, и не са изразили отношение по
предявените искове, както и за съдебно заседание-редовно призовани по
горният ред, не се явяват и/или не се представляват, както и не изразяват
отношение по исковата претенция.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното- налице са условията за постановяване на
НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ по смисъла на чл.238 и сл. от ГПК, а именно:
От приложените писмени доказателства по делото- приложени към
исковата молба се установява, че на 03.06.2022г. между ищцовото дружество
и ответното дружество /с управител вторият ответник/, е бил сключен договор
за предоставяне на услуга за безкасово разплащане при покупка на услуги и
продукти, свързани с превозни средства, чрез предоставяне на 3 броя
6
(сервизни) УТА карти тип ,,UTA Full” за автомобили с per. № *******, per. №
******* и per. № ******, собственост на ответното дружество. В тази насока
е подадено от управителя на дружеството Заявление от нов клиент, като
отв.дружество е приело Общите търговски условия /ОТУ/ на издателя на
картите /УТА/. Заявено е било фактуриране чрез електронна фактура, която
да бъде получавана на посочен ел.адрес, както и че дружеството ще отговаря
за плащанията на всички задължения, свързани с ползването на картите, в
съответствие с Общите условия на УТА. Установява се, че Заявлението е
било прието от дружеството-ищец на 03.06.2022г. с входящ № 264258, и
считано от тази дата договорът се счита за сключен и на тази дата са
издадени 3 бр.карти с клиентски № 264258. По делото безспорно се
установява, че Договорът представлява съвкупност от следните документи-
Заявление от нов клиент, Общи условия на УТА, и Декларация във връзка с
регламента за защита на личните данни, получавал същия номер, с който
ползвателят на картите е бил въведен в системата на УТА, и този клиентски
номер, както и номера на картата и номера на МПС, се отразявани по всяка
една фактура. Установява се приложени товарителници, че на 17.06.2022г. и
на 18.06.2022г. отв.дружество- „********“ ЕООД е получило пластиките на
картите и пин кодовете и се е възползвал от услугите на УТА, като в тази
насока е и справка от системата на УТА за издадените в полза на ответника
сервизни карти. По делото се представените фактури се установява, че чрез
получените от ищцовото дружество сервизни карти отв.дружество е
използвало услуги, изразяващи се в картово заплащане на участници в
системата на УТА КАРТ на всякакви горива и масла; други стоки, свързани с
превозното средство (течност за чистачки, спирачна течност); услуги,
свързани с превозното средство (ремонт, сервизно обслужване); пътни,
тунелни и мостови такси; фериботни такси; и други в страни от Европа. С
приложени по делото фактури, описани в исковата молба, и издадени в
съотвествие с ОТУ, фактури се установява, че ответното дружество е
използвало каратите, и закупило съответните стоки и услуги в различни
страни, като изтичане на падежния срок, същите не са заплатени.
В тази насока са; Списък фактури № 47323802/30.06.2022г., с падеж на
плащане 15.07.2022г. в размер на - 1167,76 лв., която сума включва следните
покупки, платени с карти на УТА, но останали неизплатени от клиента, а
именно: -дизелово гориво, закупено от бензиностанция в Германия на дата
7
20.06.2022г.-79,73 л.;- добавка Adblue, закупена от Германия на дата
20.06.2022г. - 35,17 л.;-дизелово гориво, закупено от бензиностанция в
Холандия на дата: 22.06.2022г. - 181,33 л.; 2/Списък фактури №
47510886/15.07.2022г., с падеж на плащане 30.07.2022г., с дължима сума: 7
427,18 лв., която сума включва следните покупки, платени с карти на УТА, но
останали неизплатени от клиента, а именно:- дизелово гориво, закупено от
бензиностанция в Германия на дата:01.07.2022г.-948,38 л.;- добавка Adblue,
закупена от Германия на дата 01.07.2022 г. - 47,84 л.- два пъти заплатена
пътна такса в Чехия, Прага и пътна такса в Чехия Розвадов - на 06.07.2022г.-
дизелово гориво, закупено от бензиностанция в Словакия на дата:08.07.2022г.
-208,26 л.;- добавка Adblue, закупена от Словакия на дата 08.07.2022г. - 50,15
л.-дизелово гориво, закупено от бензиностанция Лукойл, София на дата:
1.07.2022г. -466 л.; - дизелово гориво, закупено от бензиностанция Газпром,
Кърджали на дата: 12.07.2022г. -53,35 л.; 3/ Списък фактури №
47582612/31.07.2022г., с падеж на плащане 15.08.2022г., с дължима сума:
1028,77 лв., която сума включва следните покупки, платени с карти на УТА,
но останали неизплатени от клиента, а именно; дизелово гориво, закупено от
бензиностанция в Дунавци, България на дата: 16.07.2022 г. – 317,09л.;
По делото се установи, че управителят на дружеството в качеството си
физическо лице е станал поръчител на задълженията на дружеството,
възникнали по повод на процесният договор, и в тази насока е приложено
копие на договор за поръчителство от 02.06.2022г.
Изложеното по-горе дава основание на съдът да счете, че искът, като
основателен и доказан, следва да се уважи в претендирания размер от
9 623,71 лева, за която сума следва да бъдат осъдени солидарно двамата
ответника- а именно ответното дружество и неговият управител в качеството
му на физическо лице, който е поръчител на задълженията на дружеството по
повод на процесният договор.
Съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по смисъла на чл.238 и чл.239 от ГПК, т.к. са налице
всички условия за това- получили са препис от исковата молба и не подали
отговор в срока по чл.131 от ГПК, не се явяват в съдебно заседание и не се
представляват за същото , и са предупредени за възможността да се
постанови неприсъствено решение, както и е налице искане на ищцовата
8
страна за постановяване на такова решение по смисъла на чл.238 и сл. От
ГПК. В подкрепа на исковата претенция са представени достачъчно
убедителни писмени доказателства, с чиято съвкупност се установява
основателността на исковата претенция. Предвид и на това следва да се уважи
исковата претенция изцяло и така, както и предявена, като ответниците
следва да се осъдят да заплатят на ищцовото дружество претендирата сума
солидарно. Солидарно следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят и
сторените от ищцовото дружество разноски, чийто размер възлиза на 1 585
лева /от която 385 лева- държавна такса и 1 200 лева- адв.възнаграждение/.
Предвид и това следва да се постанови неприсъствено решение, т.к. са
налице условията за това и по делото се установи със една категорична
безспорност обстоятелството, че между страните по делото са съществували
договорни отношения, изразяващи се в предоставяне на услуга- описаните по-
горе. Задълженията на ищеца са били да осигури съответното по договора,
което е изпълнено, а тези на ответника- да заплати стойността на тези
услуга. Установено е, че ищеца е изпълнил своите задължения по договора, а
видно от приложените към делото и описан по-горе писмени доказателства,
ответното дружество не е заплатило стойността на услугата, като това не е
сторено и от вторият ответник, който е поръчител на задълженията по
процесният договор. Установи се също така, че задължението за заплащане на
дължимата сума не е изпълнено на падежа и след получаването на препис от
исковата молба. Предвид на това и съобразно нормата на чл.79 ал.1 от ЗЗД,
за ищеца възниква правото да иска изпълнение- за заплащане стойността на
предоставената услуга, съгласно договора, ведно със обезщетение за
забавата, при неизпълнение на задължението за заплащане на услугата, т.к. е
описано по-горе. Т.е., в делото липсват данни ответното дружество или
поръчителят да са изпълнил своите задължение за заплащане, поради и което
съдът намира, че същите следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят
исковата сума, ведно със законната лихва , считано от датата на предявяване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски- всички описани по-горе.
Водим от изложеното и на осн.чл.238 и сл. от ГПК съдът,
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА 1.„********“ ЕООД с ЕИК: *******, с управител С. К. Г.,
със седалище и адрес на управление: гр. Момчилград, п.к. 6800, ул.
"********" № 46, и 2.С. К. Г., ЕГН: **********, постоянен адрес: с. ******,
общ. Момчилград, ул. „Първа“ № 50, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на
«*************», дружество, учредено по правото на ФРГ, със седалище и
адрес на управление в гр. ********, ул. Майнпаркщрасе 2-4 63801, ********,
вписано в Търговски регистър А при Районен съд Ашафенбург, под номер
HRA 835, и в Търговски регистър Б, под номер HRB 129, представлявано от
Карстен Бетерман -управител, роден на 01.03.1968 г. в Швейцария, СУМАТА
в размер на 9 623,71лева, представляваща сбор от неизплатени
главници, дължими по: 1/ Списък фактури № 47323802/30.06.2022г., с падеж
на плащане 15.07.2022г. в размер на - 1167,76 лв., която сума включва
следните покупки, платени с карти на УТА, но останали неизплатени от
клиента, а именно: -дизелово гориво, закупено от бензиностанция в Германия
на дата 20.06.2022г.-79,73 л.;- добавка Adblue, закупена от Германия на дата
20.06.2022г. - 35,17 л.;-дизелово гориво, закупено от бензиностанция в
Холандия на дата: 22.06.2022г. - 181,33 л.; 2/Списък фактури №
47510886/15.07.2022г., с падеж на плащане 30.07.2022г., с дължима сума: 7
427,18 лв., която сума включва следните покупки, платени с карти на УТА, но
останали неизплатени от клиента, а именно:- дизелово гориво, закупено от
бензиностанция в Германия на дата:01.07.2022г.-948,38 л.;- добавка Adblue,
закупена от Германия на дата 01.07.2022 г. - 47,84 л.- два пъти заплатена
пътна такса в Чехия, Прага и пътна такса в Чехия Розвадов - на 06.07.2022г.-
дизелово гориво, закупено от бензиностанция в Словакия на дата:08.07.2022г.
-208,26 л.;- добавка Adblue, закупена от Словакия на дата 08.07.2022г. - 50,15
л.-дизелово гориво, закупено от бензиностанция Лукойл, София на дата:
1.07.2022г. -466 л.; - дизелово гориво, закупено от бензиностанция Газпром,
Кърджали на дата: 12.07.2022г. -53,35 л.; 3/ Списък фактури №
47582612/31.07.2022г., с падеж на плащане 15.08.2022г., с дължима сума:
1028,77 лв., която сума включва следните покупки, платени с карти на УТА,
но останали неизплатени от клиента, а именно; дизелово гориво, закупено от
бензиностанция в Дунавци, България на дата: 16.07.2022 г. - 317,09 л.;, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на предяване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА 1.„********“ ЕООД с ЕИК: *******, с управител С. К. Г.,
10
със седалище и адрес на управление: гр. Момчилград, п.к. 6800, ул.
"********" № 46, и 2.С. К. Г., ЕГН: **********, постоянен адрес: с. ******,
общ. Момчилград, ул. „Първа“ № 50, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на
«*************», дружество, учредено по правото на ФРГ, със седалище и
адрес на управление в гр. ********, ул. Майнпаркщрасе 2-4 63801, ********,
вписано в Търговски регистър А при Районен съд Ашафенбург, под номер
HRA 835, и в Търговски регистър Б, под номер HRB 129, представлявано от
Карстен Бетерман -управител, роден на 01.03.1968 г. в Швейцария, СУМАТА
в размер на 1 585 лева- представляващи разноски по водене на делото.
Решението, съгласно чл.239 от ГПК, НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване.

Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
11