№ 152
гр. Разград , 23.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и трети април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно частно гражданско
дело № 20213300500108 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ във вр. с чл.413, ал.2 ГПК.
Делото е образувано по ч. жалба на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК203670940,
гр.София срещу Разпореждане №612/25.ІI.2021 по чгрд № 429/ 2021г по опис на РРС, с което срещу
длъжника П.Д. К., ЕГН**********, от гр.Цар Калоян, Разградска обл., е отказано издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за вземане в размер на 164,93лв. , претендирано като лихва за забава на дължими
по ДПЗ главница от 1528,59лв. и договорна лихва от 683,60лв. за времето от 16.V.2018г. до 24.II.2021г.
Жалбоподателят твърди, че по отношение на обжалваното разпореждане са налице основания за
неговата отмяна като неправилно и незаконосъобразно, и за постановяване на акт, с който съдът да разпореди
издаване на заповед за изпълнение на претендираното в обезщетение за забава вземане в пълния му размер от
596,33лв. Не прави искане за разноски.
Съдът, като прецени доводите, изложени в частната жалба и като взе предвид събраните по делото
доказателства, приема следното:
Като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от активно легитимирано лице и срещу подлежащ на
въззино обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
При служебно извършената, съгласно чл. 269, във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК проверка на обжалваното
разпореждане, въззивният съд намира същото за валидно и процесуално допустимо, а като постановено по
същество на подаденото по реда на чл.410 ГПК заявление - за неправилно и неследващо се от доказателствата в
частта, с която е отказано издаване на заповед за изпълнение по вземането за дължима в условия на чл. 86 ЗЗД
лихва за забава на главница за разликата над уважените 431,40лв. до предявените 596,33лв.
Сезираният с производството по чл.410 ГПК съд дължи произнасяне в рамките на заявените от
кредитора вземания-по размер, основание, период. Което предполага преценката му за редовността на
заявлението от външна страна и за наличието на документа, доказващ валидност на основанията и изискуемост
на вземанията.
1
В случая, в реквизит на подаденото от него заявление, въззивникът е индивидуализирал в предмет на
претенцията си по чл.41 ГПК, както следва:
- вземане в размер на 1 528,59лв., дължими, ведно със законна лихва в изпълнение на главница по Договор
за паричен заем №120238, сключен на 13.IV.2017г. между конституирания в производството длъжник П.Д. К.,
ЕГН********** и кредитодател -„Сити Кеш“ООД, ЕИК202531869. В приложения като доказателство ДПЗ е
посочено, че предоставеният на длъжника кредит е в размер на 2 000,00лв. Длъжникът се е задължил с връщане
на заема за срок от три години , на равни месечни вноски при фиксиран ГПР от 48,37%; От доказателствата по
делото се следва за безспорно, че относимо към дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК вземанията по
заема са падежирали на 15.IV.2020г поради изтичане на договорения срок;
- вземане в размер на 683,60лв. , дължими в изпълнение на договорената за срока на договора от 15. V.2018г
до 15.IV.2021г възнаградителна лихва;
- вземане в размер на 596,33лв., претендирани в обезщетение за забава на дължимите по ДПЗ главница и
договорна лихва за времето от 16.V.2018г. до 24.II.2021г.
Горните вземания се претендират като цедирани на заявителя от първоначалния кредитор с твърдението за
тяхната ликвидност и изискуемост.
За да остави без уважение заявлението за мораторната лихва в пълния му размер, първоинстанционният съд
се е приел, че същата е договорена и изчислена в нарушение на чл.193ПК(отм.), предвиждаща изчисляването и в
размера на действащата за периода законова лихва. Първоинстанционният съд погрешно е цитирал нормата на чл.
чл.19 на отменения 3ПК, доколкото отношенията по заемния договор се явяват установени при действащия ЗПК,
където ограничението на лихвата за забава е регламентирано в чл.33, ал.2 .
В заявлението си жалбоподателят е посочил, че размерът на лихвата за забава е изчислен в съответствие
с предвидената в Общи условия към заемния договор законна лихва .
Законодателно уредената отговорност на длъжника при неизпълнение на парично задължение по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД е съизмерима със законната лихва от датата на забавата без покана от кредитора, като императивните
норми на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК ограничават отговорността на потребителя по договор за потребителски кредит при
допусната от него забава до заплащането само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата,
като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Формирана, както е посочено в чл.7 от
договора, длъжникът дължи мораторна лихва върху просрочените суми – главница и възнаградителна лихва, по
реда и условията на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Договорната лихва е цената на стойността на капитала, който се предоставя
за временно ползване. Затова, ако длъжникът не плати в срок тази цена на кредитора, той дължи мораторна лихва
върху просрочените суми – главница и възнаградителна лихва, по реда и условията на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В този
смисъл е формирана последователна и трайно непротиворечива практика на ВКС- Решение № 1001 от 5.07.1999 г.
на ВКС по гр. д. № 357/99 г., V г. о., Решениe № 1253 от 20.10.1999 г. на ВКС по гр. д. № 265/99 г., Определение
№ 765 от 31.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1657/2018 г., II т. о., ТК. В случая също следва да се вземе предвид, че
заявителят не се позовава на предсрочна изискуемост на кредита, тъй като към момента на подаване на
заявлението е настъпила редовната изискуемост на дълга, предвид изтичане крайния срок на договора.
Жалбата срещу отказа на РРС да издаде заповед за изпълнение на заявеното до такова обезщетение за
забава е основателна .
На първо място, в случая се касае за вземания-главно и акцесорно, по договор със срок на действие до
15.IV.2020г и с настъпил, според постигнатата в съдържанието му договорка – краен падеж. Т.е., не сме
изправени в хипотеза на предсрочна изискуемост, при която заявителят дължи доказване на обявяването й с
адресирана до длъжника покана.
На следващо място, вземанията за обезщетяване на кредитора за обективирана от длъжника забава,
2
следват падежа на всяка една от просрочените анюитетни вноски.
За да бъде уважено заявлението по чл. 410 от ГПК, същото трябва да е редовно и да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК. В случая заявителят е конкретизирал претенцията си
за обезщетение за забава, съобразно изискванията на чл. 86 от ЗЗД, при това положение, съдът в заповедното
производство не би могъл да измени предмета на претенцията и да присъди суми, различни от претендираните от
страната, а служебното им определяне от съда би било в нарушение на принципа на диспозитивно начало. В
случая, с помощта на ел. калкулатор първоинстанционният съд е изчислил размера на лихвата за забава само
върху дължимата в изпълнение на договора главница, като не е съобразил забавата на заявената в заповедното
производство договорна лихва като част от месечно дължимите се анюитетни вноски.
Според извършените от настоящи съдебен състав изчисления с ел. калкулатор, дължимата се за забава на
задълженията по договора мораторна лихва е в размер на 623,15лв.
Основното задължение на потребителя по договор за кредит е да заплаща в срок уговорените погасителни
вноски. Уговорената лихва обезпечава възстановяване вредите от забавеното изпълнение на това задължение, не е
необосновано висока и не води до неоснователно обогатяване на заемодателя. Размерът на наказателната лихва
отговаря и на императивните изисквания на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, че при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва.
По изложените фактически и правни съображения, съдът намира жалбата за основателна. Поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №612/25.ІI.2021 по чгрд № 429/ 2021г по опис на РРС , с което срещу
длъжника П.Д. К., ЕГН**********, от гр.Цар Калоян, Разградска обл., е отказано издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за вземане в размер на 164,93лв. , претендирано като лихва за забава на дължими
по ДПЗ №120238/ 13.IV.2017г.главница от 1528,59лв. и договорна лихва от 683,60лв. за времето от 16.V.2018г.
до 24.II.2021г и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК203670940, гр.София
Заповед ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ срещу длъжника П.Д. К., ЕГН**********, от гр.Цар Калоян, Разградска обл., за
вземане в размер на 164,93лв., дължимо в обезщетение за забава на дължими по Договор за паричен заем
№120238/ 13.IV.2017г. главница от 1528,59лв. и договорна лихва от 683,60лв. за времето от 16.V.2018г. до
24.II.2021г
ВРЪЩА делото на РРС за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, съобразно дадените указания.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3