№ 3878
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100509065 по описа за 2021 година
С решение № 20063247 от 10.03.2021 г., постановено по гр. д. № 20464/2020г. на
Софийски районен съд, I ГО 166 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ****, обективно кумулативно съединени установителни искове, с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД че Х. И. И., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 889,79 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017
г. до 30.4.2019 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, ЖК Красна
Поляна I част, бл. ****, аб. № 251236, ведно със законна лихва от 10.2.2020 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 78,20 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 29.1.2020
г., сумата от 25,24 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 10.2.2020 г. до изплащане
на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 18.02.2020 г. по ч.гр.д. № 6717/2020 г. по описа на СРС, 166 състав като са
отхвършени исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за горницата над
уважения размер до пълния предявен размер от 79,01 лева – мораторна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия и за сумата 4,27 лв. – мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 1.7.2017 г. до 29.1.2020 г. като неоснователни.
Решението е обжалвано от ответника в пръвоинстанционното производство Х. И. И.
в неизгодните за него уважителни части. Изложените доводи в неговата въззивна жалба са за
недопустимост, неправилност, необоснованост и незаконосъобразност в обжалваната част
на съдебното решение. Оспорва се изводът на районния съд за дължимост на вземанията на
„Т.С.” ЕАД. Моли да се обезсили първоинстанционното решение като постановено по
недопустим иск, поради ненадлежно упражняване правото на иск от лице без
представителна власт, представлявало ищеца. Моли, също така да се отмени решение №
20063247/10.03.2021г. по гр.д. 20464/2020г., 166 състав СРС в обжалваните части като
неправилно, незаконосъобразно и при допуснати съществени процесуални нарушения.
1
Претендира се присъждане на сторените съдебни и деловодни разноски във всички съдебни
инстанции.
Ответникът по въззивната жалба - „Т.С.“ ЕАД , не е депозирал в законовоустановения
срок отговор на въззивната жалба. С нарочна молба от 08.11.2022г. въззиваемият изразява
становище за неоснователност и недоказаност на въззвината жалба. Претендира присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Третото лице-помагач не е взело становище по жалбата.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от
ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на
ищеца оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за
установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни
материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото
право, очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение в обжалваните части въззивният съд намира
наведените с въззивните жалби доводи за неоснователни.
Постановено е определение на съда от 10.08.2022г., с което е оставено без уважение
искането за събиране на доказателства във въззивното производство, тъй като не са налице
предпоставките за това, както и предпоставките по чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК. Със същото
делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Софийски градски съд предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, достигна до следните правни изводи:
Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при
доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от
потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и
я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно /чл.
106а ЗЕЕ /отм./, §1, т. 42 ЗЕ към редакцията съгласно ДВ бл. 18/2005г./ или по силата на
облигационно /§1, т. 42 ЗЕ, действаща до края на процесния период/ право на ползване.
Предвид тези разпоредби облигационната връзка по договорът за доставка на
топлинна енергия възниква ex lege от момента на възникване на правото на собственост,
респ. правото на ползване. В разглеждания случай е правилно прието от районния съд за
безспорно доказано валидно възникналото договорно отношение между страните по делото
за продажба на топлинна енергия за процесния апартамент и качеството потребител за
ответника — Х. И. И. като собственик на процесния апартамент. От събраните в
първоинстанционното производство доказателства се установява по категоричен начин, че
при спазване на чл. 125 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 141 ЗЕ на Х. И. И. на посочения адрес - гр.
София, ж.к. „Красна поляна“ I част, бл. ****, абонатен № 251236, е доставяна топлинна
енергия при дялово разпределение на същата в сграда етажна собственост при отчитане и
заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна
2
консумация и изравнителна сметка относно процесния период. Съгласно заключението на
вещото лиже инж. И.Д.У. по съдебно-техническа експертиза, заключението е изготвено въз
основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и сметките за
дялово разпределение на дружествата за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от
трето за правоотношението между страните лице и по възлагане от етажните собственици.
Вещото лице е съобразило, че в процесния имот отоплителните тела са били демонтирани, а
в двете сервизни помещения – баня и тоалетна има щранг-лири, без техническа възможност
за монтаж на индивидуален уред за разход на отопление. Топлинна енергия за отопление на
имота е служебно начислена на база инсталирана мощност за двете щранг-лири през
процесния период като няма начислена ТЕ за отопление на общите части. В. лице дава
констатация, че в имота се ползва топла вода като сумите за топла вода са определяни
поради липса на водомер на база 1 брой потребител при норма 140 литра за едно
денонощия, а изчисленият разход е коригиран /увеличен/ 18 г. с +12.3 куб.м. спрямо
показанията на общия водомер в абонатната станция, разпределен на абонати без водомери
или с нередовни водомери. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
са изчислени в съответствие с разпоредбите на Н. № 16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката
към нея. Методиката за дяловото разпределение е приложима до отмяната и с влязъл в сила
съдебен акт. От заключението на съдебно–техническата експертиза, се установява, че
стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. е в
размер на 1186,39 лева. Вещото лице е установило и че общият топломер в абонатната
станция, който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка от лицензирана
лаборатория. Следва да се отбележи, че претендираните вземания от ищеца не се
установяват единствено на база воденото от ищеца счетоводство и представените от него
частни документи, а въз основа на изводите, направени в заключението по СТЕ, което е
обективно и компетентно изготвено.
Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които са уважени
предявените искове, са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона и
след анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящият състав счита,
че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди в обжалваната част.
Напълно неоснователни са възраженията на въззивника, обективирани във въззивната
жалба. Същите се основават на твърдения за липсата на валиден договор с „Т.С.“ ЕООД за
дялово разпределение, поради което представените данни и отчети на уредите за отчитане
на топлинна енергия от топлинния счетоводител са недостоверни, а доставената топлинна
енергия до абонатната станция е разпределена незаконосъобразно. Съгласно чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ
между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151,
ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. В чл. 36, ал. 1
от ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от съответната ФДР и се обявява по подходящ начин на
потребителя. По силата на договорните взаимоотношения между „Т.С.” ЕАД и третото лице
помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца,
извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал.1, т.1 от Общите условия на
договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на
заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата
дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал.З, т.4 ЗЕ.
Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими
правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква
задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора,
сключван по реда на 139в, ал.З, т.4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
3
разпределение, а в този по чл. 140, ал.5, т.8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение,
чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното
дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на
търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия
на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото
условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга
на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. В
разглеждания случай се установява по категоричен начин, че услугата е била извършена.
Напълно неоснователни са твърденията за представителната власт на
юрисконсултите на ищцовото дружество, които са подписали исковата молба и заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. С. практиката на ВКС (р. № 296-2017-
I.), пълномощникът се легитимира като такъв с представянето на писмено пълномощно,
отговарящо на изискванията на чл. 33 ГПК, което се прилага към исковата молба. Въз
основа на това пълномощно съдът извършва проверка за наличието и обема на
представителна власт на предявилия иска пълномощник, като тази проверка е ограничена
само до установяващото се от съдържанието на пълномощното, но не и дали удостовереното
с него изявление на упълномощителя действително е направено. Д. извършените от
пълномощника процесуални действия обвързват само представляваната от него страна и
пораждат действие само по отношение на нея, интерес от отпадането на обвързващата сила
на извършени от пълномощник без представителна власт действия има само лицето, което
се счита за обвързано от тях. Насрещната страна не съществува правен интерес да оспорва
съществуването на упълномощителната сделка чрез оспорване на съдържанието на
пълномощното или на положения от упълномощителя подпис. П. изложеното, наведеното в
отговора на исковата молба възражение в тази насока се явява изцяло неоснователно.
Категорично неоснователно е и твърдението, че подаденото заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 18.02.2020 г. по ч.гр.д. № 6717/2020 г. по описа на СРС, 166
състав да касаят имот различен от процесния, находящ се на адрес гр. София, ж.к.“Красна
поляна“ I част, бл. ****, аб. № 251236.
Напълно неоснователни са и възраженията на въззивника, касаещи недължимост на
мораторна лихва върху главниците. Относно претенцията за присъждане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се
съобрази, че според чл. 33, ал. 4 на Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие,
одобрени с Решение №ОУ-002/26.06.2016 г. от Комисията за енергийно и водно регулиране
и действащи през процесния период, продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от ОУ, неплатени в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден ответникът е изпаднал в забава -
арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Размерът на това обезщетение е безспорно установен от заключението
на съдебно - счетоводната експертиза, приета в първоинстанционното производство, и
доколкото съдът формира извод за наличие на главен дълг, то са налице основанията да
бъде уважена и тази искова претенция на „Т.С.” ЕАД.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната
част следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
Предвид неоснователността на въззивната жалба и наличието на разноски единствено
за юрисконсултско възнаграждение, въззиваемата страна има право на такива съгласно чл.
78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, въззивният съд определя на въззиваемото
4
дружество сумата 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността на
делото и неявяването в открито съдебно заседание на процесуалния му представител.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 20063247 от 10.03.2021г.,
постановено по гр. д. № 20464/2020г. на Софийски районен съд, I ГО 166 състав.
ОСЪЖДА Х. И. И. с ЕГН:********** да плати на „Т.С.” ЕАД с ЕИК: **** сумата от
100 лева - разноски по водене на въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
„Т.С.“ ЕАД - „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5