№ 2204
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100508645 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД
срещу решение от 24.10.2023 г. по гр.д. №38048/2020 г. на Софийския районен съд, 82
състав, с което е признато за установено по предявения от К. С. Й., Е. Б. П., Е.К. А.а, Е. Й.
А. и Х. Е. А. иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, че Столична община и
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД не са собственици на недвижим имот - поземлен
имот с площ от 1,598 дка, представляващ нива, пета категория, находяща се в строителните
граници на Горубляне, м. „Грамадите“, съставляваща ПИ с пл. №18041, к.л.660,671 от плана
от 1983 г., при граници, съгласно означение от район „Младост“ върху скица
№808/10.05.2006 г. на Геокад-93 към удостоверение по чл.13 ал.4 и ал.5 ППЗСПЗЗ, а
съгласно скица-проект №15-196033-06.03.2019 г. на АГКК за изменение на ККР с проектен
идентификатор 68134.4093.9403, с площ от 1606 кв.м., при съседи: ПИ 68134.4093.1206,
68134.4092.685, 68134.4093.576, 68134.4093.3027, като ответниците са осъдени заплатят на
ищците разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно поради нарушение на
съдопроизводствените правила и необосновано. Сочи, че от събраните по делото
доказателства се установява, че от 1998 г. дружеството се е намирало в непрекъсната
фактическа власт по отношения на процесния недвижим имот, поради което и неправилно
първоинстанционният съд е приел, че не е собственик на апортирания имот. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемите К. С. Й., Е. Б. П., Е. Й. А., Х. Е. А. и С. С. А. в срока за отговор по
чл.263 ал.1 ГПК оспорват жалбата и молят обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендират разноски.
1
Към въззивната жалба по реда на чл.265 ал.1 ГПК се е присъединил и ответника
Столична община, който моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо поради
следното:
В настоящия случай СРС е сезиран с отрицателен установителен иск за собственост
върху недвижим имот, надлежно индивидуализиран в исковата молба, с правно основание
чл.124 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.104 т.3 ГПК, на окръжния съд като първа
инстанция са подсъдни искове за собственост и други вещни права върху имот с цена на
иска над 50 000,00 лв. Предявеният отрицателен установителен иск е за собственост върху
недвижим имот, като цената на този иск се определя съобразно разпоредбата на чл.69 ал.1
т.2 ГПК – данъчната оценка на имота, която в случая към датата на постъпване на исковата
молба, е 50 456,90 лв., видно от представеното удостоверение за данъчна оценка от
02.11.2020 г. Следователно цената на иска с правно основание чл.124 ГПК е 50 456,90 лв.,
т.е. същата е над 50 000,00 лв., поради което компетентен да се произнесе по иска е
окръжният, а не районният съд. Родовата подсъдност на делата е абсолютна процесуална
предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск пред сезирания съд, поради
което за наличието и съдът следи служебно. Когато районният съд е сезиран с иск, родово
подсъден на окръжен съд, той няма право да разгледа и реши делото, а следва да прекрати
производството по него и да изпрати делото по компетентност на окръжния съд, а в
случаите, когато пропусне да стори това и постанови решение по съществото на
гражданскоправния спор, решението е недопустимо и същото следва да бъде обезсилено от
въззивния съд на основание чл.270 ал.3 изр.2 ГПК, като делото следва да се изпрати на
компетентния съд.
Ето защо, решението на СРС следва да бъде обезсилено изцяло, а делото да бъде
изпратено на компетентния окръжен съд - Софийски градски съд, за разглеждане на
предявения иск като първа инстанция след влизане на настоящото решение в сила.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №20106396/24.10.2023 г., постановено по гр.д. №38048/2020
г. по описа на СРС, ГО, 82 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото и изпраща същото на Софийски градски
съд по компетентност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3