О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание на 17.02.2020г. в състав:
Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове:НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл.с.МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
Като разгледа
докладваното от съдията ПЕЛОВСКА
в.ч.гр. дело 75 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Въззивното производство е образувано въз основа на
постъпила частна жалба от адв.М.Г., в качеството й на пълномощник на Б.И. ***,
против определение №118/13.01.2020г.на РС-Враца, постановено по ч.гр.дело
№5151/2019г., с което молбата на жалбоподателката К. за приемане под опис на
наследството, оставено от И.И.И., б.ж. на с.Краводер, е била оставена без
разглеждане и производството по делото е било прекратено.
В частната жалба се твърди, че тъй като развилото
се пред районния съд производство е охранително, то с оглед разпоредбата на
чл.538 от ГПК съдът е следвало да откаже издаване на поискания акт, а не да
оставя молбата без разглеждане и да прекратява производството по делото.
Поддържа се, че съдебната практика, на която районния съд се е позовал, за да
приеме, че срока по чл.61 от Закона за наследството ЗН/ е преклузивен, има
отношение към хипотезата на чл.61, ал.1, изр.2-ро от ЗН, но не и към общата
хипотеза на чл.61, ал.1, изр.1-во от ЗН. Сочи се също, че в охранителното
производство съдът е следвало е сам да събере допълнителна информация за
спазването на 3 месечния срок за подаване на молбата. Развиват се и доводи, че
твърдението на молителката за това кога е узнала за откритото наследство не
може да бъде оспорвано в производството по чл.61 от ЗН от трети лица, както и
че районният съд не е разгледал правилно понятията узнаване, че наследството е открито,
по смисъла на чл.61, ал.1 от ЗН, и откриване на наследството по смисъла на чл.1
от ЗН. Поддържа се също, че районният съд е бил длъжен да прецени дали да не продължи срока по чл.61,
ал.1 от ЗН. Жалбоподателката сочи също, че в производството по приемане на
наследство под опис не се проверява собствеността на вещите, както и наличието
на предпоставките по ЗН.
При тези доводи се иска отмяна на обжалваното
определение и връщане на делото на районния съд с указания за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1
от ГПК, от надлежно легитимирано лице и при наличието на правен интерес, с
оглед на което следва да се приеме, че същата е допустима.
Размяна на книжа не е била извършвана, доколкото производството
по приемане на наследство е едностранно производство.
Разгледана по същество частната жалба се явява
неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.1, изр.1-во от ЗН приемането
на наследството по опис трябва да се заяви писмено пред районния съдия в
тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. Съдебната
практика по отношение на това какъв е характера на срока по чл.61, ал.1 от ЗН
не е противоречива, като трайно разрешение на този въпрос дава и самата т.5 на
ТР №3/2013г.на ОСГК на ВКС, в която е посочено, е срокът е преклузивен.
Доколкото срокът е преклузивен, това означава, че субективното право да се иска
приемане на наследството под опис следва да се упражни в рамките на 3 месеца, с
изтичането на които правото се прекратява. Законът за наследството е определил
началния момент, от който 3 месечния преклузивен срок започва да тече и това е
моментът, от който заинтересоването лице-наследник е узнал, че наследството е
открито. Тъй като ЗН легално дефинира /чл.1 от ЗН/ кога се открива
наследството, то и най-ранния момент, от който би могъл да тече срока по чл.61,
ал.1 от ЗН е момента на смъртта на
наследодателя.
В разглеждания случай районният съд е
приел, че молителката е узнала за откриването на наследството именно в момента
на смъртта на своя баща- 29.05.2019г., като се е аргументирал за това с липсата
на твърдения узнаването да е станало в по-късен момент. Изложил е също доводи,
че дори узнаването да не съвпада с момента на откриване на наследството, във
всички случаи то е станало най-късно до 02.09.2019г., когато молителката се е
снабдила с удостоверение за наследници. Така направените от районния съд изводи
се споделят от настоящия състав на въззивния съд. Видно от заявлението /молбата/
за приемане на наследство под опис, молителката сама сочи, че до смъртта си
нейният баща живеел в процесния имот, „като
към деня на смъртта му считах, че той не притежава никакви недвижими имоти“.
Молбата продължава с твърдения, че след смъртта на баща си молителката решила
да продаде притежавания имот, но след като намерила купувач установила, че
имотът не е нейна собственост.
При така наведените твърдения, че към деня
на смъртта му молителката е считала, че наследодателят й не притежава имоти и при
липсата на други твърдения, че узнаването за смъртта на наследодателя не
съвпада с датата на смъртта, то правилно районният съд е приел, че узнаването,
че наследството е открито, съвпада със самия момент на откриване на
наследството, т.е. датата на смъртта на
наследодателя.
Дори твърденията на молителката да не бъдат
възприети с категоричност, то от приложеното към заявлението /молбата/
удостоверение за наследници №117/02.09.2019г. по категоричен начин се
установява, че към датата на издаване на удостоверението молителката вече е
знаела за откритото наследство. Самите удостоверения за наследници се издават
въз основа на молба-декларация от наследниците, поради което безспорно е, че
такава е била подадена от самата молителка. Молителката не твърди, че удостоверението
й е било предоставено от другия наследник в по-късен момент от издаването му,
като дори сама признава, че не поддържа контакти със своя брат. От издаването
на удостоверението за наследници до датата на подаване на молбата за приемане
на наследство под опис също са изминали повече от 3 месеца, поради което във
всички случаи субективното право да се иска приемане на наследство под опис е
погасено.
Съдебният състав не споделя изложените в
частната жалба доводи, че срокът по чл.61, ал.1 от ЗН е следвало да бъде
служебно продължен от районния съд. Съгласно Определение № 137/16.03.2012 г. по
ч. гр. д. № 382/2011 г. на І ГО на ВКС, срокът по чл.61, ал.1 от ЗН може да
бъде удължаван само по искане на молителя, направено преди изтичането на самия
3 месечен срок. Основание за това решение дава разпоредбата на чл.540 от ГПК,
съгласно която общите правила на ГПК, в частност на нормата на чл.63 от ГПК,
намират приложение и в охранителното производство. Служебно удължаване на срока
съдът не може да извърши, а удължаването следва да стане по молба на
заинтересованото лице, в която се посочат особените обстоятелства, които не му
позволяват да направи своевременно искането си за приемане на наследството под
опис. В случая искане за удължаване на срока не е направено, поради което
правилно районният съд не е пристъпил към служебно произнасяне налице ли са
предпоставките за удължаване.
За неоснователно съдът намира и направеното
в частната жалба оплакване, че съдебният акт, с който районният съд е следвало
произнесе, е решение. Както вече бе посочено, съгласно нормата на чл.540 от ГПК
субсидиарно приложение в охранителните производства намират както общите
правила на ГПК, така и правилата на исковото производство, с изключение на
чл.207-266 и чл.303-388 от ГПК. По тази причина приложение намира разпоредбата
на чл.130 от ГПК, според която при констатации за недопустимост на иска,
исковата молба се връща, респ.производството се прекратява. В случая
констатациите на районния съд, че преклузивният срок за подаване на молбата е
пропуснат, водят до извод за недопустимост на производството, поради което то
правилно е било прекратено, а молбата оставена без разглеждане по същество.
По така изложените съображения въззивният
съд приема, че обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно,
поради което ще следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №118/13.01.2020г.на
Районен съд-Враца, постановено по ч.гр.дело №5151/2019г., с което молбата на Б.И.
*** за приемане под опис на наследството, оставено от И.И.И., б.ж. на
с.Краводер, е била оставена без разглеждане и производството по делото е било
прекратено.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния касационен съд, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в
едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателката.
Председател:........... Членове:1..........
2..........