№ 26
гр. Ловеч , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в публично заседание на втори юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20214300600214 по описа за 2021 година
С присъда № 260012/26.03.2021 г., постановена по НЧХД № 223/2020 г. Тетевенският
районен съд, трети състав е признал АС. ИВ. АНК., ЕГН ********** от с.****************
за виновен в извършване на престъпление по чл.146, ал.1 от НК, като на основание чл.78 а
от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно
наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева, които да заплати в полза на държавата.
Осъдил е АС. ИВ. АНК. да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди на
тъжителя В. СТ. ИВ. от с.**************** в размер на 1 000 /хиляда/ лева, както и
разноските по делото.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от адв. С.С. от ЛАК –
упълномощен защитник на А.А. в предвидения от закона срок. Счита присъдата за
неправилна и незаконосъобразна, постановена при допуснати процесуални нарушения.
Моли съда да я отмени изцяло, като оправдае подзащитния му по обвинението по което е
осъден, излага съображения в тази връзка.
В подкрепа на въззивната жалба защитникът е депозирал и допълнително писмено
изложение, в което твърди, че първостепенният съд е дал вяра на свидетелите, водени от В.
СТ. ИВ., а именно : Г. М. Б., М. М. Б. и Ф. М. А., като е приел, че те са очевидци на
престъплението, което намира за неправилно. Счита, че именно показанията на тези
свидетели са противоречиви, непоследователни и дадени от очевидно зависими от В.И.
лица, което ги прави заинтересовани от изхода на делото, поради което не е следвало да се
кредитират с доверие. Твърди, че същите са заинтересовани от изхода на делото и поради
1
факта, че спрямо част от тях, има образувани АНД по подписки на съседи за животновъден
обект. Счита, че като е дал вяра на техните показания, съдът е достигнал до неправилни
изводи и постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт. Твърди, че показанията
на горецитираните свидетелки, касаещи диалог между тях и подсъдимия, викове в
продължение на дълъг период от време, противоречат на заключението на
съдебномедицинска експертиза № 001/ 14.12.2020 г., в което е посочено, че подсъдимият е с
увреден слух, в степен на „практическа глухота“, „чуването на говорната реч е нарушено и
разбирането затруднено“, излага аргументи в тази връзка.
Счита, че свидетелите водени от В.И. не са били запознати със заключението на
експертизата, като всяка една от тях твърди диалози и монолози, които обективно не могат
да бъдат проведени. Изтъква, че в процесната тъжба се сочи само един свидетел - очевидец,
а показанията на трите свидетелки, с оглед релевираните възражения, касаещи дадените от
тях показания, не са нито са обективни, нито са в логическа последователност, нито
правдоподобни и взаимно допълващи се.
Твърди, че показанията на тези свидетелки, се оборват и от справката от ЧЕЗ, че не е имало
прекъсване на тока, справки от НИХМ, които сочат, че на 08.08.2020 г. не е валяло в с.
Галата през целия ден. Изтъква, че от разпита им става ясно, че същите, освен като
работнички в животновъден обект на В.И., са и пряко засегнати от подписки, в които
участва и подсъдимият, касаещи животновъдния обект в дома им, тъй като има образувани
АНД, от което следва, че очевидно са заинтересовани от изхода на делото, като по
необясними причини, ТРС не е обсъдил тези противоречия и тази заинтересованост.
Изтъква, че по необясними причини първостепенният съд не е дал вяра на свидетелите на
защитата, като също така не е допуснал до разпит свидетел, приемайки, че това ще затрудни
работата на съда, което е недопустимо и с което е било нарушено правото на защита на
доверителя му. Твърди, че ТРС не е посочил, в какво точно се изразява вътрешната
противоречивост на тези показания, като счита, че липсата на конкретика в мотивите на
съда (вътрешна противоречивост), досежно дадена оценка на събраните по делото
доказателства, на практика води до извода, за липса на мотиви въобще, излага доводи в тази
връзка.
Счита, че ТРС не е изложил достатъчно съображения досежно субективната страна
деянието, като само е приел, че деянието е извършено с пряк умисъл. Твърди, че във връзка
с горното съдът е посочил : „Деецът е съзнавал, че отправяйки към тъжителя цитираните
думи /изразите/, в присъствието на тъжителя и намиращите се на место свидетели, ще
засегне личността на тъжителя и последният ще се почувства обиден и унизен.“ Счита, че
само тези бланкетни твърдения, не са достатъчни за да се приеме, че съдът е установил, че и
от субективна страна А. е извършил деянието, за което е осъден. Изтъква, че прекият умисъл
изисква, не само дееца да съзнава, че ще засегне личността на пострадалия, но да цели и
иска с изразите си да стори това, като ТРС не е посочил никакви конкретни доказателства, за
2
това, че подсъдимият е целял и искал да обиди тъжителя, за да се приеме, че е осъществил
деянието и от субективна страна и то с пряк умисъл, от което следва, че на практика липсват
мотиви.
Твърди, че по делото, не е установено между подсъдимия и В.И. да има някакъв конфликт,
не е установена причина, за да се твърди, че А. по някакъв начин е искал да засегне И., като
от свидетелските показания и писмените доказателства - грамоти, се е установило, че А. не е
конфликтна личност, ползва се с уважение сред колегите си и хората в с. Галата.
Поддържа заявеното във въззивната жалба, че присъдата е постановена от незаконен състав,
с оглед очевидната предубеденост на съдия М. и отказа му да се отведе от разглеждане на
делото. Поддържа посоченото в жалбата, че от начина на водене на протоколите по делото,
може да се установи, че като процесуален представител на подсъдимия е присъствал, но не е
взел участие по делото, тъй като от протоколите не става ясно, дали въобще е задавал
въпроси, какви са те, какви са отговорите на разпитваните лица, поради което счита, че
начина на съставяне и изготвяне на протоколите, не дава ясна представа за това, как и какви
доказателства се събират от разпита на свидетелите и вещото лице.
Поддържа твърдението, че е нарушено правото на защита на подсъдимия, тъй като не е бил
допуснат до разпит водения от защитата свидетел.
Поддържа твърдението, че съдебният акт противоречи на целите на чл.36 от НК, защото
наложеното наказание е явно несправедливо и очевидно в противоречие с целите на закона.
Счита, че А.А. е осъден, не за извършено престъпление, а очевидно за предупреждение на
живущите на тази улица, да не се подписват и да не подават жалби срещу животновъдния
обект, стопанисван от В.И., находящ се на същата улица, създаващ неудобства на съседите с
миризма и пушеци, между които е и А..
В заключение моли настоящата инстанция да отмени изцяло обжалваната присъда и да
признае подзащитния му за невиновен по обвинението по което е бил осъден.
В съдебно заседание въззивникът АС. ИВ. АНК. се явява лично и със защитника си – адв. С.
от ЛАК. Излага, че поддържа жалбата и допълнителното изложение към нея, както и
заявеното от неговия защитник в съдебно заседание. Моли съда да бъде да бъде оправдан,
тъй като не е извършил никакво деяние, защото не си е бил в къщи.
Защитникът заявява, че поддържа жалбата и допълнителното писмено изложение. Счита, че
първоинстанционният съд действително е допуснал процесуални нарушения в хода на
съдебното следствие, които е посочил в жалбата и изложението. Твърди, че съдът не е
установил нито от обективна, нито от субективна страна въззивникът да е извършил
деянието, за което е осъден, като според него съдът е демонстрирал пристрастие при
събиране на доказателствата, което е недопустимо. Изтъква, че анализът на доказателствата
е онзи, който е направил в делото по същество в пледоарията и допълнителното изложение.
3
Моли настоящият състав да отмени присъдата, като признае подсъдимия за невиновен в
извършване на престъпление, като им бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В съдебно заседание въззиваемият В. СТ. ИВ., се явява лично и с повереника си - адв. С.Г.
от ЛАК. Дава становище да бъде постановено решение, с което се потвърди като правилна
присъдата на РС -Тетевен.
Повереникът моли настоящата инстанция да постанови решение, с което да отхвърли
въззивната жалба, като неоснователна и недоказана и да потвърди присъдата като
законосъобразна, обоснована и постановена съгласно изискванията на процесуалния закон.
Твърди, че в жалбата се правят оплаквания за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила за необоснованост на присъдата и за нейната незаконосъобразност.
Излага, че като нарушение на процесуалните правила се изтъква това, че съдът, който е
разгледал и решил делото е постъпил предубедено, защото е следвало да си направи отвод, а
не е сторил това, че не е дал вяра на показанията на свидетелите посочени от подсъдимия, а
е кредитирал тези на посочените от частния тъжител. Счита, че такова съществено
нарушение на процесуалните правила не е допуснато, че съдът не е постъпил предубедено,
нито е бил заинтересован от изхода на делото. Твърди, че ТРС е провел същото събирайки
исканите от страните доказателства, че при произнасяне на присъдата и мотивите към нея,
съдът е подходил така, както изисква закона, че е направил анализ на всяко едно от
доказателствата по отделно, както и в тяхната съвкупност. Излага, че такъв анализ е
направен и в мотивите. Сочи, че по делото е преценено, че не следва да се поставя тежест
само и единствено върху показанията на една или друга група свидетели, а те следва да се
обвържат с останалите доказателства по делото. Твърди, че няма как и съдът е преценил в
мотивите, това което заявяват свидетелите посочени от подсъдимия, че на инкриминираната
дата са събрали сено. Счита, че това е било обективно невъзможно предвид обстоятелството,
че през целия ден видно и от справките в района, където би следвало да е събирано това
сено е имало превалявания от дъжд, което е водило до намокряне на сеното и невъзможност
за неговото прибиране. Още повече, че свидетелите, посочени от подсъдимия в показанията
си заявяват, че се е наложило по-късно да прибират сеното, тъй като първоначално е
следвало да го обръщат, за да изсъхне от валелия според тях предходния ден дъжд. Твърди,
че дъжд е валяло през този ден, което се установява както от гласните доказателства, така и
с приложените метрологични справки. В заключение предлага на настоящата инстанция да
потвърди и да присъди на доверителя му направените по делото разноски.
Въззивният съд, като съобрази постъпилата жалба, допълнителното изложение към нея,
становищата на страните заявени пред нас и събраните по делото доказателства от РС –
Тетевен, и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за
установено следното :
4
Въззиваемият В. СТ. ИВ. и въззивникът АС. ИВ. АНК. живеят в с.Галата, обл. Ловешка.
Въззивникът А. живее на улица „********, като дворът му граничи с имот, който се ползвал
от брата на въззиваемия и през 2020 година бил засаден с тикви.
На 08.08.2020 г., вечерта около 19,30 часа И. посетил фермата, която се намирала в съседен
имот на улица „***** и била срещу къщата на А., като влязъл в имота и отишъл да провери
дали има тикви, като при него дошла и св. Г. Б., която живее на №7 и работи в
животновъдния обект на фирмата на брат му. В този момент от към неговия двор се показал
въззивникът А., който попитал И. какво прави там и му казал да се маха, при което
въззиваемият му отговорил, че това е негов имот. Веднага след това въззивникът А. го
нарекъл „мошеник“, нарекъл го „крадец“ и го напсувал с думите „да ти еба мамата“, при
което тъжителят се отдръпнал.
При така приетата фактическа обстановка настоящата инстанция прави категоричния и
безспорен извод, че въззивникът АС. ИВ. АНК. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците от състава на престъплението по чл.146, ал.1 от НК.
Настоящият състав намира, че Тетевенският РС обективно е събрал, проверил и подложил
на прецизна преценка, както доказателствата, свързани с тезата на частния тъжител, така и
тези свързани със защитната теза, аргументирано е посочил въз основа на кои
доказателствени източници основава изводите си, като изложените за това доводи се
споделят напълно и от въззивния съд, и не се нуждаят от допълване и преповтаряне.
Въззивната инстанция намира за неоснователно възражението на защитата, че неправилно
първостепенният съд е дал вяра на показанията на свидетелите на тъжителя, а именно на Г.
М. Б., М. М. Б. и Ф. М А., като е приел, че те са очевидци на престъплението. В тази връзка
се сочат доводи, че показанията на тези свидетели са противоречиви, непоследователни и
дадени от очевидно зависими от тъжителя И. лица, което ги правило заинтересовани от
изхода на делото, поради което не е следвало да се кредитират с доверие. Според настоящата
инстанция и трите свидетелки са били очевидци на деянието, като в показанията си
конкретно посочват обидните изрази, които подсъдимият е изрекъл по отношение на
тъжителя. На следващо място, показанията на посочените свидетели са в логическа
последователност, правдоподобни са и взаимно допълващи се и подкрепят изцяло
твърдяното от самия тъжител в тъжбата. В тази връзка следва да се има предвид, че
свидетелките са категорични по отношение на едно много съществено обстоятелство,
подкрепящо се и от писмените доказателства по делото, а именно, че на инкриминираната
дата е валял силен дъжд. От приетата по делото справка от Националния институт по
метрология и хидрология (л.95), се установява, че на 08.08.2020 г. между 17:30 и 21:30 часа
в района на с.**************** е имало развитие на мощна купесто-дъждовна облачност с
валежи от дъжд и гръмотевична дейност, като дъждът е започнал около 17:40 ч. до 18:20 ч. и
е бил силен, като след това интензивността му намалява. Количеството на падналия валеж е
5
било около 20 л/кв.м. . Процесната справка е била приобщена като доказателство по делото
на 26.03.2021 г. – два месеца след като горепосочените свидетелки са били депозирали
своите показания. В показанията си св. Г. Б. (л.68) заявява, че през деня е валял проливен
дъжд, като вечерта след 19:00 часа сестра й – св. М. Б. „преграждала локвите от дъжда“,
когато дошъл тъжителя. Св. Г. Б. е категорична, че при влизането си в имота тъжителят „се
подхлъзнал на калта“. В тази връзка са и показанията на св. М. Б. (л.69) и Ф. А. (л.85-86).
Действително св. Г. Б. работи в стопанството на тъжителя, а другите свидетелки са нейни
роднини – сестра и майка, но няма как обаче да не се кредитират показанията им, които са
непротиворечиви, последователни, подробни и логични и подкрепящи се и от останалите
доказателства по делото.
На следващо място, настоящата инстанция счита за неоснователно възражението, че ТРС в
мотивите си е приел, че според показанията на горецитираните свидетелки, е имало „диалог
между тях и подсъдимия, викове в продължение на дълъг период от време“, което
противоречало на заключението на съдебномедицинската експертиза по делото, според
която подсъдимият е с увреден слух. Никъде в показанията си свидетелките не заявяват да е
имало диалог между тъжителя и подсъдимия от една страна, както и между тях и
подсъдимия от друга и то в продължение на дълъг период от време. И трите свидетелки са
категорични в показанията си, че след като тъжителят влязъл в имота си и бутал с краката си
една тиква, което било възприето от подсъдимия и последният го попитал какво прави там,
след което на висок тон произнесъл инкриминираните реплики. От събраните доказателства
по един категоричен начин се установява, че „диалог“ не е имало, вербалната комуникация е
била осъществена от подсъдимия под формата на монолог, като слуховият му дефект не е
бил пречка за това. Също така не е бил пречка да заплаши св. Г. Б., че ще я „люсне“.
Този състав на ЛОС не приема възраженията на защитата, че по необясними причини
първостепенният съд не е дал вяра на свидетелите на защитата, като също така не е
допуснал до разпит свидетел, приемайки, че това ще затрудни работата на съда, което е
недопустимо и с което е било нарушено правото на защита на доверителя му. Освен
роднинските връзки и близостта на подсъдимия с част от посочените от него свидетели (св.
А.А.И. - негов син, св. М.О. А. - живееща на съпружески начала със сина на подсъдимия, св.
Р.Ж.М. - негов зет) налице е и едно фрапиращо противоречие между заявеното от тази група
свидетели, че на инкриминираната дата и час са събирали сено в местност близо до с.Галата
и горецитираната справка от НИХМ – филиал гр.Плевен, от която по категоричен начин се
установява, че за времето от 17:40 ч. до 18:20 ч. в района на с.Галата се е изсипал силен
дъжда, като количеството на падналия валеж е било около 20 л/кв.м. Според настоящия
състав падналото количество дъжд, продължителността на валежа и съпътстващата го
гръмотевична дейност са били препятствие за извършване на дейността по събиране на сено,
в каквато връзка са показанията на свидетелите на защитата. Нито един от тях обаче не
споменава за падналия интензивен валеж, напротив твърди се че времето на 08.08.2020 г. е
било „хубаво“ или, че не е валяло (св. М.О.М. – л.90, св. Р.М. – л.88).
6
Обстоятелството, че съдът е отказал да допусне до разпит още един посочен от подсъдимия
свидетел – М.М.П. (л.90), за когото е било установено, че е с намален слух, според
настоящата инстанция не е нарушило правото на защита на А., тъй като за тези факти и
обстоятелства са дали показания още 5-ма свидетели.
Въззивната инстанция намира за неоснователно възражението на защитата, че ТРС не е
изложил достатъчно съображения досежно субективната страна деянието, като само е приел,
че деянието е извършено с пряк умисъл. Първостепенният съд е спазил стандартите на
чл.305, ал.3 от НПК, като е изложил достатъчно убедителни и непротиворечиви
съображения касаещи субективната страна на извършеното деяние.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението, че присъдата е постановена от
незаконен състав, с оглед твърдението на защитата за предубеденост на съдия М. във връзка
с отказа му да се отведе от разглеждане на делото. Видно от доказателствата по делото не са
налице данни от които може да се направи извода, че съдията – докладчик може да се счита
за предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото, в каквато връзка са
и изложените мотиви на съда при поискания му отвод. Въззивният състав не счита, че
протоколите са били водени и съставени извън изискванията на закона, още повече, че не е
било направено искане от защитата за евентуални поправки и допълнения по реда на чл.312
от НПК. С оглед обстоятелството, че след всеки проведен разпит на свидетел протоколът е
бил принтиран, бил е даван на подсъдимия да се запознае със съдържанието му, била му е
предоставена възможност да заяви своето становище и ако има въпроси да ги зададе, дават
основание на настоящата инстанция да приеме, че по никакъв начин не са били ограничени
процесуалните права на въззивника.
Този състав на ЛОС намира, че първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита
и на останалите страни в процеса.
Въззивният състав счита, че така наложеното наказание (което е в минимален размер) ще
изпълни заложените в закона цели (чл.36 от НК), като същото отговаря изцяло на
критериите за справедливост.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция приема, че следва да бъде
потвърдена като правилна присъда № 260012/26.03.2021 г., постановена по НЧХД №
223/2020 г. от Тетевенския районен съд, трети състав.
При този изход на процеса, разноските за настоящата инстанция сторени от въззиваемия И.
в размер на 500 /петстотин/ лева, следва да бъдат възложени върху въззивника А..
Водим от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260012/26.03.2021 г., постановена по НЧХД № 223/2020 г. от
Тетевенския районен съд, трети състав.
ОСЪЖДА АС. ИВ. АНК., ЕГН ********** от с.**************** да заплати на В. СТ. ИВ.
от с.**************** разноските сторени за настоящата инстанция в размер на 500
/петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8