Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 22.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на осми юли,
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 664
по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът „Монтюпе” ЕООД със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Средец, бул.”Цар Освободител” № 8А, ет.2,
представлявано от управителя Микаел Ив Бризон, твърди, че с ответника били в трудово
правоотношение, по силата сключен срочен трудов договор № 365/16.11.2015г.,
съгласно който Д.Х. работил на длъжността "машинен оператор, топилен
участък". С допълнително споразумение № 75 от 14.04.2016г. към трудовия
договор, между страните били изменени срока на договора – на безсрочен и
уговорен срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор от 45 дни.
Със заповед № ЧР-125/12.08.2016г. било увеличено основното трудово
възнаграждение на ответника в размер на 748.00 лева, а съгласно трудовия
договор му се дължи и допълнително за придобит трудов стаж и професионален опит
от 0.6% за всяка година трудов стаж. Със заповед № 17/02.02.2017г. на ищеца
било прекратено трудовото правоотношение между страните, на основание чл.330,
ал.2, т.6 от КТ, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” за
неявяване на работа без оправдателна причина за периода от 05.01.2017г. до
08.01.2017г. Заповедта е връчена на ответника на 09.02.2014г. чрез куриер
„Спиди” АД, като същата като неоспорена е влязла в сила. По тази причина Д.Х.
му дължи обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ за срока на предизвестието. Същото е
в размер на 1 140.00 лева, формирано по реда на чл.228, ал.1 от КТ, като е
взето за база последното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен
месец, който в случая е м.декември 2016г. в размер на 757.00 лева. За 45 дни
обезщетението възлиза на 1 140.00 лева /30 работни дни през периода от 45 дни х
38.00 лева на ден/, което до момента не е заплатено. Поради това моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
1 140.00 лева, представляваща дължимо обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ
при дисциплинарно уволнение за срока на предизвестието от 45 дни, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата фактически обстоятелства, на които основава претенцията си
и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.221, ал.2 от КТ.
Ответникът Д.И.Х. призован по
регистрираните му постоянен и настоящ адреси, не е открит. Назначения му особен
представите оспорва изцяло предявения иск.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните били в трудово правоотношение, по силата сключен
срочен трудов договор № 365/16.11.2015г., съгласно който Д.Х. работил на
длъжността "машинен оператор, топилен участък". С допълнително
споразумение № 75 от 14.04.2016г. към трудовия договор, между страните били
изменени срока на договора – на безсрочен и уговорен срок на предизвестие при
прекратяване на трудовия договор от 45 дни, а със заповед № ЧР-125/12.08.2016г.
било увеличено основното трудово възнаграждение на ответника в размер на 748.00
лева, а съгласно трудовия договор му се дължи и допълнително за придобит трудов
стаж и професионален опит от 0.6% за всяка година трудов стаж. Със заповед №
17/02.02.2017г. на ищеца било прекратено трудовото правоотношение между
страните, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, поради налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение” за неявяване на работа без оправдателна причина за
периода от 05.01.2017г. до 08.01.2017г., като заповедта е била връчена на
ответника на 09.02.2014г. чрез куриер „Спиди” АД и същата като неоспорена е
влязла в сила. По делото е доказано и не се спори, че последното брутно трудово
възнаграждение за пълен отработен месец на Д.Х. е м.декември 2016г., като за 45
дни евентуално дължимото обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ възлиза на 1 140.00
лева /30 работни дни през периода от 45 дни х 38.00 лева на ден/.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно чл.221, ал.2 от КТ при
дисциплинарно уволнение работникът дължи на работодателя обезщетение в размер
на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при
безсрочно трудово правоотношение. От представения трудов договор и допълнително
споразумение към него е видно, че страните били обвързани от безсрочно трудово
правоотношение, като ответника е изпълнявал длъжността "машинен оператор, топилен
участък". В чл.2 от допълнителното
споразумение към трудовия договор страните уговорили, че срокът на
предизвестието за прекратяване на трудовия договор е еднакъв и за двете страни,
и се определя на 45 дни.
Със заповед № 17/02.02.2017г. на ищеца било прекратено трудовото правоотношение
между страните, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, поради налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение” за неявяване на работа без оправдателна
причина за периода от 05.01.2017г. до 08.01.2017г., като заповедта е била
връчена на ответника на 09.02.2014г. чрез куриер „Спиди” АД и същата като
неоспорена е влязла в сила.
Като съобрази горните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е доказан
по своето правно основание, тъй като са налице предпоставките на чл.221, ал.2
от КТ и ответникът дължи на ищеца обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие. По отношение на неговия размер, съдът взе
предвид договорения срок на предизвестие – 45 дни, както и че брутното трудово
възнаграждение на ответника за последния пълен отработен месец, предхождащ
уволнението – м.декември 2016г.,
като за 45 дни дължимото обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ възлиза в размер на
1 140.00 лева /30 работни дни през периода от 45 дни х 38.00 лева на ден/. Искът, като основателен и доказан по
размер следва да се уважи изцяло. Върху главницата следва да се присъди и
законна лихва, считано от датата на предявяване на иска – 03.02.2020г. до
окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 659.80 лева –
заплатени държавна такса за производството по делото, възнаграждение на редовно
упълномощения адвокат и възнаграждение на назначения особен представител.
Мотивиран така и на основание чл.235
и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Д.И.Х., с ЕГН: **********, с
регистриран постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на „Монтюпе” ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец, бул.”Цар Освободител” №
8А, ет.2, ЕИК *********, представлявано от управителя Микаел Ив Бризон, сумата
от 1 140.00 /хиляда сто и четиридесет/ лева, представляваща обезщетение по
чл.221, ал.2 от КТ за дисциплинарно уволнение в размер на брутното трудово
възнаграждение за 45 дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 03.02.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 659.80 лева /шестстотин
петдесет и девет лева и осемдесет стотинки/ - направени по делото разноски.
Съобщението за изготвеното решение и
препис от същото да се изпрати на ответника чрез назначения му особен
представител.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: